№ 19968
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110135196 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
06.11.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 35196/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу И. Д. И., К. Д. Б., С. Н. Ц. и Г. Н. Г.,
като наследници на Р. Н. Н., поради което се твърди, че ответниците били потребители на
топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. ************, аб. № 262762, като
била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при
общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 214,11 лева за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но ответниците не я били заплатили, поради което
изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в
размер на 55,01 лева за периода от 15.09.2021 г. до 30.05.2024 г. Навежда доводи, че била
предоставена услугата дялово разпределение, която също не била заплатена, като се
дължала сумата от 18,08 лева за периода от м.04.2021 г. до м.04.2022 г., а освен това поради
1
изпадането в забава се дължала и мораторна лихва в размер на 5,17 лева за периода от
15.06.2021 г. до 30.05.2024 г. Иска ответниците да бъдат осъдени по отделно да заплатят
дължимите суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подадена молба от ответниците, в която поддържат, че
са заплатил претендираните суми. Правят доказателствени искания за приемане на писмени
доказателствени средства. Искат отхвърляне на претенциите.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства. Поддържа, че претенциите са основателни и доказани, като е доставена и
начислена топлинна енергия съобразно нормативните изисквания. Навежда доводи, че
ответниците били потребители на топлинна енергия.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно,
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и
чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3. ответниците да са
приели наследството на Р. Н. Н..
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
2
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
С оглед становището на ответнците, че са платили дължимите суми, съдът намира, че
последните са признали всички материални предпоставки за уважаване на предвявените
искове. А съдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства
в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото
води до изясняване на действителното правно и фактическо положение между страните –
арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Представен е фискален бон издаден от ищеца, като се установява, че ответниците са
заплатили общо сумата от 500,31 лева – главница, мораторна и законна лихва и съдебни
разноски.
Извършеното плащане се признава и от ищеца с молба от 02.08.2024 г., която
обективира съдебно признание на факти по смисъла на чл. 175 ГПК. А съдебното признание
на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което
преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до изясняване на
действителното правно и фактическо положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10
ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че принципно са налице всички материални
предпоставки за уважаване на предявените искове. Въпреки това с оглед правилото на чл.
235, ал. 3 ГПК, съдът следва да вземе предвид извършеното плащане в хода на процеса,
както и признанието на ищеца, че всички дължими суми са погасени чрез него, поради което
претенциите следва да бъдат изцяло отхвърли, тъй като са погасени чрез извършеното
плащане.
При този изход на правния спор, тъй като ответниците са станали причина за
производството по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК и като се вземе предвид, че не е доказано да
са погасени разноски за юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 78, ал. 1, във
вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на ищеца следва да се
присъди сумата от 100,00 лева, предстваляващи юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. *************** срещу И. Д. И., ЕГН: **********, с адрес: гр.
*****************, К. Д. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****************, С. Н. Ц.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ******************** и Г. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес:
гр. ******************, за заплащане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110,
ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 214,11 лева – цена на доставена топлинна енергия
по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за недвижим имот, находящ се в гр. ************, аб. № 262762,
както и сумата от 55,01 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 30.05.2024 г., както и сумата от 18,08 лева – цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.04.2021 г. до м.04.2022 г., както и сумата 5,17 лева –
мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода от 15.06.2021 г. до
30.05.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП И. Д. И., ЕГН: **********, К. Д. И., ЕГН: **********, С. Н. Ц., ЕГН:
**********, и Г. Н. Г., ЕГН: **********, да заплатят на ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата
от 100,00 лева, предстваляващи юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „НБ“ АД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4