Решение по дело №261/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, подадена чрез пълномощник, против Решение № 51 от 25.02.2025 г., постановено по АНД № 1537/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси /ЕФ/ по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № **********, с който на „Юнион Ивкони“ ООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева и Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София е осъдена да заплати на „Юнион Ивкони“ ООД, ЕИК *********, сумата от 660 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд - Сливен е неправилно. Касаторът счита, че буквалното тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП в редакцията му до 13.02.2024 г. е довело до неправилна преценка, че не съществува възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност за процесното нарушение с издаване на ЕФ. Посочва, че целият нормен комплекс на чл. 189ж от ЗДвП регламентира една процедура, по която вече уредената в други правни норми – чл. 102, ал. 2, чл. 139, ал. 6 и 7, чл. 179, ал. 3 - 3б, отговорност се реализира. Счита, че изложеното се подкрепя от редакцията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП от 13.02.2024 г. Посочва, че: не е налице съществено противоречие между описанието на нарушението в частта на изпълнителното деяние в електронния фиш и посочената законова разпоредба, която е нарушена; ползвателят на платената пътна мрежа от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП прави самостоятелен избор между алтернативните начини да бъде определен размерът на тол таксата, посочени чл. 10б, ал. 4 от ЗП. Счита за установено, че не са били изпълнени задълженията за установяване на размера и заплащане на дължимата тол такса, което осъществявало фактическия състав на административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени решението на Районен съд – Сливен като неправилно и да потвърди ЕФ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, ако същият бъде надлежно предявен.

По делото от ответника по касационната жалба, чрез пълномощник, е представен отговор, в който същата се оспорва като неоснователна. Посочва, че е допуснато нарушение на закона, изразяващо се в неправилното му приложение предвид липсата на правно предвидена възможност за санкциониране на нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с издаване на електронен фиш. Счита изводите на Районния съд за правилни. Посочва, че процесното нарушение е в противоречие с един от основните принципи на ЕС – този на пропорционалност, който е задължителен при преценка размера на наложената санкция, с оглед Директива 1999/62/ЕО и Решение от 21.11.2024 г. на СЕС по дело С-61/23. Моли съда да потвърди решението на Районния съд. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от юриск. К. С., която поддържа касационната жалба. Счита, че позоваването на Решение от 21.11.2024 г. на СЕС по дело С-61/23 е с отпаднала актуалност, доколкото към датата на постановяване на това решение не е имало възможност да бъде прилаган чл. 28 ЗАНН, което изменя фактическата обстановка, взета предвид по отношение на българското законодателство. Моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно. В условията на евентуалност моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд за прилагане на общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП, алтернативно за прилагане на чл. 28 от ЗАНН във връзка с Решение № 4 от 30.04.2025 г. по конституционно дело № 29/2024 г. и правомощията на съда по чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, моли да бъде уважено възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, представяне на нови доказателства или въвеждане на нови аргументи. Моли съда да не се съобразява с размерите, предвидени в Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет. Счита, че присъждането на разноски не следва да включва ДДС, който съгласно съединените дела на Съда на Европейския съюз С-427 и С-428/16 не е дължим, не е неразделна част от адвокатското възнаграждение, а е косвен данък върху определена данъчна основа.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – „Юнион Ивкони“ ООД, редовно призован, не се представлява. По делото е депозирано писмено становище, подадено чрез пълномощник, който заявява, че оспорва жалбата и излага подробни съображения. Претендира присъждането на направените разноски, като прилага договор за правна защита и съдействие, ведно с фактура от 10.06.2025 г.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Сливен заявява, че решението на Районния съд е правилно, обосновано и постановено при изяснена фактическа обстановка, поради което предлага да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 11.03.2022 г. в 10:01 часа, в община Сливен по път I-6 км 407+136, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение № DAB798FBE91F7FF6E053031F160ABB92, като за пътно превозно средство (ППС) автобус СЕТРА С 415 ГТ ХД, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке, изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 40542, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-6 км 407+136.

За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, бил издаден процесният ЕФ, с който на „Юнион Ивкони“ ООД била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

При така установената фактическа обстановка Районният съд е приел, че при издаването на електронния фиш е допуснато съществено процесуално нарушение. Приел, че за да бъде издаден електронен фиш на основание чл.179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон, като в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш в случаите на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Формирал е извод за съществено противоречие между описанието на нарушението, в частта на изпълнителното деяние в електронния фиш и посочената за нарушена законова разпоредба, което е ограничило правото на наказаното лице да разбере какво нарушение е извършило и за какво е наказано. При тези мотиви, Районният съд е приел, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт.

Съгласно нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Според посочената в ЕФ правна норма, послужила като основание за издаването му - чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лева. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (ред., ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш в случаите по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за тези по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за ангажиране отговорността на ответника по касация за извършено административно нарушение е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Настъпилата законодателна промяна на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (с ДВ, бр. 13 от 2024 г.), е в сила от 13.02.2024 г. и не е била част от действащото право към момента на извършване на административното нарушение - 11.03.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.

По изложените съображения, Районният съд правилно е отменил процесния ЕФ, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Претендираните разноски са с включен ДДС, като от представените Договор за правна защита и съдействие от 10.06.2025 г. и фактура № 1163/ 10.06.2025 г. се установява, че процесуалният представител е регистриран по ЗДДС; уговорената сума в размер на 600 лева, от която 500 лева адвокатско възнаграждение и 100 лева ДДС, е била платена в брой. В тази връзка направеното възражение за недължимост на ДДС е неоснователно, тъй като с цитираното Решение на СЕС от 23 ноември 2017 по съединени дела С-427/16 и С-428/16 е дадено тълкуване в смисъл, че „не допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства, по силата на която ДДС се счита за неразделна част от възнагражденията за регистрираните адвокати, ако в резултат на това тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с ДДС“. Следователно, акцентът е за недопускане на двойно данъчно облагане с ДДС. Възстановяването на разноските с включения в тях платен ДДС не води до двойно облагане с ДДС на предоставената адвокатска услуга. В този смисъл е и съдебната практика на Върховен административен съд на Република България: Определение № 3525 от 02.04.2025 г. по адм. д. № 7451/2024 г., I о.; Решение № 3275 от 27.03.2025 г. по адм. д. № 11888/2024 г., III о.; Решение № 13788 от 18.12.2024 г. по адм. д. № 7592/2024 г., I о. Неоснователно е и възражението за прекомерност, тъй като дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи съобразно фактическата и правна сложност на делото, обема на оказана правна помощ от страна на процесуалния представител, както и материалния интерес, заключаващ се в размера на наложената с отменения санкционен акт имуществена санкция. По тази причина в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 600 лева, които да се възложат в тежест на касатора.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 51 от 25.02.2025 г., постановено по АНД № 1537/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на „Юнион Ивкони“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], разноски за касационното производство в размер на 600 /шестстотин/ лева.

Решението е окончателно.