Решение по дело №921/2019 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 68/11.2.2020г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 921 по описа на съда за 2019 г.

                                                  

Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалбата на Ф.А.Ф. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адв. Б. против Ревизионен акт № Р – 16001618006640-091-001/11.04.2019 г., потвърден с Решение № 415/08.07.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е необоснован и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен. Изложени са подробни съображения в тази насока.

В съдебно заседание жалбоподателят – Ф.А.Ф. – редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв. Б.. Моли се съдът да уважи подадената жалба и да отмени ревизионния акт в оспорената му част. Претендира направените по делото разноски – 50 лв. за държавна такса и 350 лв. адвокатски хонорар, общ размер 400 лв. По делото са приложени писмени бележки, в които са изложени подробни съображения в подкрепа на становището на процесуалния представител на жалбоподателя.

Ответникът - Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно уведомен, се представлява от гл. юриск. С., който моли съда да отхвърли жалбата предвид подробно изложените в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. По делото е представена писмена защита, в която са изложени подробни съображения за отхвърляне на жалбата.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 09.08.2018 г. е издаден Ревизионен акт № Р-16001318001173-091-001 от Й. Т. М. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Е. С. Ц.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив.

Издаденият РА е обжалван от Ф.А.Ф. на 31.08.2018 г. и е издадено Решение № 624/29.10.2018 г. на Г. Ж. А. – директор на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с което потвърждава РА № Р-16001318001173-091-001 в обжалваната част за допълнително начислен ДДС на стойност 23 318, 34 лв. и лихви – 4 246, 53 лв. Отменя РА в обжалваната част за допълнително начислен данък по ЗДДФЛ с прилежащите лихви и задължения за здравни вноски на самооосигуряващо се лице. На основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК връща преписката на органа издал РА при ТД на НАП гр. Пловдив за извършване на нова ревизия на Ф.А.Ф. за 2016 г. по ЗДДФЛ и ЗЗО.

Осъществено е ново ревизионно производство, чието начало е поставено със заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618006640-020-001/05.11.2018 г., изменена със заповед № Р-16001618006640-020-002/06.02.2019 г. с обхват на ревизията от 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. по ЗДДФЛ и ЗЗО.

В резултат на извършената ревизия е издаден Ревизионен акт № Р – 16001618006640-091-001/11.04.2019 г., който е потвърден с Решение № 415/08.07.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.

Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 2 от същия. Ф.А.Ф. не е регистрирана като едноличен търговец и не е декларирала доходи от извършена стопанска дейност.

Констатирано е, че през ревизирания период ФЛ е извършвало търговска дейност по продажба на стоки - дрехи, използвайки за доставка на стоките до получателите куриерските услуги на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД като брутните приходи на лицето за периода м. февруари – м. декември 2016 г. са в размер на 205 135, 84 лв. Същите са установени след анализ на данните за изпратените пратки чрез куриерската фирма и изплатените от нея суми на ревизираното лице от наложен платеж. В хода на ревизията и проверката, предхождаща ревизионното производство, „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД предоставя писмени обяснения и файл с всички пощенски и куриерски пратки с изпращач ревизираното лице, съдържащ данни за начина на плащане на събраните суми и парични преводи. Изискани са и са предоставени копия на документи, показващи изплащането на наложен платеж и парични преводи и видно от същите, наложените платежи на ревизираното лице са изплащани в брой. Представени са и копия от надлежно съставени товарителници, съдържащи подробна информация за вида на стоката, адрес на доставка, три имена на лицето, изпратило пратката, данни за получател, дължима сума и други.

Въз основа на получените данни е счетено от ревизиращите органи, че продажбите на стоки са осъществявани редовно, в рамките на извършвана дейност по занятие от Ф.Ф. и попадат в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ТЗ. С оглед това е установено, че в резултат на получените от ревизираното лице суми от продажба на стоки, са формирани доходи, които не са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Във връзка с изложеното, на лицето са връчени уведомления по чл. 17 и чл. 124 от ДОПК, както и искане за представяне на документи и писмени обяснения за декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.

