Разпореждане по дело №484/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.419 ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на „И.”О., ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление:с.П.Община С. ,Х. „Медите” ,О. №1 и "У. Т." О. със седалище и адрес на управление:Г.,У."Б." №2 В.Б А.13 против разпореждане №3503/22.12.2011г. на РС-С. по чГ.д.№1937/2011г. ,с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на кредитора “. БИ АЙ Л.” Е. за сумата 8619,71евро за неизплатеното парично вземане по запис на заповед ,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-21.12.2011г. до окончателното й плащане ,както и сумата 337.20лв-разноски по делото.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане ,които се основават на възражението на жалбоподателите ,че записът на заповед,въз основа на който е издадена заповедта не удостоверявал изискуемо и подлежащо на изпълнение парично вземане,тъй като е издаден на предявяване,а такова не било надлежно извършено.Твърди се,че представените от заявителя нотариални покани не удостоверяват надлежно предявяване на записа на заповед ,а при липса на предявяване вземането по ценната книга не било изискиуемо.Извън повдигнатия въпрос за предявяването на менителничния ефект в жалбата не са обосновани доводи за отсъствие на необходимите реквизити за неговата редовност.Иска се отмяна на обжалваното разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение и обезсилването й.Последното следва да се разглежда като искане за обезсилване на издадения изпълнителен лист.

В срока за отговор на частната жалба е постъпил такъв от кредитора “. БИ АЙ Л.” Е. ,в който се изтъква съображение,че записът на заповед е редовен от външна страна и е бил надлежно предявен на длъжника с нотариална покана,поради което правилно РС е приел ,че удостоверява подлежащо на принудително изпълнение парично вземане.Поддържа се становището,че разпореждането ,с което е допуснато незабавното изпълнение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Установява се от представената обр.разписка за връчване на покана за доброволно изпълнение по изп.д.№*5190 по описа на ЧСИ Неделчо Митев с Р. на действие СГС ,че заповедта за незабавно изпълнение е била връчена на дружеството-длъжник на 20.06.2012г. Частната жалба,ведно с възражение против заповедта за изпълнение са подадени пред първоинстанционния съд на 28.06.2012г.,тоест при спазване на срока по чл.419 ал.1 ГПК .Тъй като е предявена от легитимирано да обжалва лице в законоустановения срок и е придружена с възражение по чл.419 ал.2 ГПК,частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Кредиторът “. БИ АЙ Л.” Е. Ч. упълномощен процесуален П. е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.9 ГПК против издателя на запис на заповед за сумата 8 619,71евро –„У. Т.”О. със седалище и адрес на управление:Г.,У.”Б.” №2 В.Б А.13 ,и против авалистите –физически лица и настоящия жалбоподател „И.”О..С процесния запис на заповед изд. на 26.09.2008г. длъжникът –„У. Т.”О. се е задължил неотменимо ,безусловно и без протест да плати на кредитора “. БИ АЙ Л.” Е. посочената в ценната книга сума на предявяване,като предявяването за плащане е следвало да се извърши в срок до 30.11.2011г. Установява се от представената нотариална покана и извършеното в нея нотариално удостоверяване на връчването й,че записът на заповед е предявен Ч. връчване на нотариалната покана на законовия П. на главния длъжник-–„У. Т.”О. ,извършено на 26.03.2010г.При тези данни РС С. е счел ,че записът на заповед удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение парично вземане срещу длъжника ,поради което е разпоредил издаване на заповед и незабавното й изпълнение по реда на чл.417 т.9 ГПК.Разпореждането е правилно и следва да се потвърди.

Съгласно чл.419 ал.2 ГПК частната жалба против разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения ,извлечени от актовете по чл.417 ГПК.

В случая жалбоподателят не сочи пороци на акта,послужил за издаване на заповед за незабавно изпълнение.Записът на заповед ,както правилно е приел РС ,е редовна от външна страна ценна книга и поражда последиците на менителничния ефект.Когато записът на заповед е издаден на предявяване за плащане ,както е в случая ,за да стане вземането по него изискуемо,достатъчно е ефектът да е бил предявен за плащане на главния длъжник.Това е извършено с представената от заявителя нотариална покана ,чието връчване на главния длъжник е извършено преди настъпване на крайния срок за предявяване на менителничния ефект.Ако менителничния ефект е предявен за плащане на главния длъжник ,не е необходимо да се предявява отделно и на авалиста./така в правната доктрина-вж.”Записът на заповед и менителницата”-проф.Мария Павлова,изд.1998г. / По начало предявяването за плащане не е относимо за пораждане отговорността на длъжника и на менителничния поръчител/авалиста/,а за да се установи момента на настъпване на изискуемостта на вземането .След като изискуемостта е настъпила по отношение на главния длъжник,няма основание да се твърди,че по отношение на авалиста не е настъпила,понеже менителничният ефект не му е бил предявен за плащане.Следва да се отбележи и друго –в процесния запис на заповед предявяването е обвързано с краен срок -30.11.2011г. ,а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след изтичане на този срок- на 21.12.2011г.Затова дори да се приеме,че менителничният ефект не е предявен надлежно /както се твърди в жалбата/ изискуемостта на вземането е настъпила с изтичане на крайния срок за предявяване.Изискуемостта на вземането е обвързана с факта на предявяване на записа на заповед до изтичане на крайния срок за плащане.С изтичането на крайния срок падежът се счита настъпил и вземането е станало изискуемо и без предявяване за плащане.Тъй като в случая заявлението е подадено след настъпване на падежа на задължението по ценната книга ,доводите на жалбоподателите за отсъствие на надлежно предявяване не ги ползват .Законосъобразно РС е разпоредил незабавно изпълнение на издадената по записа на заповед заповед за изпълнение.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна и обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

На основание чл.419 ал.1 и 2 ГПК,Благоевградският ОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №3503/22.12.2011г. на РС-С. по чГ.д.№1937/2011г.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: