Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……… / 20.12.2019г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
ХХХІІІ–ти състав, в публично съдебно заседание проведено на 22.11.2019г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18119 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото се развива по предявени обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и чл.86, ал. 1 ЗЗД от „У.Б.2.“ ЕООД, еик ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, ет.5, р-н Триадица, срещу „Е.П.“АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** Тауърс
– Г, за заплащане на сумата от 20295.54лв., представляваща
цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за м.декември 2015 г., по Договор за
изкупуване на електрическа енергия № 93 от 06.08.2009г., както и сумата от
5864.09лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата,
за периода от 25.01.2016г. до 08.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
30.11.2018г. до окончателното
плащане.
Обстоятелства, от
които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата
молба се твърди, че ищцовото
дружество е собственик на Вятърна електрическа централа (ВяЕЦ), която е присъединена към електроразпределителната мрежа, по силата на
сключен с „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“АД/понастоящем
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД/ Договор
за присъединяване на обект на
независим производител на електрическа енергия от 14.11.2008г.
За изкупуване
на произведената енергия, е сключен с ответника „Е.П.“АД,
Договор за изкупуване на електрическа
енергия № 93 от 06.08.2009 г., по силата на който
последният се е задължил да изкупува
ежемесечно, на база издадени от
производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална
цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011
г., и съобразно
разпоредбите на Закона
за нергията от възобновяеми
източници/ЗЕВИ/ и Наредба
№ 1 от 14.03.2017г. за
регулиране на цените на електрическата
енергия.
Сочи, че през м. Декември 2015 г., ищецът произвел (чрез
своята вятърна електрическа централа, "ВяЕЦ") и
доставил на Ответника електрическа енергия в размер на 104,973 MWh,
за която е издал Фактура № ***/31.12.2015 г. ("Фактура", Приложение № 5.3 "Фактура") на стойност 21 786,10)
лв. с ДДС, при продажна цена в размер
на
172,95лв./MWh (а именно, съответно
преференциална цена определена с Решение Ц-010/30.03.2011 г. за вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа работа и преди достигане на 2 300 MW/h за инсталиран 1 kW
мощност).
Ищецът е издал фактура по тази цена, тъй
като съответните количества електрическа енергия са произведени докато
централата е работила над 2 250
часа работа, без да е достигнат прагът от 2 300 MW/h
за инсталиран 1 kW
мощност.
Така общата фактурирана продажна
стойност/сума за електрическата енергия доставена от Ищеца на Ответника през
месец декември 2015
г. възлиза на 21 786,10
лв. с ДДС. Към настоящия момент Ответникът е заплатил на Ищеца единствено
сумата в размер на 1 4907,56лв., като сумата в
размер на 20 295,54лв.
остава дължима и неплатена.
Ответникът е потвърдил количествата
произведена и доставена от Ищеца електрическа енергия с Имейл от 12.01.2016 г. от г-жа Силвия Трифонова от "Е.П." АД
до г-жа М.С. Управител на Ищеца ("Имейл от 12.01.2016 г.", Приложение № 5.5 "Имейл от 12.01.2016 г")
до Ищеца. С писмото си Ответникът
не оспорва конкретните фактурирани количества произведена и получена
електрическа енергия, а само за кои от тях той дължи заплащане по
преференциална цена.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Договора за
изкупуване, цената, дължима от Ответника за количествата електрическа енергия,
произведени и доставени от Ищеца на Ответника, се определя от ДКЕВР (сега
КЕВР).
Видно от чл. 18, ал. 3 от Договора за изкупуване, към момента на сключване на договора се прилага
преференциалната цена, определена в Решение Ц-04/30.03.2009г. на ДКЕВР. Съгласно действащото законодателство и
Договора за изкупуване, тази преференциална цена се прилага за период от 15 (петнадесет) години.
Излага, че въпреки потвърждаването от страна на
ответника на количеството произведена енергия, последният оспорил дължимостта на плащането и не заплатил пълната
стойност, като незаплатена
останала към настоящия момент сумата
от
20295,54лв. с ДДС.
