№ 1732
Гр. Пловдив, 20.09.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, І-ви състав,
в публично съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет година и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 557 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 27, ал.
1 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционно фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на „К. - 69“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Съборище“ № 8, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя К.П.К., чрез пълномощника
адв. О. ***, против Решение за определяне на финансова корекция изх. №
BG05М9ОР001-1.008-1441/17 от 11.02.2021 год. на Заместник главен директор на
Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ в
Министерството на труда и социалната политика и Ръководител на УО на ОП
„Развитие на човешките ресурси“ 2007 - 2013, в качеството на УО на ОП „Развитие
на човешките ресурси 2014 - 2020“, относно извършени
финансови корекции и отменена сума в общ размер на 59 700лв., предоставена
БФП по Административен договор BG05M9OP001-1.008-1441-C01, в това число
сумата от 29 800лв. по бюджетно перо ІІІ.7.1 „Разходи, произтичащи от
договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД,
неквалифицирани другаде, за извършване на Дейност 1, Дейност 2, Дейност 3 и
Дейност 4 и сумата от 29 900лв. по бюджетно перо ІІ.3.1 „Разходи за специализиран
софтуер, необходими за осъществяването на Дейност 1.
Твърди се, че обжалваното решение не съдържа
фактически и правни основания за извършените финансови корекции по нито един от
отделните въпроси, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като горното
представлява съществено нарушение на
процесуалния закон. Алтернативното изброяване на различните разпоредби
на закона по чл. 57, ал. 1, т. 2 и т.4 от ЗУСЕСИФ води до невъзможност да се
определи волята на административния орган. Според него, административният орган
не е посочил точно къде в Условията за кандидатстване се съдържат специфичните
изисквания при разработване на Софтуера за управление на човешките ресурси и
Стратегията за въвеждане на нови системи, практики и инструменти за развитие на
човешките ресурси и организация на труда. Поддържа се, че в хода на съдебното
производство по адм. дело № 1638 от 2019г. по описа на Административен съд –
Пловдив са ангажирани доказателства, че ПП „Софтуер за управление на човешките
ресурси“ е изграден функционално по задание на възложителя, структуриран е с
индивидуален домейн и хостинг пространство и може да се ползва само от и за
целите на бенефициента. Изпълнението на дейността по административния договор е
надлежно установено пред проверяващия екип, като са представени графици за
гъвкаво работно време и заповед за внедряване на стратегията. При така
изложеното, се иска отмяна на оспорения административен акт и присъждане на
разноски по делото. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана
писмена защита (л. 405 – 406).
Ответникът по жалбата – ръководител на УО на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси „2014-2020 /ОПРЧР/, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че оспореният
административен акт е правилен и
законосъобразен. Подробни съображения по съществото на спора са изложени
в депозирана по делото писмена защита (л. 407 – 411а). Заявена е претенция за
присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита и е
направено изрично възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Пловдивският Административен съд, Първо отделение, I-ви състав, след като се запозна с жалбата, наведените в нея съображения,
както и с постъпилата административна преписка, счита жалбата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като се установи, че е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, адресат
на подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт .
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира за установена по делото
следната фактическа обстановка: на 22.05.2017г. между жалбоподателя „К. - 69“ ЕООД
и Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014 – 2020г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ в размер на 266 522лв. за проект „Подобряване на безопасността
и условията на труд“ в дружеството на същата стойност. Съгласно т. 3.60 от
договора допустимите разходи по проекта трябва да бъдат в съответствие с
Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско
дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския
фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на
Съвета (Регламент № 1303/2013), Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно Европейския социален
фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) №1081/2006 на Съвета (Регламент №1304/2013),
глава пета, раздел първи на Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и да отговарят на изискванията, предвидени в
насоките за кандидатстване. Съгласно т.2.3. срокът на изпълнение на договора е
31.12.2018г., като изпълнението на дейностите по него започва на 01.09.2017г. и
същите следва да приключат до 31.12.2018г.
От
бенефициента е депозирано искане за междинно плащане № 1 от ИСУН 2020 с отчетен
период 01.09.2017г. - 08.03.2018г. на обща стойност 57 210лв. На 14.06.2018г.
