ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 308
гр. Бургас , 15.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно
наказателно дело № 20212100600601 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243 ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.
С определение № 217 от 10.05.2021 г. на Районен съд – Бургас (РС –
Бургас), постановено по ЧНД № 1442/2021 г. по описа на същия съд, е
потвърдено Постановление на Районна прокуратура – Бургас от 10.02.2021 г.
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 391/2017 г. по
описа на ОД на МВР Бургас, пор. № 3543/2017 г., по описа на Районна
прокуратура – Бургас (РП – Бургас), водено за престъпление по чл. 209, ал.1
от НК.
Определението на РС – Бургас е обжалвано от лицата И.Д. К. с ЕГН
********** и П. Д. К. с ЕГН **********, в качеството им на пострадали. В
частната жалба се излагат доводи за неправилност както на обжалваното
определение, така и на прекратителното постановление на прокуратурата.
Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на определение, с
което се отменя прекратяването на наказателното производство, а делото се
връща на РП – Бургас за продължаване действията по разследване.
Бургаският окръжен съд (БОС), след като се запозна с наведените в
жалбата доводи и след служебна проверка на събраните в хода на
разследването и приложени по ДП доказателства, в пределите на
правомощията си по чл. 243 ал. 8 от НПК, установи следното:
1
Досъдебно производство № 391/2017 г. по описа на ОД на МВР –
Бургас, пор. № 3543/2017 г. на РП – Бургас, е образувано на 24.11.2017 г., по
реда на чл. 212, ал.1 от НПК, с постановление на прокурор при РП – Бургас
затова, че за периода от септември 2012 г. до 2014 г. в гр. Бургас,
представител на “ОТП Факторинг България” ЕАД, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у И. Д. К. и П. Д. К. и с
това им причинил имотна вреда – престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.
В хода на воденото разследване са разпитани служители на “ОТП
Факторинг България” ЕАД, разпитани са жалбоподателките И. и П. К.,
събрани са множество писмени доказателства и доказателствени средства,
включително банкови документи. В хода на разследването не е привлечен
обвиняем.
С постановление на РП – Бургас от 10.02.2021 г. досъдебното
производство е било прекратено на основание чл. 243, ал.1 т.1, вр. чл. 24, ал.1,
т.1 от НПК. В мотивите си, наблюдаващият прокурор е посочил, че събраните
доказателства не са доказали наличието у представител / представители на
„ОТП Факторинг България" ЕАД, или на други лица, на пряк умисъл за
измама. За да направи този извод, прокурорът се е позовал на
обстоятелството, че действията на представляващите ОТП Факторинг
България" ЕАД лица се явяват резултат от споразумение за сътрудничество за
възлагане на вземането за събиране от 06.06.2011 г. и допълнително
споразумение от 18/21.09.2012 г. и приложение № 1 към него, съгласно които
„Банка ДСК" ЕАД е възложител на „ОТП Факторинг“ ЕАД за събиране на
изискуеми кредити, включително и този, отпуснат на жалбоподателките К.. В
постановлението се посочва още, че поради тези споразумения, „ОТП
Факторинг България" ЕАД е поело задължение да извършва съдействие при
извънсъдебното събиране на просрочени кредити, изразяващо се в
установяване на контакт с длъжниците, изпращане на покани за доброволно
изпълнение, водене на преговори за доброволно погасяване на дължимите
кредити. Ето защо, според представителя на държавното обвинение, в
конкретният случай ставало дума за гражданскоправни отношения.
Прокурорският акт е бил обжалван от жалбоподателките пред РС –
Бургас, като по този повод е било образувано ЧНД № 1442/2021 г. по описа на
същия съд. На 10.05.2021 г. съдът постановил обжалваното определение, с
2
което потвърдил постановлението на прокуратурата за прекратяване на
процесното ДП. Съдът също е приел наличието на прекратителното
основание по чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, обосновавайки се с липсата на
доказателства за умисъл у служители на „ОТП Факторинг България" ЕАД да
извършат престъпление и наличието на спорни гражданскоправни
взаимоотношения.
