№ 130
гр. Шумен, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630202219 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.145 - чл.178 АПК вр. чл.72, ал.4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на А. А.А., ЕГН ********** от с. *******, обл. Шумен,
чрез адв. В.К. – АК Б., против Заповед за задържане на лице рег. № 346 от 24.11.2021г.,
издадена от И.Н.В. – „ст. полицай“ при РУ Шумен, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2
ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа".
В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна,
издадена в противоречие с материалния закон и целта на задържането не е изпълнена, тъй
като не са давани обяснения и не са предприети никакви процесуално-следствени действия.
Претендира се отмяната й.
В съдебно заседание жалбоподателят А.А., редовно призован, се явява лично и с
упълномощен защитник - адв. В. К. от АК Б., който моли за отмяна на оспорената заповед,
като в пледоарията си излага подробни доводи.
Ответникът, ст. полицай в сектор ГООР при РУ Шумен – лично и чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, а във фазата по същество моли издадената
заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Сочи че в заповедта е
посочено основанието за задържане, както и че тя съдържа всички реквизити, а лицето е
било запознато с всички допълнително приложени декларации, протокол за личен обиск и
др.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна и при спазване на 14-
дневния преклузивен срок по чл.149, ал.1 АПК.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Вечерта на 24.11.2021г. свидетелят СВ. СВ. СЛ. – ст. полицай в ГООР при РУ
Шумен заедно с ответника И.В. изпълнявайки служебните си задължения патрулирали в гр.
Шумен. В района на ул. Шуменска комуна и кръстовището с ул. Преслав в гр. Шумен
двамата забелязали лек автомобил „Фолксваген Голф“, сребрист на цвят, който се движел
странно по пътното платно. На кръстовището с бул. Велики Преслав лек автомобил
„Форскваген Голф“ не спрял на знак „Стоп“ като продължил движението си по ул. Искра,
като се движел срещуположно на разрешеното по нея, движение. Тогава служителите на
ГООР при РУ Шумен подали звуков и светлинен сигнал, на който обаче водача на лекия
автомобил не реагирал, а продължил движението си. Свидетелят С. и ответника В.
последвали лек автомобил „Фолксваген Голф“ със включени звуков и светлинен сигнал.
Лекият автомобил ускорил движението си по ул. Владайско въстание, след което продължил
по бул. Ришки проход към изхода на град Шумен. По бул. Ришки проход, ответника В.
опитал да изправни патрулния автомобил с лек автомобил „Фолксваген Голф“ за да му
подадат сигнал със Стоп-палка за спиране, при което водача на лекия автомобил
предприемал навлизане в насрещната лента за движение , което създавало пък предпоставки
за ПТП. Лек автомобил „Фолксваген Голф“ продължил движението си в посока към с. Радко
Димитриево, където поел в посока село Ветрище. На изхода на с. Ветрище свид. С. и
ответника В. успели да изравнят патрулния автомобил с автомобила, който преследвали. В
този момент обаче, лек автомобил „Фолксваген Голф“ намалил скоростта си на движение и
се озовал зад патрулния автомобил. Веднага след това, лек автомобил „Фолксваген Голф“
предприел маневра за изпреварване на патрулния автомобил и последвал удар в него, после
още един удар. В следствие на двата удара и двата автомобила излезли от пътното платно и
преустановили движението си в канавката в дясно. Пръв от патрулния автомобил излязъл
ответника В., а свид. С. се забавил, защото не можел да отвори вратата си и трябвало да
излезе през шофьорската врата. Ответникът В. разпоредил на двете лица от лек автомобил
„Фолксваген Голф“ да излязат от него, но те не реагирали. Когато и свид. С. излязъл от
патрулния автомобил, двамата с ответника видели, че от голфа излиза дим и извадили от
шофьорското място жалбоподателя А. А.А., а момичето – свидетелката С.Е.С. била извадена
през багажната врата, защото предната дясна врата не можела да бъде отворена. И
жалбоподателя и свид. С. не били адекватни, затова служителите на РУ Шумен подали
сигнал до ЦСМП при МБАЛ-Шумен и наплискали лицата им с вода. На местото
пристигнали и свидетелите Д.С.Д. и Д.В.Д.. Малко преди да дойде екипът на ЦСМП,
жалбоподателя А. се свестил и започнал да се държи грубо със служителите на РУ Шумен,
като ги обвинявал, че са го блъснали и искали да го убият. Жалбоподателят А. и свид. С. С.
били откарани с линейка до болницата, където били прегледани. Тъй като и двамата нямали
наранявания и травматични увреждания, свидетелката била освободена, а жалбоподателя
отведен в РУ Шумен.
Със заповед за задържане рег. № 346 от 24.11.2021г., издадена от И.Н.В. – „ст.
2
полицай“ при РУ Шумен, жалбоподателят А. А.А. бил задържан по реда на чл. 72 ЗМВР на
24.11.2021 г. в 02, 30 часа. Освободен бил на 24.11.2021 г. в 17, 00 часа.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните доказателства - гласни - показанията на свидетелите СВ. СВ. СЛ., Д.С.Д., Д.В.Д. и
С.Е.С. и приетите писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи
от правна страна:
Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 АПК. При проверката
съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от
закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и
съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл.169 АПК поставя допълнителни
критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт,
издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е
разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност
на административния акт.
Като извърши дължимата на основание чл.168, ал.1 АПК проверка за
законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на
всички основания по чл.146 АПК, съдът намери, че жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му
правомощия по чл.72 от ЗМВР, а именно от полицейски орган – И.Н.В., заемащ длъжност
"ст. полицай" в ГООР при РУ Шумен.
На следващо място съдът намери, че са спазени процедурните правила при
издаване на атакуваната заповед. Издадена е в писмена форма /чл.74, ал.1 от ЗМВР / и видно
от отбелязването в самата заповед на задържания са разяснени правата по чл.72, ал.3 - 6
ЗМВР и разпоредбата на чл.73 НПК.
Задължителните реквизити на заповедта за задържане са уредени в чл.74, ал.2
ЗМВР. В случая в оспорената заповед са посочени името, длъжността и местоработата на
издалия заповедта полицейски орган; датата и часа на задържането; данни за задържаното
лице, както и правата му по чл.72, ал.3- 6 ЗМВР. Съдът намира обаче, че оспорената заповед
е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не е посочено фактическото
основание за задържане на лицето. Като правно основание за задържането на А.А. е
посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР, а като фактически обстоятелства
полицейският орган е посочил: "след надлежно предупреждение, съзнателно пречи на
полицейския орган да задълженията си по служба". Така отразените фактически
обстоятелства, наложили задържането, не може са достатъчно мотивирани. Същите
единствено пресъздават текста на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, но не дават яснота за това какви
са конкретните действия или бездействия, наложили прилагането на принудителната мярка.
3
По този начин задържаното лице не е могло да разбере действителните фактически
основания довели до прилагането на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР. Заповедта в тази част е
немотивирана. Не е посочено какво разпореждане е отказал да изпълни жалбоподателят и на
осъществяването на какви задължения по служба на полицейските органи е попречило
поведението му. Липсата на мотиви създава неяснота дали основанието за задържане на
жалбоподателя е отказ да преустанови движението на управлявания от него, автомобил,
отказ да излезе от автомобила след ПТП или отказ да предостави документ за самоличност.
Липсва описание и на какви точно задължения по служба съзнателно е попречил да бъдат
извършени от полицейския орган.
Съгласно константната съдебна практика мотивите следва да съдържат
конкретните фактически констатации на административния орган, мотивирайки го да
приеме наличието на предпоставките на приложената от него правна норма. Това е условие
за законосъобразност на акта и гаранция за защитата на правата на засегнатата страна –
адресат, от една страна, а от друга страна – прави възможен контрола от съда на издадената
заповед. При липсата на конкретни съображения в заповедта за задържане същата се явява
издадена в нарушение на изискванията за формата на административния акт, довели и до
постановяване на акта при нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Недопустимо е в хода на съдебното производство, въз основа на доводите на страните и
приобщените доказателства, съдът да извежда предполагаемата воля на административния
орган при постановяване на решението си. Съдебната проверка не е средство за саниране
пороците на индивидуалния административен акт. Каквито и да е било документи,
съставени било преди, било след постановяване на процесната ЗПАМ, които да съдържат
фактически основания за постановяването й, не могат да компенсират липсата на мотиви,
изложени от самия административен орган. Полицейското задържане трябва да е обосновано
с ясни обстоятелства, които да сочат връзка между задържаното лице и конкретно
извършено от него правонарушение, което препятства изпълнението на също конкретни
функции на органите на реда
Съгласно постановките на ТР № 4 от 22.04.2004г. по адм. дело № ТР-4/2002 г. на
ВАС излагането на мотиви при издаване на административен акт дава възможност на
адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали
административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават
възможност на по-горестоящия административен орган и съда да извършат проверката за
законосъобразност на акта. Изключение от този принцип е допустим единствено когато с
акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни
интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан със защита на
класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В тези случаи
се посочва само правното основание за издаването на акта. В цитираното тълкувателно
решение изрично е посочено, че липсата на мотиви във всички случаи е основание за
отмяната на издадения административен акт. Така и когато органът действа при условията
на оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона възможност да
4
извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при осъществяване на дейност от
своята компетентност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от
няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и
обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с
административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административно
производствените правила и са основания за отмяната на акта.
По всички изложени съображения съдът намери, че оспорената заповед е издадена
в нарушение на материалния закон, поради което жалбата е основателна.
По разноските:
При този резултат от оспорването, право на разноски има жалбоподателят, който е
направил такова искане. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие,
същия е бил сключен на основание чл.38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. На основание
чл.143, ал.1 АПК разноските в размер на 410,97 лева следва да бъдат възложени в тежест на
ответната страна, която да ги заплати на адвокат В.П. К..
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл. второ АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 346/24.11.2021г., издадена от ст.
полицай в ГООР при РУ Шумен – И.Н.В., с която на основание чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР, на А.
А.А., с ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка "Задържане за
срок до 24 часа".
ОСЪЖДА ОД МВР Шумен, на основание чл.143, ал. 1 АПК ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат В.П. К. от АК Б., личен адв. № **********, с адрес гр. София, ул. Тунджа № 33,
вх.А, ап.3, сумата от 410,97 лева /четиристотин и десет лв. и деветдесет и седем ст./ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение съгласно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатското възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Шумен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението на основание чл.138 АПК да се изпрати на страните - на
жалбоподателя А. А.А. /чрез адв. В.П. К. / и на ответника - ст. полицай в сектор ГООР при
РУ Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5