РЕШЕНИЕ
№ 480
гр. Велико Търново, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми
декември през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Лилия М. Ненова
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20204100500790 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260068 от 03.08.2020 година, постановено по гр.д. № 336/2020 год. по
описа на РС – Велико Търново, е прието за установено по отношение на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД,
ЕИК ..със седалище и адрес на управление гр. С., район О., бул. „..“ № ., ет. ., представляван
от управителя И. Г. Д. – М., че Д. Д. Й., М. П. М. и Й. Д. Й. не дължат на „ОТП Ф.Б.“ АД
сумата 8314,82 лв., включваща главница 7728,08 лв., лихва в размер на 586,74 лв.за периода
27.03.2009г. – 26.01.2010г.; 166,30 лв. – разноски за държавна такса и 389,44 лв.
юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по ЧГрД №
420/2010 г. по описа на РС – Велико Търново, въз основа на който са били образувани изп.
дело № ./2010 година и изп. дело № ./2016 год. по описа на ЧСИ Р. К., рег. № .район на
действие Окръжен съд – Велико Търново, поради погасяване по давност. Със същото
решение ответникът е осъден да заплати на ищците направените по делото разноски – общо
на тримата сумата от 332,59 лв. – платени за държавна такса и съответно 800 лв. в полза на
Д. Й., 700 лв. в полза на М.М. и 700 лв. в полза на Й. Й., които представляват разноски за
адвокатско възнаграждение.
Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба „ОТП Ф.Б.“ ЕАД,
ЕИК .., седалище и адрес на управление гр. С., район О., бул. .., № ., ет. ., представлявано от
И. Г. Д. - М. – изп. директор, чрез пълномощник юрисконсулт Ф.И.. В жалбата се навеждат
1
оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на решението. В
жалбата се посочва, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, без да се излагат аргументи
по това възражение. По-нататък в жалбата са изложени доводи защо счита решението за
незаконосъобразно - поради неправилно приложение на материалния закон относно
правилата за погасителната давност и в кои хипотези и от кой момент давността се прекъсва
или спира. Навежда доводи, че с предявяване на иск по чл. 422 от ГПК давността по
отношение на оспореното вземане се прекъсва давността, а не само с предприемане на
действия за принудителното изпълнение. Излагат се аргументи, че съдът е приложил
приетото с ТР № 2/26.06.2015 година по ТД № 2/2013 г. на ОНГТК на ВКС тълкуване за
период от време, когато е било дадено друго задължително такова с ППВС № 3/18.11.1980
година на ВКС, което е неправилно. Счита, че новата давност е започнала да тече спрямо
всички ищци на 11.01.2012 година, когато е влязло в сила решението по гр.д. № 4148/2010
година на РС – Велико Търново, с който е бил уважен искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК за
същото вземане. Моли съда да постанови решение, с което да отмени това на районния съд
и да постанови ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира направените по делото разноски в двете инстанции. Ако съдът не уважи
въззивната жалба, то моли въззивният съд да измени първоинстанционното решение
относно разноските, като намали присъденото в полза на ищците разноски – адвокатско
възнаграждение в минимален размер, поради липсата на фактическа и правна сложност на
настоящото производство.
От ищците по делото – въззиваеми в настоящото производство Д.Й., М. М. и Й.Й.,
чрез пълномощник адв. Я.Т. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва основателността
на въззивната жалба. Намира постановеното решение за допустимо, правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди. Намира възизвната жалба за бланкетна, в
която липсват доводи както за недопустимост на решението и предявения иск, така и за
неговата неправилност и незаконосъобразност. Излага аргументи относно основателността
на иска и правилността на обжалваното решение. Моли възизвния съд да потвърди
решението на районния съд. Претендира присъждане на разноски във въззивното
производство.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства, не са сочени нови
доказателства.
В съдебно заседание:
Жалбоподателят се представлява от юрисконсулт Ф.И., която поддържа въззивната
жалба. В хода на устните състезания моли обжалваното решение да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, тъй като районният съд неправилно бил приложил чл.
115, б. „ж“ и чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Алтернативно, в случай че жалбата не бъде уважена,
прави искане присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до
размера на минималния размер, поради липса на фактическа и правна сложност на делото.
Въззиваемите ищци не се явява в съдебно заседание. Представляват се от техния
пълномощник и процесуален представител адв. Я.Т.. Пълномощникът оспорва въззивната
2
жалба като неоснователна. Излага аргументи защо решението е правилно и
законосъобразно, а искът основателен. Моли съда да остави без уважение жалбата, а
решението да бъде потвърдено.
Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция като взе предвид
наведените в жалбата оплаквания, обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК и
като прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежно
легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, поради което съдът я
намира за допустима и следва да ги разгледа по същество.
Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Постановеното решение, предмет на въззивната проверка, е такова от надлежен орган и
законен състав, при спазване на изискванията са форма и съдържание.
Решението е допустимо. Не са налице нарушения на процесуалните правила при
разглеждане на делото и постановяване на решението. Видно от съдържанието на исковата
молба ищецът има правен интерес и основава иска си на факти и обстоятелства, които
твърди да са настъпили след издаване на изпълнителното основание. Съдът се е произнесъл
по спорното право и в рамките така както е въведено то в исковата молба.
Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция, след като взе предвид
становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото
доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
В исковата си молба ищците твърдят, че против тях е била издадена Заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД № 420/2010г. по описа на РС – Велико
Търново в полза на „Б. ДСК“ ЕАД, ЕИК .., с които е разпоредено тримата ищци солидарно
да заплатят на банката сумата от 7728,08 лв. – главница по договор за кредит, сумата от
586,74 лв. – законна лихва за периода от 27.03.2009 год. – 26.01.2010 год., сумата от 166,30 –
разноски по гражданското дело и 389,44 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По молба на
банката е било образувано изпълнително дело № ./2010 година по описа на ЧСИ Р.К., рег. №
.с район на действие Окръжен съд – Велико Търново. До всеки едни от длъжниците били
изпратени ДПИ, получени съответно на 25.06.2010 год. от Й.Й., на 28.06.2010г. от М.М., а
на Д.Й. не било връчена такава. Наложени били запори върху трудовото възнаграждение на
Д.Й. на 05.07.2010г. и на М.М. на 05.07.2010г. На 31.10.2013г. Банка ДСК ЕАД уведомява
съдебния изпълнител, че е извършена цесия на вземането към „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, като
последният е конституиран като взискател по изпълнителното дело на 10.12.2013 година. На
04.04.2016 г. била подадена молба от взискателя за налагане на възбрана върху недвижим
имот собственост на Д. Й.. Твърди се, че към тази дата обаче вече е било налице
основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изп. дело № ./2010 година. През
3
месец юни 2016 година ЧСИ Р. К. се е произнесла с изрично постановление за прекратяване
на изпълнителното дело на посоченото основание. ОТП Ф. Б. ЕАД подават нова молба на
20.06.2016 година за образуване на изпълнително дело против длъжниците Д.Й., Й.Й. и
М.М. въз основа на същия изпълнителен титул. Предвид това е отправила искане към съда
да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответника, че не му дължи като погасени по давност вземанията по описания по-горе
изпълнителен лист. Образувано е ново изпълнително дело № ./2016 година по описа на ЧСИ
Р. К., по което са извършени две изпълнителни действия – запори върху трудовите
възнаграждения на Д.Й. и М.М. съответно на 27.06.2016 год. и на 25.08.2016 год. При тези
обстоятелства обаче ищците твърдят, че към 20.06.2016 година вече е била изтекла
погасителна давност по отношение на процесното вземане. Последното валидно извършено
изпълнително действие, което е прекъснало давността по отношение на вземането, е било
извършено 05.07.2010 година и взискателят не е поискал извършването на друго и още на
10.12.2013г. били налице предпоставките на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК за прекратяване на
изпълнително дело № 236/2010 година по описа на ЧСИ Р. К. Всичко извършено след това
не е било годно да прекъсне на давността. Предвид това моли съда да постанови решение, с
което да уважи иска.
Ответникът /жалбоподател във въззивното производство/ представя писмен отговор
по реда на чл. 131 ГПК, чрез който оспорва предявения иск по основание. Признава
изложените в исковата молба факти относно възникване на вземането, изпълнителното
основание, образуването на изпълнителните дела, обстоятелството, че е цесионер и на това
основание е встъпил в правата на първоначалния кредитор в материалното правоотношение
и по изпълнителните дела като взискател.Сочи обаче, че след като ищците са получили ПДИ
са подали възражение по чл. 414 от ГПК против издадената заповед и е предявил иск по чл.
