Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.08.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на седми
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 16572 по описа за 2019год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 256263 от 28.10.2019г., постановено по
гр. д. №52008/2018г., Софийският районен съд, I ГО, 43-ти състав, е осъдил на основание чл.49, вр.чл.45,
ал.1 ЗЗД С.О.с адрес: гр.София, ул.“*******да заплати на М.В.Б., ЕГН **********
сумата от 3 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от увреждане, причинено от ухапване от безстопанствено куче на
07.09.2017г. в гр.София, ж.к.“Красна поляна“, ул.“Шемница“,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
исковата молба в съда - 07.08.2018 г. до окончателното изплащане. Осъдил е на
основание чл.78, ал.1 ГПК С.О.да заплати на М.В.Б. сумата от общо 830лв-разноски
по делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от ответника С.О.подадена чрез адв.Д.
с приложено пълномощно, в която сочи, че решението е неправилно и необосновано
и моли да се отмени и вместо него постанови друго, с което предявения иск се
отхвърли. Посочва, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че ответникът отговаря за бездействието, довело до причиняване на
вредите, като не е съобразил многобройните представени доказателства за
дейностите, предприети по отношение на безстопанствените кучета и не може да
бъде ангажирана отговорността на СО при наличие на безспорно установено по
делото изпълнение на вменените задължения и мерки по ЗЗЖ и ЗВМД. Смята, че няма
противоправно поведение на СО след като е реализирала
конкретни действия по вменените й задължения по закон по отношение на
бездомните кучета. Сочи също така, че не
е доказан механизма на инцидента, включително и от свидетелските показания,
нито е установена причинноследствената връзка между
поведението на кучето върху ищеца и причинените му вреди. Смята, че решението в
частта в която е определено обезщетението е неправилно и необосновано, като не
са взети в предвид задължителните указания в ППВС №4/68год. и не са съобразени всички обстоятелства за определяне
на справедливо обезщетение. Претендира за разноските по делото. В съдебно
заседание пред въззивния съд адв.
Д., поддържа въззивната жалба, претендира за
присъждане на разноските по делото и прави възражение за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение на въззиваемата
страна.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е
постъпил от ищеца М.В.Б., чрез адв. В.
с приложено пълномощно, в който жалбата се оспорва като неоснователна. Моли същата
да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено. Излага, че приетите
програми за овладяване на популацията, разясненията за ваксиниране и други
мерки, без да се вземат такива не е основание да не се уважи предявеният иск,
още повече, че вещото лице, изготвило СМЕ е дало заключение, че ищецът ще има
белези от ухапванията си по тялото. Претендира разноски. Представя списък по чл.
80 от ГПК.
Софийски градски съд,
след като съобрази доводите и твърденията на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните основания във въззивната жалба.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми. Настоящият въззивен състав счита, че същото е правилно по
следните съображения:
Първоинстанционното
производство е образувано по предявен от М.В.Б. *** с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1, вр.
с чл.52 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 3 000 лв./ след
направено увеличение на претенцията по исковата молба от 2000лв. на 3000лв./ за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени на
ищеца вследствие на инцидент, настъпил на 07.09.2017г. след като ищецът бил
нападнат от безстопанствено куче в гр.София, кв.Красна поляна, ул.“Шемница“.
В исковата молба ищецът
посочва, че е следствие на нападението върху него и ухапване от бездомно куче
на посочената дата са му причинени телесни увреждания - драскотини по бузата и
слепоочието, дълбока рана на лявата предмишница, рани
по ръцете и краката. Посочва, че получените телесни увреждания му причинили
болки и страдания, получил уплаха и стрес, не можел да се обслужва нормално,
като за период от няколко месеца бил нарушен начина му на живот. Излага, че община
следва да отговаря за нормалния и спокоен живот в столицата, като стопанисва и
бездомните кучета, поради което носи отговорност за причинените му вреди и
дължи обезщетение за причинени неимуществени вреди, които оценява на
3 000лв., ведно със законната лихва, считаното от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата
молба ответникът С.О.е подал отговор, в
който оспорва иска по основание и размер. Смята, че ответникът е положил предвидените
грижи за бездомните кучета и чрез служителите си е изпълнил възложените му от
Закона за ветеринарно медицинската дейност задължения, като е приета Общинска
програма за овладяване популацията на бездомните кучето, създадени са приюти за
безстопанствени кучета и поради което смята, че не е налице противоправно
бездействие от страна на ответника, нито противоправни
действия от страна на служители на общината. Оспорено е обстоятелството, че
кучето ухапало ищеца е бездомно, механизма по който се твърди да е станало
нападението, вредите и обезщетението, което се претендира.
