Протокол по дело №997/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 39
Дата: 24 януари 2025 г. (в сила от 24 януари 2025 г.)
Съдия: Вили Дацов
Дело: 20241200500997
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 39
гр. Благоевград, 24.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
Сложи за разглеждане докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско
дело № 20241200500997 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателката А. Д. К., редовно призована, се явява лично и с адв. С. А., с
пълномощно по делото, като представя такова и за пред настоящата съдебна
инстанция.
Ответникът В. И. С. – редовно призован, се явява лично, а ответникът З. Л. Ч.
– редовно призован, не се явява. Двамата се представляват от адв. С. Б., с
пълномощно по делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ДОКЛАДВАТ се въззивната жалба и отговорът към нея, за което съдът
препраща към Определение № 1396/10.12.2024 година от закрито съдебно
заседание.
ДОКЛАДВА се и писмено становище от адв. С. Б., като пълномощник на З. Л.
Ч. и В. И. С., с което същата възразява да бъде допускана и назначавана
1
съдебно-техническа експертиза за установяване на обстоятелствата във връзка
с чл. 59 от ЗТСУ и чл. 200 от ЗУТ, както и отговаря ли имотът на условията на
чл. 19 от ЗУТ и дали са налице условията на чл. 17 от ЗУТ в различни периоди,
посочени в определението на съда, като възражението се основава на довода,
че се касае за земеделска земя и тези норми не са относими към земя с
подобен статут – става реч за чл. 59 от ЗТСУ и чл. 200, ал. 1 от ЗУТ. Поддържа
се и че по делото е установено, че имотът, в размер на 929 кв.м., също
представлява земеделска земя, същият е бил завладян и по кадастралната
карта се намира в имот, заснет с проектен идентификатор № 43520.52.44, като
се сочи, че това не е спорен по делото предмет. В подкрепа на твърдението за
неприложимост на нормите на чл. 200 от ЗУТ и чл. 59 от ЗТСУ, цитира се
съдебна практика в писменото становище, че същите са неприложими относно
земеделски земи. С писменото становище, съобразно указанията на съда с
определението, се конкретизира и заявеното основание – давностно владение
на недвижимия имот, като се сочи, че поземлен имот с проектен
идентификатор № 43520.52.44 ответниците владеният и ползват от 1996
година и досега, лично и чрез родителите и семействата им, като се поддържа
заявеното придобивно основание – давностно владение. Сочи се, че не се
твърди, че ответниците са владели поземления имот с идентификатор №
43520.52.38 в границите му така, както е възстановен по картата на
възстановената собственост, а се твърди, че ответниците са владели частта от
този имот, която попада в поземления имот с проектен идентификатор №
43520.52.44, за който от експертизата се установява, че имотите в района са
възстановени неправилно по картата на възстановената собственост и не се
владеят на място така, както са били възстановени в реални граници, а има
изместване на запад. Поддържа се с писменото становище, че наследодателите
на ответниците не се твърди да са владели преди тях реална част от
поземления имот, който е процесен по делото и попада в поземления имот с
проектен идентификатор № 43520.52.44, а се твърди, че родителят на единия
ответник – З. Ч., е ползвал имота заедно с него и с другия ответник. Отново се
сочи, че от 1996 година до 2009 година, а и до настоящия момент, ответниците
владеят по-голямата част от имот с идентификатор № 43520.53.38, а именно
тази част в размер на 929 кв.м., която попада в поземлен имот с
идентификатор № 43520.52.44. Не се оспорва и се сочи също така в писменото
становище, че през 1996 година имот № 052038 по картата на възстановената
2
собсвтеност е бил възстановен на наследниците на С. К. Ч., бивш жител на с.
Л., въз основа на Решение № Р-1/22.02.1996 година на Поземлена комисия –
Благоевград, който е общ наследодател и на двамата ответници, като към
момента на възстановяване на този имот първият ответник и майката на
втория ответник са притежавали собственост върху имот № 052038 по картата
на възстановената собственост, на основание наследство и реституция, в
определен обем права. Но сочи се, че считано от възстановяването на този
имот, ответниците са завладели по-голямата част от имота, която реално е
попаднала в поземлен имот с проектен идентификатор № 43520.52.44, като
заедно с процесната по делото реална част са го придобили на самостоятелно
основание, а именно – давностно владение. Поддържа се, че спорната по
делото част с площ от 929 кв.м. от имот с идентификатор № 43520.52.17, стар
номер – 052017, през 1996 година е била завладяна от ответниците В. И. С. и
З. Л. Ч., лично от двамата ответниците и чрез родителите на ответника З. Ч.,
които са ползвали имота в определен период, посочен с писменото становище.
Владението в този смисъл се сочи, че е започнало от 1996 година, след като са
постановени реституционните решения за двата имота, и продължава и
досега. Сочи се в писменото становище, че се поддържа основанието
придобиване на имота по давностно владение от В. И. С. и З. Л. Ч., за
владение, продължило от 1996 г. до 2006 г., за което се твърди, че е изтекла 10-
годишна придобивна давност. Сочи се, че В. И. С. и З. Л. Ч. не присъединяват
към своето владение, владението върху реална част на своите праводатели,
тъй като имотът от 1996 година е владян от В. И. С. и З. Л. Ч., лично от тях и
чрез трети лица – родителите на ответника Ч., които не са били владелци, а
държатели на имота, т.е. негови ползватели, и това е станало със знанието и
съгласието на ответниците по делото. С писменото становище се пояснява, че
още с отговора на исковата молба не се твърди присъединяване на владението
на някои от праводателите на ответниците. Във връзка със становището и в
подкрепа на твърденията се представят с писменото становище – Решение №
Р-1/22.02.1996 година на Поземлена комисия – Благоевград и Удостоверение
за наследници на С. К. Ч..
АДВ. А.: Аз изслушах становището, въпреки че аз на пръв прочит само съм
възприела, че няма почти нищо ново от това, което те поддържат от самото
начало. От удостоверенията за наследници се вижда, че В. и З. не са
единствени наследници. От името на доверителката ми поддържам въззивната
3
жалба, с подробно изложените съображения в нея. Относно дадените указания
на страните в определение от 10.12.2024 година по делото, относно
уточняване на възражението за придобивната давност, както и относно
назначаване на допълнителна техническа експертиза, изразявам следното
становище – и аз считам, че първата експертиза отговаря на въпроса къде
попадат имотите, и доколкото изслушах и становището на ответната страна,
смятам, че не е спорно, че имотите, предмет на делото, попадат в
неурбанизирана територия, с одобрена кадастрална карта, и съгласно
издадената от СГКК скица е посочено начин на трайно ползване – нива,
трайно предназначение на територията – земеделска. При това положение
считам, че съгласно чл. 72 от Закона за наследството – мисля, че е приложим в
нашия казус, за придобиване на земеделска земя по давност не се допуска
разделяне на нивите на части по-малки от 3 дка. По повод указанията и
исканото от нас становище, представям в настоящото съдебно заседание
писмо, издадено от Областна дирекция „Земеделие“ – Благоевград. По наша
молба ни беше даден писмен отговор, с който удостоверяват, че за имотите
52.17 и 52.38 не са провеждани процедури по промяна на предназначението
им и не са издавани решения на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за
промяна на предназначението им за неземеделски нужди, както и че същите
следва да се считат за земеделска територия. Представям тези писмени
доказателства и моля съдът да ги приеме във връзка с въпроса дали да бъде
назначена допълнителна техническа експертиза. С това писмо удостоверяват,
че не са издавани решения на комисията за промяна предназначението на
процесните земеделски земи за неземеделски нужди към дата 14.01.2025
година и същите следва да се считат за земеделска територия. Също така аз
предоставям на съда да прецени дали счита, че е необходимо все пак да бъде
назначена техническа експертиза. Освен това съм подготвила и Ви представям
в два екземпляра молба до Община Благоевград, отдел ТСУ, на която да
отговарят Общината по тяхната компетентност, то е в тяхната компетентност,
имоти с идентификатор № 52.17 и № 52.38 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед на изпълнителния-директор на
АГКК, намират ли се в границите на населено място или селищно
образование; попадат ли в границите на общ устройствен план на населеното
място или на селищно образование в периода от 1996 година до 14.02.2023
година, в случая на с. Л., общ. Б., или в друго населено място в община
4
Благоевград, ако попадат; намирали ли са се в такава територия в периода от
1996 година до 14.02.2023 година. Това са ми съображенията. Относно
писменото становище на ответната страна – аз изразих на пръв прочит такова,
но все пак ми се струва, че ще е добре и по-подробно да се запозная с него.