на бенефициента е изплатена сума в същия размер. Последвало е искане за
окончателно плащане № 2 от ИСУН 2020 за отчетен период 09.03.2018г. -
31.12.2018 г. по проект Подобряване на безопасността и условията на труд в „К. -
69“ ЕООД № BG05M9OP001-1.008-1441-C01 за плащане на отчетените за периода разходи
на обща стойност 207 934,93лв. На 13.05.2019г. на бенефициента е изплатена
сумата в размер на 123 048,57лв., след като с решение за верификация от
същата дата са верифицирани част от паричните средства, подробно посочени по
бюджетни пера.
Във
връзка с искането за окончателно плащане е извършена проверка, при която е
проверена документацията по изпълнението на Дейност 3 от проекта. Констатирано
е некачествено изпълнение от изпълнител „АПРОПРИЕЙТ КОНСУЛТИНГ“ ДЗЗД по договор
с предмет „Разработване на система за въвеждане на нови практики и инструменти
за развитие на човешките ресурси и организация на труда в „К. – 69“ ЕООД.
Изпълнителят не е изследвал профила на бенефициента в неговите специфики и в
резултат на това в приложената система не са отразени индивидуалните
характеристики на фирмата, съгласно описаното в Дейност 3. Документът не е
строго специфичен по отношение на
дружеството, тъй като при представени от други бенефициенти отчети по
процедурата УО е установил представени системи със същото съдържание, в които
са променени единствено първите страници. Такива системи са представени към
отчетите на бенефициентите „К. груп“ ЕООД – гр. Сърница, „Пълмед“ АД – гр.
Пловдив, „Анди БГ“ ООД – с. Труд, общ. Марица, „СМДЛ Д-р П.“ – гр. Пловдив, ЕТ
„К.С.“ и „Б. – 2009“ ЕООД – с. Лозарево, общ. Сунгурларе.
След
проследяване на извършените от жалбоподателя действия и сключените от него
договори с „Апроприейт консултинг“ ДЗЗД и „Конформити консултинг“ ООД е
констатирано, че се касае за софтуерен продукт, който реално не е специално
разработен само и единствено за нуждите на бенефициента, но и за други лица,
като не са спазени и сроковете за изпълнение на Дейност 3 (съгласно приемо –
предавателния протокол системата е предадена от изпълнителя на 18.06.2018г.).
Тъй като софтуерът за управление на човешките ресурси не е специално разработен
за дружеството – жалбоподател, но и за други дружества, бенефициенти, не може
да се приеме, че изпълнява изискванията и условията, посочени в Условията за
кандидатстване по процедурата, формуляра за кандидатстване и ценовото
предложение към договора с изпълнителя.
На
основание чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 4 и чл. 2, ал. 4 от
Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на
финансовите корекции, УО е установил следните извършени нарушения от
бенефициента по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ при изпълнението на
договор BG05М9ОР001-1.008-1441-С01:
-разработената система по договора с изпълнителя
„Апроприейт консултинг“ ДЗЗД не отговаря на изискванията да е строго специфична
за жалбоподателя, тъй като не кореспондира с отрасловата специфика на
бенефициента, числеността и профила на персонала, не предвижда конкретни мерки,
етапи, инструменти и ресурси за внедряването й, както и ясни и измерими
показатели за отчитане на резултатите. Съответният документ не е строго
специфичен, тъй като документ с идентично съдържание е представен и от други
бенефициенти по процедура BG05М9ОР001-1.008 „Добри и безопасни условия на
труд“. С установеното некачествено изпълнение, което РУО приема за пълно
неизпълнение, са нарушени от бенефициента т.3.23 и 3.24 от административния
договор и чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ;
-разработеният и внедрен софтуер по договора с
изпълнителя „Комфорти консултинг“ ООД не е предназначен специално за нуждите на
предприятието на жалбоподателя. Софтуерът не се базира на разработена система
за въвеждане на нови практики и инструменти за управление на човешките ресурси
и организацията на труда, тъй като към момента на запитването за предоставяне
на оферта системата за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на
човешките ресурси и организацията на труда още не е разработена (същата е
предадена на жалбоподателя с приемо – предавателен протокол от 18.06.2018г.),
съответно сроковете са нарушени. Софтуерът е внедрен по същата процедура за
предоставяне на БФП и в предприятията на други бенефициенти. Поради тази
причина, този софтуер не изпълнява изискванията и условията, описани в
Условията за кандидатстване по процедурата, формуляра за кандидатстване и
ценовото предложение към договора с изпълнителя. С установеното некачествено изпълнение,
което РУО приема за пълно неизпълнение, отново са нарушени от бенефициента
т.3.23 и 3.24 от административния договор и чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.
За
първото нарушение е наложена финансова корекция по диференциалния метод в
размер, равняващ се на цялата стойност от направените допустими разходи за
„Система за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на човешките
ресурси и организация на труда в „К. – 69“ ЕООД“ на стойност 29 800лв.;
За
второто нарушение е наложена финансова корекция по диференциалния метод в
размер, равняващ се на цялата стойност от направените допустими разходи за
„Разработване на софтуер за управление на човешките ресурси“ на стойност
29 900лв.;
По-конкретно,
за първото нарушение се налага финансова
корекция по бюджетно перо ІІІ.7.1 „Разходи, произтичащи от договори за
изработка/ услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани
другаде, за извършване на Дейност 1, Дейност 2, Дейност 3 и Дейност 4 по фактура
№ 0…540 от 18.12.2017г., издадена от „Апроприейт
консултинг“ ДЗЗД, предявена с искане за плащане № 1 в размер на 14 900лв.
и по фактура № 0…544 от 05.12.2018г., издадена от същото дружество, предявена с
искане за плащане № 2 в размер на 14 900лв.
По-конкретно,
за второто нарушение се налага финансова
корекция по бюджетно перо ІІ.3.1 „Разходи за специализиран софтуер, необходими
за осъществяването на Дейност 1“ по фактура № 0…159 от 17.12.2017г., издадена от „Конформити
консултинг“ ООД, предявена с искане за плащане № 1 в размер на 14 950лв. и по фактура
№ 0…170 от 14.12.2018г., издадена от същото дружество, предявена с искане за
плащане № 2 в размер на 14 950лв.
В
хода на съдебното производство са представени следните допълнителни писмени
доказателства от ответника: заключение за извършена съдебно – техническа
експертиза от вещото лице Д.Д. по адм. дело № 1582 от 2019г. по описа на
Административен съд – Пловдив (л. 351 – 356 гръб); решение № 6067 от
26.05.2020г. на ВАС, Седмо отделение, постановено по адм. дело № 14811 от
2019г. по описа на съда (л. 357 – 361); справка за актуалното състояние на
всички трудови договори в „К. – 69“ ЕООД към 14.06.2018г. (л. 362 – 366).
В
хода на съдебното производство по делото са назначени съдебно – техническа
експертиза, заключението по която е изпълнено от вещото лице Д.Д. и съдебно –
счетоводна експертиза, заключението по която е изпълнено от вещото лице П.Т..
По отношение на част от заключението, изготвено от вещото лице Д. (т. 4) е
направено изрично възражение за необоснованост от процесуалния представител на
ответника.
Програмният
продукт с наименование „Софтуер за управление на човешките ресурси" е изграден
функционално по задание на възложителя, структуриран е с индивидуален домейн и
хостинг пространство, което означава, че може да се ползва само от и за целите
на „К. 69" ЕООД. Софтуерът може да с използва от лица, на които
упълномощен представител на дружеството е предоставил потребителско име за
достъп и парола.
Според
експерта практически не е възможно чрез този домейн, да се въвежда, обработва
или черпи информация от неоторизирани лица. Посочено е, че софтуерът не подлежи
на защита под формата на патент или полезен модел. Прехвърлянето му като права
върху обект на интелектуална собственост е свързано със значителни трудности от
юридическо и техническо естество и рядко се практикува. По тази причина при
възмездното предоставяне на права за ползване на софтуер, обичайна практика е
да се прибягва до подписване на лицензионно споразумение.
