№ 93860
гр. София, 13.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Частно гражданско дело
№ 20251110121002 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.410 ГПК.
Образувано е по заявление на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Д. А. А. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми, както
следва: 1/ сумата от 500 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит
№ 404625/07.03.2020г., сключен между „Сити Кеш” ООД и Д. А. А., ведно със законна лихва
от 10.04.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 140,19 лева, представляваща такси
по Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш” ООД; 3/ сумата от 758,38 лева,
представляваща неустойка по чл.6.2 от договора за кредит за непредставяне на обезпечение;
4/ сумата от 189,45 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.06.2021г. до
26.03.2025г.
Съобразно изискването на чл.410, ал.3 ГПК, към заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е представен договор за потребителски кредит № 404625/07.03.2020г.,
сключен между „Сити Кеш” ООД и Д. А. А. и Общи условия към него, от които е видно, че
страните по договора са уговорили на кредитополучателя да се отпусне сумата от 500 лв.,
която следва да се върне до 07.06.2021г. на 15 месечни равни погасителни вноски, при ГПР
от 47,97 % годишно, с ГЛП – 40,05 %, с размер на всяка месечна погасителна вноска от 101
лева, включваща в себе си и съответна част от неустойка, чийто общ размер за целия срок на
договора възлиза на 842,69 лева, или общо за връщане - сумата от 1515 лева заедно с
неустойката.
Доколкото съдържанието на сключения договор разкрива характеристиките на
договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 ЗПК, то приложими се явяват разпоредбите
на ЗПК, съответно на ЗЗП. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, заповедният съд следва
служебно да извърши проверка дА. искането не противоречи на закона и добрите нрави, а
съгласно т. 3 - и дА. не се основава на неравноправна клауза или е нА.це обоснована
вероятност за това, като в тези случаи заявлението се отхвърля. Преценката за спазване на
посочените разпоредби следва да се направи на база твърденията в заявлението, от които
произтичат вземанията, като съдът съобразява и представените към заявлението договор и
общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Съгласно т. 9 от § 13а от ДР на ЗЗП, са
транспонирани разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП прогласява
неравноправните клаузи за нищожни, като така изпълнява и изискването на чл. 6, § 1 от
Директива 93/13/ЕИО, те да не обвързват потребителя.
В случая съдът намира, че е нА.це основанието на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като
1
искането за издаване на заповед за изпълнение за неустойка по чл.6.2 от договора за кредит,
за такси по Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш” ООД, за
възнаградителна лихва и за обезщетение за забава по договора за потребителски кредит
противоречи на закона. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК сочи, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 т. 7-9, договорът
за потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В договора следва по ясен и разбираем за потребителя начин да е посочено кои са
разходите, включени в определената процентно величина. Установява се от представения
договор за потребителски кредит, че в него е посочена общата сума, която подлежи на
връщане от потребителя, както и ГПР в размер на 47,97 %, като формално изискването за
посочване на ГПР се явява изпълнено. Липсва обаче допълнителна информация относно
начина на формирането на посочения процент на разходите, като остават неясни
компонентите, които са взети предвид при формирането на годишното оскъпяване на заема.
Освен това, Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в решение от 20.09.2018г. по дело С-
448/17, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за
изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни,
следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят
е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към
момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да
имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори
и подобна математическа формула. В представения към заявлението за издаване на заповед
за изпълнение договор за потребителски кредит не се съдържа нито една клауза, която да
урежда въпроса относно разходите, които се включват в ГПР, поради което същите остават
напълно неясни. Посочено е единствено, че в него не се включват разходите при
неизпълнение на договорните задължения и таксите по Тарифата на кредитодателя. Така на
потребителя е била съобщена единствено информация относно стойността на годишния
процент на разходите, но не и за видовете разходи, които се включват при неговото
изчисляване. Посочване по ясен и разбираем начин на всички отделни разходи по кредита,
които се включват в годишния процент на разходите, липсва и в представените общи
условия към договора. В част VIII от същите единствено посочено, че размерът на ГПР
изразява общите разходи по заема, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент,
който се определя индивидуално за всеки договор, т.е. нА.це е единствено преповтаряне на
легалната дефиниция на понятието „Годишен процент на разходите“, уредена в чл. 19, ал. 1
от ЗПК. Това от своя страна не носи по съществото си никаква информация относно
разходите, които са били взети предвид при неговото изчисляване. Отделно от това,
посочено е, че кредитополучателят не дължи допълнителни лихви, такси, комисиони и др.,
които не са посочени в договора за заем при неговото сключване, но ако това е така, то не е
ясно какъв друг разход е бил включен или какви други допускания са били взети предвид от
кредитодателя, които да надхвърлят ГЛП от 40,05 %, за да се достигне до годишен процент
на разходите от 47,97 %. При това положение съдът приема, че при сключване на процесния
договор за кредит е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, което прави този
договор недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Посоченото основание за нищожност на договора обосновава нА.чието на
2
предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.23 ЗПК, според която при
недействителност на договора за кредит, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно не са нА.це предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 140,19 лева, представляваща такси по Тарифа за таксите и разходите, събирани от
„Сити Кеш” ООД; за сумата от 758,38 лева, представляваща неустойка по чл.6.2 от договора
за кредит за непредставяне на обезпечение и за сумата от 189,45 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 07.06.2021г. до 26.03.2025г., поради което заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено в тази част. Съобразно
отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
разноските над сумата от 10 лв. за държавна такса и над сумата от 15,74 лева за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Въз основа на гореизложеното, следва да се издаде заповед за изпълнение само за
главницата по договор за потребителски кредит № 404625/07.03.2020г. като чиста стойност в
размер на 500 лева. Следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената
част от вземането, или за сумата от 10 лева за държавна такса и за сумата от 15,74 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК с вх. № 128384/10.04.2025г., подадено от заявителя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, срещу Д. А. А., ЕГН **********, В ЧАСТТА за сумата от 140,19
лева, представляваща такси по Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш”
ООД; за сумата от 758,38 лева, представляваща неустойка по чл.6.2 от договора за кредит за
непредставяне на обезпечение; за сумата от 189,45 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 07.06.2021г. до 26.03.2025г.; както и в частта за разноските за държавна такса
над сумата от 10 лева до пълния претендиран размер от 31,76 лева и за юрисконсултско
възнаграждение за сумата над 15,74 лева до определения от съда размер от 50 лева.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3