Р Е Ш Е Н И  Е    №   260084   

 

гр. С., 03.02.2021 година

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     С. районен съд,  гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  П. МАНОВА

 

при секретаря Василка Къчева, като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 1280/2020  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

   Предмет на производството е предявен иск  с пр. осн. чл. 511, ал.3, във вр. с ал.1 и ал.2 от КЗ , във вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че С.Б.К., Ю.Б.К. и К.Б.К. са сестри, а Г.Б.К. е брат на починалата вследствие на ПТП Д.Б.К., на 3 г.

Сочи се, че на 04.10.2015 г., около 19:40 часа в гр. С., кв. „Речица“ по ул. „Изгрев“ се е движил л.а. „Фиат Пунто“ ......../гръцка регистрация/ с водач Я.Х.Ч., без да има необходимата правоспособност и в пияно състояние, нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал 3-годишното дете Д.Б.К.. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на пешеходката Д.К..

По случая е образувано НОХД № 578/ 2015 г. по описа на Окръжен съд - гр. С., което е приключило с влязла в сила Присъда, с която подсъдимият Я.Х.Ч. е признат за ВИНОВЕН и е осъден на основание чл. 343, ал.З, б. „б“, пр. 1, вр. с ал. 1,6. „в“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за това, че при движение в населено място управлявал процесното МПС с превишена скорост, с което нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, без да има необходимата правоспособност и в пияно състояние, в резултат на което причинил смъртта на детето, като след деянието избягал от местопроизшествието. Видно от присъдата на ОС - гр. С., причина за настъпване на ПТП са допуснатите от Я.Х.Ч. нарушения на правилата за движение по пътищата.

Твърди се, че процесното ПТП е настъпило на територията на Р. България, причинено е от МПС с чужда регистрация и в резултат е причинена смъртта на български гражданин, като в този случай, следва да се ангажира отговорността на „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ в качеството му на представително бюро. По силата на застрахователния договор, застрахователят, респ. НББАЗ, покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2015 г.

Сочи се, че ищците са предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред НББАЗ, като са представили всички документи, с които разполагат. С писмо с обр. р. от 17.12.2019 г. Бюрото е уведомено за настъпилото събитие, като по случая е заведена щета пред него с № 05-16-00-010 GR, но към настоящия момент НББАЗ не им е изплатило обезщетения.

С.Б.К., Ю.Б.К. и К.Б.К. са сестри, а Г.Б.К. е брат на Д.. Сочи се, че те преживяват много тежко смъртта на своята сестра. Тя е била неочаквана и съкрушителна за тях, тъй като ги е напуснала едва на 3 години и 7 месеца, в самото начало на житейския си път. Връзката между тях е била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, привързаност и подкрепа. Децата са отгледани в едно задружно и сплотено семейство с много любов и внимание, израснали са заедно и са изградили по между си не само традиционните за братя и сестри връзки, но и връзки като между най-добри приятели. Д.постоянно е играела със своите братя и сестри, търсела е тяхното внимание и близост, както и те нейното. Децата са били постоянно заедно, като в редките моменти, когато са били разделени, те са се чувствали нещастни и не са спирали да се търсят едно друго, до като не се съберат. Децата са в близка възраст и това прави връзката им още по-силна, като загиналото дете е било най-малкото в семейството. Към датата на настъпване на смъртта на Д.Г. е бил на 5 години и 8 месеца, К. на 8 години, Ю. на 9 години и 8 месеца и С. на 12 години. За съжаление обаче трагичния инцидент слага край на отношенията по между им. Неочакваната смърт предизвиква значителни по обем и интезитет негативни преживявания у С., Ю., К. и Г. и ги е довела до неизмерима и непреходна скръб, която се е отразила изключително негативно на психическото им състояние. Сочи се, че в случая е от особено значение обстоятелството, че ищцата С. е била свидетел на пътния инцидент и на смъртта на сестра си - тя е била там, видяла е всичко и е носила раненото дете веднага след трагедията и този ужас остава завинаги в съзнанието й. Моралните страдания, тяхната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди НББАЗ, гр. София, да заплати на ищците обезщетения за причинените им неимуществени вреди, от причинената следствие процесното ПТП смърт на тяхната сестра Д.Б.К., както следва :

на Б.К. Нанкова, действаща като майка и законен представител на Ю.Б.К., К.Б.К. и Г.Б.К. обезщетение в размер на 20 000 лв. за всеки от тях, частичен иск от по 50 000 лв.