422 от ГПК, въз основа на който е образувано гр. д. № 4148/2010 година по описа на ВТРС,
по което дело искът е бил уважен с влязло в сила решение 11.01.2012 година. С
предявяването на иска давността е била прекъсната от датата на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК и не е текла между страните докато трае производството по гр. д. №
4148/2010 година на РС – Велико Търново. От влизане в сила на това решение е започнала
нова обща петгодишна давност и към датата на образуване на второто изпълнително дело не
е била изтекла. Извършените изпълнителни действия по това дело всякога прекъсвали
давността, от който момент започвала нова давност. Сочи, че такива са извършени с
налагане запор върху трудовите възнаграждение на двама от длъжниците – на 27.06.2016г. и
на 25.08.2016 год. Предвид това моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск..
При горните твърдения, правилно първоинстанционният съд е квалифицирал
предявения иск като такъв по чл. 439, ал. 1във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК имащ за
предмет оспорване на изпълнението по изп. дело № ../2016 год. по описа на ЧСИ Р. К. с
район на действие Окръжен съд – Велико Търново, рег. № .г., образувано повторно въз
основа на изп. лист относно съдебно признато притезателно право за заплащане на
4
описаните по-горе парични вземания, като ищецът основава недължимостта на същото на
изтекла обща погасителна петгодишна давност - факти настъпили след издаване на
заповедта за незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителния лист.
От събраните поделото доказателства се установяват следните относими към правния
спор факти:
На 29.01.2010 година въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК, подадено „Б. ДСК“
ЕАД е издадена заповед № 275 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ и въз основа на нея изпълнителен лист № 388 от 29.01.2010 година, с който е
разпоредено Й. Д. Й., Д. Д. Й. и М. П. М. солидарно да заплатят на „Б. ДСК“ ЕАД гр. София
сумата от 7728,08 лв. – главница по договор за потребителски кредит, сумата от 586,74 лв. –
лихва за периода от 27.03.2009 год. – 26.01.2010 год., и законната лихва върху главницата от
27.01.2010 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 166,30 лв. – разноски по
заповедно производство – платена ДТ и 389,44 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз
основа на този изпълнителен лист по молба на банката взискател е образувано изп. дело №
./2010. по описа на ЧСИ Р. К. С молбата за образуване на изпълнителното производство
взискателят /жалбоподател по настоящото дело/ на основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложено
на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнението. По това изпълнително дело са
извършени следните изпълнителни действия: наложени са запори на трудовите
възнаграждения на Д.Й. и на М.М. на 05.07.2010 година. След получаване на ПДИ
длъжниците са подали писмено възраж3ение по чл. 414 от ГПК и след като на заявителя са
дадени съответните указания е бил предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК и е
образувано гр. дело № 4148/2010 година по описа на РС – Велико Търново, което е
приключило с влязло в сила на 11.01.2012 година решение уважаващо иска. Прието е за
установено, че към 27.01.2010 година вземането на „Б. ДСК“ ЕАД спрямо тримата
длъжници Д.Й., Й.Й. и М.М. съществува.
На 26.06.2013 година „Б. ДСК“ ЕАД прехвърля процесното вземане на „ОТП Ф.Б.“
ЕАД, за което обстоятелство цесионерът уведомява ЧСИ Р. К. с молба вх. № 8835/10.12.2013
година и същият е конституиран като взискател. На 04.04.2016г. година взискателят е подал
искане до ЧСИ за налагане на възбрана върху недвижим имот на Д.Й. С постановление от
20.06.2016г. ЧСИ Р. К. е прекратила производството по изп. дело № 236/2010г. на основание
чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция., като е посочила че последното
извършено изпълнително действие е това от 10.12.2013 година и след тази дата не са
извършвани последващи такива.
На 22.06.2016 година „ОТП Ф.Б.“ ЕАД подава нова молба с прилагане на същото
изпълнително основание пред ЧСИ Р. К. и е образувано ново изпълнително дело № 458/2016
година за същото вземане. И по това изпълнително дело са наложени запори на трудовите
възнаграждения на длъжниците, като последното е това на трудовото възнаграждение на
М.М. на 25.08.2016 година и запор на дружествен дял на М.М. във „Исакомплект“ ООД на
20.09.2016 година. Това изпълнително дело също е било прекратено с постановление от
20.03.2020 година на ЧСИ К., въз основа на направено от взискателя искане, поради
5
настъпили обстоятелствата по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Предвид установената фактическа обстановка, каквато е установил и
първоинстнационния съд, се налагат следните правни изводи:
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е носител на спорното вземане, което е
съдебно признато с влязло в сила на 11.01.2012 година съдебно решение. Това вземане е
възникнало за ищеца поради факта, че е цесионер на вземането на БАНКА Д. ЕАД, явяваща
се кредитора, комуто това вземане е съдебно признато с горепосоченото решение и което е
възникнало по силата на сключен между банката и въззиваемите договор за банков кредит.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД давност започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, като същата се прекъсва с предявяване на иск или възражение или искане за
започване на помирително производство, ако искът, възражението или искането за
започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята за
прекъсвана. Давността се прекъсва и с предприемане на действия за принудителното
изпълнение /чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Докато трае съдебния процес на основание чл. 115, б. „ж“
от ЗЗД давност не тече. На основание чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността
започва да тече нова давност. Ако вземането е установено с влязло в сила решение новата
давност е всякога 5 години.
Спорна в случая се явява правната оценка и породените правни последици на
безспорно установените по делото правно значими факти относно това дали е налице
изтекла погасителна давност по отношение на оспореното вземане на
жалбоподателя/ответника по иска/, прекъсвана ли е същата от надлежно валидно
предприети и осъществени действия за принудителното изпълнение.
Имайки предвид гореизложеното относно правилата на погасителната давност и
конкретните факти по делото, съдът приема, че с предявяване иска по чл. 422 от ГПК е
прекъсната давността по отношение на процесното вземан, с начало на датата на която е
подадено заявлението по чл. 417 от ГПК – 29.01.2010 година. Съгласно чл. 115 от ЗЗД
давността не тече по отношение на това вземане докато е траел съдебния процес – до
влизане в сила на решението по гр. дело № 4148/2010 година, а именно 11.01.2012 година.
От тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност на основание чл. 117, ал. 1 и ал. 2
от ЗЗД.
Действително през време на горепосочения съдебен процес относно установяване
съществуване на вземането на кредитора/заявител в производството по чл. 417 от ГПК и
взискател по изп. дело № 236/2010 година/ е било налице образувано вече изпълнително
производство въз основа на изпълнителния лист, издаден по реда на чл. 418 от ГПК след
допускане на незабавно изпълнение на заповедта по чл. 417 от ГПК.
Съгласно чл. 116, б.„в“ ЗЗД давността прекъсва с предприемане на действия за
принудителното изпълнение и от всяко изпълнително действие започва да тече нова
давност. За принудителното изпълнение на това вземане е образувано по искане на „Б. ДСК“
ЕАД изпълнително дело № ./2010 г на ЧСИ Р. К., по което действително не са извършвани
6
изпълнителни действия след налагането на запори върху трудовите възнаграждения на
длъжниците Д.Й. и М.М. и логична последица от това е било прекратяването му на основани
е чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, което е констатирано от ЧСИ с постановление от 20.06.2016
година. На 22.06.2016 година е било образувано ново изпълнително дело № ../2016г. при
същия ЧСИ по молба вече на цесионера „ОТП Ф.“ ЕАД гр. София. Към тази дата все още не
е била изтекла започналата да тече от 11.01.2012 година нова петгодишна давност и
производството е било образувано валидно. Същата е прекъсната с и5звършените действия
по изпълнението – налагането на запори върху трудовите възнаграждения на М.М. и Д.Й. и
налагането на запор върху дружествен дял на М.М. на 20.09.2016 година. Съгласно чл. 117
ал. 1 от ГПК от прекъсването на давността почва да тече нова давност. Ето защо настоящият
съдебен състав на Окръжен съд – Велико Търново приема, че вземането на жалбоподателя в
настоящото производство – ответник в първоинстанционното не е погасено по давност и
ищците/въззиваемите/ дължат изпълнение към 03.02.2020 година, когато е предявен иска по
чл. 439 от ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че давност не тече докато трае съдебния процес
относно вземането, съгласно чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД, но тази разпоредба се прилагала, когато
трае процес по установяване на вземане по издадена заповед по чл. 410 от ГПК, при което
до влизането му в сила, което ставало със съдебното решение по иска по чл. 422 от ГПК,
кредиторът не можел да предприема действия по принудителното изпълнение.Когато обаче
заповедта била по чл. 417 от ГПК, то тогава изпълнителното производство било образувано
преди иска по чл. 422 от ГПК, въз основа на допуснато незабавно изпълнение и кредиторът
имал възможност да предприема действия по принудителното изпълнение. Изводът на
районния съд е че нормата на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД трябвало да бъде приложена стеснително с
оглед различните хипотези, като се даде преимущество на основния принцип на давността и
се направи извод, че погасителната давност не спира да тече по времена съдебния процес по
установяване на вземането , ако кредиторът е можел да действа в рамките на висящо
изпълнително производство и не е сторил това. Първоинстанционният съд приема, че
давността е била прекъсната с предявяването на иска по чл. 422 от ГПК, но доколкото е
имало висящ изпълнителен процес, то е текла нова петгодишна давност, тъй като
кредиторът е имал възможност да предприема действия по принудителното изпълнение.
Този извод обаче не може да бъде споделен от въззивния съд. Напротив съгласно чл. 115, б.
„ж“ ЗЗД давност не тече докато трае съдебния процес относно вземането, независимо от
обстоятелството, че е било налице образувано изпълнително производство. Последното е
образувано въз основа на едно нестабилно изпълнително основание – изпълнителен лист
издаден в хода на заповедното производство и обстоятелството, че е по реда на чл. 417 от
ГПК не му придава стабилност като на изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в
сила решение по един исков процес. Факта че е образувано изпълнително производство
също не може да дерогира действието на чл. 115, б.“ж“ от ЗЗД. Пасивността на взискателя
би довела до последиците на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК и изпълнителното производство ще
бъде прекратено по силата на закона. Но при наличие на висящ исков процес относно
вземането, предмет на изпълнителното производство, съгласно чл. 1115 б. „ж“ от ЗЗД
7
давност не тече и това е императивна правна норма., по която законът не е предвидил
изключение.
Предвид гореизложеното и това, че въззивният съд приема за неоснователен
предявеният от ищците Д.Й., Й.Й. и М.М. против ОТП Ф.Б. ЕАД иск с правно основание чл.
439, ал.1 вр. чл. 124 от ГПК, който извод е противоположен на този на районния, то
въззивната жалба се явява основателна. Решението на районния съд като неправилно и
незаконосъобразно следва да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
По направените искания за разноски пред въззивната инстанция:
Предвид изхода на делото право на такива има жалбоподателят. Съдът следва на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да присъди в полза на жалбоподателя и разноските сторени в
хода на първоинстнационното производство. Размерът на тези разноски следва да е така
както са посочени в двата списъка представи от ОТП Ф.Б. ЕАД, а именно 600 лв.
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и 166,30 лв. – разноски за държавна
такса пред въззивната инстнация. Неоснователно е възражението на въззиваемите относно
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Същото е правилно и адекватно
определено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК,
Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло РЕШЕНИЕ № 260068 от 03.08.2020 година, постановено по гр. дело №
336/2020 год. на Районен съд – СВИЩОВ, вместо което постановява :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Й., ЕГН ********** от гр. Велико Търново, ул.
„П.“ № ., вх. ., М. П. М. ЕГН ********** от гр. Велико Търново, ул. „Г. Б.“ № . и Й. Д. Й.,
ЕГН ********** от гр. Велико Търново, ул. „О.“ №., вх. . иск с правно основание чл. 439 вр.
чл. 124 от ГПК против „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ..със седалище и адрес на управление гр. С.,
район О., бул. „..“ № ., ет. ., представляван от управителя И. Г. Д. – М., чрез който се иска да
бъде установено, че Д. Д. Й., М. П. М. и Й. Д. Й. не дължат на „ОТП Ф.Б.“ АД сумата
8314,82 лв., включваща главница 7728,08 лв., лихва в размер на 586,74 лв.за периода
27.03.2009г. – 26.01.2010г.; 166,30 лв. – разноски за държавна такса и 389,44 лв.
юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по ЧГрД №
420/2010 г. по описа на РС – Велико Търново, въз основа на който са били образувани изп.
дело № ./2010 година и изп. дело № ./2016 год. по описа на ЧСИ Р. К., рег. № .район на
действие Окръжен съд – Велико Търново, поради погасяване по давност, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. Д. Й., ЕГН ********** от гр. Велико Търново, ул. „П.“ № ., вх. ., М. П.
М. ЕГН ********** от гр. Велико Търново, ул. „Г. Б.“ № . и Й. Д. Й., ЕГН ********** от гр.
8
Велико Търново, ул. „О.“ №., вх. . иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124 от ГПК ДА
ЗАПЛАТЯТ на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК .със седалище и адрес на управление гр. С., район
О., бул. „..“ № ., ет. 2, представляван от управителя И. Г. Д. – М., сумата от 766,30 лева
/седемстотин шестдесет и шест лева и тридесет стотинки/, представлява направени по
делото разноски пред двете инстнации.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9