Предвид гореизложеното ревизиращите органи са счели, че облагаемият доход следва да се формира по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Облагаемият доход за извършваната дейност като търговец за 2016 г. е определен като равен на установените при ревизията укрити приходи в размер на 205 135, 84 лв. С цел определяне на разходите за дейността, лицето е декларирало 10 -12 % търговска надценка. Органите по приходите са изчислили ползваната средна надценка  - 11 % от дейността на продажбата на дрехи, тъй като са констатирали, че липсват доказателства и данни за произхода на стоките, предмет на осъществяваната търговска дейност. Така определеният процент е послужил на органите по приходите да определят съответните разходи за 2016 г. в размер на 182 570, 90 лв.

Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ е определена, като така установеният облагаем доход е намален със сумите за ЗОВ. Върху така определената данъчна основа е изчислен дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 1925, 96 лв. с прилежащите лихви в размер на 379, 34 лв.

В хода на ревизионното производство е установено, че  Ф.А.Ф. не е декларирала извършване на стопанска дейност и няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Лицето е пенсионер от 03.02.2011 г. От направена справка в информационната система на НАП е установено, че задълженото лице за ревизирания период няма сключен трудов договор, не е осигурено по реда на чл. 4, ал. 1 от КСО. Жалбоподателката не е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г.

Предвид установеното в ревизионното производство наличие на укрити приходи/доходи от упражняване на стопанска дейност – продажба на дрехи от жалбоподателката, на основание чл. 124а от ДОПК, във вр. с чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО са установени задължения за осигурителни вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице в размер на 1805,20 лв. и прилежащите лихви в размер на 381,16 лв.

Допълнително установените задължения за ЗОВ на Ф.А.Ф., в качеството й на самооисигуряващо се лице за периода 01.02.2016 г. – 31.12.2016 г. са в резултат на установения с РА № Р – 16001618006640-091-001/11.04.2019 г. осигурителен доход по реда на чл. 122-124 от ДОПК, във вр. с чл. 124а от същия закон. На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и съобразно размера на здравноосигурителната вноска, посочена в чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК – 8%, са определени авансови и окончателни здравноосигурителни вноски. За невнесените в законоустановения срок задължения за ЗОВ за периода 01.02.2016 г. – 31.12.2016 г. са начислени дължимите лихви на основание чл. 107 от ЗЗО, във вр. с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.

По делото е разпитан свидетел, чиито показания съдът възприема като достоверни, непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.

Свидетелят О.А. Ш. заяви пред съда, че познава жалбоподателката и семейството й от повече от 20 години и има близки отношения с тях. Ф.Ф. е сама, съпругът й е починал преди 5 години и е в тежко здравословно състояние. Претърпяла е операция на двете капачки на коленете и трудно се движи. Заявява също, че не му е известно жалбоподателката да е купувала дрехи от Димитровград и в последствие да ги е подавала и да е получавала пари. Може и да е продавала нещо, което е останало от мъжа й, тъй като семейството се е занимавало преди години с шивашки услуги. Свидетелят не е запознат дали някой от семейството й е извършвал подобна дейност. Синът на Ф. има магазин за домашни потреби, в който се продават дрехи, но са евтини. Единият магазин е за домашни потреби, другият за дрехи.

По делото е приета съдебно-почеркова експертиза, която като неоспорена от страните съдът намира за компетентно изготвена. Задачата на експертизата е да се установи положени ли са подписи в документите, обекти на експертизата, от жалбоподателката Ф.А.Ф.. Вещото лице е отговорило, че върху копията от документите за наложен платеж и парични преводи-разходни касови ордери и разписки за прием на парични преводи не се установява наличие на подпис положен от жалбоподателката Ф.А.Ф.. В този смисъл съдът намира направеното оспорване за доказано.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.

Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.

Въз основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен.

Административният орган е счел, че в хода на ревизионното производство органите по приходите са установили, че Ф.Ф., в качеството й на задължено лице, е извършвала продажба на стоки (дрехи), които не са инцидентни сделки, а са осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи/доходи, в рамките на извършвана дейност по занятие и попадат в хипотезата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Съдът счита, че е неправилен изводът, че продажбата на стоки е основна търговска дейност на лицето и че следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Съгласно тази разпоредба ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като такъв, доходите от стопанската му дейност се смятат за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и следва да се облагат с 15 на сто данък съобразно чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.

От писмените и гласни доказателства по делото не се доказаха по безспорен начин твърдените от ревизионните органи извършвани сделки от жалбоподателката. По делото няма приложени облигационни обвързаности с трети лица-купувачи. Приложени са единствено справки изпратени от „Еконт Експрес“ ООД. Това обстоятелство се потвърди и от назначената по делото съдебно-почеркова експертиза. Вещото лице прави категоричен извод, че не се установява наличие на подпис положен от Ф.А.Ф.. Императивното законово разрешение е, че данъчното правоотношение има индивидуален характер. Касае се за преки и лични ДДФЛ и ЗОО. Законовите изключения за солидарна отговорност по чл. 19 от ДОПК, респ. чл. 117 от ЗДДС не се твърдят и обосновават по делото. Не се установиха и действия от страна на трето лице като представил или пълномощник по процесните сделки.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че е погрешен изводът на ревизиращите органи, че облагаемият доход следва да се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ и за 2016 г. е в размер на 205 135, 84 лв. Погрешно също така е прието, че са налице данни за укрити приходи от страна на Ф.Ф., което е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

Основната задача на разпоредбата на чл. 122 от ДОПК е да даде възможност да се извърши облагане и тогава, когато необходимите данни за установяването на данъчните задължения съобразно приложимите норми на материалния закон не са налице. Разпоредбата на чл. 122 от ДОПК е призвана да преодолее тази пречка пред ревизионното производство и създава условия за попълване или направо заместване на липсващите доказателства с други данни, които да позволяват установяването на задълженията.

За да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия  данък следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред. Тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и се установяват обективно от органа по приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на основание.

За да се приложи презумцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в протен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. За да обосноват основанията по чл. 122 от ДОПК и наличието на неотчетени продажби на фактурирани на ревизираното лице стоки, в тежест на органите по приходите е да установят два факта: че ревизираното лице действително е получило процесните стоки по сделките и че е реализирало приходи от тези стоки, които не е отчело. В конкретния случай тези обстоятелства не се доказаха по несъмнен начин.

 Също така съдът счита, че неправилно е приложена и разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, във вр. с чл. 40 ал. 1, т. 2 от ЗЗО, въз основа на която са определени задълженията за осигурителни вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице на жалбоподателката Ф.Ф. в размер на 1805, 20 лв. и прилежащите лихви в размер на 381,16 лв. за 2016 г.

Разпоредбата на чл. 124а от ДОПК регламентира съответното приложение на чл. 122-124 от ДОПК при установяването на задължителни осигурителни вноски. В конкретния случай не се доказа жалбоподателката да е извършила търговска дейност по продажба на стоки – дрехи, използвайки куриерските услуги на „Еконт Експрес“ ООД. Не се доказа по несъмнен начин наличието на приложението на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, не следва и приложимостта на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК. За Ф.А.Ф., в качеството й на задължено лице, не следва да се приеме, че е извършвала трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице по смисъла на ЗЗО върху установения доход по реда на чл. 122-124 от ДОПК.

Предвид гореизложеното, съдът намира, жалбата за основателна и като такава ще следва да бъде уважена, а ревизионният акт следва да бъде отменен в потвърдената част като незаконосъобразен.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 400 лева, от които 50 лева – държавна такса и 350 лева – адвокатски хонорар.

Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати и направените от бюджета на Административен съд гр. Пазарджик разноски за вещи лица в размер на 588 /петстотин осемдесет и осем/ лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р – 16001618006640-091-001/11.04.2019 г., потвърден с Решение № 415/08.07.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив да заплати на Ф.А.Ф. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адв. Б., направените по делото разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив да заплати в полза на Административен съд – Пазарджик по сметката за държавните такси, сума за възнаграждения на вещи лица в размер на 588 /петстотин осемдесет и осем/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

        

 

СЪДИЯ:  /п/