№ 3890
гр. В., 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 42 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20223110102329 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявена искова молба,заведена във ВРС
с рег. вх.№ 12678/24.2.2022 г., надлежно уточнена с допълнителна молба от ищцата Д. Д.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр.В., местност „М.“ **, със съдебен адрес: гр. В., бул. „М. Л.“
№ **, ет. *,чрез адв.А. Д. отВАК против ответната О. В., ЕИК ***, представлявана от
Кмета И.П., с адрес: гр.В., бул. „О. п. п.“ № **, с цена на иска 307 лв.
Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни
факти и обстоятелства:
Твърди се от Д. Д., че на 30.12.2021 г. около 13:50 ч. в гр.В., на ул. „А. К.“ № *
настъпило ПТП между дупка на пътното платно и л.а. „Х.И.т“ с рег. № ***. За настъпилото
ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1797006/30.12.2021 г. от мл.автоконтрольор С. Ф.
при Сектор „ПП „при ОД МВР В., в който дупка на пътното платно, собственост на О. В.
било посочено че е причина за ПТП -то . Ищцата твърди, че е собственик на л.а. „Х.И.т“ с
рег. № ***, а мъжът с който живеела на семейни начала управлявал л.а., като от пропадането
в необезопА.ата дупка били нанесени имуществени щети по автомобила й, описани в
протокола за ПТП : разкъсана предна дясна гума и огъната джанта. Гумата била закупена на
21.10.2021 г. от „Ж.-**“ ООД за сумата от 87 лева . С пътна помощ л.а. на ищцата бил
транспортиран до сервиз на „А.П-В“ ЕООД и извършен демонтаж, монтаж и баланс на
гумата за сумата от 40 лв. и за ремонт на джантата - сумата от 60 лв. Разходите за пътна
помощ били в размер на 120 лева.
Ищцата счита, че ответникът следва да й заплати разходите, необходими за
възстановяването на лекия й автомобил от неправомерно нанесените щети в процесното
ПТП, във вид годен за употреба и движение, в съответната техническа изправност, виновно
причинено от падане в необезопА.а дупка на пътното платно. Имуществените вреди
подчертава ищцата,че са определени и обективирани в представените платежни документи,
като отново е повторено твърдението, че са увредени дясна предна гума и джанта.
На следващо място в исковата си молба ищцата се спира на правната квалификация
на предявения иск, като сочи, че именно нормата на чл.49, вр. чл. 45 ЗЗД е тази под която
следва да бъде квалифициран иска. По чл. 49 ЗЗД отговарял този , който възложил на друго
1
лице някаква работа. В случая Общината отговаряла за бездействието на работниците и
служителите , на които възложила дейността по поддържането на пътя. Отговорността по
чл. 50 ЗЗД можело да се ангажира, когато вредите настъпили поради свойствата на самата
вещ, т.е. вещта според ищцата, следвало да бъде единствената причина за увреждането,
какъвто не бил конкретния казус.
Ответникът, според ищцата , е процесуално легитимиран да отговоря по така
предявения иск, т.к. именно на Общината било възложено управлението на общинската
пътна мрежа - чл.19 , ал.1 т. 2 от Закона за пътищата. Съгласно разпоредбата на § 7 , ал.1, т.4
от ПРЗ на ЗМСМА -общината , сочи ищцата, че е собственик на общинските пътища,
улиците и булевардите. Нормата на чл. 11 от ЗОС задължавала общината да управлява
вещите общинска собственост с грижата на добър стопанин. Освен това и съгл. чл. 3 , ал.1 и
чл.167 ЗДвП сочи ищцата, че ответникът бил длъжен да поддържа пътя в изправно
състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най -кратък
срок.
При горните твърдения ищцата обобщава, че в резултат на противоправното
бездействие на ответника при обичайната употреба на повредената вещ (път) на автомобила
на ищцата били причинени имуществени вреди . В подкрепа на този правен извод ищцата се
позовава и на съдебна практика обективирана в цитираните в исковата молба съдебни актове
на ВКС.
На последно място по отношение на акцесорното искане за присъждане на лихва за
забава, ищцата се позовава на нормата на чл. 84, ал.3 ЗЗД а именно, че обезщетението се
дължи от датата на инцидента.С оглед изложеното по-горе ищцата желае съдът да уважи
предявения иск ведно с присъждане на разноските по делото, като е направила и
доказателствени искания.