на С.Б.К., действаща със съгласието на майка си Б.К. Нанкова, обезщетение в размер на 25 000 лв., частичен иск от 50 000 лв.

Претендира се законната лихва върху сумите от датата на ПТП.

Претендират се разноските по делото.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” /НББАЗ/, в който се оспорват изцяло предявените искове за неимуществени вреди по основание и размер.

Оспорва се правото на Ю.Б.К., К.Б.К., Г.Б.К. и С.Б.К. да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадалата при процесното ПТП тяхна сестра Д.Б.К.. Сочи се, че от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства не се установяват предпоставките, визирани в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ВКС,ОСНГТК, при наличието на които ищците, които са извън кръга на лицата по Постановление № 4/ 25.05.1961 г. и Постановление № 5/ 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, по изключение биха били легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на Д.Б.К.. Липсата на тези предпоставки поставя ищците извън кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт на друго лице, причинена от деликт.

Оспорват се твърдените в исковата молба последици върху нематериалната сфера на ищците от смъртта на Д.Б.К.. Оспорват се твърденията за силна емоционална връзка и привързаност между Ю.Б.К., К.Б.К., Г.Б.К. и С.Б.К., от една страна, и Д.К., от друга страна, както и за силна травма за ищците от загубата й.

Оспорва се както претърпяването, обема и продължителността на твърдените от ищците неимуществени вреди в резултат от смъртта на Д.Б.К., така и причинната им връзка с ПТП. Оспорва се и техния размер.

Твърди се, че пълният претендиран размер на обезщетенията за неимуществени вреди от всеки от ищците по настоящото дело - 50 000 лева, е прекомерен и несъответстващ на прогласения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост и на съдебната практика.

На основание чл. 51. ал. 2 от ЗЗД, се прави възражение за съпричиняване на събитието и на вредоносния резултат от страна на пострадалата Д.Б.К.. Приносът на пострадалата Д.К. за настъпването на събитието следва да бъде отчетен при евентуално определяне на обезщетения за неимуществени вреди от нейната смърт в полза на ищците.

            Изцяло се оспорва и претенцията за законна лихва върху търсените обезщетения от датата на събитията по съображенията изложени по-горе, срещу основателността на главните претенции.

            Прави се възражение за частично погасяване на претенцията за лихви по давност.

Претендират се разноските по делото.

В с.з. ищците се представляват от процесуален представител, който моли съда да уважи исковете така както са предявени като частични за сумата от по 25 хиляди лева за всеки един от ищците, ведно със законната лихва считано от 10.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ответното дружество, се представлява от упълномощен представител, който моли съда да отхвърли предявените искове, които счита за неоснователни и недоказани. Ако съдът прецени, че исковете са основателни, се моли да има предвид възражението за съпричиняване, което счита за доказано в настоящото производство.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:       

На 04.10.2015 г., около 19:40 часа в гр. С., кв. „Речица“ по ул. „Изгрев“ се е движил л.а. „Фиат Пунто“ ......../гръцка регистрация/ с водач Я.Х.Ч., който без да има необходимата правоспособност и в пияно състояние, нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал 3-годишното дете Д.Б.К.. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на пешеходката Д.К..

По случая е образувано НОХД № 578/ 2015 г. по описа на Окръжен съд - гр. С., което е приключило с влязла в сила Присъда, с която подсъдимият Я.Х.Ч. е признат за ВИНОВЕН и е осъден на основание чл. 343, ал.З, б. „б“, пр. 1, вр. с ал. 1,6. „в“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за това, че при движение в населено място управлявал процесното МПС с превишена скорост, с което нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, без да има необходимата правоспособност и в пияно състояние, в резултат на което причинил смъртта на детето, като след деянието избягал от местопроизшествието.

Съдът е приел в мотивите си, че именно движението на подсъдимия със скорост над разрешената, съчетано с употребата на алкохол и факта, че водачът е бил неправоспособен са довели до настъпването на ПТП, респективно до общественоопасния резултат – смъртта на пострадалото дете. 