Процесният
софтуер съдържа конкретни насоки и параметри по „Система за въвеждане на нови
практики и инструменти за организация на труда и развитие на човешките
ресурси“. Може да се приеме, че разработеният и внедрен софтуер изпълнява
условието за иновативност и уникалност. До момента на заключението се ползва
единствено от служители на жалбоподателя.
В
разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е
пояснило, че е срещало подобен като тематика софтуер на този, разработен за
жалбоподателя и той е разработен за СМДЛ „Д-р П.“. В него има функционалности,
които се повтарят, но не са еднакви на 100%. По делото има представени
доказателства за 5 или 6 фирми, които са използвали софтуер с подобна тематика.
Не е анализирал всеки отделен софтуер, тъй като не е имал такава задача, но му
е направило впечатление, че има съвпадащи точки. Не е сравнявал изпълнението на
софтуера спрямо заложеното в административния договор, но е проверил на място в
предприятието на жалбоподателя и е констатирал, че работи.
Вещото
лице Т. е дало заключение, че в Условията за кандидатстване по проект
BG05M9OP091-1.008 „Добри и безопасни условия на труд" не са налице никакви
конкретни изисквания по отношение на съдържание, структура и обхват на
„Системата за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на човешките
ресурси и организация на труда". Такива не са включени в Ръководството за
бенефициента, както и в сключения административен договор за предоставяна на
безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси" 2014г. - 2020г. с бенефициент „К. 69" ЕООД. В Условията за
кандидатстване е посочено, че като допустими в дейността могат да се включат
следните примерни елементи: оптимизация на работните процеси, включително
въвеждане на гъвкави форми на заетост (гъвкаво работно време, ротация на
работното място и др.) и други практики за по-лесно съвместяване на
професионалния и личния живот. Елементът е изпълнен чрез въвеждане на избрания
от ръководството иновативен модел на организация на труда – работно време в
променливи граници.
Въвеждането
на избрания от ръководството на предприятието модел на организация на труда е
изпълнен чрез въвеждането на „Софтуер за управление на човешките ресурси“ и
чрез предприемането на следните фактически действия:
-утвърждаване
на разработената Система за въвеждане на нови практики и инструменти за
развитие на човешките ресурси и организация на труда;
-издаване
на нарочна заповед за внедряването на Системата и запознаване на всички
работещи в дружеството лица, считано от 18.06.2018г.;
-протокол
за запознаване на персонала със Системата на дата 12.06.2018г.;
-план
за въвеждане на гъвкаво работно време, утвърден от управителя, считано от
16.06.2018г.;
-заповед
от 28.12.2018г., с която, считано от 01.01.2019г. работното време за
длъжностите „отчетник счетоводство“, „дърводелец, мебелист“ и „монтажник“ се
променя с променливи граници, както следва: започване на работния ден 7,00ч. –
11,00ч.; задължително присъствие 11,00ч. – 16,00ч.; приключване на работния ден
16,00ч. – 19,00ч.; обедна почивка с продължителност 1 час, която се ползва във
времевия интервал между 12,00ч. и 14,00ч.;
-заповед,
с която се утвърждават промените в правилните за трудовия ред в предприятието
Според
вещото лице, избраният от ръководството на дружеството – жалбоподател иновативен модел на организация на труда е
работно време с променливи граници (гъвкаво работно време). Подходът е
съобразен с българското трудово законодателство, съгласно което не са налице
възможности за вариантни решения. Избраното работно време с променливи граници
представлява нов организационен метод в практиката на дружеството, както и в
организацията на работните места и външните връзки, в т.ч. с други предприятия,
в които служителите могат да работят. Избраният подход представлява иновативни
модели за организация на труда в дружеството.
В
разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е
посочило, че действително по делото има представени доказателства за използване
на подобни системи и в други дружества, по памет може да цитира дружеството „К.
груп“. Не е сравнявал всяка една от системите, тъй като задачите са му били
поставени конкретно за системата, касаеща жалбоподателя „К. – 69“ ЕООД.
Може
по памет да каже, че към 11.02.2021г., когато е издадено процесното решение, с
което е наложена финансовата корекция, в дружеството са работили 2 лица над
54-годишна възраст. Не е имал за задача да извършва проверка за наетите лица по
трудови правоотношения, както и да извършва анализ на трудовите ресурси като
възрастова група, брой лица и заемани длъжности. Основният замисъл на проекта е
въвеждане на гъвкаво работно време, което е сложен процес за осмисляне от лица,
които са с по-ниска степен на образование. Сложността на задачата се състои в
това, че на лицата следва да се обясни, че може работното време да започва от
конкретен час в зададен времеви интервал, но следва да се отработят и определен
брой работни часове.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
С
Решение № 823 от 21.10.2015г. на Министерския съвет е прието, че УО по ОПРЧР е
ГД "ЕФМПП" на МТСП. Съгласно чл. 4, т. 7 от Устройствения правилник
на Министерството на труда и социалната политика, приет с ПМС № 266/2009г.,
министърът на труда и социалната политика управлява програми и проекти в
сферата на своята компетентност, финансирани от структурните фондове на Европейския
съюз и от други международни финансови институции и донори. В рамките на своята
компетентност, със Заповед № РД 03-2 от 01.10.2020г. (л. 17) министърът на
труда и социалната политика е възложил на Цветан Спасов, подписал процесното
решение, да изпълнява функциите на ръководите на УО и договарящ орган (ДО) по
ОПРЧР. Предвид посоченото, оспореното в настоящето производство решение се
явява издадено от компетентен орган.
По
повод изложените в жалбата твърдения за връзка на настоящото дело с адм. дело №
1638 от 2019г. по описа на Административен съд – Пловдив, настоящият съдебен
състав намира за необходимо да отбележи следното: предмет на адм. дело № 1638
от 2019г. е решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане и
за изменение на решение за верификация № BG05M9OP001-1.008-1441/2 от
14.06.2018г., peг. №
BG05M9OP001-1.008-1441/3 от 13.05.2019г., в частта, с която се отказва
верифициране на средства. С решение № 20 от 07.01.2020г. на Административен съд
- Пловдив решението за верификация е отменено и преписката е изпратена на
ръководителя на УО на Оперативна програма "Развитие на човешките
ресурси" за произнасяне по постъпилото от „К. - 69" ЕООД искане за
окончателно плащане. Решението е оставено в сила с решение № 6810 от 08.06.2020г.
на ВАС, Седмо отделение, постановено по адм. дело № 3362 от 2020г. по описа на
съда.
В
случая, не е спорно между страните по делото обстоятелството, че отказът от
верификация и определянето на финансова корекция са два напълно различни по
своята същност и процедури правни института.
Съгласно
чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ управляващите органи провеждат процедури по
администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС)
№ 1303/2013г. "Нередност" по смисъла на т. 36 от Регламент (ЕС) №
1303/2013г. е "всяко нарушение на правото на Съюза или на националното
право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или
бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските
структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход
в бюджета на Съюза. Съгласно чл. 70, ал. 1 т. 7 от ЗУСЕСИФ финансова подкрепа
със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване
на финансова корекция за неизпълнение на одобрени индикатори.
Определянето
на финансова корекция е с индивидуален административен акт, който по силата на
изричната разпоредба на чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ подлежи на обжалване пред съда
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Двата индивидуални
административни акта, макар да имат един и същ издател и един и същ адресат,
имат различен предмет. Въпреки това, напълно е възможно единият акт - този за
определяне на финансова корекция, да бъде част от фактическите основания за
издаване на другия - отказа за верификация и обратното.
В
настоящия случай, проведената процедура по чл. 70 и сл. от ЗУСЕСИФ е следваща
процедурата за отказ за верификация на средства, която е намерена за незаконосъобразна
с влязло в сила съдебно решение и преписката е върната на УО за произнасяне по
направеното искане от бенефициента за окончателно плащане за отчетени дейности
с отчетен период 09.03.2018г. – 31.12.2018г. Изпълнено е изискването на чл. 73, ал. 2
от ЗУСЕСИФ, съгласно която норма преди издаването на решението по ал. 1
(решение за финансова корекция) управляващият орган трябва да осигури
възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде
по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и
размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. С
писмо от 07.12.2020г. УО е предоставил възможност на бенефициента в срок от 2
седмици да представи своите възражения относно основателността и размера на
предложените финансови корекции. Лицето се е възползвало от предоставената му
възможност и на 21.12.2020г. е депозирало възражение. В тази връзка, настоящият
съдебен състав намира, че административният орган не е допуснал нарушение на
процесуалните правила при издаването на ИАА.
По
отношение материалната законосъобразност на ИАА съдът намира, че изложените от
УО аргументи са правилни и законосъобразни.
По
отношение на сумата от 29 900лв. в бюджетно перо ІІІ.3.1 е прието, че
разработеният софтуерен продукт не е изработен конкретно за бенефициента,
защото има характер на универсално приложим и стандартен, което е видно от
лицензионното споразумение, според което при закупуването на този софтуер се
закупува лиценз за работа със софтуера, а пълните права над продукта остават за
неговия продавач (в случая това е „Комфорти консултинг“ ООД), който може
свободно да го разпространява и възпроизвежда. Според ръководителя на УО
заложените цели на програмата – разработване, адаптиране и въвеждане на
стратегия за развитие на човешките ресурси и въвеждане на иновативни модели за
организация на труда чрез разработване на система за въвеждане на нови практики
и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда, на
основата на която да бъде разработен софтуер за управление на човешките ресурси
– не намират потвърждение в представените отчетни документи, които показват, че
става въпрос за вече съществуващ софтуер. Цената на услугата по доставка на
софтуера е на необосновано завишена цена, в отклонение от одобрените параметри
в сключения административен договор т. 3.24. Според ръководителя на УО за
представения софтуерен продукт не е спазен принципът на добро финансово
управление на средствата от ЕС.
За
сумата от 29 800лв. в бюджетно перо ІІІ.7.1 ръководителят на УО е приел,
че представената към искането за окончателно плащане документация не сочи да са въведени и намерили приложение
иновативни модели, нови практики и инструменти в организацията на труда и в развитие
на човешките ресурси, като не са представени документи за интегрирането им в
системи за управление на здравето и безопасността на работа и в система за
управление на качеството, в съответните медицински стандарти и алгоритми на
работа, в процесните по одитиране. Представената стратегия е типова, има
характер на универсално приложими стандарти и липсва характер на иновативност,
касае се за масова практика, а представената документация не е пълна и не
доказва изпълнението на договора, конкретно въвеждането и внедряването, не са
налице резултатите от дейността и не са изпълнени специфичните цели на проекта.
Отново не е спазен принципът за добро финансово управление на средствата от ЕС.
Защитната
теза на жалбоподателя се основава от една страна на постановеното съдебно
решение по адм. дело № 1638 от 2019г. на Административен съд – Пловдив, с което
е отменено решение на УО за верификация на средства и от друга страна - на
констатациите в заключенията на вещите лица Д. и Т.. Ответникът обосновава
законосъобразността на издадения от него ИАА с представени писмени
доказателства, наименовани „Система за въвеждане на нови практики и инструменти
за развитие на човешките ресурси и организация на труда“ не само при
жалбоподателя, но и при други бенефициенти (л. 65 – 320), която е с идентично съдържание
и различни са само първите няколко страници, в които се съдържа описание и
характеристики на предприятието на бенефициента, на която е предоставена, както
и със съдебни решения № 1507 от 10.07.2019г. и № 1663 от 22.07.2019г. на
Административен съд – Пловдив и решение № 6067 от 26.05.2020г. на Върховен
административен съд, Седмо отделение.
След
извършена допълнителна проверка в деловодната система на съда, настоящият
съдебен състав констатира, че с решения на УО е отказано верифициране на
разходи на бенефициентите по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси
2014 – 2020г.“ на бенефициентите „Пълмед“ АД (решение № 1507 от 10.07.2019г.,
частично потвърдено с решение № 8516 от 30.06.2020г. на ВАС, Седмо отделение);
СМДЛ „Д-р П.“ (решение № 2019 от 18.10.2019г., оставено в сила с решение № 6067
от 26.05.2020г. на ВАС, Седмо отделение); „Анди БГ“ ООД (решение № 1633 от
29.07.2019г., оставено в сила с решение № 10532 от 30.07.2020г. на ВАС, Седмо
отделение).
Представените
като част от административната преписка писмени доказателства, макар да се
отнасят до други дружества, бенефициенти по ОПРЧР 2014 – 2020г., според
настоящия съдебен състав имат отношение към доказване на защитната теза на
ответника, че финансовите корекции по договорите за разработване на стратегия
за въвеждане на нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките
ресурси и организация на труда и за внедряване на специализиран софтуер е
обоснован с липсата на характер на уникалност и новост в разработените продукти,
доколкото същата стратегия е предоставена на посочените по-горе бенефициенти. Това
е видно при сравняване на текста на представената от дружеството -жалбоподател
стратегия и стратегиите на останалите дружества, представени от процесуалния
представител на ответника. Следва изрично да бъде отбелязано, че във всички
тези случаи изпълнителят на поръчката е един и същ – „Инвиктус“ ЕООД.
Същите
изводи могат да бъдат направени и по отношение на софтуерния продукт, изпълнен
от ДЗЗД „Апроприейт консултинг“ и продаден, освен на дружеството – жалбоподател
и на другите, посочени по-горе бенефициенти.
В хода на съдебното производство е допусната
съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно, безпристрастно, оспорено от процесуалния представител на
ответника.
Вещото
лице подробно е описало как функционално е изграден процесният „он-лайн“
специализиран софтуер за управление на човешките ресурси на жалбоподателя и
каква информация съдържа за служителите на дружеството. Според вещото лице
процесният софтуер е разработен като он-лайн приложение, достъпът до който се
осъществява чрез име на потребителя и парола. Приложението е разработено по
задание на клиента като програмен продукт, като достъпът до софтуера се
осъществява чрез закупен и поддържан специално за потребителя домейн, а за
генериране и съхраняване на базата данни е необходимо заплащане и поддръжка на
индивидуално хостинг пространство за клиента на определен сървър. Както
домейна, така и пространството са специално поддържани за „К. - 69“ ЕООД. В
този смисъл според вещото лице както продукта, така и самото функциониране и
работа на програмата се осигуряват и поддържат индивидуално за клиента, не
могат да бъдат универсални и ползвани от трети лица. Вещото лице посочва, че
софтуерът не е общодостъпен, тъй като се изисква потребителско име и парола за
достъп. Ако програмата като софтуер се закупи от други фирми, е необходимо да
бъде инсталирана на ново хостинг пространство и да бъде закупен нов домейн за
достъп. Вероятно е същият софтуер да може да се използва от други фирми, които
обаче трябва да имат същите изисквания, същите нужди и т.н. и смятат, че точно
този продукт може да им върши работа. Вещото лице посочва още, че софтуерът не
е разработен да се разпространява като типова програма от разработчика, защото
е създаден по искане на конкретен клиент и е предоставен за ползване от този
клиент. Покупката на софтуер винаги означава закупуване и плащане на цена за
разработване, внедряване и ползване на определен авторски продукт, отговарящ на
определено техническо задание, съгласувано между разработчика и ползвателя на
продукта, и поддръжка и осигуряване на функционирането на продукта безплатно за
едногодишен гаранционен период и извънгаранционна поддръжка въз основа на
допълнителен договор. В този смисъл при закупуване на разработен специално за
клиента софтуер никога не може да се говори за покупка на цифровия модел,
защото за клиента този модел не е от значение, за да може да използва софтуера.
Според вещото лице лицензионното споразумение е подписано за отчитане на
проекта и за защита на авторските права на разработчика.
Съдът
намира, че със заключението на вещото лице се потвърждава правилността на
извода на ръководителя на УО, че софтуерната програма, която
дружеството-жалбоподател е купило в изпълнение на сключения договор за
безвъзмездна финансова помощ, не е нова и уникална, защото, както посочва това
и вещото лице, в момента софтуерните фирми никога не започват създаването на
софтуерен продукт от нула, защото имат готов инструментариум, с който боравят,
за да могат да изпълнят изискванията на техническото задание на конкретния
възложител, и защото принципно е възможно същият софтуер да бъде предоставен за
ползване на други лица (както е станало с процесния софтуер, което се доказва
от представените писмени доказателства за другите бенефициенти на ОПРЧР), които
имат същите изисквания към продукта.
Аналогични
са аргументите и по отношение на „Системата за въвеждане на нови практики и
инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда“. Съгласно
проектното предложение, с което кандидатът е одобрен за финансиране със
средства от ЕСИФ основните акценти в стратегията ще бъдат насочени към
въвеждане на нови практики за обезпечаване на човешки ресурси. По-конкретно се
касае за планиране, подбор и наемане на персонал; подобряване на мерките за
развитие на кадрите по отношение планиране на обучения; управление на
кариерното развитие, планиране и осъществяване на мерки за учене през целия
живот, оптимизация на вътрешната комуникация и подобряване на взаимоотношенията
и координацията на работа между длъжностите и организационните звена на
различни нива.
Съгласно съдържанието на стратегията, в
раздели І, ІІ и ІІІ се преповтаря известна на възложителя информация, което
означава, че същата няма да му е пряко полезна и свързана със задоволяване на
конкретна нужда. В раздел V се изразява мнение на изпълнителя за гъвкавите
форми на заетост по принцип, без конкретни критерии каква ще е пряката полза от
него. Част от мненията не могат да се приемат за обективни /напр. за наличие на
договори „на повикване“/, други са противоречиви, трети – единствено
пожелателни. Общото между всички тях е, че липсва яснота каква конкретна полза
донасят на възложителя, която да оправдава финансирането на разхода с ЕСИФ.
В тази връзка, дори и да бъде
кредитирано заключението на вещото лице Т., същото не допринася за изясняване
на спорния предмет по делото и в него не са дадени отговори, касаещи представените
от други бенефициенти по оперативната програма документи, наименовани „Система
за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и
организация на труда“. В заключението е посочено какви са предприетите от
ръководството на предприятието на жалбоподателя дейности по въвеждане на
гъвкаво работно време, съответно издадените заповеди и утвърждаването на
промени в правилника за трудовия ред. Според вещото лице е възможно и други
бенефициенти по оперативната програма да са използвали подобна система за
въвеждане на нови практики, но не може да даде конкретен отговор, защото не му
е поставена такава задача. Като се изходи от замисъла на проекта, може да се
направи извод, че е разработена система за въвеждане на гъвкаво работно време
за категории работници в предприятието на жалбоподателя, които работят при
вредни условия и са с по-ниска степен на образование. Този му извод, обаче, не
кореспондира с останалите събрани по делото доказателства, включително такива
за длъжностите, изпълнявани от работниците.
По изложените аргументи, настоящият
съдебен състав намира обжалваният административен акт за правилен и
законосъобразен, съответно жалбата против него – за неоснователна.
При този изход на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника, следва на
основание чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ да бъде присъдена сумата в размер на 150лв. (сто и петдесет лева)
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Водим от горното, Административен съд –
Пловдив, Първо отделение, I състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „К. - 69“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Съборище“ № 8, ет. 1, ап. 2,
представлявано от управителя К.П.К., чрез пълномощника адв. О. ***, против
Решение за определяне на финансова корекция изх. № BG05М9ОР001-1.008-1441/17 от
11.02.2021 год. на Заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски
фондове, международни програми и проекти“ в Министерството на труда и
социалната политика и Ръководител на УО на ОП „Развитие на човешките ресурси“
2007 - 2013, в качеството на УО на ОП „Развитие на човешките ресурси 2014 -
2020“, относно извършени финансови корекции и отменена сума
в общ размер на 59 700лв., предоставена БФП по Административен договор BG05M9OP001-1.008-1441-C01, в това число сумата от 29 800лв. по бюджетно перо ІІІ.7.1
„Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка
по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде, за извършване на Дейност 1, Дейност 2,
Дейност 3 и Дейност 4 и сумата от 29 900лв. по бюджетно перо ІІ.3.1
„Разходи за специализиран софтуер, необходими за осъществяването на Дейност 1.
ОСЪЖДА „К. - 69“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Съборище“
№ 8, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя К.П.К. да заплати на Министерството
на труда и социалната политика, седалище и адрес гр. София, пл. „Триадица“ № 2 сумата в размер на 150лв. (сто и петдесет лева),
представляваща равностойност на осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: