Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2164
гр. Пловдив, 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря Виолина Шивачева, като разгледа докладваното от
съдията АНД №5508/2019 г. по описа на ПРС, ХХІV
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19-1030-005716/25.06.2019 г. на К.О.Н. – ** към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР - гр.Пловдив, с което на М.С.М., ЕГН: **********,
на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП
е наложено административно наказание – глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева
за нарушение на чл.137е от ЗДвП.
Жалбоподателят М.М., редовно
призован не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.Р.Я., като се
поддържат изложените в жалбата аргументи за
нарушение на съдопроизводствените правила, неизвършване на нарушението и
се иска отмяна на наказатеното постановление като незаконъсобразно.
Въззиваемата страна – ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор
„Пътна полиция”, редовно призована, не се явява процесуален представител и не
взема становище по делото.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен
срок от лице, което има правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 28.05.2019 г. около 17.15 часа п.с. в Сектор
”Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив Д.Ж. и Р.В. изпълнявали служебните си
задължения, като били позиционирани в гр.Пловдив, в ж.к.“Тракия“ в близост до
търговски център „Форум“ на бул. „Съединение“. По това време покрай тях в насрещната
лента за движение по бул. „Съединение“ се придвижвал мотопед „Жинлун ЖЛ 50
КТС“. Водачът на последния не ползвал обезопасителна каска. Свидетелят Ж. потеглил след посочения мотопед
със служебния мотоциклет и подал звуков и светлинен сигнал за спиране на водача
на мотопеда. Виждайки, че зад него се движи полицейски мотоциклет, водачът на
мотопеда поставил обезопасителна каска и спрял за проверка. Било установено, че
водачът на мотопеда е жалбоподателят М.С.М., ЕГН: **********. Полицейският
служител разпоредил на М. да го последва до мястото, където се били разположили
с колегата му В.и след като пристигнали на мястото спрямо М.М. бил съставен
АУАН за нарушение на чл.137е от ЗДвП, а именно за това, че при управление на
мотопеда не е ползвал обезопасителна каска. За място на извършване на
нарушението било посочено гр.Пловдив, бул. „Съединение“ до бл.100. Във
възражението към съставения АУАН жалбоподателят посочил, че е сложил
обезопасителна каска след потегляне. В законоустановения срок подал
допълнителни възражения, в които сочел че е преминавал автобус и е нямало
видимост към полицейските служители, поради което и те нямало как да го
възприемат. Свидетелят Д.Ж. съставил от своя страна докладна записка, в която
сочел кога и по какъв начин е възприел управлявания мотопед и неговия водач,
както и какви действия е извършил. Подадените възражения от жалбоподателя били
оставени без уважение и било издадено процесното НП.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие
за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства
– НП, АУАН, докладни записки, възражения, оправомощителни заповеди, справка АНД
за предходни налагани на жалбоподателя наказания по ЗДвП, както и показанията
на св.Ж..
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
НП е издадено от компетентен орган и в
предвидената от закона форма. В резултат на проведената служебна проверка и
контрол настоящата съдебна инстанция счита, че при съставяне на акта и издаване не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Както в НП, така и в АУАН са описани всички
обстоятелства, при които е констатирано нарушението – налични са времето и
мястото на извършване на нарушението, описано е в какво се състои самото
нарушение (неизползване на обезопасителна каска), посочена е коректно и
нарушената материална разпоредба – чл.137е от ЗДвП. В този смисъл и съдът не
споделя възраженията на жалбоподателя и неговия защитник за нарушение на
съдопроизводствените правила по чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и
т.6 от ЗАНН. Не се споделя и възражението, че описанието на мястото на
нарушението е такова, че да не може да се осъществи правото на защита на
нарушителят. Според настоящия съдебен състав с посочването на населеното място,
наименованието на улицата и посочване на трайно съществуващ ориентир /бл.100/ е
изпълнено задължението на актосъставителя и наказващия орган да се посочи
мястото на нарушението по начин даващ възможност да се конкретизира същото.
Следва да се отбележи, че наказващия орган е
изпълнил и задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е изследвал
възраженията на жалбоподателя и едва след като е събрал доказателства, че
същите са неоснователни е пристъпил към издаване на наказателното
постановление. Недоказани са твърденията на жалбоподателя в неговите възражения,
че е поставил каската си при потегляне и че е имало затруднена видимост към
него от полицейските служители.
В допълнение, следва да се
има предвид, че редовно съставените АУАН, съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, се ползват с доказателствена сила, което с оглед на доказателствата по делото дава
основание на съдът да приеме, че описаното нарушение е извършено от
жалбоподателя.
По отношение на наложеното наказание съдът счита,
че правилно е приложена разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, а по
отношение на размера на наложеното наказание, то същият е в твърд определен
размер в закона и наказващият орган е нямал възможност за индивидуализация.
Следва изрично да се посочи, че тази санкционна разпоредба действително има две
предложения, но същите касаят водач на пътнопревозно средство и пътник на
такова. Във всяко от тези предложения има две алтернативи – неизползване на
обезопасителен колан или на обезопасителна каска. Посочвайки предложение 1,
наказващия орган е посочил, че на М.С.М. е наложено наказание като водач на
МПС. Това от своя страна изпълнява задължението при налагане на наказанието да
има съответствие на описанието на фактите и цифровата квалификация на
приложената санкционна норма. Непосочването на алтернативата в цифровата
квалификация не може да се счита за процесуално нарушение, което да е
ограничило правото на защита на нарушителя и да е основание за отмяна на
наказателното постановление само на това основание, тъй като в сочената цифрова
квалификация на санкционната норма се съдържа и санкцията за осъщественото от
жалбоподателят нарушение. Поради това и съдът счита, че правилно е приложена
санкционната норма.
Същевременно случаят не се явява маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото конкретния случай не се явява с по-ниска
степен на обществена опасност от такива от същия вид, поради което и същият не
се приема за маловажен случай от настоящия съдебен състав с оглед и на
предходни налагани наказания по ЗДвП.
По изложените съображения съдът прие, че следва да
потвърди наказателното постановление като законосъобразно.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-005716/25.06.2019 г. на К.О.Н. – Началник Група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР - гр.Пловдив, с което на М.С.М., ЕГН: **********,
на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП
е наложено административно наказание – глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева
за нарушение на чл.137е от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.К.