№ 879
гр. Варна, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100501251 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Етажна собственост в сграда с
административен адрес: гр. Варна, к.к. „Св. Константин и Елена“, ул. „50-та“ № 27,
жилищен комплекс „Катерина 1“, представлявана от управителя О.Вл.Ш. срещу Решение №
617 от 27.02.2023г. по гр.д. № 3097/2022г. по описа на ВРС, 34-ти състав, поправено с
Решение № 850 от 15.03.2023г., В ЧАСТТА , с която на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД вр. чл. 38 и чл. 6, ал. т. 8 и т. 10 от ЗУЕС е отхвърлен предявеният от въззивника
срещу А. М. Ж., гражданка на Руската Федерация, *********** иск за осъждане на
ответницата да заплати на Етажната собственост сумата над 148.30 лева до
претендираните 1986.84 лева, представляваща три броя незаплатени годишни вноски за
управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на етажната собственост,
формирана като сбор от дължимите суми за периода от 01.09.2018г. до 31.08.2021г., с размер
на вноската от 630.04 лева за периода от 01.09.2018г. до 31.08.2019г., задължение
произтичащо от Решение № 4 от Протокол от ОС на ЕС от 21.06.2018г.; за периода от
01.09.2019г. до 31.08.2020г. сумата от 678.40 лева и за периода от 01.09.2020г. до
31.08.2021г. – 678.40 лева, задължение произтичащо от Решение № 3 от Протокол от ОС на
ЕС от 14.08.2019г., с изключение на средствата за фонд „Ремонт и обновяване“, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
21.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната част, както и постановяване при нарушение на
1
съдопроизводствените правила. Поддържаните доводи са, че решенията на ОС на ЕС, чието
изпълнение се претендира в процеса, не са обжалвани и са влезли в сила. Изводът на ВРС за
недължимост на годишната такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС от
ответницата на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е необоснован и не почива на цялостен
анализ на доказателствата по делото. Същият, извлечен от отразеното от длъжностното лице
по призоваване на ответницата, че при посещение на 27.04.2022г. на адреса по данни на
К.Цв., ответницата не се е прибирала в България от около три години е неправилен и
противоречи на установеното по делото от показанията именно на К.Цв., разпитан в
качеството на свидетел. Същият е заявил пред съда, че се е видял лично с ответницата през
2019г., за да я уведоми, както и че същата не е уведомявала управителя или собствениците,
че няма да я има тук. Самата ответницата в отговора си е заявила, че през 2019г. е била със
съпруга си в имота, по отношение на който се дължат исковите суми. По делото не е
установено ответницата да е отправила изявление до управителя на ЕС или друг собственик,
няма отразяване в книгата на ЕС, нито са налице отправени искания за намаляване или
освобождаване напълно от дължимите в исковия период годишни такси на основание чл. 51,
ал. 2 от ЗУЕС. Доколкото по оспорванията по делото не са ангажирани доказателства, да се
приеме обратното е необективно. Отделно, в отговора на исковата молба ответницата е
признала, че на 29.05.2022г. в жилището й е било изключено електричеството, когато там
живеела дъщеря й. Т.е. освен нея, апартамента се обитава и от членовете на семейството й,
поради което само нейното отсъствие не е достатъчно да се приеме наличие на основанието
по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Дори да се приеме, че отразеното от призовкаря е вярно, то
дължима остава годишната такса за 2019г., а констатацията на длъжностното лице не се
отнася и за членовете на семейството на етажния собственик. Освен това на страните по
делото не е дадена възможност да изразят становище по тази констатация на длъжностното
лице по призоваване, не са дадени указания за предприемане на съответни процесуални
действия в тази връзка, с което е нарушено и ограничено правото на защита на ищеца.
Посочено е, че почти всички собственици в ЕС са чужденци и също не живеят в имотите си
без прекъсване. Задължение на ответницата е било да уведоми за отсъствието си и неговата
продължителност, като впише в книгата на ЕС времето, през което няма да ползва
самостоятелния си обект съгласно т. 5 на чл. 7, ал. 2 от ЗУЕС. Поради всичко изложено е
отправено искане решението да се отмени в обжалваната част и вместо него се постанови
друго, с което предявеният иск да се уважи в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба не е постъпил
отвъззиваемата страна.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като въззивникът претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
2
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Етажна собственост в сграда
с административен адрес: гр. Варна, к.к. „Св. Константин и Елена“, ул. „50-та“ № 27,
жилищен комплекс „Катерина 1“, представлявана от управителя О.Вл.Ш. срещу А. М. Ж.,
гражданка на Руската Федерация, *********** осъдителни искове за реално изпълнение с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I от ЗЗД вр. вр. чл. 38 и чл. 6, ал. т. 8 и т. 10 от ЗУЕС
посредством осъждане на ответницата да заплати на ЕС общата сума от 1986.84 лева,
представляваща неплатени три годишни вноски съставляващи разходи за управление и
поддръжка на общите части на сградата в режим на етажната собственост, формирана като
сбор от дължимите суми за периода от 01.09.2018г. до 31.08.2021г., дължими на основание
на взети Решение № 4 от Протокол от ОС на ЕС от 21.06.2018г. и Решение № 3 от Протокол
от ОС на ЕС от 14.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 21.12.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл:
ответницата е собственик на ап. № 27, с площ от 42.36 кв.м., ведно с изба № 19, с площ от
1.20 кв.м., както и на 1.454% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 7.34 кв.м. и
вписана в книгата на ЕС, заведена на 01.07.2016г. С Решение № 4 от Протокол от
21.06.2018г. на ОС на ЕС е прието годишната вноска за поддръжка и обслужване да бъде в
размер на 12.60 кв.м./кв.м. върху площта на притежавания от всеки собственик
самостоятелен обект в сградата. С Решение № 3 от Протокол от 14.08.2019г. от ОС на ЕС е
прието увеличение на вноската за поддръжка и обслужване на сградата с 1 лв., като
крайната сума е прието да възлиза общо но 13.65 лв./кв.м. годишно. Определената от ОС
годишна вноска, дължима от етажните собственици представлява дохода на ЕС за текущата
година, от който се разпределят средства за фонд „Ремонт и обновяване“, за фонд
„Непредвидени разходи“, за фонд „Резервен“ и за разходите по управление, поддържане и
обслужване на ОЧ на ЕС. Дължимата от ответницата такса е определена като сбор от
площта на самостоятелния обект /42.36 кв.м./ и притежаваните от нея ид.ч. от ОЧ на
сградата /7.34 кв.м./, умножено с коефициента, посочен в решенията на ОСЕС от 2018г. и от
2019г. Като собственик на самостоятелен обект в ЕС ответницата е заплащала дължимите
годишни вноски за поддръжка на сградата за 2017г. и за 2018г., но не е изпълнила
задължението си да заплати три поредни годишни вноски за поддръжка и обслужване на
сградата, а именно: 2018-2019г. – 630.04 лв.; 2019-2020г. – 678.40 лв. и 2020-31.08.2021г. –
678.40 лв. Чрез отправени покани от администратора на сградата на 07.06.2020г., на
06.04.2021г. и на 02.06.2021г. по имейл ******@*******.**, въведен като контакт, ответницата
е била уведомена за задълженията й в исковия размер, проведена е кореспонденция между
нея, дъщеря й и администратора на ЕС, въпреки което изпълнението не е последвало. Ето
защо е отправено искане за осъждане на ответницата да изпълни реално задължението си за
плащане на исковите суми.
В отговор на исковата молба, ответницата признала, че е собственик на
самостоятелен обект в сградата в режим на ЕС, съставляващ ап. 27 в гр. Варна, к.к. „Св. Св.
3
Константин и Елена“, ул. 50-та № 27. Заявила, че няма никакви договорни отношения с
инвеститора на сградата или негов правоприемник, нито договор с ЕС в комплекс „Катерина
1“ за управлението и поддръжката й. Заявила, че няма задължения за поддръжка на
територията. Релевирала е възражение, че на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС разходите за
управление, поддръжка на общата собственост не подлежат на заплащане от собственика,
ползвателя или наемателя, ако същите са се намирали в сградата по-малко от 30 дни през
календарната година. Посочила, че през 2018г. в обекта е живяла дъщеря й повече от 30 дни
и въз основа на устна уговорка с управителя на ЕС предавала в брой паричните средства за
поддръжка нему. Ответницата не е идвала в България, поради което е нямало как да плаща
дължимите суми в брой. През 2019г. е живяла в жилището си по-малко от 30 дни, идвала е в
страната със съпруга си и е обитавала обекта си от 25.08.2019г. до 10.09.2019г. През 2020г.
и 2021г. нито тя, нито роднините й не са били в България и не са ползвали апартамента. Ето
защо разходите за управление и поддръжка на общата собственост са недължими от нея.
Евентуално се е позовала на погасяване на паричното задължение по давност с изтичане на
тригодишна погасителна давност. Наред с това се е позовала, че ищецът я е възпрепятствал
да използва общите помещения на сградата. Така, на 29.05.2022г. по указание на О.Ш. в
собствения й апартамент е било изключено електричеството, когато в него живеела дъщеря
й. На писмена молба да бъде включено същото, получила отказ, вследствие на което дъщеря
й била лишена от възможността да използва електрическото осветление в жилището й в
продължение на месеци. Поради всичко изложено отправила искане предявените срещу нея
искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.
В първо съдебно заседание, ищецът чрез процесуален представител пояснил, че
сградата на ЕС е една, няма характеристиката на жилищен комплекс от затворен тип; няма
сключен договор за управление с инвеститор, поради което управлението на общите части в
сградата се осъществява по реда на ЗУЕС. През исковия период ответницата не е подавала
писмена молба, която да е била вписана в книгата на ЕС, че няма да ползва обекта си с оглед
ползване от привилегията по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Признала извършените от ответницата
плащания на вноски за управлението на ЕС относими за 2017-2018г. в брой
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено, че установеното по делото от фактическа страна в обжалваното решение е
коректно и пълно и съответства на установеното от настоящия съдебен състав.
Обжалваното решение в частта, с която предявените искове са уважени за сумата от
148.30 лв. – дължими от ответницата вноски в исковия период за фонд „Ремонт и
обновяване“, не е обжалвано и е влязло в сила.
Предмет на въззивен контрол е решението в останалата част, с която са отхвърлени
исковете за разликата над 148.30 лв. до пълния предявен размер от 1986.84 лв. – разходи за
управление и поддръжка на общите части, за които е прието, че са недължими от
ответницата на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
4
правни изводи:
Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. I от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В тежест на
ищеца по иск за реално изпълнение е да установи правопораждащият юридически факт, по
силата на който ответникът има правното задължение да плати парична сума в конкретен
размер, както и настъпилата изискуемост на задължението на ответника.
С оглед конкретно заявеното правопораждащо основание, предмет на исковете е
заплащане на сумата 1838.54 лв. – три годишни вноски съставляващи разходи за управление
и поддръжка на общите части на сградата в режим на етажната собственост, формирани
като сбор от дължимите суми за периода от 01.09.2018г. до 31.08.2021г., дължими на
основание взети Решение № 4 от Протокол от ОС на ЕС от 21.06.2018г. и Решение № 3 от
Протокол от ОС на ЕС от 14.08.2019г.
Установено е по делото, че са взети посочените решения на ОСЕС, по силата на
които е приет бюджет на ЕС за периода 2018г.-2022г., както и определен размер на
годишната вноска от 12.60 лева за квадратен метър върху площта на притежавания от всеки
собственик самостоятелен обект в сградата за времето от 01.09.2018г.-31.08.2019г., а с
последващото решение е определен размер на вноската за поддръжка и обслужване на
сградата от 13.65 лева за кв.м. годишно за периода от 01.09.2019г. – 31.08.2021г. Контролът
за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок
за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на
решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.
Определянето на срок за иска по чл. 40 от ЗУЕС е съобразено с това, че тези решения
засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква
сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Няма данни в
конкретния случай тези решения да са били обжалвани и отменени. А след влизането им в
сила решенията на ОС са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези
които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно
ще станат етажни собственици или обитатели. При недоказване, че пред съответния съд по
реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е предявен иск за отмяна на решенията на ОС на ЕС от
21.06.2018г. и от 14.08.2019г., както и че същите са били отменени, то тези решения
подлежат на изпълнение и обвързват ответницата. Ето защо съдът приема, че са налице
валидни взети решения по въпроси от компетентността на ОСЕС, от които се пораждат
задължения за собственик на самостоятелен обект в сградата да ги изпълни в определения
срок, както и че същите са влезли в законна сила.
Следователно, на основание възникналото правоотношение между етажната
собственост и ответницата, в качеството й на етажен собственик и адресат на взетите и
стабилизирани решения, в нейна тежест е възникнало парично задължение под формата на
дължими годишни вноски за управление и поддържане на общите части за времето от
01.09.2018г. до 31.08.2021г. съразмерно с площта на притежаваните от нея самостоятелен
обект /42.36 кв.м./ и ид.ч. от ОЧ /7.34 кв.м./. Паричното задължение, съобразно взетите
5
решения възлиза на 626.22 лв. за периода 01.09.2018г.-31.08.2019г. и на по 678.40 лв. за
следващите два периода или общо на 1983.02 лв.
Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС разходите за управление и
поддържане са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за
възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и
за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор
и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на
сградата. А поддържане на общите части съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗУЕС е дейност,
насочена към запазване на общите части в добро състояние. Собствениците в ЕС са длъжни
да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост /чл. 6, т. 8 от
ЗУЕС/, както и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата /чл. 6, т. 10 от ЗУЕС/.
Възникването на паричното задължение в установения размер е оспорено от
ответника на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС с твърдение, че в рамките на претендирания
период не е пребивавала в ЕС повече от 30 дни. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не се
заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик,
ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година. А съгласно чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС общото събрание с
мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части от общите части може да реши
собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една
календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление
и поддържане по ал. 1. За отсъствието се уведомява писмено председателят на управителния
съвет /управителят/.
Нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е императивна правна норма, по силата на която
етажният собственик не дължи заплащането на разходи за управление и поддържане на
общите части, ако е доказал пребиваването в собствения му имот за период само от 30 дни
или по-малко от 30 дни през една календарна година, дори и да не е подал декларация за
обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, да не е вписал тази негова декларация в книгата на
етажната собственост и въз основа на това да не е било постановено решение на Общото
събрание на ЕС за освобождаване му от плащане на тези разходи. Неподаването на
декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС и невписването в книгата на
етажната собственост на тези обстоятелства не обвързва съдът автоматично да приеме, че
няма основание за освобождаване на етажния собственик от плащане на разходите за
управлението и поддържането на ЕС. Действително, невписването на това обстоятелство в
книгата на етажната собственост представлява неизпълнение на задължение на етажния
собственик по чл. 7, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗУЕС, но законът не предвижда като
последица от неизпълнението на това задължение изключването по отношение на такъв
етажен собственик на прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. В този смисъл е
и даденото в съдебната практика разрешение съгласно Решение № 93 от 6.10.2022г. по гр.д.
№ 395/2022г. на ВКС, I ГО; Решение № 60181 от 20.10.2021г. по гр.д. № 86/2021г. на ВКС,
6
IV ГО и др.
При направено възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС за недължимост на разходи за
управление и поддържане на общи части на ЕС, поради това че етажният собственик не е
пребивавал в имота си повече от 30 дни в рамките на една календарна година,
доказателствената тежест за установяване на фактите, на които се основава това възражение,
е за страната, която е направила възражението. Доказването на това възражение е свързано с
доказването на факта, на който то се основава – че етажният собственик е пребивавал в
имота си 30 или по-малко от 30 дни за една календарна година. По делото не са ангажирани
доказателства, установяващи този релевантен факт по отношение на въззиваемата и
членовете на семейството й пълно и главно. Обратно, от съвкупността на събраните по
делото писмени и гласни доказателства посредством показанията на свидетеля К.Цв.
/извършващ административно обслужване на сградата/, се установява, че от 2017г., в
различно време собственият на ответницата обект в ЕС е бил обитаван от ответницата и/или
членове на семейството й; същата е заплатила дължимите разходи за управление и
поддържане на общите части последно през 2018г., след което не е плащала задълженията
си въпреки наличието на наематели в жилището й; през 2019г. също е дошла, но
категорично отказала да направи плащане; по твърдения в отговора на исковата молба към
29.05.2022г. жилището е било обитавано от дъщерята на въззиваемата. Въз основа на тези
данни, съдът не може да обоснове категоричен правен извод за наличие на предпоставките
на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС по отношение на въззиваемата през спорния период. В нарушение
на правилото за разпределение на доказателствената тежест в случая е възприетият в
обжалваното решение правен извод, че по делото не са събрани доказателства ответницата
да е живяла в имота през процесния период, при липса на доказване от последната, че е
обитавала имота си 30 или по-малко дни в рамките на една календарна година. Необоснован
е също правният извод за непребиваване на ответницата в страната, извлечен от
констатацията на длъжностното лице по призоваване при посещение на адреса на
27.04.2022г. в съобщението на л. 88 от делото по данни на К.Цв.. Тази констатация
противоречи на установеното от свидетелските показания именно на К.Цв., разпитан по
делото в качеството на свидетел, поради което поддържаните в тази връзка оплаквания във
въззивната жалба съдът приема за основателни. Ето защо и въз основа на съвкупната оценка
на доказателствата по делото, съдебният състав приема за основателно оспорването на
ищеца, че ответницата не е освободена от плащането на дължимите разходи на основание
чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, тъй като не е доказала условията в хипотезата на правната норма.
