№ 172
гр. Варна, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110205004 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Лана ЕМ” ЕООД, представлявано от С.М.Н., против Наказателно постановление №
03-008079/28.06.2017г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" -
Варна, с което на „Лана ЕМ” ЕООД е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 1 500 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414
ал.1 от КТ.
По повод на тази жалба е било образувано НАХД № 2278/2021г. по описа на
ВРС, като постановеното решение, след обжалване е било отменено, а делото върнато
за ново разглеждане.
В жалбата се твърди, че постановлението не е било връчвано на
представляващият на юридическото лице и че за него е било узнато след получаване на
писмо от НАП-Варна за наличие на публични задължения . Сочи се, че
постановлението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и се иска неговата
отмяна или намаляване на размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания. По същество адв.Д. изразява становище, че в случая е
1
изтекла предвидената в закона абсолютна погасителна давност и се иска отмяна на
постановлението, както и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява
упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди
атакуваното наказателно постановление.Ю.к. О. изразява становище, че в случая
следва да се приложат давностните срокове, предвидени в ДОПК, тъй като са били
предприети действия по изпълнение на наложената санкция , с което давността е била
прекъсната.Прави и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През м.юни 2017г., по повод постъпил сигнал, служители на Д”ИТ”-Варна, една
от които св. М.М., извършили проверка в магазин за дрехи, намиращ се в гр.Варна, на
ъгъла на бул.”Чаталджа” № 8 с ул.“Цар Асен“ № 62 , стопанисван от „Лана ЕМ”
ЕООД. В последствие била насрочена и документална проверка. Установило се, че със
Заповед № 008/01.08.2016г. работодателят е установил сумирано изчисляване на
работното време с отчетен период шест месеца, считано от 01.08.2016г. От
представените отчети за работното време за периода от м.август 2016г. до м.януари
2017г. включително, св.М. установила, че назначената като „ продавач-консултант“
работничка Р.Д. , при нормочасове за периода 976 часа, реално е отработила 984 часа,
тъй като 15.08.2016г. е бил обявен за почивен/ неприсъствен с решение на Общински
съвет-Варна. Въпреки това, на същата не е било изплатено трудово възнаграждение за
положения извънреден труд в разчетно-платежната ведомост за м.януари 2017г.
С оглед на установеното при проверката, на 19.06.2017г. св.М. съставила
против „Лана Ем” ЕООД акт за установяване на административно нарушение, в който
описала установеното нарушение и го квалифицирала като такова по чл.262 ал.1 т.4 в
чл.128 т.2 и чл.150 от КТ.Било посочено, че нарушението е извършено на 16.02.2017г. ,
до която дата е следвало да се изплати трудовото възнаграждение на работника
съгласно установената периодичност на плащане на трудовото възнаграждение и
периода, в който е било въведено сумирано изчисление на работното време. Актът бил
предявен на представляващият дружеството, като възражения тогава не били
направени. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения , в
които било посочено, че работничката има отработени по график 984 часа, че за
периода м.август 2016г. –м.януари 2017г. е ползвала 4 дни неплатен отпуск и че със
заповед за нея 30.01.2017г. е бил почивен.Поради това и било формулирано искане
актът да бъде отменен.Възраженията били разгледани и било дадено становище, че
нарушението безспорно е извършено , тъй като работника е полагал труд на 15.08.,
който е бил обявен за почивен и неработен.
Въз основа на издадения акт било издадено и атакуваното наказателно
2
постановление № 03-008079 / 28.06.2017г.С него административно-наказващият орган
изцяло възприел констатациите , описани в акта , както и правната квалификация на
нарушението по чл.262 ал.1 т.4 вр. чл.128 т.2 и чл.150 от КТ. За него на основание
чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ на „Лана ЕМ” ЕООД била наложена „Имуществена
санкция” в размер на 1500лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св. М.М.-
актосъставител , чиито показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно,
обективно и пълно. От тях се установи, че нарушението е констатирано при проверка в
обекта и по представени документи, че реално работника е отработил повече часове
поради положен труд на 15.08.2017г., като не е било изплатено трудово
възнаграждение за този извънреден труд.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства и тези по административно-наказателната преписка, както и тези,
приложени при първоначалното разглеждане на делото, които преценени в тяхната
съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, като съобразно доказателствата по
делото съдът намира, че е подадена и в срок. На наказателното постановление е
направено отбелязване, че е влязло в сила на 12.12.2017г. по реда на чл.58 ал.2 от
ЗАНН. По делото обаче не са приложени доказателства за това, че в случая правилно е
била приложена тази процедура. Приложено е копие от известие за доставяне на
наказателното постановление, в което обаче няма каквито и да било вписвания.Не са
приложени и протоколи за евентуално посещение на адреса на санкционираното
юридическо лице, които да обективират направени опити за връчване на
постановлението.На следващо място, разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН, действала
към него момент, е предвиждала изрично, че когато нарушителят не се намери на
посочения от него адрес, а новия му е адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва
това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на
отбелязването. В случая такова вписване, че новия адрес на нарушителя не е известен,
няма. Поради това и съобразно константната практика на Административен съд-
Варна, съдът намира, че жалбата е депозирана в срок с оглед датата, на която
наказателното постановление е станало известно за нарушителя , поради което и е
приета за разглеждане.
Наказателното постановление № 03- 008079 / 28.06.2017г. е издадено от
3
компетентен орган- от Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна на
основание чл.416 ал.5 от КТ .В хода на административно наказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, както и в
едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН , считано от датата на съставяне и връчване
на акта.Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН., съдържа пълно описание
на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и
доказателствата, които го потвърждават.Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере обвинението и срещу какво
да се организира защитата.Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано.Поради това и доколкото правото на
защита е било реализирано в пълнота с подаване на жалбата, въз основа на която пък е
образувано и настоящото съдебно производство, съдът намира че в хода на
производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон, като
е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за
безспорно установено, че работодателят не е начислил и изплатил на Р.Д. трудово
възнаграждение за положен извънреден труд при работа при установено сумиране на
работното време. Това се установява от приложеното по делото заверено копие от
ведомост за заплата за м.01.2017г., график за работа , отчети за работното време от
м.август 2016г. до м.януари 2017г., вътрешни правила за структура и организация на
работната заплата , заповед за ползване на платен годишен отпуск, трудов договор и
споразумение към него и др. От тях е видно, че Р.Д. е полагала труд на 15.08.2016г.,
който съгласно решение на Общинския съвет на гр.Варна е бил обявен за
неприсъствен ден, както и че в обекта е било установено сумирано изчисляване на
работното време с отчетен период на шест месеца, считано от 01.08.2016г. Съгласно
чл.9 „б“ ал.1 от Наредбата за работното време, отпуските и почивките, при сумирано
изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ , се определя норма за
продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като
броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по
дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия
договор.При прилагане на това правило се установява, че в случая, поради положения
на 15.08.2016г. труд от страна на работника , тази норма е била надвишена.Поради
това и след като е бил положен извънреден труд, то съгласно чл.262 ал.1 т.4 от КТ , е
следвало той да бъде изплатен от работодателя , което не е било сторено. Поради това
съдът намира, че правилно е било прието, че от страна на „ Лана Ем“ ЕООД е било
допуснато нарушение на чл.262 ал.1 т.4 вр. чл.128 т.1 от КТ , където именно са
4
предвидени задълженията на работодателя свързани с начисляване и изплащане в срок
на трудови възнаграждения с увеличен размер за полагане на извънреден
труд.
Правилно е била ангажирана отговорността на „Лана ЕМ” ЕООД в качеството
му на работодател. чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна
същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния
субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния
случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина,
степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.1
от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство , каквото имаме в настоящият случай.Наказващият орган е
наложил на „ Лана ЕМ ” ЕООД „ имуществена санкция” в минималния предвиден в
закона размер от 1 500лв. , като това наказание е било съответно на извършеното
нарушение.
Независимо от това обаче, като съобрази изминалия период от време от
извършване на нарушението до настоящият момент, съдът намира, че атакуваното
постановление следва да бъде отменено, тъй като е изтекъл срокът, в който законът е
предвидил, че трябва да се реализира наказателната отговорност, вкл. по
административни дела. Този срок е приложим в административно-наказателното
производство на основание чл.84 ЗАНН. Изтичането на предвидената от закона
давност е обстоятелство, което изключва отговорността. Според чл. 11 от ЗАНН, по
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността и др.
се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се
предвижда друго. Чл.34 от ЗАНН не предвижда друго, тъй като регламентира срок за
издаване на акт и за издаване на наказателно постановление, но не и давностен срок за
приключване на цялостното административно-наказателно производство пред всички
инстанции, вкл. съдебните. По тези съображения съдът намира, че следва да намери
приложение чл. 80 от НК, който урежда сроковете, в които следва да приключи едно
наказателно производство, било то и административно. Обратното би било нелогично,
т.к. би означавало извършителят на административно нарушение да бъде поставен в
по-неблагоприятно положение от извършителят на престъпление. В този смисъл е
Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. на ВКС по Т.д. № 1/2014 г. на ОСНК
и ОСС на ІІ колегия на ВАС. Действително, в настоящият случай на „Лана Ем“ ЕООД
е наложена „ имуществена санкция“. В Тълкувателно решение № 3/07.03.2014г. на
ВАС е направено разграничение на правната природа на наказанията „ глоба“ и „
имуществена санкция“ и е прието, че доколкото имуществената санкция е вид
публично вземане, то давностните срокове, предвидени за изпълнение на
административното наказание "глоба" в чл. 82 ал. 1 б. "а" вр. с ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН,
5
не са приложими по отношение на "имуществената санкция", наложена с влязло в сила
наказателно постановление.В случая обаче наказателното постановление, с което е
наложена санкцията не е влязло в законна сила, за да се изследва дали давността за
събиране на вземането е била прекъсвана или не.Поради това и съдът намира, че
следва да намерят приложение
правилата на чл.81 ал.3 от НК по отношение на абсолютната давност. В чл.80 ал.1 т.5
от НК е предвиден тригодишен срок на обикновената давност, поради което давността
по чл. 81 ал.3 от НК е четири години и половина. В случая, прекъсващите давността
действия са издаването на акт и издаването на наказателно постановление .
Абсолютната давност по чл. 81 ал. 3 от НК от 4 години и 6 месеца, считано от датата
на деянието и считано от тази дата, същата е изтекла на 16.08.2021 г. С изтичането на
абсолютната давност, административно наказателното производство е следвало да
бъде прекратено, независимо от издаването на наказателното постановление, т.к.
същото все още не е било влязло в законна сила. Поради изложеното до тук съдът
намира, че атакуваното постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на „Лана Ем“ ЕООД да се
присъдят направените по делото при разглеждането му във всички инстанции разноски
в размер на 350лв., за които по к.а.н.д. № 1930/2021г. на Административен съд-Варна е
представен договор за правна защита и съдействие списък с разноски.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-008079/28.06.2017г. на Директора на
Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „Лана ЕМ” ЕООД е
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 500 лева,
на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна да заплати на „Лана
ЕМ” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 350 лв., представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6