№ 10431
гр. С., 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110171447 по описа за 2021 година
Предявен е иск, с правно основание чл.411 от КЗ за сумата от 1635,51 лева,
представляваща регресно вземане по заплатено обезщетение по застраховка Каско на МПС
на увреденото лице (с включени 15 лева ликвидационни разноски), ведно със законната
лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 12.03.2021г. в гр.С., на ул. ... настъпило ПТП, при което л.а. „Ф.“ с
рег.№ СА ... СМ, като предприел маневра ляв завой за потегляне от паркирано положение,
не пропуска и реализира ПТП с извършващия маневра на заден ход л.а. „Ф. Т.“, с рег.№ СВ
... МР и нанася увреждания в задната част на л.а. „Ф. Т.“.
Сочи, че за събитието е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от
12.03.2021г., подписан без възражения от участниците в инцидента. Поддържа, че при
ищцовото дружество била образувана преписка по щета № .... г., като застрахованото МПС
било огледано от експерти на дружеството и повредите били описани в опис-протокол.
Твърди се, че щетите са отремонтирани в доверен сервиз на застрахователя – ФИРМА
ЕООД, като цената на ремонта е в общ размер на 1621,551 лева, за която сума е издадена
фактура № 0.../25.03.2021г. Сумата била изплатена от ищеца, в едно със сторените
ликвидационни разноски по щетата в размер на 15 лева. Виновният за ПТП водач се твърди
да има задължителна застраховка Гражданска отговорност при ответника и че след
изплащана на обезщетението и ищецът е встъпил в правата на застрахования водач на
увредения автомобил и е изпратил на ФИРМА АД покана за доброволно изпълнение на
регресната претенция. Ответникът отказал да плати. При тези твърдения моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която
1
предявения иск се оспорва като неоснователен. Оспорва механизма на настъпилото ПТП и
причинно следствената връзка на вредите от него.Твърди съпричиняване на водача на
увредения автомобил. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, че на 12.03.2021г. в гр.С., на ул. ... е настъпило ПТП.
Не е спорно и наличието на твърдените застрахователни правоотношения към датата
на ПТП – между ищеца и собственика на л.а. „Ф. Т.“, с рег.№ СВ ... МР по застраховка
„Каско на МПС“ и между ответника и собственика на увреждащия автомобил по
застраховка „Гражданска отговорност“. Не се оспорва и, че по образуваната при ищеца
преписка по щета № .... е определено и платено застрахователно обезщетение в размер на
1621,51 лева за претърпените от процесното ПТП вреди. Не е спорно, че ответникът е бил
поканен да възстанови на ищеца платеното обезщетение заедно с ликводационните разноски
в размер на 15 лева, което не е сторил.
За установяване механизма на настъпване на ПТП е изслушана САТЕ по делото и
според заключението на вещото лице по нея от техническа гледна точка и от приложените
по делото доказателства може да се направи извода, че причината за настъпване на ПТП е
поведението на водача на л.а.“Ф.“ с рег.№ СА ... СМ, който при маневра за ляв завой не е
изчакал извършване на маневрата за движение за заден ход на л.а. „Ф. Т.“ с рег.№ СВ ... МР
и е реализирал ПТП с него. Изслушано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че при
движение на заден ход,възприема движещите се превозни средства, които се движат напред
и които се движат по улицата. Обикновено движението напред е по – бързо, но скоростта
при удара в случая не е била голяма, предвид получените увреждания. Ако водачът на Ф. е
потеглил първи, тогава причината за ПТП би била поведението на водача на л.а.“Ф. Т.“,
който не е изчакал извършване на маневра завой на ляво, но ако водачът на л.а.“Ф. Т.“ е
потеглил първи, тогава причината е поведението на другия водач.
По делото е разпитан свидетелят Р. В. Т., който в разпита си заявява, че излизайки
назад от паркирано положение пред болница С., с включени аварийни светлини, усетил
удар отзад. Твърди, че ударът е настъпил, когато колата му вече е била по средата на двете
платна за движение на улицата, в който момент свидетелят видял в огледалото си за задно
виждане, че такси, паркирало от другата страна на същата улица, тръгва на ляво и удря
управлявания от свидетеля Т. автомобил в десния заден калник. От посочените свидетелски
показания, съпоставени със заключението на изцяло кредитираната от съда САТЕ, приета по
делото, се установява, че пръв е потеглил л.а.“Ф. Т.“. Този извод е верен и защото според
разясненията на вещото лице, дадени при изслушването му в открито съдебно заседание,
при движение на заден ход, автомобилът се движи по – бавно, а напред – по – бързо. За да се
намира на средата на двете платна при настъпване на удара л.а. “Ф. Т.“ , който следва да се е
движил по – бавно от двата автомобила, понеже се е движил назад, то значи е тръгнал преди
другия автомобил, който движейки се напред, по – бързо достига мястото на удара. При това
2
положение съдът намира за достоверен изводът, направен от вещото лице, че виновен за
процесното ПТП е водачът на л.а.“Ф.“ с рег.№ СА ... СМ, който при маневра за ляв завой не
е изчакал извършване на маневрата за движение за заден ход на л.а. „Ф. Т.“ с рег.№ СВ ...
МР и е реализирал ПТП с него.
Следователно, по делото се установяват наличието на предпоставките от фактическия
състав на чл. 411, ал.1 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника ФИРМА АД в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия
причинител, за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховката „Каско”,
изплатено от ищеца на увреденото и застраховано от него лице, ето защо следва да се
разгледа и въпросът за размера на суброгационното вземане по чл. 411, ал.1 от КЗ на
ищеца ФИРМА АД.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка „ГО” са изрично определени от закона - чл. 411, ал.1 КЗ, който постановява,
че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните
разходи за определянето му.
За установяване на спорното обстоятелство е прието заключение на САТЕ, съгласно
което стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Ф. Т.“ с рег.№ СВ ... МР,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1621,51 лева. Размерът на
застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с
клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и разпоредбите на КЗ, като
съгласно чл. 386, ал.2 от КЗ то трябва да бъде равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение за имуществени
вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените трети лица, се определя по
правилата на чл. 499 от КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Съгласно чл.
499, ал.2 от КЗ, в разглежданите случаи, обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от
КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не
ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо
действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – аргумент от чл.4 от
Наредба № 24/2006 на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие – чл.386 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката
3
към Наредба № 24/08.03.2006г. /В този смисъл Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 652/2009 г., I т. о., Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о.,
Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и др./. При частични
вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за
части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се
намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е
в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи
не следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се
достигнало до несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата.
Единственото ограничение на размера на обезщетението, което законът предвижда е, че
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество.
По делото са представени доказателства, че за отстраняване повредите от процесното
ПТП, ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер на 1621,51 лева.
Заключението на САТЕ дава че стойността, необходима за възстановяването на увредения
автомобил е 1621,5 лева, която е сума равна на от платената от ищеца, което означава, че се
явява дължима и предявеният за нея иск - основателен. По тези съображения съдът приема,
че искът като основателен следва да се уважи, като следва да бъде присъдена в полза на
ищеца и стойността на направените ликвидационни разноски от 15 лева.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 928 лева (от които 65,46 лева – държавна такса, 400
лева – депозит за вещо лице по САТЕ, 50 лева – депозит за свидетел и 413, 47 лева –
възнаграждение за адвокат).
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА АД, с ЕИК: .... ЗД да заплати на ФИРМА АД, с ЕИК: .... , на
основание чл.411 от КЗ сумата от 1635,51 лева, представляваща регресно вземане по
заплатено обезщетение по застраховка Каско на МПС на увреденото лице (с включени 15
лева ликвидационни разноски), ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване
на исковата молба – 13.12.2021г., до окончателното изплащане, за вреди от ПТП, настъпило
на 12.03.2021г. в гр.С., на ул. ... настъпило ПТП, между л.а. „Ф.“ с рег.№ СА ... СМ, и л.а.
„Ф. Т.“, с рег.№ СВ ... МР.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ФИРМА АД, с ЕИК: .... ЗД да заплати на
ФИРМА АД, с ЕИК: ...., сумата от 928 лева – разноски в производството.
4
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5