Решение по дело №629/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 611
Дата: 14 ноември 2022 г. (в сила от 14 ноември 2022 г.)
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20221200500629
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 611
гр. Благоевград, 12.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова

Габриела Тричкова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20221200500629 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „С.“,
ЕООД, чрез пълномощника му против решение № 8030/10.05.2022 г. по гр.д.
№ 559/21 г. по описа на РС-Петрич.
Жалбоподателят счита решението за недопустимо, което ако не се
сподели сочи, че е незаконосъобразно.
За недопустимостта на решението се изтъква, че ищецът няма
качеството на служител или работник предвид липсата на сключен в писмена
форма трудов договор, поради което ответника не може да е надлежен,
ответник. Освен това за зачитането на определен времеви период за трудов и
/или осигурителен стаж се осъществява по специален ред, който в случая не е
спазен. За предявения иск няма правен интерес. По основателността е
изразено становище, че РС не се е съобразил с чл. 62, ал. 1 от КТ,
предвиждащ за задължителна форма на трудовия договор – писмена.
Разглежданите хипотези касаещи недействителността на трудовия договор
са ирелевантни за настоящото дело. Оспорва се извода С. да е бил
доборосъвестнен работник, тъй като такова не се е тв рдяло нито се е
доказало като нап. Да е подал молба или заявление за приемане на работа, да
е получил сведения, че е приет. Добросъвестността на С. се опровергава от
собственото му поведение, със заплащането от самия него на здравно
осигурителните си вноски, каквато задължение един добросъвестен работник
няма. Със свидетелските показания не може да се докаже началната дата,
работното време, длъжността, възнаграждението и всички останали елементи
1
на трудовото правоотношение. Добросъвестността му се опровергава и от
наличието на регистрирани трудови договори с него през 2018 г. с „Е.“, ЕООД
и „Г.Г.“, ООД, първият регистриран като безсрочен, а втория като
допълнителен трудов договор, от които факти следва че при сключване на
първия трудов договор С. е предоставил информация, че няма други сключен
договор, респ. при сключване на втория е информирал, че това е втори по ред
допълнителен трудов договор.
Съдът не се е поизнесъл и по възражението им за давност. Затова моли
да се обезсили решението и прекрати производството, съотв. ако не се
приеме, то да се отмени решението и се постанови отхвърляне на иска.
Претендира разноски пред двете инстанции.
Въззиваемият оспорва жалбата, считайки доводите в нея за
неоснователни.
БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от лице с правен интерес
срещу подлежащ на атакуване акт в предвиден в закона срок за обжалване.
С атакуваното решение на основание чл. 357 от КТ РС е признал за
установено по отношение на „С.“, ЕООД, че за периода от м. юли, 2016 г. до
17.3.2021 г. е същестувало трудово правоотношение, по силата на което
ищецът Р. М. С. е полагат труд при работодателя „С.“, ЕООД като бояджия и
шофьор, при условията на пълен работен ден и пълна работна седмица.
Решението съдът намира за валидно и допустимо.
Съображенията в жалбата, че РС се е произнесъл по недопустим иск, за
който няма правен интерес, тъй като зачитането на определен времеви
период за трудов и /или осигурителен стаж се осъществявало по специален
ред, който в случая не е спазен, БлОС не споделя.
Видно от ИМ ищецът твърди, че м. юли, 2016 г. е сключил трудов
договор с ответното дружество, който не е регистриран в НАП, за което
разбрал на 17.3.2021 г., когато го уволнили. И тъй като му оставало още малко
време, за да се пенсионира, заради което е изключително заинтересован да се
установи съществуването на трудово правоотношение предявява настоящия
иск за признаване за установено на такова за периода от м. юли, 2016 г. до
17.3.2021 г.
При тези твърдения за съставен трудов договор относно изпълнението
на трудовото правоотношение, на които твърдения петитумът е логично
продължение, БлОС счита, че спорът е трудов спор по см. на чл. 357 от КТ.
За извода си съобрази и съдебната практика, за която е посочено в
определение № 277/13.6.2018 г. на ВКС по ч.гр.д № 2052/2018 г. за
категорична, че в случай когато работодателят отрича или не се съгласява с
твърдението на работника или служителя относно елементи от съдържанието
на трудовото правоотношение – неговата продължителност, обема и
характера на полагания труд, дължимото възнаграждение и др., или изобщо
съществуването на трудовото правоотношение, то тогава е налице
трудовоправен спор по см. на чл. 357 КТ относно съществуването или
изпълнението на трудовото правоотношение. А предвиденият особен
2
процесуален ред за установяване на трудов стаж по ЗУТОССР е предназначен
да даде защита в случаите, в които не същестувава спор относно
обстоятелството дали са водени съответните книжа, ведомости и /или
счетоводни документи, които установяват начисляването и изплащането на
трудовото възнаграждение и съответстващия на него обем на положен труд,
но макар те да са били надлежно съставени, са изгубени или унищожени.
БлОС съобрази и че от твърденията в исковата молба няма съмнение, че
страни по спора следва да са Р. С. и „С.“, ЕООД. Доводите в жалбата, че с
недоказване на твърденията от ищеца иска следва да се приеме за
недопустим, не могат да се споделят, тъй като преценката за доказването им
касае съществото на спора.
По изложените съображения БлОС счита искът, по който се е
произнесъл РС за допустим съотв. решението също е допустимо.
За преценка основателността на доводите в жалбата въз основа на
закона, събраните доказателства и тезите на страните БлОС счита следното:
Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена
форма. Изискването за писмена форма е въведено като условие за
съществуването на договора. В случай, че не е налице писмено обективирана
воля за сключване на трудов договор, но има писмени доказателства, в които
се съдържат изявления или индиции за наличието му, определено чрез
неговите съществени елементи: място на работа, наименование на длъжността
и характер на работата, както и определено трудово възнаграждение, може да
се приеме, че работникът или служителят е извършвал дейност по трудов
договор. Така е прието в Решение № 907 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
3725/2008 г., I г. о.
Тази практика се споделя и понастоящем от ВКС, видно от Р. №
237/14.1.2020 г. на ВКС по гр.д. 695/2019 г. по описа на ВКС, в което се сочи,
че след като разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ установява писмена форма
като изискване за валидност на трудовия договор, то съществуването на
трудово правоотношение не може да бъде установявано със свидетелски
показания или други доказателства, установяващи по косвен начин
възникването и съществуването му, като изпълнението или неизпълнението
на задълженията на работодателя по чл. 62, ал. 3 – 7 и чл. 63 КТ нямат
отношение към сключването или валидността на трудовия договор.
В Р. 1024/2009 г. на ВКС, цитирано в Р. 98/14.7.22 г. на ВКС по гр.д.
№ 2954/21 г., е в същия смисъл, че „По силата на чл. 62, ал. 1 от КТ
трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие за
валидността му и със задължително съдържание в него на обстоятелствата по
чл. 66, ал. 1 от КТ Т.е. за да е налице трудов договор ,съобразно изискването
за писмена форма, което е условие за валидността му, той трябва да е
обективиран в документ, отразяващ съвпадащите волеизявления /уговорки/ на
страните по него, което се удостоверява с подписването му от всяка от тях. С
оглед на това ВКС посочва, че трудовото правоотношение не може да бъде
установявано с други гласни и/или писмени доказателства включително /още
по-малко/ изхождащи от някоя от страните, сочещи по косвен начин за
3
съществуването му. Въведената от закона писмена форма за действителност
на трудовия договор изключва възможността страните да изразят волята си по
друг начин напр. с конклудентни действия. В този смисъл за съществуването
му са без значение косвените прояви, в т.ч. и свързаните с изпълнението на
договора.
По настоящото дело ищецът Р. С. твърди, че е подписал трудов договор,
но според БлОС това му твърдение не се доказва с каквото и да било писмено
доказателства. Няма подадено писмено заявление/молба за приемане на
работа , нито има други писмени документ/и, от които да се извлече,
наличието на негово или това на работодателя волеизявление за сключване на
трудов договор, за да се приеме, че е спазено изискването за писмена форма
по чл. 62, ал. 1 от КТ. В представените платежни ведомости за получените
срещу подпис от работещите в дружеството на дължимите им трудови
възнаграждения, през периода от почти 5 години, обхващащ времето от м.
юли, 2016 г. до м. март, 2021 г., ищецът не фигурира в нито една.
След като не се представят писмени доказателства, които единствено
са допустими за установяване наличието на трудово правоотношение,
възникнало от трудов договор, макар и несключен в изискуемата от закона
писмена форма, то незаконосъобразно районният съд е приел за доказано
наличието на трудово правоотношение между страните. Искът неправилно е
уважен, единствено и само въз основа на събраните гласни доказателства.
Възможността трудово правоотношение да възниква и без да е сключен
писмен трудов договор, ако работодателят е приел на работа работника или
служителя и той е започнал да я изпълнява, в които случаи съществуването
на трудовото правоотношение е могло да се установява с всички
доказателствени средства, е била разписана от ал. 2 на чл. 62 КТ, която към
момента, а и по време на процесния период е отменена с ДВ, бр. 120 от 2002
г
Дори да се приеме, че трудов договор е бил подписан, то не се доказва за
каква длъжност е бил сключен, за какво възнаграждение и др. данни,които
според чл. 66 от КТ съставляват необходимо съдържание на същия. РС е
обсъждал добросъвестността на страните, каквато теза не се е поддържала от
никоя от тях. Ето защо атакуваното решение БлОС отменя и постановява
отхвърлянето му .
С оглед изхода на въззивното производство въззиваемият ще следва да
се осъди да заплати направените разноски от насрещната страна, които
възлизат в общ размер на 1 240 лв. от тях 40 лв. за държавна такса по
подадената въззивна жалба и останалите по 600 лв. за адвокатско
възнаграждение за пред всяка една от двете съдебни инстанции .
Водим от изложеното о и на основание чл. 271 , ал. 1 от ГПК , БлОС
РЕШИ:
Отменя решение № 8030/10.05.2022 г. по гр.д. № 559/21 г. по описа на
РС-Петрич и вместо това постановява :
Отхвърля предявения от Р. М. С., с ЕГН ********** против „С.“, ЕООД, с
ЕИК **** иск за признаване за установено, че за периода м. юли, 2016 г. -
4
17.3.2021 г. е съществувало трудово правоотношение, по силата на което Р.
М. С. е полагал труд при „С.“, ЕООД като бояджия и шофьор, при условията
на пълен работен ден и пълна работна седмица.
Осъжда Р. М. С., с ЕГН ********** да плати на „С.“, ЕООД, с ЕИК ****
направени разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1240 лв.
Решението може да се обжалва с касационно жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5