РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Перник , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500079 по описа за 2021 година
С решение № 260284 от 02. 10. 2020г. по гр. д. № 05572 / 2019г. по описа на
Пернишкия районен съд, са отхвърлени като неоснователни предявените от
„ЧЕЗ Електро България“ АД установителни искове срещу Н. М. Н., с ЕГН
**********, с ИТН ***, с адрес ***, да бъде признато за установено, че
същият дължи на ищеца : сумата от 314,77лева – главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода 06. 10. 2018г. до 01. 03. 2019г.;
сумата 4,26лв. – законна лихва за забава, считано от 04. 12. 2018г. до 17. 04.
2019г. и законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24. 04. 2019г.
до окончателното заплащане на главницата, като „ЧЕЗ Електро България“ АД
е осъдено да заплати на Н. М. Н. сумата 300лв. разноски.
Недоволно от решението е останало „ЧЕЗ Електро България“ АД, което
чрез адвокат Р. Д., го е обжалвало изцяло като неправилно и
незаконосъобразно. Моли да бъде отменено, а предявените установителни
искове да бъде уважени в пълен размер. Моли да му бъдат присъдени всички
1
направени по делото разноски.
Насрещната страна Н. М. Н., чрез адвокат В.Ф., е подала писмен
отговор. С него оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да се
присъдят направените разноски.
За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел
следното:
Като е изходил от приложеното ч. гр. дело № 02833/2019 г. по описа на
ПРС, съдът е приел, че е водено заповедно производство по реда на чл. 410
ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство, поради което е
направил извод, че предявения установителен иск е допустим.
Съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като ищцовото дружество
не е доказало ответникът да е бил собственик на имота или носител на
ограниченото право на ползване на собственост, а дори напротив – преди
исковия период, процесният електрифициран имот е бил деклариран по реда
на чл. 14 от ЗМДТ от трето лице.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни
2
субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е произнесъл именно
по предявения иск. В заповедното производство по ч. гр. дело № 02833/2019
г. по описа на Пернишкия районен съд, предмет на същото са били исковите
суми и за исковите периоди. Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, а ищцовото дружество в срок е
подало исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата.
Видно от приложеното ч. гр. дело № 02833/2019 г. по описа на ПРС, е
водено заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК за сумите, които са
предмет на настоящото производство, връчването е извършено по реда на чл.
50, ал.4, вр. с чл.47, ал.1 от ГПК, на заявителя е изпратено съобщение за това
обстоятелство и в срок той е предявил установителния си иск. Следователно
предявения установителен иск е допустим.
Установителната претенция касае установяването на задължение на
ответника Н. М. Н. за доставена и потребена електрическа енергия, за
недвижим имот, находящ се в ***, с ИТН ***, за периода от 06. 10. 2018г. до
01. 03. 2019г. и за лихвата за забава за периода от 04. 12. 2018г. до 17. 04.
2019г.
С постановление за възлагане на недвижим имот от ***г., процесния
електрифициран имот, находящ се в ***, е бил възложен от ЧСИ С. Б. на Б. Д.
А.. С декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ , подадена на ***г., Б. е
декларирал този недвижим имот като свой.
След като за процесния период ответникът не е бил собственик на
процесния имот, то същият не се явява краен клиент по смисъла на чл. 92,т.4,
§1, т.27г и т.41б, б. „А“ от Закона за енергетиката и няма основания за
реализиране на неговата отговорност.
Само за яснота съдът следва да отбележи, че §1, т. 43 от ЗЕ, на който се
позовава дружеството във въззивната си жалба, е отменен през 2012г., а
3
съдебната практика цитирана в жалбата, касае именно този отдавна отменен
законов тест. Освен това ответникът е оспорил, чрез процесуалния си
представител, иска по основание пред Пернишкия районен съд.
Следователно искът се явява неоснователен, а оплаквания във
въззивната жалба също се явяват неоснователни.
Въз основа на гореизложеното, Пернишкият окръжен съд намира, че
въззивната жалба се явява неоснователна. Решението, чиито мотиви изцяло се
възприемат от въззивния съд по реда на чл. 272 от ГПК, следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Ответникът е направил разноски пред Пернишкия окръжен съд в размер
на 300лв. за адвокатско възнаграждение, която сума с оглед изхода по делото,
дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да му я заплати.
На основание чл. 280, ал.3, т.1, предл. 1-во от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260284 от 02. 10. 2020г. по гр. д. № 05572 /
2019г. по описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда „ЧЕЗ Електро България“ АД, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК *********, да заплати на Н. М. Н., с ЕГН **********,
от ***, сумата 300лв., представляваща направените от него разноски пред
Пернишкия окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4