РЕШЕНИЕ
№ 3965
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110212781 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Д. Р., с ЕГН ********** против
наказателно постановление №***** на началника на отдел „Оперативен
контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол при Агенция „Пътна инфраструктура” гр.
София, с което на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 пр.3 от Закона за движението по
пътищата му е наложена глоба в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл. 139
ал. 1 т. 2 от Закона за движение по пътищата вр. чл. 7 ал. 1 т. 5 б. „в“ от
Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
В жалбата се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения, че
отговорно лице за извършеното нарушение е лицето „превозвач”, а не той като
водач на превозното средство; че има разминаване в измерените кг. на
превозното средство от контролните органи в кантарната бележка и тези
отразени в експедиционната бележка; че несправедливо му е наложена глоба в
размер на 1 500 лв. при предвидени в закона размери на същата от 500 лв. до 3
000 лв. Редовно призован се явява в с.з. и поддържа жалбата, като моли съда
да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.
1
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. От
процесуалния представител юрисконсулт Н. са постъпили писмени бележки
след часа на проведеното с.з. В същите се излагат доводи за неоснователност
на жалбата. Моли съда да потвърди НП и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Контролните органи на въззиваемата страна на дата 19.06.2025 г. в 07:56
часа на път 11-18, км 25, на отбивна площадка в посока *** - *** спрели
жалбоподателя, който извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две
управляеми оси марка ***модел *** с peг. №**********. При проверката
било установено, че жалбоподателят извършва превоз на пясък 0/4 мм, видно
от експедиционна бележка №330410260381/19.06.2025 г.
При направеното измерване с техническо средство: електронна мобилна
везна за измерване на маса и поосово натоварване на МПС. модел DEW-KR
№118844 и ролетка №1302/18/5 м било констатирано при измерено
разстояние между осите 1,42 м, че сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС е 24,290 тона при максимално допустимо натоварване
на оста 19 тона, съгласно чл. 7 ал. 1, т. 5 б. в от Наредбата, като
превишаването е с 5,290 тона.
Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е
тежко по смисъла на чл. 3 т. 2 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното
ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато с невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата.
Не е установено наличие на „неделим товар” по смисъла на § 1 т. 14 от
ДР на Наредба №11/03.07.2001 г., който не може да се дели на две и повече
части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до
излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради
своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно
средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС. което да отговаря изцяло на
изискванията на наредбата.
2
Контролните органи приели, че към момента на проверката
жалбоподателят е извършвал превоз на товари с ППС, което е с осово
натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на
регионалното развит ие и благоустройството, регламентирани в раздел II от
Наредбата.
Свидетелят М. И. Н. заемащ длъжността *** в отдел „Оперативен
контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол” АПИ, съставил и връчил надлежно на
жалбоподателя АУАН №11037/19.06.2025 г.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН няма данни жалбоподателят да е депозирал
писмени възражения срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изложените факти се установяват от събраните гласни
доказателства – показания на свидетеля М. И. Н., които са еднопосочни,
логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им,
както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283
НПК, писмени доказателства – Кантарна бележка от измерване
№2457/19.06.2025 г.. ксерокопие от Свидетелство за регистрация на МПС
Част II, Експедиционна бележка №330410260381/19.06.2025 г., заповеди за
компетентност, заявление за проверка на електронна везна и приложение към
него, удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване,
сертификат за съответствие DIN 50049-2.1, ЕС декларация за съответствие
ТВ, удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване
№06.07.4603 с приложения към него, Протокол за проведено обучение за
работа с мобилни везни на М. И. Н., Протокол за проведено обучение за
работа с мобилни везни на А. М. А..
С оглед липсата на противоречия между доказателствените източници,
по аргумент за противното отчл.305 ал.3 изр.2 НПК, съдът намира, че не се
налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
3
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото назащита на санкционираното лице. АУАН и НП са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57
ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57
ЗАНН.
Съгласно чл.3 т. 2 от Наредбата тежко ППС е това, което има
натоварване на ос, по-голямо от предвиденото в чл.7 от Наредбата. Съгласно
чл.7 ал. 1 т. 5 б. "в" от Наредбата, когато разстоянието между осите на ППС е
от 1,3 м до 1,8 м, допустимото максимално натоварване на оста е 19 тона.
В конкретния случай, процесното МПС е било с измерено разстояние
между осите е 1.42 м, а сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС е била 24,290 тона при максимално допустимо
натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7 ал. 1 т. 5 б. „в“ от Наредбата, т.е,
превишаването е с 5,290 тона. Измерването на тези показатели е станало от
контролните органи с електронна мобилна везна за измерване на маса и
поосово натоварване на МПС модел DEW-KR №118844 и ролетка №1302/18/5
м. За същите от съда са изискани доказателства за техническа изправност към
датата на нарушението.
Представени са: удостоверение за признаване на одобрен тип средство
за измерване, сертификат за съответствие и ЕС декларация за съответствие. И
двамата служители, извършили проверката са преминали обучение за работа с
мобилни везни от този тип, видно от приложените по делото Протоколи за
проведено обучение.
4
Съдът кредитира резултатите от извършеното измерване, тъй като от
писмените доказателства се установява техническата годност на използваните
в случая средства за измерване. Измерените параметри на превозното
средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3 т. 2 от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Не е налице каквото и да било несъотвествие между отразеното в кантарната
бележка и експедиционна бележка №330410260381/19.06.2025 г., тъй като
последната отразява произволно посочени данни. Последните няма как да
бъдат проверени чрез измерване с технически средства от съответния тип и
съответно преминали проверка за изправност.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. на ОСС от
НК на ВКС по т. д. №5/2023 г., Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, докладчизи съдиите М. Г. и Х. М. обаче, водачът, който
управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата,
отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това,
извършва нарушение по чл. 177 ал. 3 т. 1 вр. чл. 139 ал. 1 т. 2 от Закона за
движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство
или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил
превоза.
Мотивите на това постановление са, че лицата, задължени да поискат
разрешение за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС от
администрацията, управляваща пътя, са техните собственици или лицата,
извършващи превоза, в качеството им на лицензирани превозвачи.
Следователно субекти на нарушението по чл. 53 ал. 1 т. 2 вр. чл. 26 ал. 2
т. 1 б. „а“ ЗП могат да бъдат физическите лица, които са собственици на
извънгабаритни и/или тежки ППС, или превозвачи, регистрирани по
съответния ред, както когато наредят превоза, така и когато са фактически
извършители, т. е., когато управляват лично ППС от посочения вид.
Когато едно физическо лице управлява извънгабаритно или тежко ППС,
т. e., осъществява неговото фактическо управление по силата на трудов
договор, сключен със собственика на ППС или превозвача, то няма
задължение да поиска от собственика на пътя или от администрацията,
управляваща пътя, на основание чл. 15 ал. 3 от Наредба №11/03.07.2001 г. на
МРРБ, да бъде издадено разрешение за движението на ППС по пътищата,
отворени за обществено ползване, съгласно чл. 8 ал. 2 или да заплати
съответната такса в случаите на чл. 14 ал. 3 от наредбата. След като такъв
водач на ППС не е задължен да подаде заявление за издаване на разрешение за
осъществяване на движение на ППС от посочената категория, той не следва да
носи отговорност по чл. 53 ал. 1 т. 2 вр. чл. 26 ал. 2 т. 1, б. „а“ от Закона за
пътищата. Противното би означавало водачът на ППС, работещ по трудов
5
договор като водач на ППС, да носи административнонаказателна
отговорност за виновното поведение на друго лице - на неговия работодател -
собственик на ППС или превозвач (физическо лице или юридическо лице),
който не е поискал и не е получил необходимото разрешение. Това би
противоречало на основания принцип, визиран в разпоредбата на чл.24 ал.1
ЗАНН, според който административнонаказателната отговорност е лична и
всеки отговаря за собственото си виновно поведение.
От изложеното следва, че водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС,
когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ
превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите
действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов
договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177 ал.
3 т. 1 ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 ЗДвП и не носи
отговорност по чл. 53 ал. 1 т. 2 ЗП за нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ ЗП.
Безспорно се установява, че в конкретния случай жалбоподателят не е
собственик на превозното средство, нито лицензиран превозвач,
осъществяващ превоза, респ. не е наредил превоза. Собственик на превозното
средство е ******.
Правилно и в съотвествие със закона отговорността на водача е
ангажирана за нарушение по чл. 177 ал. 3 т. 1 вр. с чл. 139 ал. 1 т. 2 от Закона
за движение по пътищата. Като водач на ППС, жалбоподателят е следвало да
провери и да се убеди, дали параметрите на ППС с товар не превишават
максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата.
Не са налице условия за приложение на чл.28 ЗАНН, тъй като липсват
обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от този вид.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.177 ал.3 ЗДвП в редакцията
към датата на нарушението, /редакция от 09.05.2025 г./, предвижда глоба в
размер от 500 до 3 000 лв. В сега действащата редакзция на тази разпоредба
/ДВ бр.64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г., глобата вече е фиксирана в размер на
3 000 лв., респ. не е настъпила по-благоприятна нормативна разпоредба за
нарушителя по смисъла на чл.3 ал.2 ЗАНН.
В случая наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в размер
на 1 500 лв., при диапазон на същата, посочен от законодателя в чл.177 ал.3
ЗДвП от 500 до 3 000 лв., т.е., под средния размер на действащата към онзи
момент санкционна разпоредба.
6
Преценил е като отегчаващи вината обстоятелства високата степен на
обществена опасност на извършеното нарушение и съдът изцяло сподели
тези съображения. Касае се за извършен от жалбоподателя превоз с тежко
МПС по смисъла на чл. 3 т. 1 и т. 2 от Наредбата, като по този начин водачът е
създал потенциална опасност за движението по републиканския път, водеща
до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. Това
от своя страна създава реален риск от сериозни технически неизправности,
свързани с претоварването на ППС и увеличаване броя на ПТП.
Съдът намира, че глоба в размера, определен от наказващия орган в
пълнота ще изпълни целите на законодателя, визирани в чл.27 ЗАНН, поради
което наказателното постановление като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено изцяло.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно чл.63д ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Разпоредбата на чл.144 АПК предвижда субсидиарно прилагане на ГПК
за неуредените случаи. По арг. на чл.80 ГПК страната, която иска разноски,
следва да направи това най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение
на решението в частта му за разноските.
В конкретния случай, освен в отговор от въззиваемата страна с вх.
№323959/06.10.2025 г. /л.52 от делото/, входиран на гише в СРС на същата
дата, в 14.19 часа, другаде по делото не се съдържа искане за присъждане на
разноски.
Към момента на входиране на отговора, в който е обективирано искане за
разноски обаче, заседанието по делото е било приключило, респ. то е било и
последното заседание в съответната инстанция. Това налага искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата
страна, да бъде оставено без уважение.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
7
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №***** на началника на
отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол при Агенция „Пътна
инфраструктура” гр. София, с което на П. Д. Р., с ЕГН **********, на
основание чл. 177 ал. 3 т. 1 пр.3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 500 лв.
за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 ЗДвП вр. чл. 7 ал. 1 т. 5 б. „в“ от Наредба
№11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8