№ 1663
гр. Варна, 31.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Т.
Диана К. С.ова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. С.ова Въззивно гражданско
дело № 20223100501717 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:38 часа се явиха:
Въззивникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД , редовно
призован, представлява се от юриск. Л.М., редовно упълномощена и приета
от първата инстанция.
Въззиваемата Е. Т. И., редовно призована, представлява се от адв. С.
Д., редовно упълномощен и приет от първата инстанция.
ЮРИСК. М.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото, предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 3082/17.08.2022 г.
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №46619/08.07.2022г. от
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е”
срещу решение №2032/23.06.2022г., постановено по гр. дело
№20213110117728/2021г. по описа на ВРС, с което е осъден въззивника да
заплати на Е. Т. И., ЕГН********** с адрес ***** сумата от 990.00лева,
1
частичен иск от целия в размер на 11790лева, представляваща обезщетение за
незаконосъобразно прекъсване осигуряването на електрическа енергия за
периода 18.12.2019г.- 12.01.2020г. вкл., по вина на ответника за обект,
представляващ вилна постройка, находящ се в ПИ в гр. Варна, с.о. „Сълзица“
с идентификатор ** по КККГ, одобрени със Заповед РД-18- 64/16.05.2008г. с
кл. №** и аб. № ** на основание чл. 92, ал.1 ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Аргументира се, че
преместването на СТИ на обекта на ищцата и преустановяване на ел.
захранването се е наложило поради съществуваща опасност от рискови
съоръжения на основание чл.122, ал.2, т.1 от ЗЕ. В този случай предвид
разпоредбата на чл.122, ал.4 от ЗЕ електроразпределителното дружество не
носи отговорност за вредите, причинени от ограничаване или
преустановяване на снабдяването.
На следващо място се излага, че не е изпълнен фактическия състав за
заплащане на неустойка, тъй като в хода на производството не са установени
вредите в техния вид, обем и размер.
Въззивнивното дружество моли съда да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата Е. И. Т., в който се оспорва въззивната жалба. Сочи се, че
въззивното дружество не е установило по делото, че лошото техническо
съС.ие на мрежата, която захранва обекта на ищцата е причина за
преместване на процесния електромер в друго електромерно табло и
прекъсване на електрическото захранване на обекта. Отново се набляга, че в
процесния случай не е налице нито една от хипотезите на чл.22 до 27 от ОУ,
които касаят условията и реда за прекратяването или прекъсването на преноса
на електрическа енергия. По отношение на позоваването на нормата на
чл.122, ал.4 от ЗЕ във въззивната жалба въззиваемата страна счита, че същата
е неприложима, тъй като тя се прилага за доставчиците на електрическа
енергия, а ответникът е електроразпределително дружество.
Аргументира се, че в хода на съдебното дирене е установен
фактическия състав на клаузата за неустойка по чл.49 от ОУ, като са
изложени правни доводи и е посочена съдебна практика.
Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.
ЮРИСК. М.: Запозната съм с проекта за доклад и нямам възражения.
АДВ. Д.:Запознат съм с проекта за доклад и нямам възражения.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, като взе предвид становището на страните по
изготвения доклад, намира, че същият следва да бъде обявен за окончателен,
поради което
2
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен доклада по делото, изготвен с Определение
№ 3082/17.08.2022 г.
ЮРИСК. М.: Поддържам депозираната въззивна жалба.
Представям списък с разноски. Нямам други доказателствени искания.
АДВ. Д.: Оспорвам жалбата.
Представям списък с разноски. Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приложени списъците за разноски
към делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от страните в днешно съдебно
заседание списъци с разноски като доказателства по делото.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа страна и на основание чл. 149, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ЮРИСК. М.: Уважаеми окръжни съдии, моля с оглед съображенията,
които съм изложила във въззивната жалба да постановите решение, с което да
отмените решението на Варненския районен съд и да отхвърлите претенцията
на ищеца.
Моля да ми бъде предоставен срок за писмени бележки.
АДВ. Д.: На първо място правя възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение на въззивното дружество.
От фактическа страна в конкретния случай захранването на ищцата е
било прекъснато за процесния период, тъй като електромерът на обекта на
потребление е бил демонтиран и преместен на 150 метра от недвижимия имот
на доверителката ми. Едва след нейната жалба и заведеното гражданско дело
№ 8112/2020г., 48 състав. Същият е бил върнат на предишното му
местоположение и ел.захранването е било възстановено, като това се е
случило единадесет месеца след входирането на жалба от доверителката ми
във въззивното дружество, с която същата е поискала ел.захранването да бъде
възстановено. Въззивното дружество не установи по никакъв начин, че
средството за търговско измерване /СТИ/ е било демонтирано и
ел.захранването на обекта е било прекъснато, на основание, което изключва
отговорността му. Въпреки разпредЕ.та доказателствена тежест
„Електроразпределение Север“ АД не ангажира никакви доказателства, които
3
да установях фактите, които се твърдят от дружеството. В настоящото
производство безспорно се установи, че е налице фактически състав на
неустоичната клауза в лицето на чл. 49, ал.1 от Общите условия/ОУ/ на
въззивното дружество. Същото е уговорено между страните. Доверителката
ми е изправна страна в облигационните отношения. А по отношение на
въззивното дружество е налице виновно неизпълнение на задължение,
изразяващо се в невъзстановяване на ел.захранването на обекта в рамките на
24 часа от подаването на жалбата от доверителката ми, което се е случило на
18.12.2019г. В конкретния случай, захранването е било възстановено едва на
08.10.2020г., след завеждане на предишното гражданско дело. Както
правилно посочва първоинстанционния съд в решението си, неустойката по
чл. 49, ал.1 от ОУ на въззивното дружество се дължи винаги, когато
потребител остане без ел.енергия за по дълъг период от 24 часа, което може
да се дължи както на невъзстановяване на ел.захранване, поради
неотстраняване на повредата, така и на прекъсването без основание, какъвто е
настоящия случай, като в тази посока е посочена съдебна практика на ВКС в
отговора на въззивната жалба и в решението. Считам, че цитираната практика
във въззивната жалба е неотносима към настоящия случай, касае коренно
различна хипотеза.
Наличието на неустоечна клауза в ОУ е нормативно предопределено в
лицето на чл. 90, ал.1, т.8 от Наредбата на лицензирана дейност в
енергетиката, където е посочено, че общите условия следва да съдържат
клауза, която да предвижда отговорност на енергийното предприятие при
неоснователно и нерегламентирано прекъсване, и некачествено снабдяване с
ел.енергия. Законодателното изискване за присъствието на тази клауза в ОУ
цели да осигури нормалното протичане на обществения живот, тъй като
липсата на санкция при неоснователно забавяне и несвоевременно
възстановяване на ел.захранването би засегнало в значителна степен
социалния и икономическия живот. На практика липсата на такава клауза би
възпрепятствало нормалното функциониране на обществения живот като
цяло, защото във всеки един момент, въззивното дружество би могло без
санкция да прекъсне ел.захранването, да премести електромера, и да принуди
всеки един субект да финансира изграждането на ел.мрежа до новото
местоположение на електромера. Именно това се е случило и в настоящия
случай.
Тук идва ролята на съда да осигури правилното приложени на закона, за
да освети бъдещите такива противоправни действия от страна на въззивното
дружество, които биха рефлектирали до такава степен на обществения живот,
че да преустановят нормалното му протичане, защото ако жалбоподателката
не беше потърсила правата си и въззивното дружество не понесе
отговорността си, тези случаи ще се мултиплицират, доколкото от тях
очевидно се търси постигане на голям финансов резултат в полза на
енергийното предприятие, за сметка на потребителите.
С оглед на гореизложеното, моля да оставите въззивната жалба без
4
уважение, да потвърдите първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно и да ни присъдите сторените разноски в настоящото
производство.
След изслушване на устните състезания, съдът обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5