Поддържа, че считано от 02.02.2016г., ответникът
е изпаднал в забава заплащане на претендираната
сума и дължи обезщетение за забава до предявяването
на иска в размер на 5 864,09 лв. (пет хиляди осемстотин
шестдесет и четири лева и девет стотинки), както
е видно от приложената разпечатка от изчисление с компютърна програма
("Изчисление на обезщетение за забава" Приложение № 5.14).
Ищецът сочи, че
за производителите на електрическа енергия от вятърни
електрически централи, са определени две различни преференциални цени за изкупуване
на електрическа енергия, които се прилагат в зависимост
колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. Така в т.
8 на Решение Ц-10 е определена
цена от 188,29лв./MWh за вятърни електрически
централи, работили до 2 250 часа, и в т. 9 на Решение Ц-10 е определена цена от 172,95лв./MWh за вятърни електрически
централи, работили над 2 250 часа. В този смисъл, по
силата на Решение Ц-10, производителите на електрическа енергия от вятърни
електрически централи, включително ищецът, следва да фактурират
произведената от тях електрическа енергия по преференциалната
цена, определена в т. 8 от Решение Ц-10 до достигане
на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица
инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове - по преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-10 за единица инсталирана мощност. Изтъква се, че такава била и трайната
практика в отношенията между производителите
на електрическа енергия с възобновяем източник вятър
и крайните снабдители и обществения доставчик, продължила
повече от 5 години.
Излага се анализ на нормативната уредба, която счита
за приложима към процесното правоотношение.
С изложеното се обосновава правният интерес от предявената
искова претенция.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответникът
„Енерго- Про Продажби" АД,
с който се оспорват предявените исковете като неоснователни.
Сочи се, че ответникът е производител на ел. енергия чрез ВяЕЦ “Камен бряг ЮГ-3“, находящ се в поземлен имот с кадастрален имот № 35746.15.61 по плана за земеразделяне на с. Камен бряг, община
Каварна, област Добрич, с обща инсталирана мощност от 3 000 kW, присъединени към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север" АД /с предишно наименование „Е.ОН България
Мрежи" АД/, на основание Договор за присъединяване на обект на независим
производител на електрическа енергия №
4038-ВГ-08.09.2008/14.11.2008г., Анекс към договора за присъединяване от
10.04.2009Г.
Сочи, че между „Енерго- Про Продажби" АД /с
предишно наименование „Е.ОН България Продажби" АД/ и „У.Б.2." ЕООД е сключен Договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем
енергиен източник №93
от 06.08.2009г. По силата на
този договор „У.Б.2."
ЕООД произвежда, доставя и продава електрическа енергия от възобновяеми
източници чрез енергиен обект-ВяЕЦ „Камен бряг
ЮГ-3" на „Енерго- Про
Продажби" АД, в качеството му на купувач. Съгласно чл. 18 от Договора цената за
продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР.
През процесния
период преференциалната цена, приложима към договора, е тази, определена с
Решение Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, като тази цена се дължи за количествата
електрическа енергия до размера на
нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на
което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за
количества надхвърлящи нетното специфично производство - по цена за излишък на
балансиращия пазар.
Сочи, че процесиите количества електрическа енергия са
продадени от ищеца на ответника по силата на сключения договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем
енергиен източник № 93
от
06.08.2009 г.
Изкупените количества, ответникът е продал на „Н.Е.К." ЕАД, в
изпълнение на законовото си задължение по чл. 94 ЗЕ.
Според изнесеното в отговора, спорът
между ищеца и ответника е относно цената, която следва да бъде заплатена за
процесиите количества електрическа енергия - дали това е преференциалната цена, определена с
Решение Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР или е цена за излишък на балансиращия
пазар, определяна от „Електроенергиен Системен Оператор" ЕАД по реда на
Правила за търговия с електрическа енергия.
Излага, че с писмо с изх. № 26-1632-130 от 28.10.2015г., общественият доставчик - краен купувач на произведената електрическа енергия
от възобновяеми източници /"НЕК" ЕАД / по идентичен с настоящия казус уведомява „Е.П."
АД, че връща обратно получено дебитно известие за закупена от крайния снабдител
електрическа енергия от вятърни електроцентрали и съответно няма да заплати
посочената в него сума, тъй като счита, че неправилно
е приложено определеното нетно специфично производство на посочените централи,
като е определен праг от 2 300
kWh за вятърни централи работещи над 2 250 kWh. В писмото е посочено, че с
Решение СП-1/ 31.07.2015г.
нетното специфично производство за тези централи се определя съгласно т. 1.7." 2 000 kWh, при
определена цена - 188.29 лв./ MWh, без ДДС, за вятърни електрически
централи, работещи до 2 250
часа", т.е. количествата над 2 000
kWh следва да бъдат по цени за излишък.
Поради този отказ на „НЕК" ЕАД да
заплати изкупената от производителите електрическа енергия при така
фактурираните цени и изразеното становище относно приложимата цена за
изкупуване на електрическата енергия от вятърни електроцентрали съобразно
работата им до, и съответно над 2 250
часа и нетното им специфично производство, определено с Решение СП-1/31.07.2015г., както и предвид „посредническата
позиция/дейност" на „Е.П." АД в тези отношения, дружеството краен
снабдител отправило запитване с изх. № K-EPRS-2629/30.10.2015г. към регулаторния орган - КЕВР с искане за становище относно начина на
определяне на приложимата цена за изкупуване съответно нетно специфично
производство.
До настоящия момент КЕВР не е постановил
решение, в което да изложи официалната си позиция относно приложението на т.1 и
т.
2 от Решение
СП-1/31.07.2015г.
С писмо с изх. № K-EPRS- 2650/02.11.2015г., „Е.П."
АД информирало всички производители на електрическа енергия от вятърна енергия
с действащи договори за изкупуване, в това число и „У.Б.2." ЕООД, както за становището на „НЕК" ЕАД, така
и за отправеното към КЕВР запитване. Със същото писмо крайният снабдител
уведомил производителите, че при липса на изрично становище по тълкуването на
Решение Ц-10 / 30.03.2011
г. и Решение СП-1/31.07.2015г., „Е.П." АД ще е принудено да приложи
изразеното от НЕК ЕАД становище и ще заплаща по цена за излишък произведената
електрическа енергия над нетното специфично производство.
Въпреки така водената кореспонденция,
при действието на Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР и в условията на
отправено към секторния регулатор КЕВР запитване относно правилното приложение
на определеното в него нетно специфично производство, както и при условията на
„верижно" изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници - производителят продава на крайния снабдител
електрическата си енергия, а общественият доставчик я изкупува от него на
същата цена, ищецът издава процесната фактура
През месец Ноември 2015г., ищцовата централа е
достигнала нетно специфично производство от 2000 кВт за 1 кВт инсталирана мощност.
През месец Декември 2015г.,
електроцентралата на ищецът произвежда електроенергия в размер на 104,973 МВтЧ. За произведената
електрическа енергия, ищецът издал фактура № 95/31.12.2015г. на стойност 21 786,10 лева, прилагайки преференциалните цени по т.9 от
Решение Ц-10/30.03.2011г. в размер на 172,95лв/МВтЧ за количества електрическа енергия след надминаването
на
2250 ефективни часа при
недостигнато нетно специфично производство от 2 300 КВтЧ, приемайки че за
цялата произведена през месец Декември 2015г. електрическа енергия му се дължи
преференциална цена, а не цена за излишък.
С писмо от 11.01.2016 г., ответникът отново уведомил ищеца, че поради
отказа на „НЕК" ЕАД да заплати електрическата енергия над първия лимит по
преференциална цена, както и поради липсата на становище от секторния
регулатор, връща така издадената фактура № 95/31.12.2015
г. за ел. енергия за месец Декември 2015
г.
Цялото количество произведена през процесния месец електрическа енергия след достигане на
нетно специфичното производство е платена от ответното дружество по съответната
цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО"ЕАД, като ищецът
е получил плащане в размер на 1490,56
лв.
Вместо корекция на така предявения за
плащане счетоводен документ, „У.Б.2."
ЕООД, завежда настоящия иск въз основа на същия, въпреки че е бил уведомен за становището на обществения
доставчик -
краен купувач, както и за съществуващата неяснота относно тълкуването на
Решение СП-1 от31.07.2015г. на КЕВР.
Ответникът
излага анализ на развитието
на нормативната уредба, касаеща процесните отношения и сочи, че с последното
изменение и допълнение на ЗЕВИ, обществения доставчик, съотв. крайните снабдители
са задължени да изкупуват произведената
ел. енергия
по преференциална цена до достигане
размера на нетното специфично производство, въз основа на което
са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата
надхвърлящи това производство – по цени за излишък,
като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието.
Настоява,
че предявеният от ищеца иск за
заплащане на преференциална цена за процесиите количества електрическа енергия,
е неоснователен, доколкото е в противоречие с чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ .
Излага
се, че твърдението на ищеца, че с
Решение
№ Ц -10 от 30.03.2011г. на
КЕВР и с Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, се определят две различни преференциални
цени, които се прилагат за една и съща ВяЕЦ в рамките
на едногодишен период в зависимост от достигането на посочения праг,
противоречи на Решение СП- 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР.
Ищецът с поведението си, предхождащо процесния
период, е демонстрирал принадлежността си към групата производители по т.1.7 от
Решение СП- 1 от 31.07.2015г. на КЕВР.
В началото на процесния
период, което не се оспорва от ищеца, той е продавал на ответника
произвежданата от неговата ВяЕЦ електрическата
енергия по преференциална цена в размер на 188,29 лева за МВтч - тази преференциална цена, която съгласно т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. се дължи на вятърни
електрически централи, работещи до 2250 часа.
Собственикът на ветрогенераторите е този, който
разполага със статистическата информация по отношение на наличния ресурс на
първичния енергиен източник,
използвана при планиране и
осъществяване на инвестиционното намерение и избора на подходяща технология за
производство на електрическа енергия, съобразена с локацията на централата и
данните за ветровия ресурс.
Решение № Ц-10/30.03.2011. на КЕВР разделя единната категория
на производителите на енергия от ВяЕЦ на две
отделни групи-
Вятърни електрически централи
работещи до 2250 часа с
преференциална цена 188,29 лв/МВтч и
Вятърни електрически централи
работещи над 2250 часа с
преференциална цена 172,95 лв/МВтч.
Съгласно чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, в
сила от 24.07.2015 г. /ДВ
бр.56/2015г./, електрическата енергия от възобновяеми
източници се изкупува от обществения доставчик, съответно от крайните
снабдители, при следните условия:
1. По преференциална цена за
количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство
на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени
със съответните решения на КЕВР
и 2. по цена
за излишък на балансиращия пазар за количествата надхвърлящи производството по
т.1.
Достигането на пълните ефективни
часове, при всички случаи, съставляват прага, до който се дължи
преференциалната цена. Над този праг следва да се приложи чл.31 ал.5 т.2 ЗЕВИ,
т.е. произведената от ищеца ел. енергия подлежи на изкупуване по цена за
излишък на балансиращия пазар. Всяко друго тълкуване, ответникът настоява, че
противоречи на целта на закона. Последното недвусмислено се извежда от Мотивите
към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗЕ по отношение
компенсирането на двете групи разходи, които трябва да се компенсират от
крайните клиенти, а именно невъзстановяемите разходи
по чл.34 ЗЕ и тези по чл.35 ЗЕ, произтичащи от наложени задължения към
обществото. С изменението на ЗЕ се преодолява този дисбаланс, като се създава
яснота по отношение и на субектите, участващи в компенсирането на тези разходи.
Във връзка с горното и в
противоречие с чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ и
решенията на КЕВР, според ответникът, ищеца е определил приложимата цена за
закупуване на електрическа енергия, произведена от собствените му ветрогенератори след достигане на нетното специфично
производство, определено в т. 1.7. от
Решение СП-1 от 31.07.2015г. и е издал процесната
фактура, като е фактурирал произведената електрическа енергия над 2 000 kWh, по цена различна от
цената за излишък на балансиращия пазар.
Критериите, които ищецът прилага
за издаването на фактурата за месец Декември 2015г., не са регламентирани в
приложимите към процесния случай норми на ЗЕВИ и
актове на КЕВР. Напротив,
настоява се, че цените, използвани за определяне на стойността на доставената
електрическа енергия в процесната фактура, са
определени в противоречие с целите на закона и при неправилно приложение на
приложимата за периода разпоредба на чл.
31, ал.
5
от ЗЕВИ ( обнародвано в ДВ бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.).