Настоящият въззивен съдебен състав намира жалбата, с която е сезиран,
за процесуално допустима. Тя е подадена в законоустановения срок от лица,
които предвид характера на разследваното престъпление и твърденията им, че
са претърпели имуществени вреди от него, имат защитим правен интерес от
инстанционна проверка на не влязъл в сила съдебен акт, произнесен по реда
на чл. 243, ал.5 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Доказателствата и доказателствените средства, събрани досега в хода на
разследването, налагат следната фактическа обстановка:
На 22.02.2008 г. между „Банка ДСК" ЕАД от една страна и свидетелките
И. Д. К. и П. Д. К. (жалбоподателките К.) бил сключен договор за паричен
кредит (л. л. 134-135, т. ІІ от ДП) за покупка на недвижим имот за сумата от
300 000 лева, който бил обезпечен с договорна ипотека (л. л. 58-62, т. ІІІ от
ДП), сключена в полза на банката. До 02.01.2009 г. кредитът бил обслужван
редовно.
На 02.11.2009 г., след подадена молба от жалбоподателките кредитът да
бъде преструктуриран, между тях и банката било подписано споразумение за
допълнително финансиране с 150 000 лева, с дванадесет месечен гратисен
период по главница, заплащане на част от дължимата лихва и при запазване
срока на издължаване (л. 72, т. V от ДП). На 02.06.2010 г. поради неплащане
на дължими суми, банката превърнала кредита предсрочно изискуем.
На 06.06.2011 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“
ЕООД било сключено рамково споразумение, регламентиращо отношенията
им по повод събиране на вземания по необслужени кредити, отпуснати от
банката (л. л. 10-19, т. V от ДП). Съгласно чл. 1, ал.1 от това споразумение,
банката възлагала на търговското дружество задължение да й оказва
съдействие при извънсъдебно събиране на вземания на банката по просрочени
кредити на физически и юридически лица.
На 09.04.2012 г. по молба на „Банка ДСК“ ЕАД, Районен съд – Царево
3
издал Заповед № 166/09.04.2012 г. за незабавно изпълнение на парично
задължение (л. 7, т. ІІІ от ДП) срещу жалбоподателките, както и изпълнителен
лист.
На 21.09.2012 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“
ЕООД било сключено Допълнително споразумение № 18 (л. 81, т. V от ДП)
към Рамково споразумение от 06.06.2011 г., с което банката възлагала на
търговското дружество събирането в съдебна и в извънсъдебна фаза на пакет
от 2796 броя кредити на физически лица, обезпечени с кредити, описани в
Приложение 1 към допълнителното споразумение. В цитираното приложение
(л. л. 82-103, т. V от ДП) под № 208 (л. 84, т. V от ДП) бил описан кредитът на
жалбоподателките. По този повод били осъществявани срещи между
жалбоподателките и служители на „ОТП Факторинг България“ ЕАД за
постигане на извън съдебно споразумение за изплащане на обявения за
предсрочно изискуем кредит.
На 03.10.2012 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД изготвило и
изпратило до жалбоподателките покана за доброволно изпълнение на
просрочено вземане към Банка ДСК (л. л. 21-22, т. ІІІ от ДП). В поканата
изрично било посочено, че всички плащания, които следва да направят
жалбоподателките в изпълнение на задълженията по кредита, трябва да станат
по банков път и по сметката на кредитора, т.е., на банката.
На 05.02.2013 г. на база издадения изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 33/2013 г. при ЧСИ Росица Стоянова с взискател
„Банка ДСК" ЕАД срещу длъжниците – жалбоподателките И. Д. К. и П. Д. К.
(т. І от ДП). На 15.02.2013 г. ЧСИ Стоянова отправила към жалбоподателките
покана за доброволно изпълнение (л. 11, т. ІІІ от ДП).
На 27.03.2013 г., след проведени разговори на жалбоподателките със
служители на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, между „Банка ДСК" ЕАД и
жалбоподателките И.К. и П.К. било сключено извънсъдебно споразумение за
срок от 12 месеца (л. л. 2-3, т. ІІІ от ДП), по силата на което
кредитополучателите – И. и П. К. се задължавали да правят ежемесечни
вноски по кредита в размер на по 2500 лв. За срока на извънсъдебното
споразумение изпълнително дело било спряно. Направените вноски от К. по
извънсъдебното споразумение били в размер на 20 791,17 лв., вместо
договорения размер от 30 000 лв. На 22.05.2014 г. поради изтичане на срока
4
на извънсъдебното споразумение и невъзможност за извършване на
рефинансиране на кредита ЧСИ Стоянова възобновила по искане на банката
изпълнителното дело и насрочила публична продан, която на 17.06.2014 г.
била спряна. На 05.03.2015 г., поради непостигане на съгласие между
страните за рефинансиране на кредита, ЧСИ Стоянова, отново по молба на
банката, насрочила нова публична продан на ипотекирания имот. Видно от
писмо на „Банка ДСК“ от 01.09.2017 г., вх. № 251000-20529/05.09.2017 г. на
ОД на МВР (т. І от ДП) на банката в периода от 10.04.2012 г. до 27.03.2013 г.
(дата на сключване на извънсъдебното споразумение) и за периода от
10.04.2014 г. до 18.07.2017 г. по кредита не са били извършвани плащания.
На 12.07.2017 г. била проведена среща от служители на „ОТП
Факторинг България ЕАД със св. И.К. и адвокат Илиана Мелоконян, които
били уведомени, че вземането по ипотечния кредит не е цедирано на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, а е възложено за извънсъдебно управление на
дружеството. Предоставена била информация за остатъчния размер на дълга и
неговото нормиране. Обсъдени били различни варианти за сключване на
споразумение за плащане. На 18.07.2017г. било направено плащане от 5 000
лева, а на 19.07.2017 г. – плащане в размер на 20 000 лева, с които суми била
погасена главница.
На 27.07.2017 г., при проведена нова среща с жалбоподателките, било
договорено сключване на извънсъдебно споразумение (л. 38, т. VІ от ДП). С
решение от 14.08.2017 г. банката одобрила сключване на ново извънсъдебно
споразумение със свидетелките И. и П. К. за срок от 12 месеца с вноска от 2
466,18 лева, а образуваното изпълнително дело при ЧСИ Стоянова било
спряно за срока на коректното изпълнение на условията по изънсъдебно
споразумение.
След изтичане срока на последното споразумение, през месец август
2018 г. се осъществили многократни срещи между длъжниците - свидетелките
К. и К. и представители на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с цел постигане
на ново извънсъдебно споразумение за обслужване на задълженията, но без
резултат, и по искане на банката било възобновено изпълнителното дело от
ЧСИ Стоянова, и съответно били предприети действия по опис, оценка и
продажба на ипотекирания имот.
Между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг“ ЕООД с ЕИК *********
5
с правоприемник „ОТП Факторинг“ ЕАД никога не е сключван договор за
цесия относно кредитното задължение на К. и К. (л. 42, т. VІ от ДП).
В хода на разследването, при разпита си като свидетели,
жалбоподателките са представили копия от платежни нареждания и
операционни бележки (л. л. 70-112, т. ІІ от ДП).
Изложеното дотук мотивира настоящият въззивен състав да направи
извод за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно
определение и на прекратителното постановление на РП – Бургас, което то
потвърждава. Въпреки проведеното всестранно, обективно и пълно
разследване, липсват доказателства, установяващи верността на твърденията
на жалбоподателките К., че служители на дружеството „ОТП Факторинг“
ЕООД са извършили действия, осъществяващи изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 209, ал.1 от НК.
Видно от представените писмени доказателства – Рамково
споразумение от 06.06.2011 г., сключено между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП
Факторинг България“ ЕООД, регламентиращо отношенията им по повод
събиране на вземания по необслужени кредити, отпуснати от банката, както и
от Допълнително споразумение № 18 от 21.09.2012 г. между „Банка ДСК“
ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕООД, последното дружество е било
оправомощено да извършва всички необходими и допустими от закона
действия от името на банката за събиране на просрочени вземания,
включително и това на жалбоподателките, като издирва и провежда разговори
с длъжниците с цел изплащане на дълга, респ. сключване на извънсъдебни
споразумения за разсрочване на плащането. В конкретният случай, описаните
в жалбите и в показанията на жалбоподателките К. действия на служители на
„ОТП Факторинг България“, включително и изискването на последните само
с тях да се водят преговори, неправилно са били изтълкувани като действия
на цесионер – законодателството допуска кредитор да упълномощи трето
лице да води от негово име преговори с длъжник за извънсъдебно събиране на
дълга и за това упълномощаване не се изисква съгласието на длъжника. Защо
жалбоподателките са изпаднали в забава, дали кредиторът е имал право да
обяви кредита за предсрочно изискуем и да иска издаване на изпълнителен
лист, дали основателно банката е отказала да води самостоятелни преговори с
изпадналия в забава длъжник и вместо това е предоставила това право на
6
трето упълномощено лице, дали предлаганите от „ОТП Факторинг България“
условия са били изгодни за жалбоподателките и прочее, са все обстоятелства,
които имат гражданскоправен характер и са ирелевантни за наказателното
производство. В случая е важно, че служителите на въпросното дружество са
били надлежно оправомощени от банката да извършват действия по събиране
на предсрочно изискуемо вземане на самата банка, като действията им не са
надхвърлили обемът от правомощия, надлежно уреден в посочените
споразумения. Впрочем, твърденията на жалбоподателките, че са били
заблудени, че техен кредитор вече е „ОТП Факторинг България“, се
опровергава от представените по делото писмени доказателства за
провеждана през целия инкриминиран период от време комуникация на
жалбоподателките с банката и най-вече от сключеното на 27.03.2013 г.
извънсъдебно споразумение на Кирови с „Банка ДСК“ ЕАД за разсрочено
изплащане на задължението.
Представените от самите жалбоподателки писмени доказателства за
извършени плащания по банков път на вноски за погасяване на дължимия
кредит, за посочения от тях и инкриминиран период от време - от септември
2012 г. до 2014 г., опровергават твърденията им, че в този период те са
внасяли дължимите вноски по сметка на „ОТП Факторинг България“. Видно
от платежните нареждания за този период, сметката, по която са превеждани
парите, е на ЧСИ Стоянова. Тази сметка е изрично посочена в
извънсъдебното споразумение от 27.03.2013 г. като сметка, по която
жалбоподателките К., като длъжници по кредита на банката, са длъжни да
внасят месечните си вноски съгласно плана за погасяване на дълга, посочен в
самото споразумение. Представените по делото операционни бележки,
издавани на каса по повод вноски, направени от жалбоподателките в
инкриминирания период от време, съдържат номерът, под който „Банка ДСК“
ЕАД сама е означила кредита - № 15191596 (виж писмо от 18.04.2011 г. – л.
123 от т. ІІ на ДП и приложените по делото извънсъдебни споразумения), т.е.,
сумите, внасяни от К., са отивали за погасяването на ипотечният им кредит.
Извън посочените и приложени по делото платежни документи, липсват
писмени доказателства за извършени други плащания по кредита, а по
признанията на самите жалбоподателки, съдържащи се в техните показания,
такива доказателства няма.
Предвид изложеното, правилни и законосъобразни са изводите на
7
наблюдаващият досъдебното производство прокурор и на районния съд, че
наказателното производство, водено по ДП № 391/2017 г. по описа на ОД на
МВР – Бургас, пор. № 3543/2017 г. на РП – Бургас, следва да се прекрати
поради наличието прекратителното основание по чл. 24, ал.1 т.1 от НПК –
действията на служителите от „ОТП Факторинг България“ не осъществяват
от обективна и субективна страна състав на престъпление от Особената част
на НК и в частност – на чл. 209, ал.1 от НК. Между жалбподателките И.К. и
П.К. от една страна, и „Банка ДСК“ ЕАД, от друга, са налице неуредени
гражданскоправни взаимоотношения, които не могат и не бива да бъдат
разрешавани по наказателноправен път.
Ето защо, след като намери фактическите и правни изводи на
първоинстанционните съд и прокуратура за обосновани, правилни и
законосъобразни, настоящият въззивен състав прецени, че следва да потвърди
изцяло атакуваното съдебно определение.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 217 от 10.05.2021 г. на Районен съд –
Бургас, постановено по ЧНД № 1442/2021 г. по описа на същия съд, с което е
потвърдено Постановление на Районна прокуратура – Бургас от 10.02.2021 г.
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 391/2017 г. по
описа на ОД на МВР Бургас, пор. № 3543/2017 г., по описа на Районна
прокуратура – Бургас, водено за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8