Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на шестнадесети май,
през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина
Добрева- Кочовски,
като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 2396 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.21 ал.4 СК и
евентуално съединен с с него иск с правно основание чл. 23 ал.2 от СК.
Ищцата Т.С. Т., поддържа твърдение, че до 17.10.2019г.
била в граждански брак с ответника П.Ж.П., който брак бил прекратен, като
правна последица на Решение № 247746/17.10.2019г., постановено по гр.д. №
4574/2019г. по описа на 86 с-в при СРС.
По време на брака, ищцата и ответникът придобили в режим
на съпружеска имуществена общност недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 7,
намираш се на пети надпартерен етаж в сграда – построена в гр. София, на ул. „*********,
с площ от 90, 81 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна, трапезария и
кухненски бокс, спалня, детска стая, две бани с тоалетна, мокро помещение и
тераса, заедно с мазе № 2 в сутерена на сградата и 4, 222 % идеални части от
общите части на сградата и от мястото, върху което тази сграда е била
построена. Установената от закона презумпция за равен дял на съпрузите в
съпружеската имуществена общност, която е била прекратена с прекратяването на
брака, презумирала равни дялове в имуществото от по една втора идеални част за
всеки от бившите съпрузи, но в конкретния случай, тази презумпция следвало да
бъде изрично оборена, тъй като фактически ищцата заплатила изцяло на продавача
„С.Д. Т.-Т.“ ЕООД продажната цена на апартамента, която била посочена в
съдържанието на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 59, том ІІ, рег.
№ 3608, дело № 243 от 2009г. по описа на нотариус Д.К.. В исковата молба се
твърди, че действителната придобивна цена на имота не била в размер на
61 200 евро, като било записано в съдържанието на нотариалния акт, а
сумата от 111 100 евро, от които ищцата заплатила сумата от 84 900
евро с лични средства, придобити от нея, а остатъкът от 26 200 евро били заплатени
чрез финансиране с банков кредит, който бил предоставен на бившите съпрузи
(ищцата и ответника) от „Обединена българска банка“ АД. Според твърденията на
ищцата, лично заплатената от нея придобивна стойност на процесния апартамент
имала няколко източника:
Основен източник за кумулиране на сумата били доходите от
възнаграждението на ищцата, получено в качеството й на управител на „К.К.“ ЕООД
през 2008г. както и нейни лични спестявания от предишни години /личен принос/.
От личните си средства, ищцата заплатила на продавача на имота „С.Д. Т.-Т.“
ЕООД – на 31.07.2008г. сумата от 8845, 34 евро и сумата от 15 556 евро; на на 17.09.2008г. - сумата от 23 143, 56
евро и на 23.10.2008г. - сумата от 3100 евро.
Вторият източник на финансиране на придобивната сделка за
процесния апартамент била получената от ищцата продажбена цена на два притежавани
от нея недвижими имоти в гр. София, които също били нейно лично имущество – жилищен
имот: АПАРТАМЕНТ № 7, намиращ се на трети етаж на вход А, в сградата на ул. „********,
в гр. София, който бил предмет на сключен от ищцата Договор за покупко продажба
от 07.08.2009г., и ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ №12, в сградата на ул. „********, в гр.
София, който бил предмет на сключен от ищцата Договор за покупко-продажба от
04.11.2009г. Още от момента на получаването на продажната цена за споменатите
ва имота, ищцата внесла съответната сума по собствената си банкова сметка, ***,
че е одобрена от „Обединена българска банка“ АД за получаване на ипотечен
кредит. В договора за банков кредит, който бил сключен на 14.12.2009г. - ищцата
била посочена като основен кредитополучател и длъжник, а ответникът бил посочен
в качеството на солидарен длъжник. След внасяне на споменатите лични средства
от страна на ищцата и усвояване и на сумата от банковия кредит, която била в
размер на 26 200 евро, страните в настоящия процес /бивши съпрузи/ вече
разполагали с възможността, да заплатят пълната продажна цена на процесния
недвижим имот. Така на 17.12.2009г. /бившите съпрузи/ сключили договора за
покупко- продажба с продавача „С.Д. Т.-Т.“ ЕООД. По- голямата част от
кредитното задължение на бившите съпрузи /страни в настоящия процес/ към
„Обединена българска банка“ АД също било погасено с лични средства на ищцата,
която заплатила лично погасителни вноски на обща стойност от 22 025, 77
евро, по време на брака. Незначителна част от тази сума била заплатена от
ответника, но при това, ищцата твърди, че по време на вече прекратения брак с
ответника, тя изцяло е поела задълженията по грижите за децата и домакинството,
за заплащане на разноските, на консумативите и за обзавеждането на жилището, с
оглед на което приносът й при придобиването на процесния имот следвало да се
счита за изключителен, а установената от чл.21, ал.3 от СК презумпция - да се
счита оборена.
При изложените фактически твърдения, ищцата претендира да
бъде признато за установено в отношенията с ответника, че тя е изключителен
собственик, а ответникът не притежава дял в собствеността на придобития в режим
на съпружеска имуществена общност недвижим имот– самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1933.184.1.7.,
представляващ АПАРТАМЕНТ №7, намираш се на пети надпартерен етаж в сграда –
построена в гр. София, на ул. „*********, с площ от 90, 81 кв.м., състоящ се от
входно антре, дневна, трапезария и кухненски бокс, спалня, детска стая, две
бани с тоалетна, мокро помещение и тераса, заедно с мазе № 2 в сутерена на
сградата и 4, 222 % идеални части от общите части на сградата и от мястото,
върху което тази сграда е била построена.
При условията на евентуалност - ако ако предявения иск с
правно основание чл. 21, ал. 4 от СК иск бъде отхвърлен, ищцата претендира да
бъде установено в отношенията между нея и ответника, че в резултат от
трансформация на лично имущество – тя притежава 84 900/111 100 идеални
части от правото на собственост върху придобития в режим на съпружеска
имуществена общност недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1933.184.1.7., представляващ АПАРТАМЕНТ №7, намираш се на
пети надпартерен етаж в сграда – построена в гр. София, на ул. „*********, с
площ от 90, 81 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна, трапезария и
кухненски бокс, спалня, детска стая, две бани с тоалетна, мокро помещение и
тераса, заедно с мазе № 2 в сутерена на сградата и 4, 222 % идеални части от
общите части на сградата и от мястото, върху което тази сграда е била
построена.
Ответникът П.Ж.П. оспорва предявените искове, като
поддържа становище за тяхната неоснователност. В становището си пред съда,
ответникът не оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения, относно
сключването и прекратяването на гражданския брак с ищцата. Ответникът не спори
и по твърдението на ищцата, че процесния недвижим имот бил придобит от бившите
съпрузи време на брака и в установения от закона режим на СИО. Ответникът
обаче, оспорва твърдението, че цената на процесното жилище била заплатена изцяло
от ищцата, а също и твърденията на ищцата, че именно тя е заплатила всички
разноски, консумативи разходи и всички вещи, които са били необходими за
обзавеждане на жилището. Ответникът оспорва също и твърдението, че грижите за
децата и домакинството били полагани изцяло от ищцата, поддържайки тезата, че
именно той е полагал споменатите грижи. Поддържа тезата, че той също
осъществявал печаливша стопанска дейност чрез свое собствено търговско
дружество, което регистрирал след сключване на брака с ищцата, а чрез дружеството
придобил и стопанисвал земеделски земи в Панагюрище, а за целите на стопанската
си дейност закупил лек автомобил. Ответникът оспорва също и твърдението, че е
настъпила частична трансформация на лично имущество от патримониума на ищцата
при придобиване на процесния апартамент, тъй като поддържа тезата, че получените
от ищцата парични суми не са били достатъчни за придобване на процесното
жилище. При това, ответникът поддържа твърдение, че със средства, които му били
предоставени от негов родител - той лично бил заплатил сумата от 17 000
евро, като част от стойността на процесното жилище. Твърди, че през цялото
времетраене на брака, именно той /ответникът/ бил плащал всички разходи по
издръжката на семейството, включително за консумативни разноски
/електроенергия, газ, вода, хранителни продукти/, както бил заплащал и дължимите
такси за уроци и тренировки на родените от брака деца, за чието възпитания се
грижел. Финансирането на тези разходи, ответникът покривал посредством
възнаграждението, което получавал от работа на две работни места едновременно.
Ответникът твърди, че именно той полагал ежедневно грижи за родените от брака
деца, като ги водил и приемал от учебни заведения /детска градина и училище/,
тренировки и извънкласни занимания. Ответникът по принцип оспорва твърдението
за трансформация на лични средства в придобито по време на брака имущество,
като поддържа тезата, че по смисъла на закона – финансовите средства, които са
били придобити по време на брака, не се трансформирали в лично имущество на
съпруга, ако са вложени в придобиването на недвижим имот. В тези случаи,
режимът на съпружеска имуществена общност се простирал и върху недвижим имот,
който е придобит отчасти с лични средства на единия от съпрузите, получени като
трудово възнаграждение по време на брака. По изложените съображения, ответникът
моли за отхвърляне на исковете и претендира за осъждане на ищцата, да му
заплати направените съдебни разноски.
Съдът, след като прецени доводите и
възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
При липсата на спор между страните и въз основа
съдържанието на прието като доказателство Решение от 17.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 4574/2019г. съгласно описа на 86 с-в при СРС, настоящия
съдебен състав приема за установено, че на 17.10.2019г. е бил
прекратен поради развод при наличие на споразумение гражданският брак между ищеца
и ответницата, който е бил сключен на 01.11.2006г., че от брака има две родени
деца - С.П.П. и Б.П.П.. Установява се също, че с влизане в
сила на споменатото съдебно решение, бракът между ищцата и ответника е бил
прекратен, без да бъдат изрично уредени отношенията по повод придобитото по
време на брака имущество в режим на СИО.
Съдържанието на приетите като
доказателства Предварителен договор за продажба на недвижим имот в етап
на строителство № КБ2-5-7-1 от 06.08.2009г. и Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 59, том ІІ, рег. № 3608, дело № 243 от 2009г. по описа на
нотариус Д.К. с рег. № 49 при НК, могивират извода, че по време на брака между
ищцата и ответника те са придобили в решим на съпружеска имуществена общност
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1933.184.1.7., представляващ АПАРТАМЕНТ
№7, намираш се на пети надпартерен етаж в сграда – построена в гр. София, на
ул. „*********, с площ от 90, 81 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна,
трапезария и кухненски бокс, спалня, детска стая, две бани с тоалетна, мокро
помещение и тераса, заедно с мазе № 2 в сутерена на сградата и 4, 222 % идеални
части от общите части на сградата и от мястото, върху което тази сграда е била
построена, срещу заплащане на продажна цена в размер на 61 200 евро.
Приетите като
доказателства платежни нареждания и фактура/ сметка№ 4442/17.12.2009г. издадена
на Т. С.Т. от нотариус Д.К. установява заплатените от ищцата суми за нотариална
такса и местен данък, дължими за прехвърляне на процесния недвижим имот.
Приетите като
доказателства по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 119, том
ІІ, дело № 280 от 13.12.2001г. на нотариус и Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 14, том І, рег. 529, дело № 13 от 07.08.2009г. на
нотариус А.И.-В.с рег. № 460 при НК мотивира извода, че на 07.08.2008г. ищцата
е продала на трето лице своя собствен, придобит чрез дарение, осъществено преди
брака й с ответника недвижим имот, представляващ апартамент № 7 в жилищната
сграда, намираща се в гр. София, на ул. „********, със застроена площ от 60
кв.м., заедно с прилежащото му мазе № 7. Получената от продажбата сума възлиза
на 39 370 евро.
