Решение по дело №624/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „КОНСТАНТИН-07“ ООД, ЕИК *********, срещу Решение № 7/21.03.2023 г. по АНД № 12/2023 г. по описа на Районен съд – Ивайловград.

Изложени са съображения за отмяна на оспореното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление /НП/, като последното било с неясно съдържание. Решението било необосновано, постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Неправилно била приложена нормата на чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ, която не третирала отговорността на юридическите лица. Съдът необосновано отказал да обяви нищожността на заповед на Кмета на община Ивайловград. Наказаното лице не е отказало да подпише акта, когато му е бил връчен. Актосъставителят бил заявил, че за да се определят на място отстоянията и точно да се посочат подлежащите на премахване части, е необходим специалист – геодезист.

В съдебно заседание касаторът „КОНСТАНТИН-07“ ООД, редовно призован, не изпраща процесуален представител. С писмена молба поддържа изложеното в жалбата и претендира разноски.

Ответникът Кмет на община Ивайловград, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирани са писмени бележки, като моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Съгласно чл. 63в ЗАНН „решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, и по реда на глава дванадесета от АПК“. Разпоредбата на чл. 63в ЗАНН препраща към чл. 348, ал. 1 НПК, в който са посочени следните касационни основания - нарушение на закона; допуснато съществено нарушение на процесуални правила; явна несправедливост на наложеното наказание. Приложимият ред е разписаният в Глава дванадесета от АПК „Касационно производство“, в която се съдържат разпоредбите на чл. 209 и чл. 218 АПК. Съгласно чл. 209 АПК касационната жалба се подава, когато решението е: нищожно; недопустимо; неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Съгласно чл. 218 АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон. От тълкуването на цитираните разпоредби се формира извод, че посоченото в жалбата касационно основание „необоснованост“ не попада в кръга на касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което не следва да бъде обсъждано от настоящия съд.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: със Заповед № 569/12.11.2021 г. на Кмета на община Ивайловград на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат строеж: „ограда“, построена съгласно разрешение за строеж № 13/14.06.2007 г., за УПИ IX-1104, 1125 от кв. 22, в тази си част, която е в отклонение на изток спрямо регулационните линии към УПИ II-1106 от кв. 22 по действащия ПУП на *, а именно: съгласно контролно геодезическо заснемане от 2020 г. да се премахне частта от координатна точка 1, /която е начало на регулационната линия по действащия ПУП на * до координатна точка 2 /съществуваща ограда/ - отклонение, което е в размер 0,86 м., с които се навлиза в УПИ II-1106 от кв. 22 и да се премахне частта от координатна точка 2 до координатна точка 3, /попадащи изцяло в УПИ II-1106 от кв. 22/ - съществуващата източна част на оградата, която е с дължина 28,44 м. Заповедта е връчена на собственика на УПИ IX-1104, 1125 от кв. 22 на * - „КОНСТАНТИН-07“ ООД и влязла в законна сила. По искане от 21.02.2022 г. от дружеството е окончателно удължен срокът за доброволно изпълнение - до 31.10.2022 г. /писмо на Кмета на община Ивайловград/, като изрично е посочено, че след изтичане на този срок и при неизпълнение на разпореденото със заповедта ще се пристъпи към принудително премахване. След изтичане на удължения срок за доброволно изпълнение работна група от служители на Общинска администрация Ивайловград е извършила проверка на 04.11.2022 г., при която се констатира, че оградата в посочената по-горе част не е премахната. Не били премахнати всички метални колове, мрежата, както и плътната бетонова основа на същата. Извършените действия по доброволно премахване били незначителни, като е прието, че са нарушени разпоредбите на чл. 232, ал. 5, т. 1, предл. Второ във вр. с чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Съставен е акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 01/28.11.2022 г. На основание чл. 83 ЗАНН във вр. с чл. 237а ЗУТ във връзка с чл. 232, ал. 5, т. 1, предл. Второ във вр. с чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е издадено от Кмета на община Ивайловград НП № НП-1/06.01.2023 г., с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от Районен съд - Ивайловград доказателствен материал.

Съдът констатира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон - основание за отмяна на съдебното решение.

АУАН е съставен, а НП – издадено, от компетентни органи. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

В конкретния случай следва да бъде направено разграничение между съставянето на АУАН и неговото предявяване на нарушителя. Безспорно е, че нарушителят е известен, но не може да бъде открит, поради което и актът е съставен в негово отсъствие по чл. 40, ал. 2 ЗАНН. АУАН е предявен на нарушителя, като последният е запознат със съдържанието му на 29.11.2022 г. В този смисъл не е ограничено правото на лицето да възрази срещу АУАН, вкл. и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Настоящата инстанция споделя извода на РС – Ивайловград относно неоснователността на възражението за прогласяване нищожността на Заповед № 569/12.11.2021 г. на Кмета на община Ивайловград. Съгласно чл. 215, ал. 1, изр. Първо от ЗУТ „индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот“. Цитираната заповед представлява индивидуален административен акт съгласно чл. 215, ал. 1, изр. Първо от ЗУТ и подлежи на оспорване пред Административен съд – Хасково, включително по искане за обявяване на нищожността на същата. По делото пред РС – Ивайловград не са представени доказателства за оспорване на посочената заповед пред съда, вкл. за обявяване на нищожността й. В конкретния случай заповедта е влязла в сила като неоспорена и като такава тя е задължителна за адресата й. Последица от нереализираната възможност да бъде оспорена заповедта е налагането на административно наказание поради неизпълнението на вмененото със същата задължение. При това в настоящото съдебно производство, образувано по жалбата срещу НП, е недопустимо съдът да осъществява инцидентен контрол досежно законосъобразността на издадената заповед, неизпълнението на която е и предпоставка за ангажиране отговорността на адресата й. В този смисъл и настоящата съдебна инстанция не следва да изразява становището издадена ли е заповедта в противоречие с Решение № 380/05.07.2021 г. на Административен съд – Хасково по адм. д. № 85/2021 г., с което се отменя Заповед № 553/31.12.2020 г. на Кмета на община Ивайловград, вкл. и доколкото последната няма отношение към развилото се административнонаказателно производство, като ирелевантно е дали с нея е наредено премахване на процесната ограда или не.

Налице е съответствие между отразената в АУАН фактическа обстановка и възпроизведената въз основа на цялата административнонаказателна преписка такава в НП. По безспорен начин са посочени елементите от обективната страна на нарушението, доколкото се касае за деяние, извършено от юридическо лице, чиято отговорност е обективна, безвиновна. В АУАН и НП се съдържат задължителните реквизити по чл. 42, т. 3-т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5-т. 6 от ЗАНН: описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са нарушени. Обективираното не се опровергава от събрания и проверен по делото доказателствен материал. Едностранни и безпротиворечиви са изслушаните свидетелски показания, от които ведно с писмените доказателства се установява соченото за извършено нарушение. Нарушението е формално, като за осъществяването му не е необходимо настъпване на определен противоправен резултат.

Съгласно чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ „наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице, което не изпълни писмено нареждане на контролен орган, издадено в рамките на неговата компетентност или на лицето, упражняващо строителен надзор, да спре, да премахне, да възстанови или да поправи строежи или части от строежи“, а съгласно чл. 237а ЗУТ „за други нарушения на този закон, приетите от Министерския съвет, съответно издадените от министрите актове по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на решенията и предписанията, основани на тях, се налага имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец в размер от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание“.

Доколкото дружеството не е премахнало строежа, т.е. е осъществило с бездействието си състав на нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, то законосъобразно и явно справедливо административнонаказващият орган е наложил предвиденото административно наказание „имуществена санкция“ в неговия минимален размер, спазвайки нормите на чл. 3 ЗАНН, чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на случая предвид характера на обществените отношения, които се регулират /чл. 28 от ЗАНН/.

Доколкото направените от Районен съд – Ивайловград изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът намира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7/21.03.2023 г. по АНД № 12/2023 г. по описа на Районен съд – Ивайловград.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: