№ 47
гр. Бургас, 02.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на втори март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело
№ 20212001000227 по описа за 2021 година
Постъпила е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от адв. П. А. като пълномощник на въззиваемото
дружество - „М.Р." ООД, с която се иска допълване на решението в частта
относно разноските, като в полза на дружеството да се присъди заплатената
за адвокатско възнаграждение сума – 4 150 лв.
Посочва се, че присъждането на разноски е поискано в проведеното по
делото съдебно заседание, като е представен договор за правна помощ, която
да предостави по в. т. д. № 227/2021 г. по описа на БАК и е удостоверено
заплащане на възнаграждението в брой.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от адв. Т. П.-М. като
пълномощник на въззивницата – М. Г. Т., в който се изразено становище за
недопустимост и неоснователност на молбата. Настоява се, че съдът в
мотивите си е приел, че липсва искане за присъждане на разноски, в аспекта
на което е налице произнасяне. Следователно присъждането на исканите
разноски ще представлява изменение, каквото е недопустимо при липсата на
списъка за разноските по чл. 80 ГПК. От друга страна, такова искане
следвало да се отхвърли като неоснователно, поради липсата на доказателства
за заплащането на договореното адвокатско възнаграждение в брой.
Бургаски апелативен съд, като се запозна с делото, намира, че молбата
за допълване на решението в частта относно разноските е допустима и е
основателна.
С решението по настоящото дело въззивният съдът е потвърдил
обжалваното от адв. В. К. – ПлАК, като пълномощник на ответниците Г. СВ.
Т., АНТ. Д. Т., М. Г. Т. и Й. П. Д. решение № 38/21-ви юни 2021 г. по т. д. №
367/2020 г. по описа на Бургасик окръжен съд, с което е обявен за
окончателен сключеният от въззивниците като продавачи и въззиваемия -
1
„М.Р." ООД предварителен договор за прехвърляне на идеални части от
правото на собственост върху недвижим имот и за учредяване на право на
строеж при осигуряване изпълнението на строеж, допълнен с разпоредбата на
пункт 11-ти от предварителния договор, обективиран в нотариален акт за
учредяване право на строеж върху недвижим имот № 62, том 16, peг. №
15381, дело № 3225 от 23.10.2013 година по описа на нотариус peг. № 208 на
НК, район на действие - Районен съд – Н..
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в мотивите на
решението съдът е приел, че „претенциите на въззивниците са разноски е
неоснователна и такива не следва да бъдат присъждани, като от името на
въззиваемото дружество, такива не са претендирани.“
Видно от протокола за проведеното на 18-ти ноември 2021 г. съдебно
заседание, на стр. 3 е отразено искането на адв. П. А. като пълномощник на
въззиваемото дружество „М.Р." ООД за присъждане на деловодни разноски.
В същото съдебно заседание пълномощникът е представил бланков договор
за правна помощ, в който е посочено договорено възнаграждение в размер на
4 150 лв., което да се изплати в брой, като на следващият ред с общоприети
символи за идентичност на съдържанието от предходния ред е посочено, че
същата сума е била заплатена при подписване на договора.
Въз основа на гореизложеното следва, че молбата за допълване на
решението в частта относно разноските е допустима, във връзка с което
наличието на представен по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК е
ирелевантно съгласно т. 8 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б..
В мотивите на решението съдът погрешно е приел, че липсва искане на
въззиваемия за присъждане на разноски, но тъкмо поради това в решението
липсва произнасяне по искането на въззиваемия. Съдът не е формирал нито в
мотивите, нито в диспозитива на решението решаваща воля по
основателността на това искане. При наличието на своевременно заявено
искане за присъждане на разноски, съдът дължи произнасяне по това искане.
.Видно от приложения бланков договор за правна помощ, заплащането
на договореното възнаграждение в размер на 4 150 лв. е
удостоверено съгласно т.1, пр. 2 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б. - с
подписите на страните.
С оглед изхода на делото и при наличие на доказателства за заплащане
на договореното адвокатско възнаграждение, искането е основателно и следва
да се уважи.
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДОПЪЛВА решение № 90 от 23-ти декември 2021 Г., постановено по в.
т. д. № 227/2021 г. по описа на Бургаски апелативен съд, в частта относно
разноските като:
ОСЪЖДА Г. С. Т. и ЕГН **********, А. Д. Т., ЕГН ********* –
двамата с адрес: гл. Пловдив, ул. „Н. О.“ № 37, ет. 3, ап. 3, М.Г. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес: чрез адв. Т.П. - М., гр. Н., ул. „Е.“ № 5 И
Й.П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Е.“ № 4 да заплатят на „М.Р."
ООД, ЕИК **********, със седалище град София и адрес на управление район
„К. С.", бул. „Б." № 58, вх. С, ет. 2 ап. 10 сумата 4 150 лв. (четири хиляди, сто
и петдесет лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, с частна жалба,
в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3