Р Е Ш
Е Н И
Е
№_207___/01.10.2019
год. ,гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На двадесет и седми септември 2019 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ЕВА ИВАНОВА
Секретар:Нели Бъчварова
като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова
вз.търговско дело № 305 по описа за 2019 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на «СТАН» ЕООД, ЕИК-**, чрез процесуалният им представител
адвокат М. В. срещу Решение № 27/08.03.2018г., постановено от Ген.Тошевски
районен съд по гр. дело №514/2018 г., с което въззивника е осъден да
заплати на Н.Г.К. ЕГН-********** сумата от 6 535,04 лв., представляваща
дължимо арендно възнаграждение за
стопанската 2016/2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 17.10.2018г. до окончателното
изплащане, да заплати 524,62 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от
1.08.2018 г. до 17.10.2018 г. и сумата от 1 641, лв.разноски по делото.
Иска се отмяна на решението. Излагат се съображения, че решението
било нищожно. Първоинстанционният
съд се
бил произнесъл по непредявен иск. Не обсъдил всички възражения на страните,
допуснал изготвянето на експертиза с неотносими задачи. Налице била
предубеденост на съда и на вещото лице.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
отговор на жалбата
от въззиваемата страна, с която
намира жалбата за неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице,
чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при
наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същата
отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.
Решението на Ген.Тошевски районен съд е валидно като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от
закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Производството
пред първостепенният районен съд е образувано по заведени искове по
чл.8,ал.1 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД от Н.Г.К. ЕГН-********** с предявен иск за неплатено арендно възнаграждение в
размер на 5 300 лв. за стопанската 2016/2017 година от
обработваните от ответника два имота , ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска до окончателното издължаване, както и мораторна лихва- 426.
32 лв върху главницата за периода 01. 01. 2018 год. до 16. 10. 2018 год..
Въз основа на събраните по делото
доказателства,първостепенният съд е приел за доказано,че ищецът е собственик на
посочените земеделски земи са
собственост на ищеца, като за стопанската 2016/2017 г. те са били обработвани от ответника на основание договор
за аренда с рег.№1491/22.03.2005 г.,в който договор е уговорено арендно възнаграждение в размер на
35% от паричната стойност на продукцията, дължимо след изтичането на всяка стопанска година и след реализацията
на продукцията, но не по-късно от десет
месеца след края на стопанската година.
Съдът е приел,че с оглед
доказателствената тежест ответникът не е представил доказателства,че е заплатил
дължимото арендно възнаграждение,поради което е уважил иска в предявеният
размер.
По повод конкретните оплаквания във въззивната жалба за необоснованост
на някои фактически изводи съдът намира следното:
Постановеното съдебно решение е валидно,като постановено от надлежен
съдебен състав ,в рамките на правораздавателната му компетентност.Субективното
убеждение на процесуалния представител на жалбоподателя за предубеденост на
съдебния състав,съответно констатацията на съда за липса на такава
пристрастност, не водят до нищожност на съдебния акт,като постановен от
незаконен състав-така Определение №410 от 17.11.2016г. на ВКС по гр.д.№61179/2016г.на
Второ ГО.
Постановеното решение не е постановено
при липсата на мотиви.Съдът е изложил ясни и разбираеми мотиви,обосновани със
събраните по делото доказателства.
Не е разгледан непредявен
иск.Събраните по делото доказателства са относими и правилно преценени.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да
се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.Ето защо,съдът не дължи произнасяне по опитите на
процесуалния предствител на въззивника едва в пледоарията си да навежда нови
основания за неправилност на обжалвания съдебен акт,както и не дължи коментар
на неотносими възражения.
С оглед на така изложеното, решението на първоинстнационния съд следва да бъде потвърдено.
Направено е възражение за
прекомерност на претендирания от въззиваемата страна адвокатски хонорар от 1080 лв.С оглед
фактическата сложност на настоящият процес,настоящият състав намира,че претендирания хонорар не е
прекомерен,поради което оставя без уважение възражението за прекомерност.На
основание чл.78 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна сумата от 1080 лв.
Водим от горното съставът на Добрички
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 27/08.03.2018г., постановено от Ген.Тошевски районен съд по гр. дело №514/2018
г..
ОСЪЖДА „Стан-1 „ ЕООД , да заплати на *** ЕГН- ********** сумата от 1080 лв.
адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Председател:
Членове:1.
2.