Отправеното до съда искане по смисъла на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК ищцата е
прецизирала с последната си молба от 24.3.2022 г., а именно - желае да бъде постановено
Решение, по силата на което съдът да осъди ответната Община да й заплати сумата от
307,00 лева (триста и седем лева ) –необходима за възстановяване на нанесените щети по
лекия автомобил на ищцата „Х.И.т“ с рег.№ ***,която сума включва : 87 лв. за нова предна
дясна гума за л.а. „Х.И.т“ с рег.№ ***, пътна помощ за транспортиране на МПС 120 лв. за
транспортиране на „Х.И.т „с рег.№ ***, за извършен демонтаж, монтаж и баланс на предна
дясна гума на същия лек автомобил сумата от 40 лв. и за ремонт на джанта на автомобила
сумата от 60 лв., причинени вследствие на ПТП настъпило на 30.12.2021 г. около 13:50 ч. в
гр.В., на ул. „А. К.“ № *, настъпило ПТП между необезопА.ата дупка на пътното платно и
л.а. „Х.И.т“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата от 307 лв. , считано
от 30.12.2021 г. - датата на увреждането и до окончателното изплащане на вземането.
Изрично е посочено от ищцата, че желае плащането да бъде извършено чрез пощенски
запис.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, чрез юрисконсулт Бойчевски е
депозирала отговор на исковата молба.
Ответната страна намира исковата молба за процесуално допустима, но
неоснователна и недоказана, поради което и се желае отхвърляне на иска ведно с
присъждане на сторените от ответника съдебно - деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
По същество в отговора на искова молба ответникът се позовава на нормата на чл. 20
, ал.2 ЗДвП съгласно която водачите на МПС са длъжни да съобразяват скоростта си на
движение с атмосферните условия ,релефа на местността, състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия и видимост, за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо
препятствие. Водачите също така били длъжни да намалят скоростта и да спрат при
налична опасност на пътя.
Възраженията на ответника са ,че водачът на ППС не се съобразил с императивна
2
правна норма и това довело до настъпването на ПТП и нанасяне на щети по л.а.
Липсвали и доказателства, установяващи обстоятелството дали водачът карал със
съобразена с пътните и метрологични условия скоро.
Оспорен е механизма на твърдените щети по л.а. , като се твърди ,че не можело да
настъпят при описания от ищцата начин.
Ответната страна не оспорва твърдението на ищцата ,че за ПТП е съставен
протокол, но твърди че този протокол е негоден да установи причинно- следствената връзка
между настъпилите вреди и конкретното ПТП. Протоколът бил съставен без присъствие на
свидетели, които да удостоверят вписаните констатации, поради което и ответника оспорва
съдържанието на същия.
На последно място, в случай че ищцата претендира разноски пред настоящата
инстанция за адвокатски хонорар по - големи от минималните размери по Наредба № 1/2004
г. процесуалният представител на ответната страна е направил възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК.Ответната страна моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да
бъдат присъдени в нейна полза съдебно - деловодни разноски - юрисконсултско
възнаграждение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 02.12.2022 г. ищцата не се
явява, представлява се от адв. Ив.В. от АК В. . Процесуалният представител на ищцата моли
съда да уважи иска като основателен и доказан ведно с присъждане на сторените по делото
съдебно –деловодни разноски .
Ответната страна, редовно уведомена за откритото съдебно заседание не изпраща
представител.В писмена молба от 24.11.2022 г. процесуалният представител на ответната О.
В. е отправил искането до съда да бъде постановено Решение, по силата на което искът да се
отхвърли като неоснователен и недоказан , като прави и възражение за прекомерност на
претендирания от ищцата адвокатски хонорар .
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
От ангажираните по делото от ищцата писмени доказателства, представените с
исковата молба заверени копия на следните писмени доказателства, а именно: п ротокол за
ПТП № 1797006/30.12.2021 г.; свидетелство за регистрация - част I № *********; касова
бележка № **********/21.10.2021 г.; фактура № **********/05.01.2022 г.( л.5-10 от
делото ) ; се установяват и доказват по същество релевираните от ищцата фактически
твърдения в исковата й молба .
Приобщеното на л. 6 – ти заверено за вярност с оригинала копие на свидетелство за
регистрация на МПС- Част I доказва факта, че ищцата е собственик на лек автомобил марка
. „Х.И.т“ с рег.№ ***.
Приобщения по делото на лист 5 – ти в заверено за вярност с оригинала копие на
Протокол за ПТП № 1797006 , съставен на 30.12.2021 г., в 13:50 ч. от служител при Сектор
„ПП „ при ОД МВР В. -Ст. Ф. и схемата към протокола отразяват факта, че на посочената
дата, в гр.В., на ул.„А. К.“ № *, л.а „Х.И.т“ с рег. № *** е навлязъл в дупка на пътното
платно с размери „ 20 х 40 и 1,5 см „ , пълна с вода, при което предна дясна гума на л.а. е
била разкъсана .
Приобщените по делото на листи 7 – 9 заверени за вярност с оригинала копия на
касова бележка, касови бонове и фактура доказват твърденията на ищцата, че за демонтаж
на автомобилна гума е платила 40 лв., за ремонт на джанта 60 лв. – или общо 100 лв. към „
А.Г.П.“ ЕООД В. , а за пътна помощ сумата от 120,00 лв. Видно от фактурата и касовия бон
към нея, приложени на л. 7, 8 по делото , ищцата е била закупила два месеца преди
инцидента – на 21.10.2021 г. 2 бр.гуми *** на единична цена една гума 87,00 лв. и платен
монтаж, демонтаж и баланс на гуми на единична цена 11 лв. , към „Ж.-** „ООД .
В хода на производството по делото освен цитираните по-горе писмени
доказателства са събрани и гласни доказателства чрез разпит при режим на водене на
3
служителя на ОД МВР В., изготвил протокола за ПТП. В откритото съдебно заседание,
проведено на 02.12.2022 г. в качество на свидетел е разпитан С. П. Ф. . В показанията си
пред съда, св.Ф. заявява, че на въпросната дата е бил изпратен на ПТП със „
самокатастрофирал автомобил „.Когато отишли на място, установили , че водачът попаднал
в дупка ,намираща се на пътното платно , която не била обезопА.а и сигнализирана, била
пълна с вода и доста голяма. Водачът твърди свидетелят Ф., че бил попаднал в дупката с
предната част на лекия автомобил, бил изпробван за алкохол .На конкретно поставени от
съда въпроси св.Ф. е отговорил, че според него друга причина за попадане в дупката , освен
самата дупка няма . Времето пояснява свидетелят, че било дъждовно и дупката била пълна с
вода, но не си спомня дали било светло или тъмно .
Въз основа на установеното по-горе от фактическа страна, съдът достигна до
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Анализирайки събрания доказателствен материал в съвкупност и поотделно
съдът прави извода, че исковата претенция е доказана изцяло и по основание и по
размер , поради което следва да бъде уважена,по начина, по който е сезиран съда .
С неоспорения от страните доклад по делото, съдът е приел, че предявените
искове намират правното си основание в чл. 49, вр. чл. 50 от ЗЗД, вр. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
За да определи квалификацията на иска съдът се позовавал на ППВС № 17/18.11.1963 г. и
ППВС № 9/28.12.1966 г., като в първото Постановление е указано на съдилищата, че:
„Възможни са случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така от
виновното поведение на дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който е възложил
работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се намира под негов
надзор, се основава едновременно на чл. 49 и 50 ЗЗД“.
Извършвайки правна квалификация на иска, с доклада по делото съдът е разпределил
тежестта на доказване между страните . Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК съдът е
указал и на двете страни, че всяка една от тях следва да установи и докаже твърденията си и
възраженията си - т.е. фактите и обстоятелствата въз основа на които черпи положителни за
себе си права.На основание чл.146 ГПК в тежест на ищцата съдът е възложил доказването
на следните релевантни за делото факти по предявения иск а именно: че на твърдяната в
исковата молба дата, време и място и начин е претърпяла имуществените вреди (описани
подробно по-горе), чиято обезвреда се желае.В тежест на ищцата е било възложено и да
установи и докаже, че именно неравността на пътя - дупка на пътя (път, собствен на О. В.) и
навлизането на управлявания от мъжа с когото живее ищцата л.а. в дупката на пътя са в
пряка причинно - следствена връзка с причинените й от наличната неравност имуществени
вреди - заплащане на сума за репатриране на л.а. и за възстановяване на предна дясна гума и
джанта, т.е. вредите свързани със щетите по л.а на ищцата, при навлизането на л.а. в
неравността на пътя. Ищцата е следвало да установи и докаже претенцията си и по размер,
така както ясно е посочила в исковата и уточнителната молби ; да докаже и твърденията си,
че освен главното парично задължение ответната страна й дължи и законната лихва върху
исковата сума, считано от датата на причиняване на щетите по собствения на ищцата л.а. до
окончателното изплащане на вземането.
В тежест на ответника съдът е възложил да установи своите възражения, от които
черпи изгодни за себе си правни последици, в това число и направеното в срока за отговор
4
възражение за поведение на ищцата попадащо под хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД; да
установи и докаже, че ако е имало неравност на пътя, то твърдяното навлизане на л.а. на
ищцата в тази неравност се дължи единствено и само на вината на водача на л.а. , който не е
спазил императивните разпоредби на ЗДвП; да установи и докаже фактите и
обстоятелствата на които се позовава в отговора на искова молба изключващи отговорността
на ответната О. В. , но без да доказва отрицателни факти.
Разпределената тежест на доказване и ангажираните по делото доказателства
мотивират съда да изведе правния извод, че претенцията на ищцата е доказана по
основание и размер . Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от Закона за пътищата,
общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от
Закона за пътищата, изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините. Ремонт на пътищата по смисъла на легалната дефиниция в § 1
т.13 от ДР на ЗП представлява дейност по възстановяването или подобряването на
транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението. Поддържане на пътищата по смисъла на легалната
дефиниция в § 1 т.14 от ДР на Закона за пътищата представлява дейност по осигуряване
на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Разпоредбата на чл.167, ал.1 от
Закона за движение по пътищата задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок, за което чл.167, ал. 2 ЗДвП предвижда служби за
контрол, определени от кметовете на общините, които да контролират в населените места
изправността и състоянието на пътната настилка.
В съответствие с горните разпоредби съдът приема, че отговорността на Ответника
О. В. почива както на основание чл. 49 ЗЗД – като лице, възложило дейността по
поддържането на пътищата /за бездействието и на ответната община и на длъжностните
лица, които е следвало да поддържат пътя в гр.В. – т.е. лицата на които ответната община е
била възложила дейността по поддържането на пътя/, така и на основание чл. 50 ЗЗД като
собственик на вещта, в т.см. ППВС № 17/1963 г. - общински път, от която са произлезли
вреди за ищцата – поради бездействието си по осъществяване на контрол по изпълнението
на задълженията на концесионера по договора за поддържане на чистотата и поради
неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата, съответно неизпълнение на
задължения на общината по чл. 31 от Закона за пътищата – да осигури необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, което е в
причинна връзка със
От страна на О. В. не са ангажирани никакви доказателства въз основа на които
съдът да изведе извод или постави под съмнение установеното по делото, че на30.12.2021
г.неравността на асфалтовата настилка на ул.“А. К. „ № *, във В. - необезопА.а дупка, че не
е съществувала и като част от пътя да е била в състояние позволяващо и на водачите на
5
МПС да се движат безопасно по точно този участък от пътя.
Напротив- от гласните доказателства допуснати в полза на ищцата, чрез показанията
на св.Ф. – служител на Сектор ПП при ОД МВР В. ,съставил протокола за ПТП се изяснява ,
че именно дупката на пътя е станала причината л.а. да навлезе с предната си част в нея и да
се причинят щетите по автомобила – описани дори и в протокола за ПТП .
Предвид гореизложеното, съдът намира за установено по делото, че са налице всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане : деяние, противоправност на
деянието, вина на съответните длъжностни лица, на които ответника е възложил
изпълнението на дейността по ремонт на пътя , причинна връзка и вреди. Налице е
причинени на ищцата имуществени вреди поради противоправно бездействие на ответника,
отговарящ с оглед разпоредбите на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД, както по основание , кака и по
размер се установя и от представената от ищцата фактура и касови бонове, неоспорени от
ответника . В същите са вписани и като основание и като размер, разходите които ищцата е
сторила за да приведе лекия си автомобил отново в движение .