Ищците са предявили претенция за заплащане на обезщетение до Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, като с писмо № 1-3126/23.12.2019 г.  им е отказано заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като към претенцията не били предоставени писмени доказателства или документи, доказващи  съществуването на дълбока и трайна връзка с починалото лице, нито търпените , в резултат на настъпилата смърт болки и страдания.

Ю.Б.К., К.Б.К. , Г.Б.К. и С.Б.К., видно от представените удостоверения за раждане и удостоверение за родствени връзки са деца на Б.К.Ч. и баща- неизвестен и са брат и сестри на починалата при настъпилото ПТП Д.Б.К..

По делото са събрани гласни доказателства.

Свид. В.С. заявява, че си спомня за ПТП-то, колата била с много превишена скорост. Били много деца навън, било лятото, колата е била много засилена и като ударила детето, го влачила 10 – 15 метра. Мисли, че водачът е шофирал с около 100 км/ч. Той е бил навън по време на произшествието, детето си играело на тротоара и започнало да пресича. Нямало пешеходна пътека. Като започнало да пресича детето, тогава го е ударила колата. Не се било смрачило още, не било напълно тъмно. Видял детето като тръгнало да пресича и колата го ударила. Имало още пет – шест деца, които си играели, но то започнало да пресича и колата го ударила. Детето направило една-две крачки и колата го ударила. Колата била на един – два метра от детето, като то започнало да пресича. Колата била много засилена. На два – три метра била колата когато детето започнало да пресича. Детето се огледало. Свидетелят е бил на 10 метра от детето, говорил с хората отвън. Детето видяло колата и тръгнало да пресича. Шофьорът не предприел спиране като видял детето. Когато детето започнало да пресича, е сигурен, че автомобилът е бил на два – три метра от него.

В показанията си свид. К.Й. заявява, че познава Б., защото брат му бил техен комшия. Познава децата, понеже били семейни приятели и си ходили на гости често. Знае за случая, като същия ден не е бил там. Имал малка племенничка на годините на починалото дете, ходили са си на гости. Заявява, че когато си играе с децата си личи, че има някаква липса, личи си, че им е мъчно за сестричката им. Не са се разделяли никога тези деца, разликата им била година – две максимум между починалото дете и останалите. Заявява, че те страдат за починалото дете. Като се покажат снимки, се било случвало голямата да се разплаче. Ставало дума за това дете, когато децата се съберат да играят и става дума за тяхното сестриче. Децата се насълзявали и им ставало мъчно. Според него усещали голяма липса на детето. Казва, че децата са били на психолог. Личало си, че са уплашени, при преминаването на коли били по-предпазливи. Това смята, че го свързват със смъртта на сестричката им. Заявява, че в седмицата поне два пъти ходи в тяхното семейство. Децата още не били преживели загубата на сестричката си, случаят се отразил на емоционалното им състояние. Като ставало дума за починалото дете, имало случаи като започвали да плачат, самото играене с другите деца им напомняло за нея. 

В показанията си свид. Н.Д. заявява, че познава детето Д.и знае за пътен инцидент с нея. Били приятелски семейства и е водил своите внучета при тях да си играят. Като станал инцидента, бил в тях с внучетата си, със сина си им правели ремонт. Децата били три сестрички – С., Ю. и К. и братчето им Г. и Д.. С Д. си играели на улицата, тогава минала една кола, блъснала я и водачът избягал. Децата били много задружни, играели си постоянно с неговите внучета. Като блъснала колата детето, С., голямата сестра, която била 7 – 8 годишна, я вземала на ръце и я докарала в къщи. Той е бил там. Другите деца видели всичко, плакали, били уплашени. След инцидента не е ходил в тях често, в месеца един – два пъти. Заявява, че животът на децата след този случай се е променил, били уплашени и не могат да го възприемат. Като виждали снимките се сещали, припомняли си за Д. и се сещали какво е станало, особено голямата С.. Преживявали го случилото се. Мисли, че все още им е мъчно, пред очите им е, натъжават се. Заявява, че живеят заедно и се отглеждат от майката и бащата. Към него момент също се отглеждали от майката и бащата и живеели заедно. Децата ходели на училище.