АДВ. Б.: Уважаеми Въззивни съдии, аз оспорвам изцяло така депозираната
въззивна жалба. Подробно съм изложила съображенията си в писмения
отговор, който е депозиран по делото и който поддържам, като за процесуална
икономия няма да го приповтарям. Поддържам и писменото становище,
депозирано по делото с оглед дадените от съда указания в определението,
както и ще Ви моля да приемете представените към него писмени
доказателства, доколкото същите са представени във връзка с указанията на
съда и зададените въпроси за установяване на факти, които не са били
указвани и изследвани пред първоинстанционното производство. Относно
представеното писмено доказателство – не възразявам да бъде прието –
молбата и отговорът от Областна дирекция „Земеделие“, с която
административният орган установява, че за двата процесни имоти не са
водени процедури по ЗОЗЗ, т.е. същите не са с променено предназначение, а
със земеделски характер, което и ние твърдим и което считам, че в цялото
производство не е било спорно, че двата имота са земеделски. И двата имота
са земеделски и именно и заради това съм изразила становище, че не следва
да бъдат изследвани въпросите, свързани с приложението на чл. 200, ал. 1 от
ЗУТ, доколкото тази разпоредба е приложима само за имоти, които са
урбанизирани, така че това писмено доказателство не възразявам да бъде
прието. Относно молбата за изискване на допълнителна информация от
Община Благоевград, дали процесните имоти попадат в общ устройствен план
или урбанизирана територия – считам за неоснователно това искане,
доколкото то противоречи на твърденията, които излага и самата страна,
включително и ние, че в случая доколкото двата имота са земеделски, то
неприложима е разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ и е без значение дали попадат
в общ устройствен план, или в землището на урбанизирана територия,
доколкото двата имота са със земеделски характер и не следва да бъдат
изследвани в приложението на разпоредбите, дадени в чл. 200, ал. 1 от ЗУТ и
съответно чл. 17 от ЗУТ – затова считам, че е неоснователно това искане и
неоснователно ще бъде отлагането на делото, ако бъде уважено, доколкото
изясняването на фактите с това искане са ирелевантни към предмета на
5
делото.
Съдът се оттегля на съвещание.
Съдът, след съвещание, счита, че с оглед дадените указания на съда с
определението от закрито съдебно заседание и становищата на
пълномощниците в днешното съдебно заседание, с оглед установяване на
правно-релевантните факти по делото, следва да бъдат приобщени към
доказателствата по настоящото дело представените от адв. А. в днешното
съдебно заседание писмо и отговор.
Следва да бъдат приети като писмени доказателства и приложените с
писменото становище на насрещната страна, като съдът съобрази, че
представеното решение вече е прието като писмено доказателство.
Съдът счита, че следва да бъде уважено и искането по чл. 192 от ГПК, с което
следва на трето, неучастващо по делото лице – Община Благоевград, да бъде
изпратена молбата от А. Д. К., депозирана по реда на чл. 192 от ГПК, с което
да бъде задължена Общината да отговори на въпросите, поставени в молбата,
като препис от писмената молба следва да бъде изпратен на Община
Благоевград, а на същата да бъде указано, че ако неоснователно не отговори
на съда с писмо или удостоверение най-късно до датата на насрочване на
следващото открито съдебно заседание, освен отговорността по чл. 87 от ГПК
ще носи отговорност и пред страната за причинените й вреди, съобразно
разпоредбата на чл. 192, ал. 3 от ГПК.
Съдът счита, че делото следва да бъде отложено за получаване на отговор от
третото, неучастващо по делото лице - Община Благоевград, на въпросите,
зададени с молбата по чл. 192 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по настоящото дело представените от адв.
А. в днешното съдебно заседание документи, а именно – Молба от А. Д. К. до
Областна дирекция „Земеделие“ – Благоевград с вх. № РД-12-05-01-
128/14.01.2025 година и Писмо-отговор от Областна дирекция „Земеделие“ –
Благоевград до г-жа А. Д. К..
ПРИЕМА като писмени доказателства и приложените с писменото становище
на адв. С. Б., пълномощник на В. И. С. и З. Л. Ч., документи, а именно –
6
Решение № Р-1/22.02.1996 година на Поземлена комисия – Благоевград и
Удостоверение за наследници на С. К. Ч. с изх. № 02/21.01.2025 година на
Община Благоевград.
ДА СЕ ИЗПРАТИ молбата на А. Д. К., депозирана по реда на чл. 192 от ГПК в
днешното съдебно заседание, на третото, неучастващо по делото лице –
Община Благоевград, която да бъде задължена да отговори на поставените в
същата въпроси, като се укаже на третото, неучастващо по делото лице, че ако
неоснователно не отговори на съда с писмо или удостоверение най-късно до
датата на насрочване на следващото открито съдебно заседание, освен
отговорността по чл. 87 от ГПК ще носи отговорност и пред страната за
причинените й вреди, съобразно разпоредбата на чл. 192, ал. 3 от ГПК.
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 06.03.2025 година от 09:00 часа, за които
дата и час страните са уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 10:25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7