Решение по дело №2728/2022 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 389
Дата: 17 май 2023 г. (в сила от 17 май 2023 г.)
Съдия: Мирослава Неделчева
Дело: 20223230102728
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. Добрич, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20223230102728 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: *** представлявано от управителя Я. Б. Я.
/правоприемник на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********/, чрез юрисконсулт Х.А. срещу С.
Д. Т., ЕГН ********** с настоящ адрес: ** Исковете са с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът моли, съдът да приеме за установено, че
ответникът му дължи присъдените парични суми със Заповед №943 от
16.08.2021г., издадена по ч. гр. д. №2570/2021г. по описа на ДРС,
произтичащи от сключен между С. Д. Т. /кредитополучател/ и „Вива Кредит”
ООД, /кредитор/ договор за паричен заем №5538294/15.07.2019г., а именно:
- 2229.46 лева – неиздължена главница по договор за паричен заем
№5538294 от 15.07.2019 г., сключен между длъжника и „ВИВА КРЕДИТ”
ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с Приложение №1 от
04.01.2021г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
01.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда 11.08.2021г. до окончателното плащане;
- 496.64 лева – договорна лихва за периода от 29.07.2019г. до
07.09.2020 г.;
- 132.92 лева – обезщетение за забава за периода от 08.09.2020г. до
1
23.07.2021 г.
В ИМ се твърди, че по силата на горепосочения договор, „Вива Кредит“
ООД е предоставило кредит на ответника в размер на 2500.00 лв., която сума
е била усвоена от Т. и не е била върната от нея изцяло, ведно с уговорените
лихви и такси за експресно разглеждане, общо в размер на 4718.10 лв. на
заемодателя в срока на договора – 30 погасителни вноски за срок от 60
седмични, всяка в размер на 157.27 лв. По договора, ответницата е извършила
плащания само в размер на 992.21 лв.
Вземането е било прехвърлено на 01.12.2016г. с договор за цесия от
„Вива Кредит” ООД на „АКПЗ” ЕООД, ведно с всички обезпечения,
привилегии и принадлежности. На 04.01.2021г. е било подписано
Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 01.12.2016г., по силата на която цесия, вземането на С. Т. е било
прехвърлено от „Вива Кредит” ООД на заявителя –Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, за което е било изпратено уведомление до
длъжника по реда на чл.99 от ЗЗД.
Предвид възникналото вземане, ищцовото дружество е подало
заявление до ДРС по реда на чл.410 от ГПК срещу С. Д. за процесните
задължения. По образуваното ч. гр. д. №2570/2021г. по описа на ДРС е била
издадена срещу длъжника Св. Т. Заповед за парично задължение
№943/16.08.2021г. за следните суми:
- 2229.46 лева – неиздължена главница по договор за паричен заем
№5538294 от 15.07.2019 г., сключен между длъжника и „ВИВА КРЕДИТ”
ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с Приложение №1 от
04.01.2021г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
01.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда 11.08.2021г. до окончателното плащане;
- 496.64 лева – договорна лихва за периода от 29.07.2019г. до
07.09.2020 г.;
- 132.92 лева – обезщетение за забава за периода от 08.09.2020г. до
23.07.2021 г.;
- 57.18 лева – заплатена държавна такса и
- 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК. С разпореждане от 21.08.2022г. заповедният съд е указал на заявителя
да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземанията си в 1-мес.
срок от получаване на съобщението. В дадения срок, ищцовото дружество е
подало настоящата искова молба.
Ищецът претендира сторените съдебни разноски в установителното
производство, както и тези по заповедното.
С разпореждане от 17.11.2022г. ДРС е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било
2
получено лично от С. Т. на 17.01.2023г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на
съобщението, ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разгледани предявените искове са процесуално допустими и
основателни.
В съдебното заседание по делото, с оглед на непредставянето в срок от
ответника на отговор по исковата молба, неявяването на негов представител в
първото и единствено редовно проведено съдебно заседание, липсата на
искане от ответната страна, делото да бъде разгледано в отсъствието и, както
и дадени указвания на ответника на последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание,
предвид и вероятната основателност на исковете, съобразно посочените в
исковата молба обстоятелства и представени доказателства и постъпилото
искане от страна на ищеца, за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника по реда на чл.238 и сл. от ГПК, ДРС е прекратил съдебното
дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Именно,
такова искане изхожда от ищцовата страна с исковата молба и с писмена
молба с вх. №8021 от 05.05.2022г. /л.49-50/.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК,
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените
искове са вероятно основателни.
С оглед, наличието на всички предпоставки по ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, съдът следва да приеме за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични
задължения, а именно: 2229.46 лева – неиздължена главница по договор за
паричен заем №5538294 от 15.07.2019 г., сключен между длъжника и „ВИВА
КРЕДИТ” ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с
Приложение №1 от 04.01.2021г. към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 01.12.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 11.08.2021г.
3
до окончателното плащане; 496.64 лева – договорна лихва за периода от
29.07.2019г. до 07.09.2020 г. и 132.92 лева – обезщетение за забава за периода
от 08.09.2020г. до 23.07.2021 г., за които е била издадена Заповед №943 от
16.08.2021г. по ч. гр. д. №2570/2021г. по описа на ДРС.
Ищецът е поискал присъждане на сторените съдебни разноски в
установително производство и е представил списък с такива /л.51/. С оглед
изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата държавна
такса в настоящото производство в размер на 132.00 лева /л.28/,
юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 лв. /пълномощно от
13.10.2021г., приложено на л.19 по делото/ на осн. чл.78, ал.8 от ГПК,
определено съобразно действителната фактическа и правна тежест на делото,
а също и заявения правен интерес, или общо сумата от 232.00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените съдебни
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №2570/2021г. по описа на
ДРС, а именно: 57.17 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК,
Добричкият районен съд

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът С. Д. Т., ЕГН ********** с настоящ адрес: ***дължи на ищеца
АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: *** представлявано от
управителя Я. Б. Я. /правоприемник на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********/ присъдените със
Заповед за изпълнение на парично задължение №943/16.08.2021г., издадена
по ч. гр. д. №2570/2021г. по описа на ДРС, суми, а именно:
- 2229.46 лева – неиздължена главница по договор за паричен заем
№5538294 от 15.07.2019 г., сключен между длъжника и „ВИВА КРЕДИТ”
ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с Приложение №1 от
04.01.2021г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
01.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда 11.08.2021г. до окончателното плащане;
- 496.64 лева – договорна лихва за периода от 29.07.2019г. до
07.09.2020 г.;
- 132.92 лева – обезщетение за забава за периода от 08.09.2020г. до
23.07.2021 г.
ОСЪЖДА С. Д. Т., ЕГН ********** с настоящ адрес: ***да заплати
наАГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД,
4
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: *** представлявано от
управителя Я. Б. Я. /правоприемник на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********/ сторените
съдебни разноски в настоящото установително производство в размер на
232.00 лв. /двеста тридесет и два лева/, от които: 132.00 лв. – държавна такса
и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и сторените съдебни
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №2570/2021г. по описа на
ДРС в размер на 107.17 лв. /сто и седем лева и седемнадесет стотинки/, от
които: 57.17 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5