По делото е назначена съдебна авто-техническа експертиза, от заключението на която е видно, че скоростта на движение на автомобила Фиат Пунто преди ПТП е около 62 km/h; Опасната зона за спиране на автомобила е около 55 m, с отчитане на алкохолното опиянение и неопитността на водача /управление на автомобил от неправоспособен водач/; Мястото на удара е в лявата мислена лента за движение, гледано по посока на движение на автомобила и на около 3,6 m източно от десния бордюр; В момента на удара детето се е придвижвало от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила при бърз ход на движение. Детето е предприело пресичане на платното при скорост на движение от 4,2 km/h; Към момента на предприетото пресичане на платното от детето автомобилът Фиат Пунто се е намирал на разстояние от 33 m от мястото на удара; Необходимото разстояние за задействане на спирачната система е около 38 т, което означава, че водачът е ударил детето при определената скорост на движение преди ПТП; Опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост е по-голяма от разстоянието, на което се е намирал автомобила спрямо мястото на предприето пресичане на платното от детето. Детето е навлязло в опасната зона за спиране на автомобила спрямо предприетото пресичане на платното; Водачът на автомобила, при определената скорост на движение, е нямал техническата възможност да предотврати ПТП спрямо момента на предприето пресичане, тъй като опасната зона от 55 m е по- голяма от разстоянието, на което се е намирал автомобила; Водачът на автомобила е имал техническата възможност да възприеме дете в близост до платното за движение, да намали скоростта до технически безопасна и да предотврати ПТП. Технически правилно е той да бъде особено внимателен при наличие на дете в близост до платното за движение; Технически безопасната скорост на движение на автомобила, при която водачът е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара и коридора на движение на детето е 52 km/h и по-ниска; Така получената скорост е определена при нормално психическо състояние и управление на правоспособен водач; Водачът е имал техническата възможност да намали скоростта си на движение до технически безопасната, при която не би настъпило ПТП.

Техническите причини, довели до възникването на ПТП са:

Технически неправилното поведение на водача на автомобила при възприемане на дете на платното за движение. Технически правилно е той да намали скоростта и в случай, че детето предприеме пресичане на платното да спре преди мислената траектория на движение.

Управлението на автомобила със скорост над максимално разрешената за населено място.

Управлението на автомобила след употреба на алкохол, което е повлияло на неговите нормални възприятия, реакция и възможност за предотвратяване на ПТП.

            Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност и способстващи за установяване на спорните факти и обстоятелства.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите не са в родствени връзки с ищеца и не са заинтересовани от изхода на спора.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото не бе оспорено от страните, а съдът няма основания да се съмнява в безпристрастността и професионалната компетентност на експерта.

            Установеното от фактическа страна,  мотивира следните правни изводи

Безспорно се установи в производството, че е влязла в сила Присъда, с която подсъдимият Я.Х.Ч. е признат за ВИНОВЕН в това , че на 04.10.2015 г. в гр. С., кв. Речица при управление на лек автомобил Фиат Пунто с гръцка регистрация , със скорост от 62 км/ч по ул. Изгрев, без да има необходимата правоспособност и в пияно състояние- с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила нарушил правилата за движение, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на пресичащата пътното платно Д.Б.К., след което избягал от местопроизшествието и е осъден на основание чл. 343, ал.З, б. „б“, пр. 1, вр. с ал. 1,6. „в“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за това, че при движение в населено място управлявал процесното МПС с превишена скорост, с което нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, без да има необходимата правоспособност и в пияно състояние, в резултат на което причинил смъртта на детето, като след деянието избягал от местопроизшествието.

Съдът е приел в мотивите си, че именно движението на подсъдимия със скорост над разрешената, съчетано с употребата на алкохол и факта, че водачът е бил неправоспособен са довели до настъпването на ПТП, респективно до общественоопасния резултат – смъртта на пострадалото дете. 

ПТП е настъпило на територията на РБ с МПС чужда регистрация. В този случай правно легитимирана ответна страна е именно Национално бюро на  българските автомобилни застрахователи.        

С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г., по тълкувателно дело № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС се  приема че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г- на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

В мотивите на ТР е прието, че обезщетението следва да се присъди само тогава, когато може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че са настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Ищците като сестри и брат на починалата Д.попадат в кръга на лицата, които имат право да бъдат обезщетени справедливо при доказана особено близка връзка с починалия.

От показанията на разпитания по делото св. К.Й. става ясно, че , когато си играел с децата си личало, че имало някаква липса, , че им е мъчно за сестричката им. Те страдали за починалото дете. Като се покажели снимки, се било случвало голямата да се разплаче. Казва, че децата са били на психолог. Личало си, че са уплашени, при преминаването на коли били по-предпазливи. Това смята, че го свързват със смъртта на сестричката им. Децата още не били преживели загубата на сестричката си, случаят се отразил на емоционалното им състояние. Като ставало дума за починалото дете, имало случаи като започвали да плачат, самото играене с другите деца им напомняло за нея. 

Свид. Н.Д. заяви, че познава детето Д.и знае за пътен инцидент с нея. Децата били три сестрички – С., Ю. и К. и братчето им Г. и Д.. С Д. си играели на улицата, тогава минала една кола, блъснала я и водачът избягал. Децата били много задружни, играели си постоянно с неговите внучета. Като блъснала колата детето, С., голямата сестра, която била 7 – 8 годишна, я вземала на ръце и я докарала в къщи. Той е бил там. Другите деца видели всичко, плакали, били уплашени. След инцидента не е ходил в тях често, в месеца един – два пъти. Заявява, че животът на децата след този случай се е променил, били уплашени и не могли да го възприемат. Като виждали снимките се сещали, припомняли си за Д. и се сещали какво е станало, особено голямата С.. Преживявали случилото се. Мисли, че все още им е мъчно.

В конкретния случай, от събраните по делото гласни доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, се установява наличието на обичайна и традиционната за българското семейство връзка на обич и взаимна привързаност между починалата Д.и нейните сестри и брат. По делото не се доказа наличието на много по-силна, трайна, емоционална връзка на ищците и то конкретно с всеки един от тях с починалото дете от обичайната, чиято загуба да е била понесена много тежко от тях, засягайки сериозно техния душевен мир, причинявайки болки и мъки, надхвърлящи страданието, свързано със смъртта на близък човек. Съвместното съжителство на децата има обичаен характер и не може да обуслови извод за особена близост по смисъла на ТР № 1/2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК. Не на последно място от свидетелските показания не се установи преживяванията на сестрите и брата на починалото дете да излизат от границата на нормалните чувства в подобна житейска ситуация или наличието на конкретни житейски обстоятелства, обуславящи привързаност, респ. болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

Предвид изложеното, съдът следва да отхвърли предявените осъдителни искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като не следва да обсъжда наведените възражения за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат при определяне на обезщетение за неимуществени вреди.

На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, предвид изхода на процеса, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сторените разноски в производството.

Процесуалният представител на ищците е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищците, което съдът счита за основателно. Съгласно чл.7, ал.2, вр.чл.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за предявените искове, минималното възнаграждение следва да бъде в размер на 3696  лева с ДДС, поради което следва да се редуцира до тази сума.   

            Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

 

           

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.К.Ч.  с ЕГН **********, действаща като майка и законна представителка на Ю.Б.К.  с ЕГН **********, К.Б.К.  с ЕГН ********** и Г.Б.К. с ЕГН **********  искове за осъждането на  „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец” ул. „Граф Игнатиев” № 2 ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на всеки един от тях по 20 000 лева за причинени неимуществени вреди от причинена вследствие на ПТП смърт на сестра им Д.Б.К., предявени като частични от сумата от по 50 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛНИ  и НЕДОКАЗАНИ.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Б.К. с ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си  Б.К.Ч.  с ЕГН ********** иск за осъждането на  „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец” ул. „Граф Игнатиев” № 2 ет.2 ДА ЗАПЛАТИ сумата 25 000 лева за причинени неимуществени вреди от причинена вследствие на ПТП смърт на сестра й Д.Б.К., предявен като частичен от сумата от 50 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА Б.К.Ч.  с ЕГН **********, действаща като майка и законна представителка на Ю.Б.К.  с ЕГН **********, К.Б.К.  с ЕГН ********** ,  Г.Б.К. с ЕГН ********** и С.Б.К. с ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си  Б.К.Ч.  с ЕГН ********** да заплатят на „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец” ул. „Граф Игнатиев” № 2 ет.2 разноски в размер на 3696 лева.

 

            Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: