Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 517/15.10.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретаря Д*** Д*** и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 485 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационното производство е образувано по
депозирана в законния срок жалба от Р.Н.П., ЕГН * чрез надлежно упълномощен
процесуален представител – адвокат С.С. от САК, против Решение от 16.07.2018
година на Районен съд - Берковица, постановено по АНД № 170 по описа за 2018
година.С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил Наказателно
постановление /НП/ № 17-0243-001369 от 03.11.2017 година на Началник РУ
Берковица при ОД на МВР - гр. Монтана, с което на Р.Н.П. за нарушение на
чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложена глоба в размер на
400.00лева /четиристотин/. В жалбата се твърди, че обжалваното съдебно решение
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Прави се искане за отмяна на обжалваното
решение.
Касационният жалбоподател Р.Н.П., редовно
призован не се явява, не се явява и представляващия го адвокат С.С. от САК. В жалбата навежда
доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на постановеното въззивно решение с което е потвърдено
издаденото срещу него наказателно постановление.
Ответника по касационната жалба РУ Берковица при ОД
МВР гр.Монтана, редовно призован се представлява от главен юрисконсулт Катя Д***
, която оспорва жалбата
и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи
за установеност на административното нарушение и законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което
е потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд Берковица е
приел от фактическа страна, че на 17.10.2017год. около 16.20 часа в Община
Берковица, на път втори клас -81, км.69+022 с.Бързия, ул.”П*** ” с посока на
движение от гр.Монтана към гр.София административно наказаното лице, като водач
на лек автомобил мярка „Х*** ” модел „С*** ” с рег.№ С*** , след като не е
собственик на управляваното МПС, във връзка с използването на автомобила няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност
на автомобилистите за 2017год., като на предно стъкло няма залепен валиден
стикер за гражданска отговорност за 2017год. Прието е, че в случая е налице
безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал.3
от КЗ. В мотивите на обжалваното решение са изложени доводи, че в
случая правилно е приложена и разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, след обсъждане на характеристичните данни за нарушителят - П.,
което е дало основание да се приеме жалбата за неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на
административното нарушение на чл. 638, ал.3
от КЗ който вменява в задължение на всяко лице, което не е
собственик и управлява МПС, което е регистрирано на територията на Република
България и не е било спряно от движение, да сключи договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нарушението е безспорно
установено от събраните по делото писмени доказателства т.е. както от
обективна, така и от субективна страна. Въззивния съд е изложил точни и
обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала
извършването и установяването на административното нарушение. В хода на
съдебното производство пред въззивния съд не е оборена доказателствената сила
на АУАН.
Неоснователно е направеното възражение в
касационата жалба, че обжалваното решение е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното
решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като
правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв
начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му
административно нарушение. Както съставения АУАН, така и издаденото
наказателното постановление съдържат необходимите реквизити предвидени
съответно в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН
и чл.57 от ЗАНН,
като в тях точно, ясно и конкретно е описано извършеното нарушение, вината на
нарушителя и фактическата обстановка по извършване и установяване на
административното нарушение.С оглед на това касационната инстанция намира, че
не е налице съществено процесуално нарушение, тъй като не се пораждат съмнения
относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния
процес – нарушение, нарушител и вина, нито пък нарушава правото на защита на
нарушителя. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно
постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което не е нарушено
правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че в
случая сочения порок, който е свързан с липса на описание на нарушението, което
не давало възможност на касатора да разбере за какво му се налага
административното наказание, не е налице, тъй като точно ясно и категорично в
наказателното постановление е описано, че нарушението е управляване на МПС, във
връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна гражданска отговорност.
В решението на районния съд е застъпено и
становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като е
прието, че административният орган се е съобразил с изискванията на чл.27, ал.1
от ЗАНН, като е наложил на нарушителя санкция в посочения размер.
Съдът правилно е приел, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
В случая не може да се приеме, че е
налице маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН,
респективно да се отмени изцяло наложеното административно наказание. По
отношение на този род административни нарушения не са налице условията на чл.28 ЗАНН,
които обуславят маловажност, тъй като обществени отношения, които се защитават
със сключването на задължителната застраховка "ГО" не могат да бъдат
счетени за маловажни, тоест след като е безспорно, че касатора е имал
качеството водач на МПС, за което не е налице сключена застраховка
"Гражданска отговорност" правилно и обосновано районния съд е
потвърдил изцяло наложеното административно наказание.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
При съставянето им не са нарушени административно производствените правила,
материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено предвид
характеристичните данни за нарушителя и съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ. Като е потвърдил
процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Берковица, други такива не
бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК,
поради което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение от 16.07.2018 година по АНД № 170 по описа за 2018г. на
Районен съд – Берковица, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0243-001369 от
03.11.2017 година на Началник РУ Берковица при ОД на МВР - гр. Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: