Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На пети март две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен
съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 5501 по описа за
2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „В.б.“ АД, със седалище и адрес на
управление *** против Наказателно постановление № В-0046943 от 09.10.2019г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП,
с което за нарушение на чл. 116, ал.1 ЗТ
на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
В жалбата се сочи, че действително в
предоставените регистри са липсвали описаните реквизити, но те са били
предоставени от дежурен служител на рецепция и са имали характера на вътрешна,
работна документация, поради и което и са били допуснати посочените пропуски. В
официално подадения от дружеството регистър по ел.път по смисъла на чл.116,
ал.2 ЗТ обаче доколкото той е по образец всички изискуеми данни за гостите на
хотела са били надлежно оформени и въведени. В случая според жалбоподателя
изцяло приложима се явявала разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението
било формално, извършено било за първи път и не били констатирани вредни
последици за което и да е лице. Наред с това се излага, че в случая не бил
спазен и срока по чл. 52, ал.1 ЗАНН. Моли се за отмяна на издаденото
наказателно постановление.
Дружеството-жалбоподател, редовно
уведомено, в съдебно заседание се представлява от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи, свързани с
приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Акцентира на обстоятелството, че
се е случило недоразумение досежно вида на изисквания регистър, както и досежно
момента към който същият е следвало да бъде попълнен. Излага, че извършената от
АНО проверка е била незадълбочена, като всички изискуеми регистри с прилежащите
им реквизити са били надлежно представени в Община Варна на края на всеки съответен
месец.
В съдебно заседание, се явява процесуален
представител на АНО, който от своя страна пледира за потвърждаване на
издаденото наказателно постановление. Пледира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
„В.б.” АД извършва туристическа дейност „хотелиерство” в обект хотел
„Одесос”, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница” №1.
На 27.06.2019г. св. Х.Х. – служител на КЗП
извършила планова проверка в обекта в хода на която изискала да й бъде
предоставен регистъра на настанените туристи, който трябвало да се поддържа в
електронен вариант по образец на Министерство на туризма. Лице, работещо на
рецепция представило разпечатка от наличен към момента на проверката регистър,
който не съдържал задължителни реквизити като пол, гражданство, етаж на
настаняване на туриста и вида на ползвания туристически пакет. В шапката на
водени регистър отсъствали категория на обекта, ЕИК и Община.
За констатираното св. Х. съставила на дружеството АУАН за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.116, ал.1 ЗТ, като приела, че нарушението било
извършено на 27.06.2019г. срещу така издадения АУАН били депозирани възражения,
аналогични на направените с жалбата, които били приети от АНО за неоснователни
и било издадено процесното наказателно постановление, с което на дружеството
било наложено административно наказание „имуществена санкция” в рамер на 500
лева.
Изложената фактическа обстановка
на практика не се оспорва от страните и се установи от писмените доказателства
по делото и показанията на свидетелката Х.Х., събрани
в съдебното следствие, които съдът кредитира изцяло като достоверни.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице,
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок
от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана от съда по същество.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени
в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, като споменатия в
жалбата срок за преценка на АНО е инструктивен такъв поради което и неговото
неспазване не води само по себе си до допускането на съществено нарушение на
процесуалните правила.
НП е издадено от компетентен орган – Директор РД за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, съгласно
приложената Заповед № 171/09.03.2017 г. на Председателя на КЗП, като АУАН също
е съставен от компетентно лице, съгласно Заповед № 367ЛС/22.04.2015 г. от председателя на Комисията за
защита на потребителите, който е предоставил право на длъжностното лице Х.Х. да
съставя актове за извършени нарушения по законите и подзаконовите нормативни
актове, контрола по приложението, на които е възложен на КЗП или на
председателя на КЗП.
АУАН е съставен в присъствието на представляващ
дружеството нарушител и е подписан от съставителя по акта и двама свидетели при
съставянето му, както изрично е отбелязано в съответствие с разпоредбата на чл.
40, ал. 3 от ЗАНН.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл.
42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и
детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя – наименование на дружеството, ЕИК, седалище и адрес на управление,
представляващ.
Спазено е от страна на административно - наказващия
орган и изискването на
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде
дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 116. ал. 1 от ЗТ лицата, извършващи
хотелиерство, водят регистър за настанените туристи със съдържание на данните,
утвърдени от министъра на туризма и публикувани на интернет страницата на МТ.
Според § 55 от същия закон „хотелиерство” е предоставяне на настаняване и други услуги
съобразно вида и категорията на обекта.
Субект на задължението, съответно на нарушението, е
всяко лице, което извършва предоставяне на настаняване във всички видове
категоризирани по закона или с издадено временно удостоверение за открита
процедура за категоризиране места за настаняване, туристически хижи,
туристически учебни центрове и туристически спални.
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 2 от ЗТ "
Хотелиер, който не води регистъра по ал. 1 съгласно разпоредбите на чл. 116, се
наказва с глоба в размер от 100 до 1000 лв., а на едноличните търговци и
юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000
лв".
В конкретния случай няма спор по факта, че към
момента на проверката хотел „Одесос" в гр. Варна е работил, т.е. че там са били предоставяни туристически услуги.
Нарушението е несъмнено установено при извършената проверка на място и от представените в
хода на проверката документи и се доказва от
разпита на актосъставителя Х. в качеството й на свидетел.
Обстоятелството дали за оперативност дружеството е
поддържало втори (помощен, служебен) регистър не освобождава от задължение
същото да води изискуемия от закона електронен регистър, който да бъде на
разположение във всеки един момент при проверка от конпентентните проверяващи
органи, като обстоятелството дали в предходни времеви периоди същият е бил
надлежно воден и представян в Община Варна не обуславя несъствомерност на
нарушението към месец юни 2019 година.
Правилно е преценено, че нарушението на търговеца осъществява
състава на чл. 213, ал. 2 от ЗТ и е приложена съответната санкционната норма.
Не са налице основанията и за приложение на чл. 28,
ал. 1 от ЗАНН, тъй като констатираното нарушение не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид – налице са множество настанени за периода туристи, като дружеството не е
представило регистър за съответния месец юни (а единствено за месец май), воден
и попълнен по образец, като не могат да бъдат възприети и доводите, че представения
при проверката регистър не бил официален документ, тъй като ако се възприеме
тази теза би означавало, че за месец юни 2019г. при проверката изобщо не е бил
воден регистър, а не че от съдържанието на същия са отсъствали единствено
конкретно упоменатите реквизити.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН
на КЗП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП.