№ 82
гр. Търговище , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета И. Петрова
при участието на секретаря Женя Л. Иванова
като разгледа докладваното от Анета И. Петрова Административно
наказателно дело № 20203530201016 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. М. С. от гр. Търговище, действаща чрез процесуалния
пълномощник адв. Р.Р. от АК - Търговище, против Наказателно постановление №38-
0001725 от 23.10.2020г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000
лева на осн.чл. 93 ал.1 т.1 ЗАвтПр за констатирано нарушение по чл. 6 ал.1 изр.1 от ЗАвтПр.
Визира се незаконосъобразност на обжалваното НП. Изтъква се недоказаност на приетото
нарушение, като се сочи, че жалбоподателката нямала уговорка за плащане на определена
сума, начин и срок на плащане с лицата, които пътували в автомобила, управляван от нея.
Като основен аргумент в жалбата се откроява визираното допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, изразяващо се в нарушение на чл. 33 ал.2 ЗАНН, тъй като срещу
жалбоподателката се водело и наказателно производство – ДП №666/20г. на РУ –
Търговище за едно и също деяние, с което се нарушавало и ТР №3/2015г. на ОСНК на ВКС
предвид идентичността на двете производства. Ето защо моли за пълна отмяна на
обжалваното НП. В с.з. жалбата се поддържа от жалбоподателя и адв. Р., който претендира и
присъждане на съдебни разноски съобразно депозиран списък.
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Русе,
не изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо към АНПреписка
директорът на същата настоява за потвърждаване на обжалваното НП поради доказване
извършването на описаното нарушение, което било с висок обществен риск. Същият прави
на осн.чл. 63 ал.4 ЗАНН възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар
1
в случай, че същият надвишава размера, предвиден в чл.7 ал.2 т.2 НМРАВ.
Районна прокуратура – град Търговище, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата – НП е връчено на визирания нарушител на
26.11.2020г., видно от инкорпорираната в същото разписка, а жалбата против същото е
входирана в ОО“АА“ - Търговище на 02.12.2020г., при което съдът приема, че последната е
подадена в законния 7-дневен срок от процесуалния пълномощник на визирания нарушител
и съответно се явява редовна и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложения по АНПреписка АУАН с.А-2020 №278941/21.09.2020г.,
същият е съставен против С. М. С. от гр. Търговище за това, че „на 21.09.2020г. около 10.40
часа в гр.Търговище, ул.“Панагюрище“е спрян за проверка от служители на МВР –
Търговище лек автомобил „Опел Астра“, категория М1 с рег.№ ********, собственост на
М.Б.П. с посочен ЕГН, управляван от водач С. М. С., която превозва четирима пътници, като
след проверка и дадени обяснения/сведения от пътуващите и от водача се констатира
следното нарушение: водачът С.С. извършва обществен превоз срещу заплащане от 2 лева
на трима пътници от гр. Търговище, ул.“Васил Левски“ до с.Баячево, като след проверка в
информационната система на ИА“АА“се установи, че автомобилът не фигурира в
Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, лиценз за
международен превоз на пътници или в лиценз за обществен превоз на пътници на
територията на Р България. Водачът е предупреден, че на автомобила ще бъде наложена
ПАМ.“. Актосъставителят е квалифицирал констатираното нарушение по чл. 6 ал.1 изр.1 от
ЗАвтПр. Актът е подписан от актосъставителя, двама свидетели и от визирания нарушител,
който е вписал в екземпляра следното възражение“не съм съгласна с горе написаното, не
съм взела пари от хората, просто правих услуга да ги закарам за село, понеже сме в една
посока“. Като доказателства са описани СУМПС, контролен талон, предна регистрационна
табела, СРМПС част втора, 5бр.сведения и справки от ИА“АА“. В рамките на законовия
тридневен срок от жалбоподателката са постъпили и писмени възражения в същия смисъл
като вече изложените. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно
постановление №38-0001725 от 23.10.2020г. на Директора на РД “Автомобилна
администрация” – гр. Русе, в което по идентичен с АУАН начин са възпроизведени фактите
и обстоятелствата, описващи нарушението. АНОрган е квалифицирал установените по
преписката факти като административно нарушение по чл. 6 ал.1 изр.1 от ЗАвтПр, за което е
наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2000 лева на
основание чл. 93 ал.1 т.1 ЗАвтПр. В НП АНОрган е мотивирал, че след проверка за
законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН, след преценка на събраните
доказателства и предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за извършването
им и целите на чл. 12 ЗАНН, няма основание за прилагането на чл. 28 ЗАНН. Към
АНПреписка са приложени описаните в АУАН писмени доказателства. За изясняване на
2
констатациите по акта в съдебно заседание са разпитани като свидетели актосъставителя
И.И. и свидетелите по акта С.Б. и И.И., които поддържат отразените в АУАН констатации.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при издаването на НП.
Относно съставения АУАН – Актът е съставен от длъжностно лице – служител на
ИА”АА”, РД“АА“ – Русе, имащо правомощия за това ex lege, по силата на чл. 92 ал.1
ЗАвтП. При прегледа на този акт съобразно изискванията на чл. 42 ЗАНН съдът прецени
внимателно съдържанието му и стигна до извода за наличие на реквизитите по смисъла на
чл. 42 ЗАНН. В съставения АУАН са посочени ясно датата, часа и мястото на извършената
проверка, при която е констатирано описаното нарушение, както и обстоятелствата, при
които същото е извършено. Ето защо съдът приема, че при съставяне и връчване на АУАН
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Относно обжалваното наказателно постановление – Съгласно чл. 92 ал.2 ЗАвтПр
наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Досежно
компетентността на АНОрган по делото е приложена Заповед №РД – 08-30/24.01.2020г. на
министъра на ТИТС, с която в т.І.6 са оправомощени директорите на РД“АА“ да издават НП
за установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП АНОрган е имал
законовата компетентност да издаде обжалваното НП. След преценка на тази компетентност
съдът прави проверка за наличие на реквизитите по чл. 57 ЗАНН, при която проверка се
установи липса на посочени доказателства, потвърждаващи нарушението, с което не е
спазено изискването на чл. 57 ал.1 т.5 предл.посл ЗАНН, както и не е посочен съда, пред
който НП подлежи на обжалване, в какъвто смисъл е изискването на чл. 57 ал.1 т.13 ЗАНН.
Но наред с липсата на посочените два реквизита съдът установи във връзка с основния
довод в жалбата следното: след съставяне на АУАН по случая материалите от проверката са
докладвани в РУ – Търговище и по същите е образувана преписка №666/21.09.2020г. за
извършено престъпление. След събиране на съответните данни преписката е докладвана в
РП – Търговище и с постановление от 28.10.2020г. на прокурор в РП – Търговище е
образувано досъдебно производство за извършено на 21.09.2020г.в град Търговище
престъпление по чл. 324 ал.1 НК като след провеждане на съответните процесуално-
следствени действия с Постановление от 09.12.2020г. С. М. С. от гр. Търговище е
привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 324 ал.1 НК, изразяващо се в това, че на
21.09.2020г. в град Търговище е упражнявала професия – „водач на лек таксиметров
автомобил“с МПС лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ********, като е превозвала
пътници срещу заплащане без съответната правоспособност – без удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, съгласно чл. 6 ал.1 от Закона
за автомобилните превози, без удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ и без
3
психологическа годност, съгласно чл. 18 т.3 и т.5 от Наредба №34/1999г. за таксиметров
превоз на пътници. Служебно известен на съда факт е, че по посоченото наказателно
производство е внесено предложение по чл. 375 НПК в РС-Търговище, по което е
образувано АНД. При съпоставяне на фактите по описаното в обжалваното НП нарушение с
тези в постановлението за привличане на обвиняемо лице следва извода за идентичност на
същите като нарушението – предмет на настоящото дело е включено в състава на
престъплението, в което е обвинена жалбоподателката. Съгласно даденото в т.3.1. от ТР № 3
от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК, докладчик Г.З., задължително тълкуване,
деецът не следва да носи едновременно наказателна и административнонаказателна
отговорност в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно
наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти на защита. Това
тълкуване се основава на правния принцип „nе bis in idem“. А в настоящия случай е налице
елемента idem, т.е. идентичност на фактите, обусловили привличането към
административнонаказателна и наказателна отговорност на едно и също лице. Когато е
налице такава идентичност законодателят е дал приоритет на наказателната пред
административнонаказателната отговорност като този приоритет е изразен в правилото на
чл. 33 ал.2 изр.първо от ЗАНН, съгласно което при констатиране на признак/признаци на
извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая въпреки изпращането на
материалите на прокурора и последвалото образуване на наказателно производство,
АНПроизводство не е прекратено, а по същото е издадено наказателно постановление, което
в случай на липса на подадена жалба би влязло в сила и съответно би довело до двойна
отговорност на лицето за едно и също деяние. Ето защо без да се обсъждат другите доводи
на жалбоподателя, съдът намира, че е налице достатъчно основание за отмяна на
обжалваното НП във факта на паралелно образувано и водено наказателно производство за
същото деяние, разглеждано вече като престъпление. Предвид изложеното следва да бъде
отменено изцяло обжалваното НП и да се прекрати АНпроизводство по случая.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63 ал.3 ЗАНН – в случая
процесуалният пълномощник на жалбоподателя претендира присъждане на разноски по чл.
63 ЗАНН, а именно платен адвокатски хонорар в размер на 300 лева, за което е представил
списък. Съгласно чл. 63 ал.4 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че
разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е
уважена и обжалваният акт е отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Съгласно чл. 144 АПК за неуредените в раздела въпроси се прилага
субсидиарно ГПК. Издаденото по прилагане на чл. 78 ал.1 ГПК/отговорност за разноски/ ТР
4
№6/2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдържа в т.1 задължително тълкуване,
според което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната
е заплатила възнаграждението като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. В настоящия случай по делото не е представен договор за правна
помощ, подписан двустранно от клиент и адвокат, което означава, че липсва документ,
имащ характера на разписка за реално направен разход за адвокатско възнаграждение.
Приложеното пълномощно, в което е отразено плащане на сумата от 300 лева за адвокатско
възнаграждение, е подписано само от упълномощителя и по естеството си е едностранна
правна сделка, а не договор и не попада в понятието договор за правна помощ, визирано в
т.1 от цитираното ТР. Ето защо съдът намира за недоказана претенцията на жалбоподателя
за реално сторени съдебни разноски по настоящото дело, поради което и не следва да
присъжда такива в негова полза.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №38-0001725 от
23.10.2020г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” – гр. Русе ,
оправомощен от министъра на ТИТС, с което за допуснато нарушение по чл. 6 ал.1 изр.1 от
ЗАвтПр на С. М. С. от гр. Търговище е наложено на основание чл. 93 ал.1 т.1 ЗАвтПр
административно наказание глоба в размер на 2000 лева.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано въз основа
на АУАН с.А-2020 №278941/21.09.2020г., съставен против С. М. С. от гр. Търговище от
инспектор при РД „Автомобилна администрация” – гр. Русе.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5