В този смисъл се цитира съдебна
практика на Варненски Окръжен съд и Варненски Апелативен съд по дела - напълно идентични с настоящото. / Решение №15/12.01.2018 по в.т.д.527/2017 по описа на ВАпС;
Решение №284/18.12. 2017г.
по в.т.д.354/2017 на ВАпС, Решение № 890/20.12.2017г. по
т.д. № 336/2017г. по описа
на ВОС, Решение №15/12.01.2018г. по в.т.д., Решение № 226 от 09.11.2017 г. по в.т.д. №303/2017 г. на ВАпС/.
Сочи се от ответникът, че ищецът „У.Б.2." ЕООД, е в неизпълнение на
договорните си задължения по Договор за изкупуване №
93/06.08.2009г., като
при издаване на процесната Фактура, не прилага чл. 18 от Договора,
съответно Решение СП- 1 / 31.07.2015 г. на КЕВР.
Източник на облигационните
отношения между „У.Б.2." ЕООД и „Енерго- Про Продажби" АД, е
сключеният между страните Договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 93 от 06.08.2009г., но цените, на които
производителите продават електрическа енергия на крайния снабдител, подлежат на
административна регулация - на пряко утвърждаване от КЕВР
или посредством Методика за определяне на цени на балансираща енергия, приемана
от КЕВР на основание чл.21, ал.11 от Закона за енергетиката.
Цените, утвърждавани от КЕВР, за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници са нормирани цени.
Правоотношенията между страните,
макар и предвидени нормативно на договорна основа, се развиват на пазар, където
договорната свобода е ограничена с административен режим, въведен с норми от
императивен характер. Цените, по които производителите продават електрическа
енергия на крайния снабдител не подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР - чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ.
Предвид факта, че процесните правоотношения се развиват на регулиран пазар, в
чл. 35, ал. 1 от Договора за изкупуване е договорено,
че изменение или допълнение на договора може да се извърши и при наличие на
промяна на законодателството, като ал.2 на чл. 35 от Договора въвежда задължение на
продавача да се съобрази с предложението от страна на купувача, възникнало
вследствие на възникването на такава хипотеза.
С влизането в сила на изменението
на чл. 31, ал.5 от
ЗЕВИ (ЗИД на ЗЕВИ, обн. в ДВ бр. 56 от дата 24.07.2015 г., сила от 24.07.2015 г.), се реализира визираната
по-горе промяна на законодателството, която води до изменение на действащия
между страните Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 93 от 06.08.2009г., по отношение на
посочената в чл. 18 от Договора нормирана
цена за изкупуване.
Така, считано от 24.07.2015г., нормативно е уредено
изменението на съществения елемент - цена на електрическата енергия в
съществуващите облигационни отношения по изкупуване на електрическата
енергия, произвеждана от производителите
-
адресати на чл. 31 ЗЕВИ.
При изложеното, се отправя искане
за отхвърляне предявените от „У.Б.2." ЕООД субективно съединени искове,
като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер.
Отправя се и искане за присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат изложените твърдения и претендират
присъждане на разноски.
В
писмена защита, ищецът сочи, че предвид обжалването на решение № СП-5 от
28.03.2019 г., последното не е влязло в сила и не следва да бъде вземано под
внимание, докато т.1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015г. КЕВР, с която се определя
нетно специфично производство на ВяЕЦ работещи до
2250 ч., е окончателно отменено, поради което ответникът не може да ограничава
изкупуването на ел. енергия въз основана решение СП-1.
Ответникът
е представил писмена защита, с която поддържа направените възражения и
оспорвания.
Съдът въз основа на събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, счита за установено
следното от фактическа и правна страна:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, прието за безспорно
между страните по делото е, че ищецът е производител
на електрическа енергия от възобновяеми
енергийни източници – ВяЕЦ, която е въведена
в експлоатация и присъединена
към енергопреносната мрежа; ответникът е краен снабдител с електрическа енергия; между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на
Договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем
източник № 93/06.08.2009г.; за отношенията между страните досежно изкупуване на произведената енергия са приложими Решение № Ц-10/30.03.2011г. и Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР; произведената през процесния период енергия е изкупена от ответника, издадените от ищеца
дебитни известия и фактури за процесния
период са получени от ответника,
като заплатена е стойност на енергията
по цени за
излишък; между страните е разменяна кореспонденция досежно начина на изчисляване на стойността на
произведената енергия и приложението на Решение № СП-1/31.07.2015г., по което е изразено становище и от „Н.е.к.“ ЕАД.
Съгласно
чл. 18, ал.1-2 от договора за изкупуване, цената за продажба на електрическата
енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР, като в случай, че с решение на
компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на електрическата
енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на
решението в сила, без да е необходимо допълнително договаряне.
Не
е спорно, че за процесния период преференциалните
цени за ВяЕЦ са определени от КЕВР с Решение №
Ц-10/30.03.2011г., като е взет предвид и специален критерий – наличен ресурс на
първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори – до 2250 часа включително – 188.29лв./МВтч (т. 8) и над 2 250 часа – 172.95 лв./МВтч (т.9).
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ, в тежест на ищеца е да докаже наличието
на възникнало договорно правоотношение, изпълнение на задължението си по
договора и механизма за определяне на приложимата цена. В тежест на ответника е да установи точно и в срок изпълнение
на задълженията си по договора.
Фактът
на сключен между страните договор за изкупуване и произведеното за процесния период количество ел. енергия са безспорно
установени по делото. По отношение на приложимата цена следва да бъде
съобразено, че процесното правоотношение, макар и нормативно предвидено на
договорна основа, се развива на пазар, където договорната свобода е ограничена
с административен режим, въведен с норми от императивен характер. Съответно
цените, на които производителите продават ел.енергия на обществения доставчик,
не подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР -чл.30, ал.1, т.1 ЗЕ.
Спорът между страните, с оглед наведените в исковата
молба твърдения, се свежда до въпроса на каква цена следва да се изкупува от
ответника произведеното от ищеца количество електрическа енергия след
достигането на нетното специфично производство от 2000 КВтч,
установено в т.1.7 от Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР.
Съгласно чл. 31 от ЗЕВИ, в редакцията му към сключване на процесния
договор произведената от ищеца ел.енергия следва да се изкупува от обществения
доставчик, съответно от крайните снабдители по определената от ДКЕВР
преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация по
смисъла на ЗУТ на енергийния обект за производство на електрическа енергия, с
изключение на енергията, посочена в ал. 5 на същия член, като по делото няма
спор, че процесната такава не попада в това
изключение.
Съгласно
измененията на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014
г., на преференциални цени се изкупува само количеството ел.енергия до размера
на определената средногодишна продължителност на работа, съгласно решението на
ДКЕВР за определяне на цена на конкретния производител, а за горницата – по
утвърдената от ДКЕВР цена, по която обществения доставчик продава ел.енергия на
крайните снабдители и електроразпределителните дружества.
С
последващо изменение на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила
от 24.07.2015 г., е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само
количеството ел.енергия до размера на нетното специфично производство на
ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство – по цена за
излишък на балансиращия пазар.
Изменението на чл. 31, ал. 5, т.1 от ЗЕВИ /ДВ бр.56
от 2015 г., в сила от 24.07.2015г./, задължава обществения доставчик, съответно
крайните снабдители, да изкупуват произведената ел.енергия от възобновяеми източници по преференциална цена, като за
определяне на количествата ел. енергия, изкупувана по тази цена, е използван
критерият нетно специфично производство. Съгласно § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ
"нетно специфично производство на електрическа енергия" е
средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW
инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални
цени след приспадане на собствените нужди.
Съгласно § 17 от ПЗР към Закона
за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в
сила от 24.07.2015 г., изм., бр. 100 от 2015 г.) в срок
до 31 юли 2015 г. в съответствие със Закона за
енергията от възобновяеми източници, Комисията
за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до
влизането в сила на този закон.
Приетото с изменението на чл. 31, ал. 5, т.1 от
ЗЕВИ /ДВ бр.56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015г./ ограничение на количеството
ел. енергия, произведена от възобновяеми източници,
което общественият доставчик, респ. крайните снабдители, са задължени да
изкупуват по преференциална цена, определено въз основа на посочения с
изменението на закона критерий, а именно – нетното специфично производство на
ел.енергия, има императивен характер, тъй като нормата е създадена в обществен
интерес. Това е видно и от мотивите към законопроекта за изменение на чл. 31,
ал. 5 от ЗЕВИ, където изрично е разписано, че замяната на понятието
„средногодишна продължителност на работата“ с „нетно специфично производство на
ел.енергия“ цели да създаде условия по преференциални цени да бъдат изкупувани
само онези количества ел.енергия, „които осигуряват приходи на производителите
от възобновяеми източници, съответстващи на
заложената норма на възвръщаемост в определените преференциални цени със
съответните решения на КЕВР“. Целта на изменението на закона е да постигне
баланс между разходите на обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на
производителите, заложена в определените преференциални цени по начин, който
изключва възможността от неоснователно обогатяване на последните.
Правата и задълженията на страните по договорау се определят съобразно закона, действащ в момента
на сключване на сделката. Ако обаче новият закон е императивен, за в бъдеще
правата и задълженията се определят от него (така проф. В. Таджер,
Гражданско право на НРБ, Обща част, Дял. І, с.212, София 2001 г.). В случая не
се касае за обратно действие на закона, а за действие спрямо заварени
правоотношения възникнали на основание гражданскоправни
сделки, които се преуреждат за в бъдеще от
повелителните норми на закона.
Следва да се отбележи също, че с изменението на
ЗЕВИ от 24.07.2015г., по същество се
въвежда критерий за определяне на количеството електрическа енергия, което
крайните снабдители са задължени да изкупуват по преференциална цена, който е
служил като база за определяне на размера на преференциалната цена, определена
с Решение Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, и в този смисъл не е нов. Този извод
следва и от редакцията на § 17 от ПЗР към ЗИДЗЕ, от която е видно, че на КЕВР е
даден срок в съответствие със ЗЕВИ да приеме решение, с което да се установи
нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до
влизането в сила на този закон.
В изпълнение на посочената разпоредба, е прието
Решение
№ СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, с което нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР, е размер, както следва: т. 1.7. 2 000 kWh, при определената цена – 188.29лв./MWh,
без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа; т. 1.8.
2 300 kWh, при определената цена – 172.95лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи над
2 250 часа.
С решение № 1177 от 23.02.2018 г. по адм. дело № 8522/2015г. на Административен съд София-град,
потвърдено с решение № 1115 от 28.01.2019 г. по адм.
дело № 5284/2018г. на ВАС, е отменена т. 1.7 на Решение СП-1/31.07.2015г. на
КЕВР.
С решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, е установено,
считано от 31.07.2015г., нетно специфично производство на електрическа енергия
в размер на 2000kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за
вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа по т. 8 от Решение № Ц-010
от 30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с Решение № Ц-013 от 28.06.2006 г.
Срещу Решение СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР са
подадени множество жалби, производството по които е висящо пред Административен
съд – град София.
Общо правило в административния процес е, че
оспорването има суспензивен ефект и спира
изпълнението на акта. Изключение от общия принцип е допускането на
предварително изпълнение на акта със закон. Съгласно чл. 13, ал.9 от Закона за
енергетиката, обжалването на решенията на КЕВР, не спира тяхното изпълнение, а
искането за спиране изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е
недопустимо, освен по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения
за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за
независимост на оператори на преносни мрежи. Следователно, със специалния закон
изрично е дерогирано суспензивното
действие на жалбата, с която се оспорва законността на обжалвания ИАА, уредено
в общия закон – чл. 166, ал. 1 АПК. По този начин законодателят е допуснал
предварително изпълнение на невлезлите в сила решения, издавани от КЕВР,
ръководейки се от значимостта на регулираните обществени отношения.
С
оглед изложеното, съдът достига до извод, че Решение № СП-5/28.03.2019 г. на
КЕВР към момента на настоящото
произнасяне подлежи на изпълнение и намира приложение в отношенията между
страните по настоящия спор, доколкото в договора
за изкупуване на електрическа енергия от 06.08.2009г., изрично е предвидено, че
цената за продажба на електрическата енергия е регулирана и се определя от
КЕВР. В Решение СП-5 е посочено, че установеното НСП се прилага считано от
31.07.2015 г. В случая обратното действие на административния акт е придадено
със закон, тъй като административният орган е задължен по силата на § 17
от ПЗР към ЗИДЗЕ, да приеме решение, с което да се установи нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в
сила на този закон.
С
Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР е установено, считано от 31.07.2015г.
нетно специфично производство на електрическа енергия, в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена
за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа, по т. 8 от Решение №
Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с Решение № Ц-013/28.06.2006 г. В т. 8
и т.9 от Решение №
Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР производителите на ел.енергия от ВяЕц за разграничени в две отделни групи – работещи до 2250
часа и работещи над 2250 часа. Логиката на законодателя е да се предвидят две
тарифни групи за изкупни цени в зависимост от възможността на вятърните
централи за определена ефективна годишна часова работа или нетно специфично
производство. С оглед на
горното, не би могло да се приеме, че е допустимо последователно преминаване на
една и съща централа от една преференциална ценова категория в друга, както се
поддържа от ищеца.
В
случая, в чл.18, ал.4 от процесния договор, е заложен
праг от 2250 пълни ефективни часове на работа годишно, при който произведената
ел.енергия ще се изкупува по максимална преференциална цена, след което
заплащането става по занижена цена. Следователно
собствената на ищеца централа попада в групата на тези работещи до 2250 часа,
което обуславя приложимост на т.8 от
Решение № Ц-10/30.03.11г., касаещо централи, работещи до 2250часа.
Ищецът
не твърди, а и не ангажира доказателства за поставянето на енергийния обект,
съобразно ресурса на първичния енергиен източник, в другата ценова категория ВяЕЦ, работещи над 2250часа на годишна база, в който случай
преференциалната цена би била определена на 172,95лв/Мвтч.
Предвид това и съгласно Решение № Ц-10/30.03.11г.,
нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ елемент е 2000 kWh. С оглед на гореизложеното по преференциални цени
подлежи на изкупуване част от произведената ел.енергия за м.11. и м.12.15г.
/тази до достигане на НСП/, а останалото произведено количество за същия период
подлежи на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар.
Липсва
спор между страните, че заплащането е осъществено по този начин, а именно,
нетното специфично производство от 2 000 КWh при
цена от 188,29лв /МWh, заплатена като преференциална
цена, а произведеното над това количество ел.енергия - по цена за излишък на
балансиращия пазар, поради което произведената електрическа енергия през процесния период е надлежно заплатена, като производителят
е получил гарантираната му от закона преференция на енергийния пазар.
С
оглед на така изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Изходът на спора по главния иск
обуславя извод за неоснователност на акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забава, както и за присъждане на законна лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.
В
насока изложеното, е и актуалната съдебна практика на Варненски окръжен съд, обективирана в Решения по търговско дело № 1899 по описа за 2018 г. на ВОС и
по т.д. № 1894/2018 г. по
описа на ВОС, ТО.
По разноските:
С
оглед изхода от спорът, в тежест на ищеца, следва да бъдат възложени, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, сторените от ответника в производството разноски,
които съгласно списък по чл.80/л.261/ възлизат в общ размер от 1934.00лв.,
формирани като сбор от следните суми: за адв.възнаграждение
с ДДС 1584.00лв., за СТЕ 200.00лв., за допълнителен депозит за СТЕ 150.00лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на
„У.Б.2.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ет.5, р-н
Триадица, за осъждане на „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** Тауърс-Г,
да заплати на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и чл.86, ал. 1 ЗЗД
в полза на „У.Б.2.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ет.5, р-н
Триадица,сумата от 20295.54лв.,
представляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа
енергия за м.декември
2015 г., по Договор за изкупуване на електрическа енергия № 93 от
06.08.2009г., както и сумата от 5864.09лв., представляваща
обезщетение за забава в плащането на главницата, за периода от 25.01.2016г. до
08.12.2018г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „У.Б.2.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, ет.5, р-н Триадица, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** Тауърс-Г, СУМАТА в общ размер
от 1934.00лв., представляваща сторени по настоящото дело съдебно-деловодни
разноски, формирани като сбор от следните суми: за адв.възнаграждение
с ДДС 1584.00лв., за СТЕ 200.00лв., за допълнителен депозит за СТЕ 150.00лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н.Е.К.”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, в качеството му на
трето лице - помагач на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, на страната на страната
на ответника „Е.п.“АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: