№ 27198
гр. София, 03.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110164339 по описа за 2022 година
намери следното:
Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 02.11.2023г. от 09.55 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Ищецът „Б.” ООД е предявил срещу С. „Б.“ и К. С. П. иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за заплащане при условията на солидарност от двамата ответници на сумата от 19
449,18 лв. лева, представляваща неустойка по чл. 14 от Договор от 27.01.2017г. за временно
ползване на движими вещи, сключен между „Б.” ООД и С. „Б.“/ползвател/ и К. С. П.
/солидарен длъжник на ползвателя/, дължима в 7-дневен срок от прекратяване на договора,
поради неизпълнение на задължението за реклама, ведно със законната лихва, считано от
25.11.2022г. до окончателното изплащане на главницата.
Ищецът твърди, че на 27.01.2017 г. между „Б.“ ЕООД и С. „Б.“ като ползвател и К. С.
П. като солидарен съдлъжник, бил сключен договор с нотариална заверка на подписите. По
силата на чл. 1 от договора, "Б." ЕООД предоставило на ползвателя безвъзмездно за
временно ползване движими вещи, свързани с продажбата на кафе, подробно описани в чл. 1
1
от договора, за което страните са подписали приемо - предавателен протокол, в който
ползвателят е декларирал, че получените вещи са в изправност и годни за употреба по
функционалното им предназначение. Съгласно чл. 3. договорът, същият бил сключен за
срок от две година, като в случай, че до изтичане на договорения срок ползвателят не е
изкупил минималното количество стоки по чл. 4, т. 9, определено за целия срок на договора,
той продължавал действието си до изкупуването му. Съгласно чл. 4, т. 9 от договора, С. „Б.“
било длъжно за целия срок на договора да закупува ежемесечно (от 1-во до 30/31-во число
на съответния календарен месец), еднократно или на части не по - малко от 41 кг. кафе S.“
месечно. Твърди, че по силата на чл. 13 от договора „Б.“ ЕООД възложил срещу еднократно
парично възнаграждение на С. „Б.“, а последният се задължи за целия срок на договора да
рекламира стоките от ценовата листа по приложение №1. Посочва, че съгласно чл.14 от
договора възнаграждението по чл. 13 е било размер на 24 000 лв. На 27.02.2017 г. между
страните било подписано споразумение, по силата на което страните прихванали свои
насрещни и изискуеми вземания, в резултата на което възнаграждението по чл. 14 от
договора е било намалено до 19 449,18 лв. Сочи, че на 07.03.2017 г. „Б.“ ЕООД платило на
С. „Б.“ по банков път договореното възнаграждение от 19 449,18 лв. Твърди, че ползвателят
не изпълнявал задължението си по чл. 4, т. 9 от договора, като тази забава продължила
повече от 7 дни. Посочва, че съгласно чл. 8, т. 3 от договора, „Б.“ ЕООД имало право
едностранно и без предизвестие да прекрати същия, ако С. „Б.“ не изпълнява или е
изпаднало в забава с повече от седем календарни дни след уговорения падеж, на кое да е от
задълженията си по договора. На 16.09.2020 г. „Б.“ ООД връчило на К. С. П. и С. „Б.“
нотариални покани, с които едностранно прекратило договора от 27.01.2017 г, на основание
чл. 8, т. 3 от същия и ги поканило да заплатят дължимата неустойка по чл. 14 от договора.
Твърди, че до датата на подаване на исковата молба ответниците не са платили дължимата
неустойка по чл. 14 от договора. Посочва, че съгласно чл. 15 от договора, страните се
съгласили, че с подписване на договора, К. С. П. встъпва като солидарен длъжник на С. „Б.“
за всички, поети от последния задължения към „Б.“ ЕООД, включително за заплащане на
дължимите неустойки и обезщетения, ако има такива. Твърди, че с предсрочното
прекратяване на договора, за „Б.“ ООД възникнало правото да получи заплащане на
уговорената в чл. 14 неустойка от договора в размер на 19 449,18 лв. С оглед
гореизложеното моли за осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 19 449,18
лв., ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
плащане на вземането, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали отговор на исковата молба.
По предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти и обстоятелства:
сключването валиден договор между страните с твърдяното съдържание, вкл. уговорката за
неустойка, заплащане на възнаграждението по чл. 14 от договора на ползвателя в посочения
в исковата молба размер, настъпването на предпоставките и надлежното упражняване на
правото на разваляне на договора чрез изпращане на писмено уведомление, достигнало до
2
длъжниците.
При установяване на горното в тежест на ответниците е да установят, че са платили
вземането.
УКАЗВА на ответниците на основание чл. 146, ал. 2 гПК, че не сочат доказателства
за плащане на претендираното вземане.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им стойност съдът ще вземе отношение с акта по същество на делото.
УКАЗВА на ответниците, че съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако не са представили в
срок отговор на исковата молба и не се явят в първото заседание по делото, без да са
направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците, което не подлежи на
обжалване.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3