Първоинстанционният
съд, за да уважи предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди на ищеца е приел, че са налице предпоставките за
отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД и
след като е установено от доказателствата по делото, че ищецът е ухапан от
бездомно куче и са последвали телесни увреждания и претърпени болки и
страдания, също установени от свидетелските показания, писмените доказателства
и СМЕ. Приел е, че след като на ответната община е възложено от закона (по
аргумент от чл.50, т.2 ЗЗЖ) вземането на мерки на територията на общината по
предотвратяването на агресивното поведение към хора или животни от страна на
безстопанствени кучета и причиняването на вреди вследствие на такова поведение
е основание за ангажиране на гражданската отговорност на общината за
обезщетяването им, доколкото самото настъпване на вредите винаги е последица от
непредприети мерки, визирани в чл.50, т.2 ЗЗЖ или за тяхната недостатъчност,
или безрезултатност. Също така е изложил съображения, че са без значение
представените от ответника доказателства за дейностите на ответната община в
изпълнение на задълженията й по ЗЗЖ, след като основание за отговорността й е
бездействието, довело до причиняване на вреди, независимо, че ответната община
може да е предприела различни мерки и действия, които обаче в случая са се
оказали недостатъчни, за да прекъснат причинната връзка по настъпване на
вредите, както и предприетите мерки не
освобождават ответника от отговорност при неупражнен достатъчно ефективен
надзор върху безстопанствените животни и непредотвратяване на агресивното им
поведение. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният съд е изходил от установените травматични увреждания на ищеца с
оглед на писмените доказателства и СМЕ, това, че вещото лице е посочило, че при
раните на ответника ще останат белези за цял живот, които с времето могат да се
поизгладят, но не и да изчезнат, както и от свидетелските показания за изпитаните силни болки от ухапването и стрес
и възстановителния процес и с оглед на чл.52 ЗЗД, че следва да съответства на
справедливостта.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че при съвкупната преценка на
доказателствата по делото, включително и свидетелските показания на свидетелят
Вълчев, непосредствен очевидец на станалия инцидент на 07.09.2017год. около стадион „6-ти септември“, се
установява, че ищецът бил нападнат от
голямо бездомно куче, което го свалило на земята, въпреки отбраната на ищеца и
едва след като и той приближил и се развикал срещу кучето то пуснало ищеца и
избягало. Свидетелят посочва, че ищецът имал рани по лицето, течала кръв,
раните били дълбоки, като на лявата му ръка липсвало парче месо. Описва кучето
като голямо, приличало на каракачанска
овчарка, около метър дълго и високо без каишка, с него или около него нямало
собственик или стопанин и го определя като бездомно и не си спомня да е видял
маркировка на ухото. Свидетелят е
придружил ищеца до болница Пирогов, като през цялото време от раните му и по
дрехите течала кръв. Зашили раните му без упойка защото не е бил осигурен и
нямал пари в себе си да плати, като през цялото време ищецът скърцал със зъби и
се оплаквал от силни болки. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелят
Вълчев, който е непосредствено възприел поведението на кучето, което нападнало
ищеца, как е изглеждало кучето, че с
него нямало придружител, нямало каишка и било бездомно, както и ухапванията на
ищеца, раните които имал и непосредствено обработването им при посещенията в болницата.