Приетите като
доказателства по делото Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №
26, том І, рег. 717, дело № 22 от 02.04.2003г. на нотариус Н.Д.с рег. № 329 при
НК и Нотариален акт за покупко- продажба
на недвижим имот № 50, том І, рег. 606, от 04.11.2009г. на нотариус С.Т.с рег.
№ 065 при НК мотивира извода, че на 04.11.2009г. ищцата е продала на трето лице
своя собствен, придобит чрез покупко- продажба, осъществена преди сключване на брака
й с ответника недвижим имот, представляващ подземен гараж № 12 в сутеренния
етаж на жилищната сграда, намираща се в гр. София, ул. „********. Получената от продажбата сума възлиза на 17
500 лева.
Приетите като
доказателства Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 14.12.2009г. с
Допълнително споразумение №1 от 14.12.2011г. мотивират извода, че трето за
спора лице „Обединена българска банка“
АД е предоставило ипотечен кредит в размер на сумата от 26 200
евро, с изрично регламентирана цел – за придобиване на собствеността върху
процесния недвижим имот. Съдържанието на договора сочи, че ищцата е посочена
като кредитополучател и длъжник
/лице, на което се отпуска и кредита и което пряко отговаря за погасяването на
кредитното задължение/, а ответникът е посочен като солидарно задължен съдлъжник.
Приетото като
доказателство Удостоверение изх. № ИД 1656-2020/17.01.2020г. сочи, че към
датата на издаването му, ищцата е заплатила по процесния ипотечния кредит
следните суми: главница в размер на 25 833, 96 евро, лихва в размер на
15 849, 60 евро и застраховка в размер на 2734, 02 евро.
Приетите като
доказателства Справка за история за осигурявано лице на Т.С. Т. /стр.94-102 от
делото/, Сметки за изплатени суми /стр.103-111 от делото/, препис- извлечения
от банкови сметки и преписи от данъчни декларации пред НАП установяват вида и
размера на придобитите от ищцата приходи от възнаграждения. Тези документи не
се обсъждат подробно, тъй като са предмет на изследване и анализ от допуснатата
специализирана съдебно- икономическа експертиза.
Приетите като доказателства
Приемо- предавателен протокол от 22.01.2010г. от 17.12.2009г., от 02.10.2017г.
/стр.122-126 от делото/, Служебна бележка от 23.05.2019г. изд от „М.Л.МГ“ ЕООД,
преводни нареждания и ПКО / на стр. 126-135 от делото/ установяват извършени от
ищцата разходи за ремонти и заплащане на такси за обучение на родените от брака
деца С.П.П. и Б.П.П..
Приетите като
доказателства Учредителен акт на ЕООД „А.“, Нотариален акт за покупко- продажба
на земеделски земи № 21, том І, рег. № 287, дело № 15 от 2007г. на нотариус Н.М.-Т.с
рег. № 471 при НК, удостоверение от ОСЗГ Панагюрище и Договор за покупко-
продажба на МПС от 20.04.2007г. установяват учредяването на търговско дружество
от страна на ответника П.Ж.П. и осъществявана от това дружество стопанска
дейност.
Заключението на
приетата съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещо лице Ю.Б.Х.
мотивира следните изводи за подлежащите на доказване, правнозначими факти:
·
Изследваните от вещото
лице счетоводни данни мотивират извода, че до 2009г. ищцата Т.С. Т. е заплатила
от личната си банкова сметка ***сния недвижим имот С.Д. Т.-Т.“ ЕООД общо сумата
от 84 000 евро. В периода 2005-2009г. ищцата е придобила нетни доходи в
размер на сумата от 92 704, 83 евро, включително от продажбата на
недвижими имоти- лична собственост;
·
В периода от 2009г. до 2018г. ищцата е придобила нетни
доходи в размер на сумата от 43 815, 41 евро; Заплатените от нейната
банкова сметка ***едит, отпуснат за придобиването на същото жилище в този
период възлизат общо на 36 507, 40 евро.
·
Според анализа на наличните
счетоводни данни, за цената на процесния недвижим имот, ищцата е заплатила с
лични средства сумата от общо 111 100 евро, включително сумите от
49 900 евро, 35 000 евро, 26 200 евро, придобити от личен доход
и продажба на лично имущество. Същите счетоводни данни сочат, че ответникът е
заплатил сумата от 2165, 70 евро.
В дадените пред
съда показания, свидетелят С.П.Т.заявява, че познава страните по делото, тъй
като е баща на ищцата, а ответникът е бившия й съпруг. Свидетелят твърди, че
имал преки впечатления от съвместния живот на бившите съпрузи. Той знаел, че след
сключването на брака с ищцата, ответника опитал да осъществява стопанска
дейност като предприемач, тъй като закупил земи и започнал да отглежда разсад
за цветя. Свидетелят съдействал с препоръки и техническа помощ за реализиране
на проекта, но отрича да е предоставял финансови средства на ответника.
Свидетелят знаел, че предпримаческия проект на ответника бил финансиран от
родител на ответника. Според впечатленията на свидетеля, предприемаческия
проект на ответника бил фиансово неуспешен и не реализирал печалба, независимо
от вложените усилия. След 2008г. ответникът нямал възможност да заплаща на
ангажираните работници и започнал да се занимава сам със стопанската дейност,
която била в района на Панагюрище. От понеделник до петък ответникът работил в
разсадника, а в събота и неделя се прибирал при семейството си в гр. София. По
това време използвал собствената на свидетеля къща в същия район, за да
преспива. Приходи от дейността не били налице, а свидетелят си спомня само
отделни случаи, при които „някакви софиянци“ /цит./ закупили малка част от
продукцията. Инициативата за покупката на процесното жилище била на ищцата, а
самият ответник П., както и свидетеля и съпругата на свидетеля били резервирани
към тази идея, именно защото виждали значителен икономически риск. В този
момент основен източник на доходи била само високата заплата, получавана от
ищцата /дъщеря на свидетеля/, а при обсъждане на тази идея, ответникът изразявал
негативмно становище. Според впечатленията на свидетеля, по това време
ответника обективно не е разполагал с източници на доходи, които да вложи в
процесния недвижим имот. Според фактите, които свидетелят знаел, покупката на
новото жилище била финансирана от дъщеря му, както и от продажбата на нейни
лични имоти, придобити преди сключването на брака.
В дадените пред
съда показания, свидетелят П. М.Г.заявява, че познава страните по делото, както
и техните деца. Свидетелят имал син, чието възраст била приблизително колкотое
ъзрастта на по- голямото дете на Т. и П. /страните по делото/. Свидетелят имал
впечатления за периода около 2012г., когато големият син на Т. и П. посещавал спортни тренировки. В тази
период, свидетелят виждал и двамата родители да придружават детето за
провеждане на спортните занимания, но по- често виждал П.. При спортни
състезания в чужбина, само бащата П. съпровождал детето. Свидетелят е сигурен,
че ответника започнал да работи като водач на таксиметров автомобил пред 2018г,
тъй като самият свидетел съдействал за постъпването му на работа.
В дадените пред
съда показания, свидетелката Е.Е.С.заявява, че познава ответника по делото П.,
тъй като бил неин колега от 2016г. Свидетелката не познавала ищцата. Свидетелката
имала впечатления, че ответникът много се грижел за децата си, тъй като във
фирмата заявявал, че има задължение да ги транспортира на детска градина, както
и на извънкласни занимания. Всички във фирмата знаели този факт и дори
ръководителите на П. му съдействали, за да може своевременно да изпълни това
негово задължение, освобождавайки го от работа точно в 17 часа. След това,
ответникът не се връщал на работа. Транспортът на децата си П. осъществявал
дори с фирмения автомобил. По- късно, П. започнал да работи като таксиметров
водач през нощта и дори свидетелката ползвала неговите услуги. Свидетелката
нямала впечатления за ищеца от периода преди 2016г., тъй като в този период
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
По
допустимостта на предявените искове:
Предявените искове /както главният,
така и съединеният с него при условията на евентуалност/ са процесуално
допустими, тъй като са предявени от и срещу страни с надлежна процесуална
легитимация, пред родово и местно компетентен да ги разгледа съд и с формално
редовна искова молба.
Правният интерес на ищцата, да предяви искове с правно
основание чл.21 ал.4 СК и евентуално съединен с с него иск с правно основание
чл. 23 ал.2 от СК, се опредля от разпоредбите на чл. 21, ал. 4 от СК, доколкото
страните не спорят, че са бивши съпрузи, чиито брак е бил прекратен още преди
предявяване на настоящия иск. Няма спор и относно факта, че процесният недвижим
имот е придобит по време на брака между ищцата и ответника, в хипотеза на чл.
21, ал.3 вр. с ал.1 от СК.
С оглед съдържанието на приетото като доказателство
бракоразводно решение между страните, предявените искове са процесуално
допустими и съответно на указанията, които са дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 3 от 29.11.2018 г. по тълковутелно дело №
3/2015 г., на ОСГК на
ВКС.
По
основателността на предявения иск с правно основание чл. 21, ал.4 СК.
Предявеният от ищцата Т. Т. установителен иск се основава на
релевираното в исковата молба нейно фактическо твърдение за
изключителен индивидуален принос в придобиването на процесния имот, чрез
влагането на лични финансови средства, които са придобити в резултат от продажба
на лично недвижимо имущество и получени
от нея доходи, при липсата на икономически принос от бившия й съпруг /ответник
в процеса/.
Тъй като страните не спорят, относно твърденията на
ищцата, че процесният недвижим имот, описан в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 59, том ІІ, рег. № 3608, дело № 243 от 2009г. по описа на
нотариус Д.К., е бил придобит по време на вече прекратения брак помежду им -
правно релевантни за основателността на иска са фактическите обстоятелства,
чието правно естество би било достатъчно за да обори установената от чл. 21,
ал.3 от СК презумпция за съвместен принос.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.2 от СК: съвместният
принос на съпрузите може да се изрази във влагане на средства, на труд, в
грижи за децата и в работа в домакинството. Доказателствената тежест за оборването на споменатата
презумпция е изцяло за ищцата.
Внимателният анализ на събраните в хода на съдебното
дирене писмени доказателства, които са били обект на изследване и от
допуснатата съдебно- икономическа експертиза, мотивират категоричен извод, че
финансовите средства, които са били вложени в придобиването на процесния
недвижим имот са били вложени в резултат от изключителен икономически принос на
ищцата.
От обективна страна, единствения
доказан източник на доходи за семейството на ищцата, ответника и
технитемалолетни деца, пред процесния период, преди прекратяването на
брака, са получните от ищцата доходи от
правни сделки с отчуждаване на нейно лично недвижимо имущество и получените от
ищцата доходи от трудово възнаграждение. При това положение, ответникът трудно
би могъл да се позовава на някакъв финансов
принос за придобиване на процесното жилище.
Този извод се основава преди всичко на обективни
икономически данни, чиито източници не бяха оспорени от ответника: данните от
НАП и НОИ, извлеченията от банковите сметки на ищцата, договора за банков
кредит и нотариалните актове за разпоредителни сделки с лично имущество на
ищцата мотивирано насочват към извода, че финансовите средства, които са
вложени в придобивната цена на жилището са резултат от доходите, които ищцата е
получила при разпореждане с нейни лични недвижими имоти, които са били
придобити преди брака й с ответника и на личните й доходи.
Размерът на средствата, които ищцата е вложила в
придобиването на процесния апартамент беше установен, посредством приетите без
оспорване докумети - Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 14,
том І, рег. 529, дело № 13 от 07.08.2009г. на нотариус А.И.-В.с рег. № 460 при
НК и Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 50, том І, рег.
606, от 04.11.2009г. на нотариус С.Т.с рег. № 065 при НК и посредством
извлечението от банковите сметки на ищцата, които бяха анализирани от
заключението на съедебно икономическата експертиза.
Остатъкът от необходимите средства за заплащане на
пълната продажна цена на имота, очевидно са били набавени посредством сключения
от ищцата целеви договор за кредитиране с ипотечен банков кредит, отпуснат от
„Обединена българска банка“ АД. Фактът,
че ищцата е била посочена в договора, в качеството на кредитополучател, а
ответникът (който по това време е неин съпрут) в качеството на солидарен
длъжник косвено мотивира извода за икономическата инициатива за придобиване на
имота.
При това заслужава да се отбележи, че според аналитичните
данни на съдебно- икономическата експертиза - погасителните вноски, които са
били насочени към изпълнение на договора за банков кредит са били внасяни
преимуществено от ищцата и техният размер е 36 673, 10 евро.
Заключението на съдебно-икономическата експертиза
мотивира изключително важния извод за това, че получените от ищцата доходи,
които са декларирани пред НАП и НОИ и съставляват доказан източник на доход, както
и че размерът на този доход обективно позволява заплащането на пълната стойност
на процесния имот, както и формиране на финансов остатък, който да послужи за
задоволяване на нуждите на семейството на ищцата, на ответника и на двете им
деца.
Данни за източник на доходи и техния размер изобщо не
бяха установени по отношение на ответника.
В хода на съдебното дирене не бяха представени
доказателства в тази насока. Ангажираните от името на ответника доказателства
установяват само факта, че той е развивал стопанска дейност, чрез дружеството „А.“
ЕООД, но не и твърдението, че е придобивал доходи от тази своя стопанска
дайност. В този контекст и отчитайки обстоятелствата по чл. 172 от ГПК, съдът е
склонен да кредитира показанията на свидетеля Т., който заяви, че осъществяваната от ответника дейност на
практика не е генерирала търговска печалба, каквато потенцялно би могла да бъде
вложена в придобиване на процесния недвижим имот.
В дйствителност, има данни за това, че ответникът също е
внесъл в „Обединена българска банка“ АД сумата от общо 2165, 70 евро, осъществявайки
лично няколко касови банкови операции, насочени към погасяване на кредита. Тази
банкови операции са отразени в заключението на съдебно- икономическата
експертиза. При това обаче, източникът на внесените от ответника парични
средства също остана напълно неизяснен в хода на съдебното дирене, тъй като,
както вече беше посочено - ответникът не ангажира на практика никакви доказателства
за получени от него доходи, нито относно техния източник, нито относно техния размер.
Недоказано остана също и твърдението на ответника, че бил получил от трети лица
парични суми, които той твърди да бил вложил в придобиването на процесния недвижим
имот.
Съвместният принос на бившите
съпрузи в придобиването на имота би могъл да се изрази не само
във влагане на средства (както се установи за вложените от ищцата значителни
лични финансови средства), но и във
влагане на труд и грижи за
децата и в работа в домакинството.
Събраните в хода на делото писмени и
гласни доказателствени средства не мотивират твърдението на ответника, че той
полагал преимуществено грижи за децата и семейството. За да достигне до този
извод, съдът прецени внимателно събраните в хода на съдебното дирене гласни и
писмени доказателства, анализирайки прецизно и показанията на разпитаните
свидетели. В този контекст съдът намира, че очевидно и двамата родители – бивши
съпрузи, които са страни в настоящия процес, са полагали грижи за родените от
брака деца. В тази житейска ситуация съдът не би могъл да приеме, че ответникът
е полагал преимуществено грижите за децата и домакинството, макар очевидно да е
полагал грижи в споменатата насока.
Посочените от свидетеля Г. и свидетелката С. факти
всъщност кореспондират напълно с обобщения извод на съда.
В дадените пред съда показания, свидетелят Г. сочи, че има
спомен да е виждал и двамата родители да придружават по- големия син в
семейството на спортни тренировки, но счита, че бил виждал преимуществено
бащата. Тези показания биха могли да бъдат кредитирани, като добросъвестни и
правдиви, но споменатите факти имат очевидно житейско и логично обяснение,
свързано с естеството на заниманието (боен спорт), пола на детето (момче, което
е придружавано от баща си) и необходимостта от полагане на грижи за другото
(по- малко) дете от брака, по време на спортната тренировка или състезание.
В дадените пред съда показания, свидетелката С. сочи, че
има спомен да е възприемала как ответника напуска работа в 17 часа, с
обяснението, че полага грижи за транспортирането на децата на учебни занятия.
Тези показания биха могли да бъдат кредитирани, като добросъвестни и правдиви,
но следва да се отчита лисата на лични впечатления на свидетелката от
положените грижи, доколкото тя е възприемала само факта на напуснатето на
работа, основано на твърдението за полагане на грижи. В този смисъл, показанията
на свидетелката не биха могли да бъдат обективен и достоверен източник на данни
за обема, продължителността и естеството на грижите, които ответника твърди да
е полагал да семейството и родените от брака деца.
С оглед всички изложени по- горе изводи и като отчита задължението си да
постанови решение, което е основано
преди всичко на събраните доказателства – съдът намира, че в конкретния правен
спор, установената от чл. 21, ал.3 от СК оборима презумпция за съвместен принос
на бившите съпрузи (ищцата и ответника) при придобиване на процесния недвижим
имот беше категорично оборена посредством събраните доказателства.
Предявения иск с правно основание чл. 21, ал.4 от СК е основателен и като
такъв- следва да бъде уважен.
Поради сбъдване на вътрушно процесуалното условие за разглеждане на
предявения при условията на евентуалност втори иск – този иск следва да бъде
оставен без разглеждане.
По отношение на претенциите за съдебни разноски:
При изложение в
мотивите изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищцата има право да
получи направените от нея съдебни разноски в процеса.
Съобразно претендираните доказани разноски, посочени в
списъка по чл. 80 от ГПК /стр. 202 от
делото/ съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата
сумата от 4922, 13 лева за съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 21, ал.4 от СК правото
на индивидуална (лична) собственост на ищцата Т.С. Т. с
ЕГН ********** върху придобития с Договор за покупко- продажба от 17.12.2009г.,
по време на брака с П.Ж.П. с ЕГН ********** недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №7,
намираш се на пети надпартерен етаж в сграда – построена в гр. София, на ул. „*********,
с площ от 90, 81 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна, трапезария и
кухненски бокс, спалня, детска стая, две бани с тоалетна, мокро помещение и
тераса, заедно с мазе № 2 в сутерена на сградата и 4, 222 % идеални части от
общите части на сградата и от мястото, върху което тази сграда е била построена,
обозначен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1933.184.1.7.
в схема № 15-954689/21.10.2019г. на СГКК- София, по иск на Т.С. Т. с ЕГН **********,
с адрес *** срещу П.Ж.П. с ЕГН ********** и със съдебен адресат – адв. Д. М.,***.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявения при условията на евентуалност от Т.С. Т. с ЕГН **********,
с адрес *** срещу П.Ж.П. с ЕГН ********** и със съдебен адресат – адв. Д. М.,***.
иск с правно основание чл. 23 ал.2 от СК
- относно 84 900/111 100 идеални части от правото на собственост върху
придобития в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ №7, намираш се на пети надпартерен етаж в сграда –
построена в гр. София, на ул. „*********, с площ от 90, 81 кв.м., състоящ се от
входно антре, дневна, трапезария и кухненски бокс, спалня, детска стая, две
бани с тоалетна, мокро помещение и тераса, заедно с мазе № 2 в сутерена на
сградата и 4, 222 % идеални части от общите части на сградата и от мястото,
върху което тази сграда е била построена.
ОСЪЖДА П.Ж.П. с ЕГН ********** и със съдебен адресат – адв. Д. М.,***. да заплати на Т.С. Т. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК – сумата от 4922, 13
лева (четири хиляди деветстотин двадесет и два лева и 13 ст.), за съдебни
разноски пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба на
заинтересованата страна, пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от
връчване на препис от него.
СЪДИЯ: