№ 203
гр. София, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110213123 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ХХХ”ООД, ЕИК ХХХ, представлявано от БАА против
Наказателно постановление (НП) №720584- F717622/22.08.2023 г., издадено от Стоян Кенов
Дечев – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД“Фискален контрол“ към Централно управление на Национална Агенция за
Приходите (ЦУ - НАП), с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция” в размер на 800,00 (осемстотин) лева за нарушение на
чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В жалбата са изложени бланкетни доводи за незаконосъобразност на издадения
санкционен акт. Обсъжда се допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, поради отсъствие на конкретика относно обективните признаци на
деянието, за което е ангажирана отговорността на търговеца. Сочи се, че обстоятелствената
част на правораздавателния акт отразява единствено преразказ на законовите разпоредби.
Лаконично се оспорват и приетите за установени от наказващия орган фактически
положения, в каквато насока са релевирани доводи за неправилно приложение на
материалния закон. Моли се за цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят „ХХ”ООД, редовно призован, се представлява
от адв. И - САК. В последното съдебно заседание, в което е даден ход по същество,
пълномощникът не взема участие.
Въззиваемата страна Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, редовно
призована, се представлява от юрисконсулт Е. Същият оспорва жалбата. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно
постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали –
поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено
1
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима. Депозирана е от процесуално легитимирано
лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което
предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а
разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят „ХХ”ООД, представлявано от БАА е търговец, вписан в търговския
регистър с ЕИК ХХХ. Към месец юли 2023 г. дружеството стопанисвало търговски обект -
дюнерджийница “ХХ”, находяща се на ХХХ, гр. София. За нуждите на своя оборот
търговецът бил сключил договор за техническо обслужване и разполагал с регистрирано в
работен режим фискално устройство ELTRADE („ELTRADE EDITO-KSM-347“), с
индивидуален номер ED375850, номер на фискална памет 44375850, регистрирано в НАП с
потвърждение №4629968/24.04.2023 г. и въведено в експлоатация към автомат за
самообслужване, издаващ хартиени фискални бонове. В обекта било разположено и второ
фискално устройство модел „TREMOL A19 plus“, с индивидуален номер ZK155197 и номер
на фискална памет 50199986, регистрирано в НАП с потвърждение №4539437/21.01.2022 г.,
което се намирало на плот върху гишето, откъдето се приемали поръчките в
дюнерджийницата.
На 26.07.2023 г., в 12:07 часа инспектори по приходите към ЦУ на НАП – свидетелите И. Л.
И. и З. Ц. Н. извършили проверка на търговския обект, експлоатиран от въззивника на
посочения по-горе адрес. Поводът за тяхното посещение бил подаден сигнал относно
неиздаване на фискални бонове за закупена храна. Контролните органи заплатили продукти
за консумация на място. Те били обслужени от служител в обекта – свидетелят АБК, който
взел предоставените от тях парични средства, доближил се до автомата за самообслужване и
след въвеждане на сумата и избор от падащо меню, им предоставил фискален бон, изведен
от устройството.
Докато консумирали храната, на свид. И. направило впечатление, че поръчката на клиент,
обслужен след тях, не била регистрирана по установения ред във фискалното устройство.
Този факт го провокирал да извърши нова контролна покупка на един брой бутилка с айрян
на стойност от 2,00 лв. За нея, в 12:13 часа, на 26.07.2023 г., той предоставил на продавача
банкнота от 5,00 лева. Свид. К я взел, без да регистрира поръчката през наличната в обекта
машина за самообслужване. Не я въвел и във второто фискалното устройство, разположено
върху плота. В този момент служителите на приходната администрация се легитимирали и
пристъпили към реализация на контролната дейност, за нуждите на която изискали
документи, свързани с дейността на проверяваното лице.
Били проверени и двата фискални апарата, посочени по- горе. Те били в изправно
състояние, като на вниманието на проверяващите били представени свидетелства за тяхната
регистрация, договори за сервизно обслужване със съответна фирма и паспорти на
фискалните устройства (ФУ). По нареждане на контролните органи били извадени
финансови отчети и от двата касови апарата, с разчетени обороти, като във всеки КЛЕН
липсвал фискален бон на стойност от 2,00 лева. Извършен бил и опис на наличните в касата
парични суми, чиято стойност също не съответствала на отчетените през апаратите поръчки.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол серия АА №0132698 от 26.07.2023
г., в който били описани и съответни документи (съставени и иззети при проверката).
Документът бил връчен на управителя на търговеца, който междувременно се явил в обекта.
След като преценил, че е извършено административно нарушение на разпоредбата на
чл.118, ал.1 от ЗДДС, свид. И. на 26.07.2023 г., на място в обекта, в присъствието на
2
управителя на жалбоподателя и на свид. Н., съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия AN №F717622/26.07.2023 г., в който описал
констатираните в хода на проверката обстоятелства и отразил цифром и словом нарушените
разпоредби. Препис от акта бил предоставен на управителя на търговеца след подписването
му. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на посочения АУАН било издадено наказателно постановление (НП) №720584 –
F717622 от 22.08.2023 г. от Стоян Кенов Дечев – Началник на отдел „Оперативни дейности“
– София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД“Фискален контрол“ към Централно
управление на Национална Агенция за Приходите, с което при пълно възпроизвеждане на
фактическите и правни доводи от АУАН на дружеството – въззивник на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС била наложена „имуществена санкция” в размер на 800,00 (осемстотин) лева
за неизпълнение на правно задължение по чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото
доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите И., Н. и частично К,
разписка за връчване на НП, протокол за извършена проверка от 26.07.2023 г. серия АА
№0132698, дневни отчети от фискални устройства, системни бонове, описи на парични
средства в каса, декларации от лица, работещи по трудови правоотношения, Заповед № ЗЦУ
– 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, пълномощни за процесуално
представителство, писмен отговор от ТД на НАП – офис „Оборище“, вх.
№303530/27.10.2023 г., писмен отговор от ЦУ на НАП, с вх.№307113/31.10.2023 г. с
приложение – извлечение от системата на НАП за издадени наказателни постановления и
отправени предупреждения по реда на чл.28 от ЗАНН, извлечение от банкова сметка и
преводно нареждане, заповед №441/16.06.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, копие
на свидетелства за регистрации на фискални устройства, писмен отговор от ТД на НАП
София – офис „Красна поляна“, с вх.№361724/15.12.2023 г. с приложения.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите И. и Н. - служители на ЦУ на
НАП - София, като непротиворечиви и кореспондиращи си с останалите доказателства. Те
позволяват да се проследи хронологията на контролната дейност, респ. поставените в нея
акценти и реда за събиране на относимите доказателства. Двамата свидетели
последователно и логически свързано отразяват фактите, възприети непосредствено от тях в
качеството им на контролни органи при извършената проверка, вида и съдържанието на
проверените документи, удостоверени идентично и в изготвения от тях констативен
протокол, респ. залегнали като основа на фактологията, възпроизведена в АУАН. И. и Н. са
категорични, че направената от тях втора контролна покупка не е била отразена по
надлежния ред, като не е въведена в нито едно от двете разполагаеми в обекта фискални
устройства, които са били обслужвани изключително от служители на въззивника и
съответно за нея не е бил издаден фискален бон. Депозираните от свидетелите сведения не
са фрагментарни и не указват заинтересованост и изопачаване на споделените факти. Още
повече когато те кореспондират в цялост с приобщените към делото писмени материали, а
разкриват корелация и с част от сведенията, събрани в производството посредством разпита
на свид. К. Липсват основания да се коментира изопаченост и тенденциозност на тези
показания в услуга на обвинителната теза, независимо от принадлежността на И. и Н. към
структурата на административнонаказващия орган. Ето защо съдът кредитира така
инкорпорираните по делото гласни доказателствени средства без резерви.
Настоящият съдебен състав при формиране на вътрешното си убеждение по фактите
подлага на внимателен анализ и показанията на свидетеля А К. В проведения непосредствен
разпит, същият заявява, че към датата на извършване на проверката е работил като продавач
в дюнерджийница „ХХХ“ и лично е обслужил свид. И., както и е присъствал при
провеждането на контролната дейност. Потвърждава и отсъствието на издаден фискален бон
за закупения от данъчните служители айрян. Така представената от него хронология
3
съответства на разказите на И. и Н., които съдът приема като непредубедени, поради което и
в тази си част показанията на разпитания служител на въззивника следва да се ценят като
източници на доказателства, върху които се позавават изводите по съществото на настоящия
казус.
Изолирани обаче остават твърденията на свид. К, че провежданият от него в момента
на извършената продажба телефонен разговор, съчетан с припряното поведение на свид. И.,
са причината за пропуска му да издаде фискален бон на клиента си за извършената покупка.
Те противоречат не само на показанията на данъчните инспектори, включително относно
продължителността на престоя им в проверявания обект и обстановката, в която са
констатирали нарушението, но и на изготвената, съответно изисканата от тях и приложена
към преписката документация. Именно в последната, по- конкретно в извлечения и от двете
фискални устройства КЛЕН, липсва отразена сумата от 2,00 лева, представляваща
стойността на заплатения от клиента айрян. Този факт опровергава и друго твърдение на
свид. К, а именно, че веднага след като е приключил с телефонния разговор, е въвел по
надлежния ред сумата в касовия апарат. С тези аргументи, съдът счита, че в обсъдените
пасажи показанията на служителя на въззивника не следва да се възприемат като
отразяващи обективната действителност. Те не могат да оборят твърденията по фактите на
наказващия орган, поради което и следва да бъдат изключени от съвкупността, върху която
се градят изводите по съществото на настоящия казус.
Данни за наличието на предоставена услуга, за която не е издаден фискален бон, се
откриват и при запознаване със съдържанието на приобщените като писмени доказателства
междинни отчети и кленове от намерените в обекта на „ХХХ“ООД фискални апарати. Този
факт е намерил отражение и в констатациите, обективирани в съставения по повод
проверката протокол, целящ удостоверяване на реда на контролната дейност и закрепване на
установеното от контролните органи. Представените от въззивника свидетелства се явяват в
потвърждение на факта, че касовите устройства, монтирани в обекта на жалбоподателя, са
били регистрирани и свързани към НАП и доколкото са били в работен режим, не са
съществували обективни пречки извършената покупка да бъде отразена за нуждите на
данъчното облагане в тях. Копията на попълнени декларации на лица, ангажирани по
трудови правоотношения, от своя страна, сочат, че както свид. К, така и неговият колега,
заварен в обекта, са владеели български език на достатъчно добро ниво, за да обслужват
клиенти, да боравят с фискалните апарати и да комуникират с данъчната администрация.
Допълнително изясняват фактическата обстановка и писмените доказателства по
делото - заповед на Изпълнителния директор на НАП, пълномощни и писмен отговор от
НАП, с извлечения към него от системата за издадени наказателни постановления и
предупреждения по реда на чл.28 от ЗАНН, от които се извеждат материалната
компетентност на наказващия орган и обстоятелства относно дейността на дружеството –
жалбоподател, свързани с наличието или липсата на други нарушения на данъчното
законодателство. Цялостният анализ на писмените и гласните доказателствени източници по
делото водят този съд до еднозначни и категорични фактически изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез
него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
4
АУАН или наказателното постановление.
Съдебният състав извърши служебна проверка относно компетентността на органите
и длъжностните лица, които са съставили АУАН, респ. са издали НП. Видно от
разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗДДС, актовете за установяване на административни
нарушения се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават
от изпълнителния директор на НАП или упълномощено от него длъжностно лице.
Правомощието на органите по приходите да образуват административнонаказателни
производства за неспазване разпоредбите на ЗДДС и да съставят АУАН, произтича от
законовата разпоредба, което не налага делегирането му с нарочен акт. Приложената към
материалите по делото Заповед № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор
на НАП, в т.1.1 овластява и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ на Централно управление на
НАП да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания за
нарушения на чл.185 от ЗДДС. Този административен акт е цитиран и в обжалваното НП,
което е доказателство, че към датата на издаване на наказателното постановление неговият
автор е притежавал нужната материална компетентност да участва като наказващ орган в
производството.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно – 2 години от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички фатални срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на
двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Разкрива се пълно
съвпадение между приетите за установени от органите фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. В него се съдържат описанието на
нарушението и правната му квалификация. Ясно е формулирана формата на изпълнителното
деяние, като цифровото отражение е напълно достатъчно, за да се възприеме същността на
простъпката. Надлежно отразени са мястото и датата на констатиране на нарушението
26.07.2023 г., съвпадаща с неговото извършване с оглед вида на изпълнително деяние,
реализирано чрез бездействие. Текстът на чл.118, ал.1 от ЗДДС, посочен като накърнен, с
оглед своята формулировка съдържа конкретно правило за поведение, адресирано до
правните субекти, чиято дейност се подчинява на регламентацията на закона и което е
скрепено със санкция при неизпълнение. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз
основа на която се определят видът и размерът на наложената имуществена санкция, както и
конкретно е ангажиран размер. Т.е., изпълнени са правните предписания на чл.57, ал.1 от
ЗАНН. Описанието на релевантните към фактическия състав на нарушението факти е
изчерпателно, удовлетворява напълно изисквания за пълнота на обвинителната теза и
позволява адекватното упражняване на реципрочното й право на защита. Изразената в
санкционния акт властническа воля е логически и достъпно структурирана. В този смисъл,
правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълен обем с оглед възможността да
разбере фактическите параметри на предявеното му административно нарушение и да
съобрази с техните рамки своята защитна теза, поради което и релевираните в тази насока
съображения, изложени в жалбата от въззивника, се явяват неоснователни.
Предвид изложеното, обсъдените по- горе административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание, каквото е отправеното с
5
жалбата срещу НП възражение.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „ХХ”ООД е ангажирана за
неизпълнено правно задължение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като на основание чл. 185, ал. 1
от ЗДДС (редакция към датата на нарушението, ДВ, бр.23, 2013 г.) на търговеца е наложена
имуществена санкция в размер на 800,00 /осемстотин/ лева.
Нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС съдържа правило, съгласно което всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо
от това дали е поискан друг данъчен документ. Инкриминираната разпоредба е част от
установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи
фискални устройства и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата
наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби във
всеки един момент. Всяко проявено бездействие в насока отразяването на получените срещу
облагаеми услуги средства препятства проследяването на паричния поток в търговския
обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Касовата
наличност се формира от средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден,
средствата, с които е започната работа в началото на деня, както и средствата, които
постъпват или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други търговци.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ моментът, в който следва да се регистрира продажбата на стока, е
този на получаване на плащането. В случая в дюнерджийницата при реализирането на
услуга, т.е. на 26.07.2023 г., в 12:13 часа, са били налични две работещи фискални
устройства, с които са боравели служителите в обекта, поради което е следвало да бъде
издаден фискален бон. Доказа се, че при извършената от контролните органи проверка е
било установено непосредствено, че търговецът при извършена доставка на стока по
смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС не е издал касова бележка от наличните фискални апарати,
след като е получил плащане в брой. Към момента на предаване на сумата задължението за
издаване на документ за доставката е възникнало. Такъв не е издаден, видно от отпечатаните
впоследствие контролни ленти. Касова бележка не е издадена и от заверен кочан. С това е
дерогиран нормативният регламент на чл.118, ал.1 от ЗДДС, като нарушението е установено
в хода на извършена на 26.07.2023 г. проверка от органите по приходите в стопанисвания от
въззивника търговски обект.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Тя препраща към нормата на
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, където е ситуирано задължението на търговците да издават фискални
касови бележки. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната
фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата
цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен
правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че
отговорността на жалбоподателя, като юридическо лице, е обективна и касае неизпълнени
задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
Настоящият състав не намира основания за приложение на чл.28 от ЗАНН и
квалифициране на нарушението като маловажно според изискванията на ТР № 1 от
12.12.2007 год. по т.н.д.№1/2007 год., ОСНК на ВКС. Извършеното от въззивника не попада
под хипотезата на чл.28 от ЗАНН, когато с оглед липсата или незначителност на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства нарушението представлява по-
6
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае единствено посочените в чл. 11 от ЗАНН въпроси, поради което
дефинитивната норма на чл. 93, т.9 от НК следва да бъде приложена в административно-
наказателното производство по аналогия, с оглед наличието на празнота в ЗАНН. С оглед
доктриналната класификация на правонарушенията в зависимост от настъпването на
общественоопасни последици, нарушението по чл.118, ал. 1 от ЗДДС следва да се отнесе
към така наречените „нарушения на просто извършване”. Същото се явява довършено със
самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние чрез бездействие – неиздаване на
фискален бон при наличие на основания за това, като не се предполага настъпването на
съставомерен резултат. Макар и извършено еднократно, деянието не разкрива ниска степен
на обществена опасност, още повече, когато видно от приобщената справка от системата на
НАП, се установява, че дружеството е санкционирано и същевременно му е отправено
предупреждение по реда на чл.28 от ЗАНН в кратък период от време по- рано и за други
нарушения на данъчното законодателство, макар от различен вид. При тези дадености в
случая стойността на услугата, която не е отразена през фискалното устройство, се явява без
значение за отговорността. Нарушението засяга обществени отношения, налагащи по-висока
степен на защита, свързани с отчетността на продажбите. Изискването за регистриране и
отчитане пред органите по приходите на извършените продажби на стоки чрез фискално
устройство, регистрирано към НАП, от датата на започване на дейността на обекта, от всеки
търговец, е гаранция за обезпечаване на финансова дисциплина и фискалната отчетност на
задължените лица, целящи предотвратяване отклонение от данъчно облагане и ограничаване
възможностите за манипулации и укриване на приходи. При преценка на баланса между
засегнатите обществени отношения и интереса на наказаното лице, следва да се даде превес
на приучването към фискалната дисциплина и изпълнение на всички законови изисквания за
отчитане на търговските продажби независимо от тяхната стойност (вж Р № 7352 от
04.12.2017г., ХVІІ к.с. на АССГ, по к.д. № 8025/2017г.). Констатацията, че нарушението е
извършено за първи път, ведно с ниската стойност на покупката, в конкретния случай следва
да се разглежда единствено като основание да се наложи минималният размер на
предвидената в закона санкция. Ето защо, не може да се приеме, че се разкрива маловажен
случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН. Извършеното деяние с достатъчна интензивност е
застрашило обществените отношения – предмет на защита, за да се приеме, че е
административно нарушение.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 ЗДДС (ред. ДВ, бр.23, 2013г.,
актуална към датата на извършване на нарушението), "На лице, което не издаде документ
по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв." Наказанието е "явно несправедливо", когато не съответства на
обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, както и на целите по чл. 12 ЗАНН - да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правов ред /лична превенция/ и се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани /генерална превенция/.
Идентични аргументи важат и в процеса по индивидуализация на „имуществената санкция”.
В настоящия случай съдебният състав счита, че наложената като размер имуществена
санкция – 800,00 лева, се явява несправедлива, доколкото няма изложени аргументи за
причините, поради които нейният размер е фиксиран над минималния предвиден в закона
праг. Не са съобразени правилата на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, които императивно
повеляват наказващият орган да обсъди посочените в тях обстоятелства и да мотивира
своето решение за налагане на определено наказание. В мотивната част на НП не е изложен
анализ на установените смекчаващи и/или отегчаващи отговорността обстоятелства, които
да налагат завишения размер на санкцията. Така констатираната липса съдът не би могъл да
7
запълни с изградени въз основа доказателствата едва на този етап от производството
мотиви. Още повече, предвид изведената констатация и в наказателното постановление, че
се касае за първо нарушение на данъчното законодателство от съответния вид, дадено в
дейността на санкционирания търговски субект, ведно с ниския размер на сумата, заплатена
за закупената стока и неотчетена чрез фискалното устройство. Този съд намира, че за
постигане целите на административното наказание, определени в чл.12 от ЗАНН, а именно
да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, като съобрази
разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН /приложима по аналогия на закона/, съгласно която: “Не
се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за наказание глоба (имуществена
санкция б.м.)…”, санкцията за извършеното нарушение следва да бъде определена в
минималния, предвиден от закона (в сила към датата на извършване на нарушението -
ЗДДС, ДВ, бр.23, 2013 г., доколкото завишаването на минималния размер на санкцията е в
сила от 01.01.2024 г., съобразно ДВ, бр.106, 2023 г.) размер от 500,00 лева.
При законосъобразно воденото административно-наказателно производство и при
безспорно установено нарушение от страна на наказаното лице, обжалваното НП следва да
бъде изменено в посочения смисъл.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.7, т.1, вр.ал.2, т.4 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №720584- F717622/22.08.2023 г., издадено от
Стоян Кенов Дечев – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД“Фискален контрол“ към Централно управление на Национална
Агенция за Приходите (ЦУ - НАП), с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на „ХХ”ООД,
ЕИК ХХХ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
800,00 (осемстотин) лева за нарушение на чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на имуществената санкция на
500,00 (петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8