Решение по дело №2587/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 759
Дата: 22 декември 2021 г. (в сила от 22 декември 2021 г.)
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20215300502587
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 759
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502587 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж,Франция, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. ***, Бизнес Парк София, сгр.*, против решение № 1417/
06.08.2021г. постановено по гр.д.№ 4290/ 2021г. по описа на Пловдивски
районен съд, в частта , в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя
искове за признаване за установено в отношенията между страните, че В. СТ.
К., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „***,
дължи на търговското дружество сумата над 1707.18 лв. – главница до
2699,44 лв; ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда – 30.11.2020 г. до окончателното плащане, сумата от
1293,92 лв.– възнаградителна лихва за периода 20.02.2016 г. – 20.05.2018 г.;
както и сумата над 807,64 лв. до 1245,21 лв. - мораторна лихва върху
главницата за периода 20.03.2016 г. – 16.11.2020 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. 15823/2020 г. по описа на РС-Пловдив.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането
към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество
на правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна В. СТ. К., ЕГН **********, с който се взема
становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Пловдивският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Пред районния съд са предявени по реда на чл.422,ал.1 във вр. с
чл.415,ал.1 от ГПК , от " БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж,
Франция, рег. №*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК *********, срещу В. СТ. К., ЕГН **********, обективно
съединени иска с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 240, вр. чл. 86 от ЗЗД,
с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на търговското дружество сумата 2699,44
лева - главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит с
номер № PLUS11276841 от 13.05.2015 г.; възнаградителна лихва в размер на
1293,92 лева за периода 20.02.2016 г. – 20.05.2018 г.; мораторна лихва в
размер на 1245,21 лева за периода 20.03.2016 г. – 16.11.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 30.11.2020 г. до окончателното й погасяване, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 15823/ 2020 г. по описа на ПРС.
Ответницата е оспорила исковите претенции като е релевирала и
възражение за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК, във
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради несъответствия на посочения в договора с
действителния годишен процент на разходите.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието, че между страните на 13.05.2015г. е сключен договор
за потребителски кредит № ***г., като на ответника е предоставена сумата от
3000 лева. Отразеният в договора годишен фиксиран лихвен процент е 36,37
%, годишният процент на разходите е 47,11%, а задължението следва да се
погаси на 36 месечни вноски. В договора за кредит била уговорена и услуга –
застраховка „защита на плащанията”, с премия от 604,80 лева, платима на 36
вноски от по 16,80 лева.
От заключението на съдебно счетоводната експертиза е установено, че
при формиране на ГПР, посочен в договора, е включен само лихвения
процент по договорната лихва, но не и застрахователната премия по
застраховка „защита на плащанията”.
Правилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице като
обективно, обосновано, изготвено с необходимите знания и умения и
2
съответно на останалия приобщен по делото доказателствен материал.
Правилно първостепенният съд е приел също, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1
ЗКИ, доколкото в предмета на дейност са включени банкови операции и
операции по финансиране на продажби на кредит, респективно - може да
отпуска заеми, включително и за финансиране продажби на кредит, както е в
настоящия случай. Ответникът е физическо лице, което при сключване на
договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е.
страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и
ал.4 ЗПК. Съдът, съгласно чл.7, ал.3 от ГПК, служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той е длъжен да
провери дали са спазени всички изисквания относно съдържанието на
договора. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.23
ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, не и на лихвата и други
разходи.
Безспорно е в случая, че между страните е сключен договор за кредит,
като сумата по същия е преведена на ответника. Сключеният договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон – ЗПК, в релевантната за периода
редакция.
Макар и формално в процесния случай да са спазени изискванията на
чл.11, ал.1, т.7 и т.10 от ЗПК за посочване на ГПР, който да не надхвърля 50%
/петкратния размер на законната лихва/ и на общата дължима сума, е налице
нарушение на посочените текстове. Договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение №1 начин.
Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Необходимо е по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще направи и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според § 1, т.1 от
3
ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Както правилно е
отбелязано от състава на районния съд, позовавайки се на заключението на
счетоводната експертиза, застрахователната премия не е отразена в ГПР,
както и в общата сума на кредита, която следва да се върне от потребителя.
Правилно и законосъобразно е достигнато до извода, че е налице
недействителност на договора поради противоречие с нормата на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по
смисъла на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК е възможно да заблуди средния
потребител относно цената и икономическите последици от сключването му.
Същевременно посочването на по - нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна
означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати
потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
Въззивният съд споделя и изводите на първоинстанционния съд за
нищожност на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК и клаузата в договора за кредит за
включване в задълженията на длъжника на еднократна такса ангажимент в
размер на 105 лв., предвид това, че тя цели заобикаляне на изискванията на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК кредиторът може
да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но не и такива за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Видно от т. 2 от договора за
кредит таксата ангажимент се заплаща от кредитополучателя, срещу което
кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по см. на § 1, т. 5
от ЗПК при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Тъй
като определянето на лихвения процент, включително дали е фиксиран или
не, е свързан със условията на договора, то следва да се приеме, че касае
4
усвояването на кредита. На основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК обаче кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояването на кредита. Т. е. в настоящия случай, кредиторът не предоставя
допълнителна услуга на длъжника по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, а като
изисква заплащане на разглежданата такса, той реално заобикаля забраната на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. По тези съображения клаузата от процесния договор за
потребителски кредит в частта относно еднократната такса ангажимент в
размер на 105 лв. е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 10а, ал. 2
от ЗПК.
По изложените съображения доводите във въззивната жалба, че
договорът не противоречи на императивните правила на ЗПК не се
възприемат от настоящия състав. Жалбата в тази част е неоснователна и се
оставя без уважение.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в този
случай следва в съответствие с чл.23 ЗПК да се върне само чистата стойност
на кредита и правилно е присъдена само тази сума, като са отхвърлени
исковете за възнаградителна и законна лихва. Решението в тази част е
правилно и законосъобразно – не са налице предпоставките за присъждане на
тези суми. Исковете правилно са отхвърлени, жалбата е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т.2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на
въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 504,79 лева с вкл. ДДС -
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция по подадената срещу първоинстанционното решение въззивна
жалба , определено по реда на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно
материалния интерес по делото в размер от 2723,75 лева. В настоящия
случай, въпреки че се касае за три обективно кумулативно съединени иска,
не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за всеки един от тях
поотделно, както неоснователно поддържа пълномощника на въззиваемия,
тъй като са основани на облигационни отношения, произтичащи от един и
същ юридически факт. Точно по тези съображения следва да се има предвид,
че когато са предявени няколко кумулативно обективно съединени иска,
материалният интерес се определя по правилото на чл. 72, ал.2 от ГПК, а
именно като сбор от цената на всички искове. В този смисъл е и трайната
практика на ВКС, обективирана в определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр.д.
№ 2443/16 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр.д.№
868/17 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр.д.№
2096/17 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., в които се приема, че в хипотеза на обективно
5
съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на
отделните искове.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1417/ 06.08.2021г. постановено по гр.д.№
4290/ 2021г. по описа на Районен съд- Пловдив,ХІХ гр. с, в частта , в която са
отхвърлени предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж,Франция, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
ЕИК *********, искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че В. СТ. К., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Родопи, обл.
Пловдив, ул. *****, не дължи на търговското дружество сумата над 1707.18
лв. – главница до 2699,44 лв.; ведно със законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда – 30.11.2020 г. до окончателното
плащане, сумата от 1293,92 лв.– възнаградителна лихва за периода 20.02.2016
г. – 20.05.2018 г.; както и сумата над 807,64 лв. до 1245,21 лв. -мораторна
лихва върху главницата за периода 20.03.2016 г. – 16.11.2020 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 15823/2020 г. по описа на РС-
Пловдив.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, Франция, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сгр. 14, да заплати на Адвокатско дружество „Г**“ с ЕИК *********,
с адрес гр. Пловдив, ул. *** № 1, представлявано от управителя С. Г., сумата
от 504,79 лева с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на В. СТ. К., ЕГН **********, в производството пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6