Неоснователно на следващо място е поддържаното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване на вземането по давност. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС
решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът
не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на
чл. 16, ал. 7. Доколкото в решенията не е определен срок за изпълнение, то приложим за
изпълнението е 14-дневният срок от оповестяването им. Първото решение е взето на ОС
проведено на 21.06.2018г., като по делото няма данни кога решението е оповестено. Видно
7
от кореспонденция по електронна поща, приета по делото в превод от руски език,
ответницата, заедно с останалите етажни собственици за първи път е била уведомена за
задълженията й относими към исковия период от К.Цв. с писмо от 06.04.2021г. /л. 59-60/.
Исковата молба е предявена на 09.03.2022г., поради което три годишният срок на
погасителната давност приложим съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД към този момент не е
изтекъл.
В заключение, съдът приема, че предявените осъдителни искове за парично вземане
са доказани по основание и размер, поради което следва да се уважат. Решението на ВРС в
обжалваната част като неправилно следва да се отмени, като вместо него се постанови
решение съобразно изложените мотиви.
При този изход на делото пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът
има право на претендирани разноски. Съгласно доказателствата за реално извършване,
сторените от ищеца разноски пред първата инстанция възлизат общо на 2208.24 лв., от които
с решението на ВРС в полза на ищеца са присъдени 151.84 лв. Разликата в размер на
2056.40 лв. следва да се присъди в тежест на въззиваемата. Реализираните от страната
разноски пред настоящата инстанция са под формата на платена държавна такса в размер на
36.77 лв. В този размер разноските следва да се присъдят в полза на правоимащата страна.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 617 от 27.02.2023г. по гр.д. № 3097/2022г. по описа на ВРС,
34-ти състав, поправено с Решение № 850 от 15.03.2023г., В ЧАСТТА , с която на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. вр. чл. 38 и чл. 6, ал. т. 8 и т. 10 от ЗУЕС е
отхвърлен предявеният от Етажна собственост в сграда с административен адрес: гр. Варна,
к.к. „Св. Константин и Елена“, ул. „50-та“ № 27, жилищен комплекс „Катерина 1“,
представлявана от управителя О.Вл.Ш. срещу А. М. Ж., гражданка на Руската Федерация,
*********** иск за осъждане на ответницата да заплати на Етажната собственост сумата
над 148.30 лева до претендираните 1986.84 лева, представляваща три броя незаплатени
годишни вноски за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на
етажната собственост, формирана като сбор от дължимите суми за периода от 01.09.2018г.
до 31.08.2021г., с размер на вноската от 630.04 лева за периода от 01.09.2018г. до
31.08.2019г., задължение произтичащо от Решение № 4 от Протокол от ОС на ЕС от
21.06.2018г.; за периода от 01.09.2019г. до 31.08.2020г. сумата от 678.40 лева и за периода от
01.09.2020г. до 31.08.2021г. – 678.40 лева, задължение произтичащо от Решение № 3 от
Протокол от ОС на ЕС от 14.08.2019г., с изключение на средствата за фонд „Ремонт и
обновяване“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 21.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението И
8
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. вр. чл. 38 и чл. 6, ал. т. 8 и т.
10 от ЗУЕС А. М. Ж., гражданка на Руската Федерация, *********** ДА ЗАПЛАТИ на
Етажна собственост в сграда с административен адрес: гр. Варна, к.к. „Св. Константин и
Елена“, ул. „50-та“ № 27, жилищен комплекс „Катерина 1“, представлявана от управителя
О.Вл.Ш. сумата от 1838.54 лева, представляваща три броя незаплатени годишни вноски за
разходи за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажната
собственост, формирана като сбор от дължимите суми за периода от 01.09.2018г. до
31.08.2021г., с размер на вноската от 626.22 лева за периода от 01.09.2018г. до 31.08.2019г.,
задължение произтичащо от Решение № 4 от Протокол от ОС на ЕС от 21.06.2018г.; за
периода от 01.09.2019г. до 31.08.2020г. сумата от 678.40 лева и за периода от 01.09.2020г. до
31.08.2021г. – сумата от 678.40 лева, задължение произтичащо от Решение № 3 от Протокол
от ОС на ЕС от 14.08.2019г., с изключение на средствата за фонд „Ремонт и обновяване“,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
21.12.2021г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА А. М. Ж., гражданка на Руската Федерация, *********** ДА ЗАПЛАТИ
на Етажна собственост в сграда с административен адрес: гр. Варна, к.к. „Св. Константин и
Елена“, ул. „50-та“ № 27, жилищен комплекс „Катерина 1“, представлявана от управителя
О.Вл.Ш. сумата от 2056.40 лева, представляваща реализирани разноски пред първата
инстанция, както и сумата от 36.77 лева – разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9