В заключението, въз основа на приложената по делото медицинска документация, вещото лице,
изготвило СМЕ е описало установените травми на ищеца М.Б., като е посочило, че констатираните травми водят до болки и страдания, за които е необходимо медикаментозно обезболяване. Нараняванията са налагали и провеждане на локална хирургична обработка за превантиране на усложнения, провеждане на противотетанична и противобясна профилактика, което е свързано с изпитване на болки. Според вещото лице, отчитайки характера на уврежданията и това, че е настъпило инфектиране, обусловено от веда на травмиращото въздействие, при благоприятно протичане на възстановителния период, средностатистически възстановяване след подобни травми настъпва за 3 до 4 седмици. Вещото лице изрично
е посочило, че от раните на пострадалия ще останат белези за цял живот, които с времето могат да се поизгладят, но не и да изчезнат. Съгласно заключението, травмите при пострадалия се дължат на действието на твърди тъпи предмети, с добре изразени ръбове на контакт на повърхност, като отчитайки дадената преценка за тях в първичен медицински документ от „Пирогов“ след инцидента и даденото морфологично описание на
11.09.2017 г., вещото лице приема, че те много добре отговарят да са причинени по време и начин, отразени в исковата молба, а именно при одрасквания и ухапвания от голямо куче,
както е посочил ищеца.
В показанията си свидетелката Т.посочва, че с
ищеца са колеги и се познават от преди, като знае за инцидент през м.септември
2017 г., когато М. е бил нападнат и ухапан от куче и е видяла ищеца ден след
инцидента и описва, че бил доста обинтован по ръцете,
краката и лицето. Също така посочва, че видимо личало, че го боли, а и това
създавало неудобства в работата му с
клиентите. Знае, че раната на коляното
на ищеца била забрала и имал проблем с нея, като ходел с превръзки близо 3
месеца.
В тази връзка при съобразяване
на свидетелските показания и съвкупния анализ на всички доказателства по
делото, както и на опитните правила и житейската логика, правилно първоинстанционният съд е приел, че са доказани твърденията
на ищеца в исковата молба, че е нападнат, съборен на земята и ухапан от бездомно куче , от което са
причинени множество наранявания – дъговидни драскотини по лицето-бузата и
слепоочието, дълбока рана от кучешко ухапване с липса на част от кожата, две
дълбоки овални рани на горната повърхност на лявата длан, с две овални дълбоки
охлузвания и кръвонасядания, дъговидна, зееща рана
хирургически необработена в областта на дясната коленна капачка с охлузен долен
ръб две дъговидни разположени морави кръвонасядания в
долната лява част на бедрото, кръвонасядания в лявото коленно капаче с дълбоки охлузвания
в бедрената област рани по ръцете.
Неоснователно се явява е в тази връзка възражението на въззивника,
че не е доказано по делото, че кучето, което е нападнало ищеца е бездомно,
както и, че причинната връзка между поведението на кучето и причинените на
ищеца травми.
По делото са безспорно
установени вида и обема на причинените на пострадалия неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на преживените от него болки и страдания. Увредата
на пострадалия се изразява от една страна в претърпените болки и страдания във
връзка с раните от ухапване и наложилата се лекарска намеса, а от друга в
психическата травма от преживяното – страх, стрес и безпокойство.
Във връзка с елементите от
приложимия фактически състав по чл. 49 ЗЗД фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност
и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да
обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Противоправността не подлежи на
доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна
точка на действащите разпоредби. При така очертаната правна рамка, с оглед
установената по делото фактическа обстановка и предвид оплакванията във въззивната жалба, настоящият състав намира, че сочените
предпоставки са безспорно установени.
Съгласно чл. 40, ал. 3 и ал. 4
ЗЗЖ общинските съвети приемат програми за овладяване популацията на
безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им, като
кметовете на общини организират изпълнението на тези програми и ежегодно внасят
отчет за тяхното изпълнение пред изпълнителния директор на Българската агенция
по безопасност на храните. Следователно, надзорът и грижите по отношение на
безстопанствените кучета са възложени на общините чрез техния изпълнителен
орган – кмета. В ЗЗЖ са предвидени
редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на
безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е подобни кучета да не
са на свобода в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на
хората. С оглед на това законът предписва, че общинските власти са длъжни да
вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксини-рането
им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл.
47, ал. 1 ЗЗЖ). Следователно, основната мярка за надзор е именно настаняването
на кучетата в приюти – арг. чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, като
само по изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са взети
- чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ. В случай, че е проявено агресивно поведение от
безстопанствени кучета, то тогава се касае до грешна преценка на общинските
органи да върнат кучетата по местата, от които са взети, вместо да ги настанят
в приюти. Настоящата съдебна инстанция приема, че макар и общината да е създала
стройна система от мерки за надзор върху безстопанствените кучета, намиращи се
на нейна територия, те не са приложени адекватно и ефективно, съответно на
популацията от бездомни кучета, като по столичните улици са останали агресивни
кучета, които нападат хора, причинявайки им телесни увреждания и психически
стрес. Следователно, доказано е виновното неизпълнение на нормативно
установеното задължение С.О.чрез своите служители да осигурява безпрепятствено
придвижване на хора по улиците на общината, незаплашвани от агресивни бездомни
кучета, поради което е установен фактическият състав, обуславящ възникването на
обезпечитeлно-гаранционната отговорност на ответната
община за противоправното бездействие на нейни
служители – по реда на чл. 49 ЗЗД.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя във връзка с размера на присъденото обещетение за причинените на пострадалия
неимуществени вреди. Неимуществените вреди се състоят в неблагоприятното
засягане защитени от правото лични, нематериални блага на пострадалия, чието накърняване
не би могло да бъде възстановено, като следващото се на пострадали парично обезщетение,
предназначено да ги възмезди, съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД се определя от
съда съобразно принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество
решения на ВКС, понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за
определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в
практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Предвид изложеното и съобразявайки критериите за определяне на размера на
обезщетението в конкретния случай следва да бъде съобразена получената от
пострадалия в резултат на ухапването рани, наложилата се лекарска намеса,
търпяните в резултат на инцидента физически болки и страдания. При отчитане на
тези обстоятелства, както и на начина и обстоятелствата, при които е настъпил
инцидента, възрастта на ищеца, който към момента на инцидента, това, че от ухапванията и раните остават белези
и преживените от ищеца уплаха и стрес от случилото се, както и предвид липсата
на данни за трайни или възможно бъдещи последици за пострадалия от психоемоционално естество, съдът намира, че справедливото
обезщетяване на претърпените от пострадалия болки и страдания възлиза в размер
на 3000 лв.
Предвид изложеното съдът
намира, че правилно първоинстанционният съд е определил обезщетение в размер на
3000 лв., който, с оглед характера и тежестта на установените по делото болки и
страдания, преживени от пострадалия, настоящият състав намира за обоснован и
отговарящ на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Определяне на обезщетение
в по-нисък размер би било недостатъчно за адекватното овъзмездяване на
претърпените от пострадалия неимуществени вреди. Като е присъдил обезщетение в размер
от 3 000 лв., първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден, а подадената срещу него въззивна жалба оставена без
уважение.
При този изход на делото и с оглед оставянето на
въззивната жалба без уважение на въззивника не се дължат разноски. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК разноски следва да се присъдят в полза на въззиваемата
страна и в размер на сумата от 440лв., за заплатено адвокатско възнаграждение и
след като се вземе в предвид направеното възражение от въззивника
за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение от 500лв. и с оглед
на чл.78, ал.5 ГПК и което възражение е основателно след като е подаден само отговор на въззивната
жалба и при съобразяване на чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ в редакцията й към сключване
на договора за правна помощ.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №256263 от 28.10.2019г. на СРС, 43-ти състав,
постановено по гр. д. №52008/2018г.
ОСЪЖДА С.О.с адрес: гр.София, ул.“*******да заплати на М.В.Б.,
ЕГН ********** сумата от 440лв. –
разноски за въззивна
инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.