Не на последно място липсва какъвто и да е спор по делото, че пътя на който ищцата
е попаднала в необезопА.ото препятствие е общински , а и О. В. не е оспорила този факт,
нито е ангажирала доказателства. Ето защо съдът приема, че ответната страна дължи
възстановяване на причинените на ищцата имуществени щети .
Съдът намира възражението на ответната страна за нарушаване на правилата на чл.20
ЗДвП от страна на ищцата за напълно недоказано, т.к. както от гласните доказателства се
установява несъмнено, че неравността на пътя е била единствената причина за възникване на
щетите по л.а. на ищцата . В подкрепа на извода за основателност и доказаност на
основанието и размера на иска е част и от задължителната за настоящата инстанция съдебна
практика като например Определение №32/19.02.2015 по дело №2269/2014 на ВКС, ГК, IV
г.о. ( постановено по реда на чл. 290 ГПК.).
Приемайки главния иск за доказан по основание и размер , съдът следва да уважи и
искането на ищцата за присъждане на законна лихва съгласно нормата на чл. 86, ал.1
ЗЗД.Трайна е съдебната практика, че при непозволено увреждане дата на която е осъществен
деликта е началната дата, в която ответника изпада в забава, като в точно този смисъл е и
посочената от ищцата в исковата молба норма на чл. 84 , ал.3 ЗЗД .
При този изход на спора съдът следва да присъди дължимите се в полза на ищцата
съдебно - деловодни разноски . Приложеният по делото на лист 50 – ти списък по чл.80
ГПК,представен от ищцата съдържа подробно описание на сторените от същата разноски –
50 лв. за платена държавна такса, 30 лв. за депозит за разпит на свидетел и 300 лв.
адвокатско възнаграждение – общо 380,00 лв.
Тези разноски като доказани и по основание и по размер , съдът присъжда на
основание чл. 78,ал.1 ГПК в полза на ищцата и в тежест на ответната О. В.. По отношение
на размера на адвокатското възнаграждение , което се желае да бъде присъдено в полза на
ищцата, съдът намира, че бланкетното заявеното възражението на ответната О. В. за
6
евентуална прекомерност по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК е изцяло неоснователно, т.к. в
настоящия казус адвокатския хонорар не би могъл съгласно действалата към датата на
договора за правна защита Наредба №1/2004 г. да бъде под 300 лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. В., БУЛСТАТ ***, представлявана от Кмета И.П., с адрес: гр.В.,бул.
„О. п. п.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.В., местност
„М.“ **, със съдебен адрес: гр. В., бул. „М. Л.“ № **, ет. *,чрез адв.А. Д. от ВАК, СУМАТА
от 307,00 лева (триста и седем лева ) – необходима за възстановяване на нанесените щети
по лекия автомобил на ищцата „Х.И.т“ с рег.№ ***,която сума включва : 87 лв. за нова
предна дясна гума за л.а. „Х.И.т“ с рег.№ ***, пътна помощ за транспортиране на МПС 120
лв. за транспортиране на „Х.И.т „с рег.№ ***, за извършен демонтаж, монтаж и баланс на
предна дясна гума на същия лек автомобил сумата от 40 лв. и за ремонт на джанта на
автомобила сумата от 60 лв., причинени вследствие на ПТП настъпило на 30.12.2021 г.
около 13:50 ч. в гр.В., на ул. „А. К.“ № *, настъпило ПТП между необезопА.ата дупка на
пътното платно и л.а. „Х.И.т“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата от
307 лв. , считано от 30.12.2021 г. - датата на увреждането и до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 49, вр. чл. 50 от ЗЗД, вр. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. За
Съгласно чл.127, ал.4 ГПК плащането на паричното вземане може да бъде
извършено по посочения от ищцата начин –чрез пощенски запис.
ОСЪЖДА О. В., БУЛСТАТ ***, представлявана от Кмета И.П., с адрес: гр.В.,бул.
„О. п. п.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.В., местност
„М.“ **, със съдебен адрес: гр. В., бул. „М. Л.“ № **, ет. *,чрез адв.А. Д. от ВАК, СУМАТА
от общо 380,00 лв. (триста и осемдесет лева ) – сторените от ищцата пред настоящата
инстанция съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им
представители.
7
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8