Р Е Ш Е Н И Е

 

№                  13.07.2016 г. , гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХL състав в публично заседание на седми юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретаря Г.Д.  като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7399  по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.16 ЗСП.

Производството по делото е образувано въз основа на молба подадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна за допускане настаняване на лицето Д.Х.И., ЕГН **********, в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания, находящ се в с. Т ул. „ а за срок от 5 години, считано от датата на влизане в сила на решението.

            В молба се излага, че Д.Х.И. е роден на ***г. във влошено здравословно състояние, като понастоящем му е поставена диагноза „тежка умствена изостаналост, параноидна шизофрения-непрекъснато протичане”. Родителите на лицето са се дезинтересирали от грижите за него поради естеството на заболяването му, което е наложило той да бъде настанен в специализирана институция – Дом за деца и младежи с умствена изостаналост – с. Петрово, общ. Стара Загора. Тежкото здравословно състояние на Борислав Даков е довело до поставянето му под пълно запрещение с  решение по гр.д. № 1182/2012г. по описа на ОС - гр. Стара Загора, като за настойник е определена Е.Д.. От проведени проучвания е установено, че реинтегрирането на лицето в биологичното му семейство е невъзможно и не е налице друга по-подходяща мярка за закрилата му освен настаняването му в Център за настаняване от семеен тип в Център за настаняване от семеен тип, находящ се в с. Т където лицето е настанено със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане” Варна. Центърът е в близост до големите болнични заведения на града, което с оглед здравословното състояние на лицето се явява подходящо за него място за настаняване.

Молителят - Дирекция “Социално подпомагане” гр. Варна, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа  депозираната молба и моли да бъде уважена, като излага, че лицето получава в центъра всички необходими грижи съобразно здравословното му състояние.

Заинтересованата страна – Д.И., се явява лично в съдебно заседание, но съдът констатира, че същият не е в състояние да осъществи вербален контакт и да формулира изявления. Настойникът му Е.Д. моли да бъде уважена молбата, която е в интерес на лицето.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, Д.Х.И. е роден на ***г. от майка Марияна Стефанова Иванова и  баща Христо Димитров И.. С Решение 1182/2012г. по описа на ОС - гр. Стара Загора, Д.Х.И. е поставен под пълно запрещение поради констатирано заболяване - „тежка умствена изостаналост, параноидна шизофрения-непрекъснато протичане”, което го поставя в невъзможност да взема самостоятелни решения, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. За негов настойник е определен Е.Д.. От  приобщения по делото Доклад – предложение се установява, че Д.Х.И. е пълнолетен несемеен и без деца, като същият е с диагноза „тежка умствена изостаналост, параноидна шизофрения-непрекъснато протичане”, не притежава собствен дом и близки, които да заявяват готовност и желание да се грижат за него. Той не може да се храни сам, обслужва, да поддържа лична хигиена, не контролира физиологичните си нужди, не се ориентира в пространството и времето. Не говори, не разбира речта на другите, при израз на недоволство използва крайниците си, за да комуникира, необщителен, не проявява агресия и автоагресия. Същият не реагира на името си, не проявява интерес и вниманието му не може да се активира. В доклада се посочва, че се нуждае от постоянен контрол за прием на медикаменти и психо-социална подкрепа, като настаняването в Центъра е изцяло в негов интерес.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Молбата е с правно основание чл.16в, вр.чл.16 б и 16а от ЗСП.  С тези норми е уредена процедурата по настаняване в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип на пълнолетни лица постановени под пълно запрещение, когато това е в техен интерес, поради това че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. Предимство е дадено на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип.

В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства и въз основа на личните си впечатления придобити по повод проведеното в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания, находящ се в с. Т ул. „ а изнесено съдебно заседание, съдът намира, че молбата за настаняване на Д.И. в този център за срок от 5 години, считано от датата на влизане в сила на решението се явява основателна. Д.И. е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение поради заболяване. Не е в състояние да осъществява вербален контакт с околните, да взема самостоятелни решения, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Същият е живял от раждането си в специализирана институция, в която за него е оказвана медицинска, психологична и всякаква друга грижа и подкрепа, доколкото родителите му не са в състояние да полагат непосредствени грижи за него. В Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания – с.- Т на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна медицинска и друга помощ и индивидуална грижа от съответните специалисти. Институцията е в близост до големи медицински заведения, което е от особена важност предвид тежкото здравословно състояние на лицето.

         С оглед на изложеното съдът намира, че настаняването на  Д.Х.И. в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания на адрес: с. Т ул. „ е основателно, като настаняването бъде допуснато за срок от 5 години, считано от влизане в сила на съдебното решение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         НАСТАНЯВА на основание чл. 16в, вр. чл.16б и чл. 16а от ЗСП Д.Х.И., ЕГН **********, в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания на адрес: с. Т ул. „ за срок от 5 години, считано от датата на влизане в сила на решението.

         Решението подлежи на обжалване пред Варненският окръжен съд,  в 7 - дневен срок от получаване на съобщението, на основание чл.16в, ал.8 от ЗСП.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: