Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …..03.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НК, XVI-ти въззивен състав на
шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета
година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
на секретаря Албена Ламбева, в присъствието на прокурора Сашо Тотев, разгледа докладваното от съдия Кехайова наказателно дело ВНОХД № 5987 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 09.06.2017
г. по н. о. х. д. № 17663/2016 г. Софийски районен съд, НО, 131 състав е
признал подсъдимия С.Г.В. за виновен
в това, че на неустановена дата през месец юли 2015 г. в гр. София, ул. „*******,
пред магазин „П.“ се заканил на Н.М.И.с убийство, като извадил пистолет и
казал: „Сега ще те гръмна!“ и това заканване би могло да възбуди у Н.М.И.основателен страх от осъществяването й
– престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК, като на основание чл. 54 НК му е
определил наказание лишаване от свобода в
размер на три месеца, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал.1 НК е било отложено с изпитателен срок
от три
години. На основание чл. 189, ал.3 НПК съдът е осъдил С.Г.В. да заплати в полза на държавата и по
сметка на държавния бюджет сумата от 309,12 лева – разноски, сторени в хода на
досъдебното производство, както и в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на СРС, сумата от 80 лева, разноски , сторени в хода на съдебното
производство. На основание чл. 189, ал.3 НПК съдът е осъдил С.Г.В. , да заплати в полза на НБПП и
сумата от 200 лева – разноски, сторени за предоставената му в хода на
производството правна помощ. На основание чл. 111, ал.1 НПК съдът е върнал на С.Г.В. веществени
доказателства – един брой газов пистолет марка Zoraki,
модел 914, един брой пълнител с 10 броя патрони, един брой нож с черна дръжка и
дължина около 25 см и един брой нож с черта дръжка и дължина около 30 см.
Против
постановената присъда е постъпила жалба от защитата на подс. С.Г.В. – адв. Й.Т.,
в която се излагат аргументи за неправилност, незаконосъобразност и
несправедливост на обжалвания съдебен акт. Излагат се съображения за
провокативно поведение на св. И.предхождащо извършването на деянието. Счита, че
при това положение не може да се приеме, че деянието е било извършено умишлено
и поради неговата несъставомерност от субективна страна, подс. В. следва да
бъде оправдан.
В съдебно
заседание защитникът на подсъдимия – адв. Т. подържа жалбата. Твърди, че става
въпрос за съприкосновение между подсъдимия и св. И., което е продължило не
повече от минута, при което пострадалата се явява като агресор спрямо него.
Излагат се подробни аргументи в тази насока. Моли съда да отмени
първоинстанционната присъда и да постанови нова оправдателна такава.
Представителят на
СГП счита, че жалбата е неоснователна. Излагат се съображения, че СРС правилно
е кредитирал показанията на св. И..
Счита, че постановения от първоинстанционния съд акт е обоснован и
законосъобразен, наложеното наказание е правилно, поради което следва да се
потвърди постановената присъда.
В с.з. пред въззивната
инстанция подс. С.В., се явява лично и в предоставеното му от съда право на
последна дума моли да бъде оправдан.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови
присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред. Съобразил
е събраните пред първата инстанция гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, а именно: обясненията на
подсъдимия С.В., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на св. Н. И.,
дадени в хода на съдебното следствие, както и тези дадени в рамките на
досъдебното производство и приобщените по реда на чл.281, ал.5 НПК; показанията
на свидетелите В.П., Ч.С., Б.И., Т.П., дадени в хода на съдебното следствие,
както и на досъдебното производство, в приобщените по реда на към чл.281, ал.4
и ал.5 от НПК части, показанията на свидетеля С.В., както и от показанията на
свидетелите М.П., М.Х., С.Т.и К.П., депозирани пред съда; способите за
доказване - заключение на комплексна СППЕ по отношение подсъдимия, заключение
на комплексна СППЕ по отношение на свидетеля Н. И.; писмените доказателства-
справка за съдимост, Протокол за доброволно предаване от 16.09.2015г.; удостоверение
за уведомление № С/244/01.10.2012г., както и останалите писмени доказателства,
приобщени от СРС на основание чл. 283 от НПК.
Настоящата
съдебна инстанция прие, че не са налице основания за промяна във фактическата
обстановка възприета от първостепенния съд – от една страна не са установени
нови факти и обстоятелства пред въззивната инстанция, а от друга – не са налице
основания за промяна на фактическата обстановка, възприета от първостепенния
съд, доколкото тя е правилно установена от същия на база вярна и точна преценка
на доказателствения материал. Анализът на същите сочи следното:
Подсъдимият С.Г.В.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, със средно
образование, пенсионер, осъждан, ЕГН **********,***.
Пострадалата -
свидетелката Н. И.била служител на „П.“ ООД от 2012г. като работела в търговски
обект на дружеството - магазин за хранителни стоки, находящ се в град София,
ул. „*******.
На неустановена
дата през лятото на 2015г. около 20.00 часа вечерта свидетелката И.се прибирала
към дома си, находящ се в същата сграда, в която бил разположен и магазина.
Доближавайки магазина, тя забелязала две лица от мъжки пол- подсъдимия С.В. и
сина му свидетеля С. В., които стояли до дърво в близост до
плодово-зеленчуковия щанд, разположен пред магазина. Тъй като се усъмнила, че
двамата имат намерение да вземат част от стоката, без да я заплатят,
свидетелката И.се опитала да се свърже с управителя или някой от другите
служителите, които били на смяна, но не успяла, а междувременно двете лица се
отдалечили.
Около седмица
или две по-късно, на неустановена дата през месец юли 2015г., докато била на
работа, свидетелката И., отново забелязала подсъдимия В. и неговия син в
близост до зеленчуковия щанд. При това тя заобиколила магазина, застанала на
спирка на масовия градски транспорт в близост до входа и наблюдавала действията
им, при което видяла как двамата на няколко пъти вземат различни плодове и
зеленчуци от изложената стока и оставят същите до паркиран в близост автомобил,
след което ги поставят в непрозрачни торби и се насочват към спирка на масов
градски транспорт от другата страна на улицата. Наблюдавайки тези действия
пострадалата И.решила да последва двамата мъже и да ги спре. Те от своя страна
тръгнали да пресичат ул. „Опълченска“, която в района срещу магазина включвала
няколко ленти за движение, в двете посоки, разделени помежду си от мантинела.
Подсъдимия и синът му преминали през първата половина на платното за движение и
достигнали разделителната мантинела, когато свидетелката И.ги настигнала.
Подсъдимият се опитал да прескочи, когато свидетелката го хванала за ръката,
опитала се да го задържи и го попитала защо вземат стоки, без да ги заплащат.
При това подсъдимия се обърнал, бръкнал в джоба на дрехите си, извадил пистолет
и се обърнал към свидетелката с думите „Ей сега ще те гръмна“. При това Н. И.се
уплашила и избягала, като подсъдимия и синът му се отдалечили към другата
страна на булеварда.
На 16.09.2015г.,
пострадалата отново видяла подсъдимия В. и сина му да се приближават към
магазина, познала ги и се обадила на управителя на обекта, който и указал да
подаде сигнал до частно охранително дружество „СОТ 161“, с което имали договор
за охрана. На подадения сигнал се отзовал охранителен екип в състав свидетелите
В.П. и Ч.С., на които свидетелката И.показала двете лица. Те пристъпили към
задържането на подсъдимия и свидетеля С. В., след което на място бил извикан
патрул на 02 РУ-СДВР в състав свидетелите Б.И. и Т.П., които задържали
подсъдимия В. по реда на ЗМВР. При задържането у подсъдимия В. били открити
газов пистолет марка „Зораки“, пълнител с десет броя патрони и два ножа с черни
дръжки, единият с дължина 25 см, а другия с дължина 30 см, които вещи той
предал доброволно на органите на МВР.
Съгласно
изготвената по делото съдебно-психиатрична и психологична експертиза на
свидетелката Н. И.- последната е с нормално психично състояние и интелектуално
развитие, като отправените срещу нея заплахи са довели до преживяване на
ситуативен страх за живота, който е отзвучал, освен това същата е изпаднала в
тревожно състояние с неголяма продължителност.
Въззивният съд
намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд
не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение,
тъй като са обсъдени всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани
за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя задълбочения анализ на
доказателствената съвкупност от страна на проверявания съд, както и подробно
изложените мотиви кои доказателства кредитира и кои не.
Без да бъдат
преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с
оглед на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба и в съдебно
заседание, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за
служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:
Въззивният съд
се присъединява към оценката на първия съд, като също намира показанията на
разпитаните свидетели за последователни, подробни, логични, вътрешно
непротиворечиви и еднопосочни. Всички те, с изключение на показанията на св. С.
В., са безпротиворечиви, като разгледани в тяхната взаимовръзка, цялостно и
достоверно изясняват процесния случай, по отношение на механизма на осъществяване на деянието, както
и на неговото авторство.
Основен източник
при изграждане на фактологичните изводи на съда са показанията на св. Н. И..
Обстоятелството, че същата е пострадала, респективно заинтересована от изхода
на делото, не би могло дефинитивно да изключи достоверността на казаното от
нея, тъй като само този факт не е достатъчен да презюмира недостоверност в
показанията й. Последните освен доказателствено средство, са и средство за
защита на накърнени интереси. Подобен двойствен характер имат и обясненията на
подсъдимия.
С оглед горните
уточнения, правилно първият съд е кредитирал показанията на посоченото за
пострадало лице. Същите се отличават с богато фактологично излагане на
възприятия относно времето, мястото и начинът на осъществяване на престъпното
деяние. Въз основа на изнесените в показанията фактически обстоятелства, с
категоричност се установява, че подсъдимият след като св. И.го хванала за
ръката и се опитала да го задържи и го
попитала защо вземат стоки, без да ги заплащат, се е обърнал, бръкнал в джоба на дрехите си и
извадил пистолет, след което се обърнал към нея с думите „Ей сега ще те гръмна“.
Същите показания кореспондират с казаното от другите свидетели, които макар и
да не са били очевидци на деянието са възприели състоянието на подсъдимия,
както и това на св. Н. И., а именно свидетелите М.П., М.Х., С.Т.и К.П., които в
една или друга степен са възприели и запаметили споделеното им от пострадалата.
В тази връзка се
явяват неоснователни изложените аргументи от защитата на подсъдимия, че с
поведението си пострадалата е породила у подс. В. момент на изненада (като го е
хванала в гръб за дрехата му и го е дръпнала), поради което е довело до
спонтанната му реакция на изваждане на газовия пистолет. От показанията на
пострадалата, които са изчерпателни се
установява , че при тази негова реакция тя е побягнала и с поведението си той е
породил у нея страхов момент, като това се доказва и от заключението на
изготвената СППЕ.
Софийски градски
съд се солидаризира с решението на решаващата инстанция да не кредитира с
доверие като недостоверни и опровергани от останалите, събрани по делото доказателствата,
показанията на св. С. В. и обясненията на подсъдимия В. в частта им, в която
заявяват, че подсъдимият не е насочвал пистолет към пострадалата И.и не й е
отправял закана, че ще я гръмне. Съдът прецени тези обяснения като защитна
версия, опровергана и несъответна на останалите доказателства. Твърденията на
подс. В. на свой ред влизат в противоречие с останалите гласни доказателствени
източници по отношение на установяване на значими за предмета на доказване по
делото фактически обстоятелства. Нещо повече достоверността на показанията на
св. Н. И.се обуславя и от обективния факт на намиране на газов пистолет у подсъдимия,
който последният е предал с протокол за доброволно предаване. Или, нелогично би
било да се приеме, че пострадалата е депозирала недостоверни показания в частта
относно използването на пистолет при извършването на деянието и в същото време
такъв действително да се е намирал у подсъдимия. С оглед изложеното съдът
прецени, че следва да кредитира показанията на И.като добросъвестно депозирани
и с най-висока степен на информативност относно значимите от гледна точка на
предмета на доказване факти.
Правилно и
обосновано първостепенният съд е приел изготвените по делото СППЕ за
пострадалата И.и подс. В., които са дали обективно заключение за психичното
състояние на двамата във връзка с конкретните проявления на деянието в
съзнанието им.
Въззивната
инстанция намира, че при правилно установената фактическа обстановка и верен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е
направил и правилни изводи досежно съставомерността на поведението на
подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна именно по реда на
чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК.
От обективна
страна на неустановена дата през месец юли 2015г. подсъдимият В. ***, в близост
до магазин „П.“ е отправил към св. И.думите: „Сега ще те гръмна“, като
същевременно е извадил от джоба на панталона си пистолет.
Налице са всички
елементи на фактическия състав на престъплението по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК.
Съгласно Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989
г. на ОСНК на ВС, за осъществяване на това престъпление от обективна страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен
страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава
съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна
заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да
съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства
следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а
не след изтичането на определен период от време. Ето защо за извършване на
престъплението по чл. 144, ал.3 НК не се
изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да
извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които
резултатът реално може да настъпи.
В процесния
случай заканата е обективирана, както с думи, така и с действие – насочване на
газов пистолет към пострадалата и отправяне на реплика към нея, че ще я гръмне,
което е спомогнало пострадалото лице да я възприеме като реална, непосредствена
и осъществима. Макар според цитираната съдебна практика това да не е съставомерен елемент, следва да се отбележи,
че пострадалата И.не само е възприела заканата на сериозно, като такава, но и
от доказателствата по делото се установява, че същата реално се е уплашила от
нейното реализиране – в този смисъл са както кредитираното от съда заключение
на СППЕ на пострадалата, така и от показанията на разпитаните свидетели (колеги
на пострадалата).
Деянието е
извършено с пряк умисъл като форма на вината. Деецът е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
му последици и пряко е целял настъпването им. Подсъдимият е съзнавал
съдържанието на отправената от него закана, разбирал е че онагледява заканата
си с предприетите от него действия на насочване на оръжие към пострадалата,
казвайки, че ще я гръмне. В конкретния случай думите на подсъдимия са били
предназначени за прогонване на пострадалата, която се е опитала да го задържи,
предвид което същият е целял именно това, поради което е налице и волевият
момент на прекия умисъл.
За престъплението
по чл. 144, ал. 3 вр. ал.1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години. При преценка на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото обосновано районният съд е
преценил, че следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК в рамките на
минимума предвиден в закона, а именно три месеца лишаване от свобода.
Обосновано като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът е отчел възрастта на подс. В.,
влошеното му здравословно състояние и това че се грижи сам за непълнолетния си син.
Като отегчаващи обстоятелства правилно е отчетен факта това, че той има
предходни осъждания от периода 2014-2015 г.
Наложеното
наказание в рамките на минимума определено по реда на чл. 54 НК съответства и
на степента на обществена опасност на деянието – намерила израз в съдържанието
и интензитета на отправената закана. Съдът намира, че така определеното
наказание ще съдейства за постигане на целите, както на генералната, така и на
специалната превенция, без същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимия.
Правилно предвид
факта на настъпила реабилитация по отношение на предходните осъждания, по които
са налице наложени наказания „лишаване от свобода“, районният съд не е намерил
за необходимо наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно
ефективно. Настоящата инстанция също счита, че за поправянето и превъзпитанието
на дееца ще е достатъчно отлагането му на основание чл. 66 НК за изпитателен
срок от 3 години.
Предвид изхода
на делото и на основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимият С.В. правилно е осъден да
заплати направените по делото разноски в размер на 309,12 лева, сторени в хода
на досъдебното производство, както и в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на СРС сумата от 80 лева - разноски, направени в хода на съдебното
производство.
Незаконосъобразно
и в разрез с правилата на разпоредбите на чл. 37 и сл. от ЗПП с присъдата са
били определени възложените на В. разноски, сторени за предоставената му в хода
на производството правна помощ. Към датата на постановяване на присъдата –
09.06.2017г. не е била изпълнена процедурата по Глава VІІ от ЗПП и на съда не е
било известно Решение на Председателя на НБПП № СФ-7738-17844/2017 от
27.07.2017 г., постъпило в СРС на 01.09.2017г. и съгласно което на адв. Т. за
предоставена правна помощ на подс. В. по НОХД № 17663/2016г. по описа на СРС е
било изплатено възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, а не определените
от съда с присъдата 200 лв. Или, към датата на постановяване на присъдата от
първата съдебна инстанция не е бил изпълнен фактическия състав по определяне на
размера и изплащането на защитника на направените разноски по предоставената на
В. правна помощ, в това число видът и количеството
на извършената дейност не са били удостоверени с писмен отчет на
адвоката по образец, утвърден от НБПП, адвокатският съвет не е извършил проверка и не е заверил отчета
на адвоката, предоставил правна помощ, и не е предложил размер на възнаграждението съобразно вида,
количеството и качеството на оказаната правна помощ. Не е било извършено и
заплащане на предоставената правна помощ от НБПП въз
основа на отчета на адвоката и решение на председателя на НБПП. Поради
това на съда не са били известни действително направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. Видно от приложеното по делото Решение на
Председателя на НБПП № СФ-7738-17844/2017 от 27.07.2017 г., постъпило в СРС на
01.09.2017г. действително направените по делото разноски за адвокатска защита са
в размер на 300 (триста) лева, които като действително сторени съдът следва да
възложи на подс. В. в рамките на производство по реда на чл. 306, ал. 1 т. 4 от НПК, а не както е било направено от районния съд с присъдата. С оглед
изложеното присъдата в тази й част следва да бъде отменена като незаконосъобразна
и постановена в разрез с правилата на ЗПП.
Правилно и на
основание чл. 111, ал.1 НПК съдът е върнал на подс. В. един брой газов пистолет
марка Zoraki, модел 914, един брой пълнител с 10 броя патрони, един
брой нож с черна дръжка и дължина около 25 см и един брой нож с черна дръжка и дължина около 30 см.
Предвид
изложеното и с оглед на извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи нейното изменение или отмяна.
Предвид на това
атакуваната присъда, като правилна и законосъобразна, постановена без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, следва да бъде потвърдена.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
присъда
от 09.06.2017 г. по н. о. х. д. № 17663/2016 г. Софийски районен съд, НО, 131
състав в частта, с която на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК С.Г.В., ЕГН ********** е
бил осъден да заплати в полза на НБПП сумата от 200 лева - разноски, сторени за предоставена му хода на
производството правна помощ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.