РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Плевен, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през дФ.Б.ляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500379 по описа за 2022 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба,
регистрирана с Вх.№1274/06.04.2022г. по регистъра на РС-Левски, подадена от “Агенция за
контрол на просрочени задължения“-ООД, ЕИК-********* със седалище и адрес на
управление в гр.София, п.к.1527, ул.“Панайот Волов“№29,ет.3, представлявано от Я.Б. Я. –
ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№512/20321г. по описа на Районен съд-
Левски, чрез процесуален представител юрк.ХР. АТ. АТ., срещу постановеното по делото
съдебно Решение №42/14.03.2022г., с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от
ГПК срещу ответницата Ф.Б.. ИВ. от гр.Левски, обективно съединени установителни искове,
за установяване съществуване на вземане, за което по ч.гр.д.№281/2021г. по описа на РС-
Левски, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.410 от ГПК.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
неправилно и моли да бъде отменено, като вместо него ОС постанови друго, с което да
уважи исковете, предявени срещу ответницата. Излага подробни съображения в подкрепа на
становището си, както следва:Липсата на предварително уведомяване на длъжника за
1
извършената цесия на вземането, не е пречка за успешното провеждане на иск по реда на
чл.422 от ГПК. Няма пречка същият да бъде уведомен едва в исковото производство, тъй
като по делото е представено нотариално заверено пълномощно, с което цедентът
упълномощава ищеца като цесионер, с правомощието по чл.99,ал.3 от ЗЗД. Освен това,
съгласно практиката на ВКС връэчването на книжата по делото на ответника е надлежно,
ако е направено на особения представител, назначен на основание чл.47,ал.6 от ГПК,
какъвто е настоящият случай; На следващо място целта на уведомяването е да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението, т.е. ако след цедиране на
вземането, престира на предишния кредитор. Длъжникът може да се позовава на липса на
уведомяване ако е изпълнил по отношение на цедента. От данните по делото се установява,
че кредиторът е направил всичко необходимо да уведоми длъжника за прехвърлянето на
посочения в договора адрес, но уведомлението е върнато като непотърсено.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответницата по същата. В
указания срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от особения
представител адв. Р.Р. от АК-Плевен, регистриран с Вх.№1683/05.05.2022г. по регистъра на
РС-Левски. В него се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се
предлага да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.
Страните не са участвали в проведеното открито съдебно заседание на
въззивната инстанция- лично и/или чрез процесуален представител.
Постъпила е молба, подадена от въззивня жалбоподател –„Агенция за
контрол на просрочени задължения“-ООД, в която се съдържат писмени бележки по
същество на спора. – Въззивният жалбоподател поддържа въззивната жалба и моли да бъде
уважена по съображенията, изложени в същата и в подадената молба.
Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед
изложените оплаквания във въззивната жалба, обсъди събраните доказателства, доводите на
страните, закона и относимата съдебна практика, приема следното:
Въззивната жалба, подадена от Агенция за контрол на просрочени
задължения“-ООД, ЕИК-********* със седалище и адрес на управление в гр.София,
п.к.1527, ул.“Панайот Волов“№29,ет.3, представлявано от Я.Б. Я. – ищец в
първоинстанционното производство по гр.д.№512/20321г. по описа на Районен съд-
Левски, чрез процесуален представител юрк.ХР. АТ. АТ., срещу постановеното по
делото съдебно Решение №42/14.03.2022г., е подадена в срок, срещу съдебен акт,
подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д.№512/2021г. по описа на
Районен съд-Левски, е образувано на основание предявени по реда на чл.422 от ГПК
установителни искове с обща цена 2137.66лв.(1372.57лв. – главница; 103.63лв. –
2
възнаградителна лихва, за периода 28.02.2020г. до 17.07.20230 – датата на последната
вноска.; 27.00лв.-разходи и такси за извънсъдебно събиране на задълженишето; 90.66лв.-
мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на
забавата – 18.07.2020г. до 26.03.2021г.- датата на подаване на заявлението, както и законна
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми и възнаграждение по договора за поръчителство от
543.80лв.), предявени от ищеца( понастоящем въззивен жалбоподател) „Агенция за контрол
на просрочени задължения“-ЕООД, ЕИК-********* със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.“П.Волов“№29, ет.3, срещу ответницата( понастоящем ответница по въззивна
жалба) Ф.Б.. ИВ.,ЕГН-**********, с регистриран постоянен адрес в *******************
В исковата молба се твърди следното:
Ищецът е подал Заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, която е връчена на ответницата при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което и съгласно чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, за заявителя
възниква правен интерес от предявяване на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу длъжника.
Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение, е подписан Договор за паричен заем №3768975, сключен на 14.02.2020 г.,
между Ф.Б. И. /Заемател/ и "Изи Асет Мениджмънт" -АД /Заемодател/, по силата на който
бил отпуснат кредит в размер на 1 500 лв., сключен при спазване на разпоредбите на Закона
за потребителския кредит, както и Договор за поръчителство от 14.02.2020г. между В.Х. И.
/Потребител/ и „ф.Б." ЕООД /Поръчител/.
Съгласно клаузите на договора за заем, Заемателят се задължил в 3-
дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1.Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен 1 заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции
или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус
"период на просрочие от 0 до 30 дни"; Поръчителят подписва договор за предоставяне на
поръчителство; 2. банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя; 3.Одобрено от Заемодателя
Дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
В тази връзка, на 14.02.2020 г. между В.Х. И. /Потребител/ и „ф.Б."
ЕООД /Поръчител/ е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с №3768975, по
силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на който да
отговаря солидарно с Потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт" АД, за изпълнението на
всички задължения на Потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем
3
№3768975, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по Договора за
паричен заем, както следва: 1.задължение за връщане на заемната сума; 2.задължение за
плащане на възнаградителна лихва; 3.задължение за плащане на законна лихва за забава в
случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски,
адвокатски хонорари.
В договора за предоставяне на поръчителство е уговорено, че същият
влиза в сила, в случай че заемателят не изпълни задълженията по сключения Договор за
паричен заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически
лица или банкова гаранция.
Длъжникът извършил плащания по задължението в общ размер на
202.00 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за
паричен заем №3768975 от 14.02.2020г., ответникът дължи договорна лихва, в размер,
посочен в договора. Начислена е договорна лихва в размер на 103,63 лв. за период от 28
февруари 2020 г. - датата на първата вноска, до 17 юли 2020г. - датата на настъпване на
падежа на договора. Длъжникът В.Х. И. не е изпълнила договорното си задължение да върне
заемната сума съгласно условията на договора за паричен заем, поради което на 01 октомври
2020г. Заемодателят „Изи Асет Мениджмънт" АД отправил искане в писмен вид за
изпълнение на целия дълг 2 от солидарно задълженото дружество-поръчител „ф.Б." ЕООД.
Вследствие на това дружеството-поръчител „ф.Б." ЕООД, заплатило дължимата сума в
пълен размер от 1532.82 лв. към „Изи Асет Мениджмънт" АД на 01 октомври 2020г. След
това, съгласно клаузите от Договора за предоставяне на поръчителство, дружеството-
поръчител встъпило в правата на удовлетворения кредитор - „Изи Асет Мениджмънт" АД, и
от този момент за него възникнал правен интерес за предявяване на претенции по съдебен
ред срещу заемателя. На основание сключеният Договор за предоставяне на поръчителство,
потребителят дължал законната лихва върху заплатената от поръчителя сума. Длъжникът
следва да възстанови сумата, платена от дружеството-поръчител, но към датата на подаване
на исковата молба продължавал виновно да не изпълнява задълженията си.
На 02.03.2020 г. е сключен Рамков договор за Покупко-продажба
вземания (цесия) и Приложение №1 към него от 01 октомври 2020г. между „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД (цесионер) и „ф.Б." ЕООД (цедент), по силата,
на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. „ф.Б."
ЕООД упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, в качеството
си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Петитумът е съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните
вземания срещу В.Х. И. от гр.Левски по процесния Договор за потребителски кредит от
14.02.2020г., както следва: 1372,57лв. – главница; 103,63 лв. - договорна лихва за периода от
4
28.02.2020г. до 17.07.2020г.; 90,66 лв. - мораторна лихва върху непогасената главница за
периода 18.07.2020г. – 26.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
С Молба от 03.08.2021г., ищецът на основание чл.232 от ГПК е
оттеглил исковата си претенция относно възнаграждението за поръчителство в размер на
543.80лв. и разходи за такси от 27.00лв.(л.38)
С Определение №483/23.08.2021г., което не е обжалвано и е влязло в
сила, съдът е прекратил на основание чл.232 от ГПК производството по делото в частта
относно предявените искове по реда на чл.422 от ГПК за признаване на установено между
странитеи, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 543.80лв.-за възнаграждение
по договор за поръчителство ши сумата в размер на 27.00лв. – разходи и такси.
Ответницата Ф.Б.. ИВ. не е открита на регистрираните адреси, нито е
установена местоработата й, поради което е уведомена при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.
Със съдебен акт 0764/09.12.2021г. за особен представител на ответницата по ч.47,ал.6 от
ГПК, е назначена адвокат Р.Р. от АК-Плевен. На последната са връчени препис от исковата
молба и приложенията към нея.
В срока по чл.131 от ГПК, особеният представител на ответницата –
адв. Р.Р. от АК-Плевен, е подала писмен отговор на исковата молба,с който е оспорил
изцяло исковата претенция. Изразила е следното становище: Липсват доказателства, че
заемателят е получил реално от зоаемодателя сумата, предмет на договора. Длъжникът не е
получил уведомление за извършената цесия, което има материалноправен ефект по чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Уведомлението не може да бъде надлежно връчено на особения представител,
чиято представителна власт се изчерпвала с процесуално представителство по делото и не
обхващала получаването на материалноправни изявления, адресирани до ответника.
Особеният представител не може да извършва съдопроизводствени действия, свързани с
разпореждане с предмета на делото, защото не е страна по спорното материално
правоотношение, поради което получаването на изявления, които принципно биха довели до
промяна в това материално правоотношение, каквато е заменянето на предходния кредитор
с нов, няма да произведе този ефект. В процесния случай длъжникът не е валидно уведомен
за прехвърлянето на вземанията към него на нов кредитор – ищцовото дружество, поради
което правата му да търси вземанията си са непротивопоставими на длъжника, спрямо
когото цесията има действие от момента, в който прехвърлянето на вземанията бъде
съобщено от предишния кредитор или от упълномощено от него лице. Навежда довод, че
процесният договор за цесия, с който дружеството ищец се легитимирало като кредитор, не
е породил действие спрямо ответника – длъжник, поради което ищецът не е активно
материално-правно легитимиран да търси изпълнение по отношение на спорното право,
което води до неоснователност на исковата претенция. Моли исковете да бъдат отхвърлени,
като неоснователни.
По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза.Приложено е заповедното производство по ч.гр.д.
5
№281/2021г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение.
Граждански състав на Районен съд-Левски, се е произнесъл с
обжалваното Решение №42/14.03.2022г., с което е отхвърлил изцяло предявените по реда на
чл.422 от ГПК установителни искове.
Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е
ВАЛИДНО и ДОПУСТИМО , но НЕПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с
валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269
от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност
или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Въззивният намира, че по делото не съществува спор за факти.
Фактическата обстановка е правилно установено от пъэрвоинстанционния съд, поради
което фактическите изводи са обосновани, тъй като се основават на събраните по делото
доказателства.
Въз основа на събраните доказателства и при съобразяване на
нормативната уредба, съдът е направил следните правилни фактически и законосъобразни
правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция:
Видно от приложеното ч.гр.д.№281/2021г. по описа на Районен съд-
гр.Левски, по заявление на настоящия въззивник „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ със седалище в гр.София, съдът е издал Заповед №140/19.04.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с което е разпоредил длъжникът Ф.Б..
ИВ.( сега ответница по въззивната жалба) да заплати на кредитора „Агенция за контрол на
просрочени задължения“-София, общо сумата от 1566.86лв. ( хиляда петстотин шестдесет и
шест лв. и 86ст.), както следва: главница- 1372.57лв; договорна лихва от 103.63лв. за
периода от 28.02.2020 до 17.07.2020г., мораторна лихва върху главницата от 90.66лв. за
периода от 18.07.2020г. до 26.03.2021г; законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане.
Установено е,че длъжницата не живее на регистрирания адрес,
посочен в материалите по делото и заповедта за изпълнение й е връчена при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК - връчване чрез залепване на уведомление.
С Разпореждане №373/10.06.2021г.,заповедният съд е указал на
заявителя, че съгласно чл.415,ал.1,т.2 от ГПК може в едномесечен срок от получаване на
съобщението да предяви иск за установяване съществуването на вземането, при довнасяне
на държавна такса. Съобщението е връчено на представител на заявителя на 18.06.2021г.
(л.36 от заповедното производство)
На 16.07.2021г., по пощата с п.к. от 16.07.2021г., заявителят „Агенция
за контрол на просрочени задължения“-ЕООД –София, е подал искова молба, регистрирана
6
с Вх.рег.№2423/19.07.2021г. по регистъра на РС-Левски, чрез която е предявил по реда на
чл.422 от ГПК, обективно съединени исковете за установяване съществуване на вземания,
за които по ч.гр.д.№281/2021г. е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Пред вид на горното, исковете по чл.422 от ГПК са предявени в
указания от заповедния съд 1-месечен срок, между надлежни страни, за
установяванесъществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение,
връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.6 от ГПК.
От събраните в хода на съдебното дирене доказателства се установява
следното:
На 14.02.2021г. в гр.София, между неучастващо в делото юридическо
лице – „Изи Асет Мениджмънт“-АД, ЕИК-********* със седалище в гр.София, като
„заемодател“ и ответницата в първата инстанция ( сега ответница по въззивната жалба)
Ф.Б.. ИВ., ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.Левски, Област- Плевен, е сключен
Договор за паричен заем №3768975, по силата на който заемодателят предава на заемателя
сумата от 1500.00( хиляда и петстотин лв.), срещу задължение да я върне за срок от 22
седмици на 11 вноски, датите на които са посочени в чл.2,т.5.
Уговорени са фиксиран годишен лихвен процент по заема 35,00% и
годишен процент на разходите 41,70%, като общата дължима сума по договора, съобразно
последния е уговорена в размер на 1 623,82 лв. Съгласно чл.3 от договора, страните се
съгласяват с подписването му да се рефинансира текущ заем на заемателя, като се погасят
изцяло задълженията, възникнали по повод Договор за паричен заем №3682469 в размер на
881,81 лв. Страните са заявили прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно
от заемната сума по този договор, заемодателят прихваща задължението на заемателя,
посочено по-горе. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява
изцяло, а заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този договор.
Уговорено е, че договорът има силата на разписка.
В чл.8 от договора е предвидено, че при забава за плащане на някоя от
погасителните вноски, Заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху забавената
сума за всеки ден забава.
Съгласно чл.4 от договора за заем, Заемателят се задължава в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: 1.Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции
или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус
"период на просрочие от 0 до 30 дни"; Поръчителят подписва договор за предоставяне на
поръчителство; 2. банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя; 3.Одобрено от Заемодателя
7
Дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Неразделна част от договора е погасителен план, подписан от двете
страни по договора.
Договорът е основната си част – относно предмета,правата и
задълженията на страните е действителен. Същият има характера на потребителски и
клаузите му са съобразени с разпоредбите на ЗПК. Съобразени са изискванията на
чл.10,чл.11 и чл.19 от ЗПК.
Длъжницата е изпълнила частично задължението си по кредита, като е
внесла на 28.02.2020г. само първата вноска по погасителния план от 202.00лв. Следващи
плащания не са извършвани.
На същата дата – 14.02.2020г. е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство под същия номер ( №3768975 от 14.02.2020г.), между друго неучастващо в
делото юридическо лице -„ф.Б.“ –ЕООД - гр.София, като поръчител и длъжницата
(въззиваемата) Ф.Б.. ИВ. - като потребител. С него поръчителят се задължава да сключи
договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ -АД, по силата на който да отговаря
солидарно с потребителя за изпълнение на всички парични задължения на последния,
възникнали от договор за паричен заем №3768975, срещу уговорено по размер
възнаграждение, което потребителят следва да заплати на вноски, дължими на падежа на
заплащане на погасителните вноски по договора за паричен заем.
Съгласно чл.4 от договора за предоставяне на поръчителство,
поръчителят е длъжен при поискване от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ да плати всички
изискуеми задължения на потребителя по договора за паричен заем.
Съгласно чл.5 от договора за предоставяне на поръчителство, в
случай, че поръчителят изпълни задължения на потребителя по договора за потребителски
кредит, поръчителят има право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на
платените от поръчителя задължения на потребителя по договора за паричен заем, ведно със
законната лихва върху платената сума, както и направените разноски.
Съгласно чл.12 от договора за предоставяне на поръчителство
заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице,
включително да заложи вземането в полза на трето лице, съгласно ЗОЗ.
От извадка от Актуализирано искане за плащане от „Изи Асет
Мениджмънт“-АД до „ф.Б.“ЕООД от 01.10.2020г., подписано от двете страни, е видно, че е
отправено въз основа на сключен Рамков договор за поръчителство от 10.07.2019г. за
плащането от страна на „ф.Б.“ЕООД на задължения, за които отговаря солидарно с
потребителя, сред които и задължение на ответника Верка Христова И. по договора за заем
в общ размер на 1 532,82 лв.
С платежно нареждане за банков превод от 01.10.2020г., поръчителят
„ф.Б.“ - ЕООД е превел по сметка на заемодателя - „Изи Асет Мениджмънт“АД сумата в
размер на 1 532,82 лв. на основание договор за кредит №3768975. При това положение
8
поръчителят, който е заплатил на кредитора пъричното задължение на длъжника, встъпва в
правата на увдовлетворения кредитор срещу длъжника за заплатените от него, дължими от
длъжника суми по дотговора за паричен заем общо в размер на 1532.82лв.
Между поръчителя „ф.Б.“-ЕООД като цедент и ищеца( въззивник)
„Агенция за контрол на просрочени задължения“-ЕООД, като цесионер, на 02.03.2020г. е
сключен на основание чл.99 от ЗЗД Рамков договор за покупко-продажба на вземания (
цесия), включващ и вземането срещу длъжницата Ф.Б.. ИВ., съгласно Приложение №1 към
договора.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 10.03.2020г.,
цедентът „ф.Б.“ - АД е упълномощил цесионера по Рамков договор за Покупко-продажба
вземания (цесия) от 02.03.2020г. - да уведоми съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжниците,
чиито вземания са прехвърлени по силата на рамковия договор.
Към исковата молба е приложено писмено уведомление до длъжника
В.Х. И. от цесионера „ф.Б.“ЕООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“
за извършеното прехвърляне на вземанията на „ф.Б.“ - ЕООД спрямо В.Х. И., по силата на
сключения рамков договор. Липсват доказателства уведомлението да е връчено на
длъжника.
От заключението на приетата в първата инстанция съдебно-
счетоводна експертиза е установено, че длъжницата е заплатила само първата вноска
съгласно погасителния план към договора за паричен заем и липсват следващи плащания.
Претендираната от ищеца сума не е заплатена. Задължението на длъжницата Ф.Б.. ИВ.
съгласно договора за паричен заем, е както следва: главница в размер на 1372,57лв.;
възнаградителна лихва в размер на 103,63 лв. и законна лихва за забава в размер на 96,08 лв.
Горните фактически и правни идводи се споделят от настоящия
въззивен състав.
Решаващите мотиви на съда за отхвърляне на исковата претенция
са, че цесията, на основание на която ищецът като цесионер претендира заплащке от
ответницата, не е съобщена на последната в качеството й на длъжник.
Въззивният намира, че този извод е неправилен, поради следното:
Съгласно чл.99,ал.1 от ЗЗД,кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Съгласно ал.2,прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното.Съгласно ал.3, предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне и
съгласно ал.4,прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В правната теория прехвърлянето на вземания се нарича цесия. Тя
9
представлява договор между кредитори, без участието на длъжника, и неговото действие се
изразява в преминаването на вземането от предишния кредитор( цедент) върху новия
кредитор ( цесионер), от което следва, че първият изгубва вземането от момента на
сключването на договора, а вторият го придобива. За сключването на договора е
необходимо да се постигне съвпадане на насрещната воля на цедента и цесионера, като
съгласието на длъжника, който не е страна по сделката, е без значение. В разпоредбата на
чл.99,ал.4 от ЗЗД е предвидено ограничение относно действието на цесията по отношение
на длъжника и на третите лица, което практически се изразява в следното: Цесионният
договор няма действие спрямо длъжника докато цесията не му бъде съобщена, не в смисъл,
че изобщо няма задължение към новия кредитор ( цесионера), а в смисъл, че може да плати
с погасителен ефект на предишния кредитор ( цедента), който вече е изгубил вземането си.
Т.е. чл.99,ал.4 от ЗЗД урежда изключение от правилото на чл.75,ал.1 от ЗДД, според което
изпълнението към не кредитор не освобождава длъжника от задължението му.
Какви са данните в случая? – Установено, че неучастващо в делото
лице - „ф.Б.“-ЕООД, чрез Приложение №1 къйм Договор за цесия от 02.03.2020г.,
сключен съгласно Рамков договор, е прехвърлило на ищеца „Агенция за контрол на
просрочени задължения“-ЕООД, вземането си към ответницата по въззивната жалба В.И. по
Договор за паричен заем №3768975, като цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжника за цесията. Няма данни съобщението за цесията, изготвено от цесионера да е
достигнало до адресата.Уведомлението за цесията е връчено едва с исковата молба на
особения представител на ответницата - длъжник.Съдът обаче посочва, че от факта, че на
длъжника не е връчено уведомлението за прехвърлянето, не следва, че той няма задължение
към новия кредитор, който е придобил вземането на първоначалния кредитор. Обратно, със
сключването на договора за цесията, кредиторовите права преминават от цедента към
цесионера. Незнанието на длъжника за прехвърлянето на вземането в смисъла, предвиден в
чл.99,ал.4 от ЗЗД, не го освобождава от изпълнение на задължението, а гарантира
правата му в случай, че след цедирането на вземането е платил на предишния кредитор. В
процесния случай обаче не се твърдят и не са осъществени факти, които да се подведат под
тази нормативна хипотеза. – Ответницата по въззивната жалба Ф.Б.. ИВ. като длъжник по
договор за паричен заем, сключен с първоначалния кредитор „Изи Асен Мениджмънт“-АД,
след плащане на задължението от поръчителя“ф.Б.“-ЕООД, дължи плащане на последния,
който съгласно чл.146 от ЗЗД встъпва в правата на първоначалния кредитор, а след като
последният е цедирал вземането си на основание чл.99 от ЗЗД на въззивника - „Агенция за
контрол на просрочени задължения“, дължи плащане на него като нов кредитор. Съгласно
заключението на експертизата, след цесията, длъжницата не е престирал плащане на
предишните кредитори ( заемодателя или на поръчителя, който е цедент), за да се позовава
на разпоредбата на чл.99,ал.4 от ЗЗД за евентуално освобождаване от задължението до
размера на сумата, платена на субект, който е изгубил качеството на кредитор.
По изложените съображения, въззивният съд приема, че
възражението на ответтицата в първата инстанция, заявено чрез особения представител за
10
недължимост на исковата сума, основано на неуведомяването на длъжника за извършена
цесия, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Трябва да се посочи, че законодателят
не е регламентирал изричен ред, по който длъжникът следва да бъде уведомен за
прехвърляне на вземането. В правната теория и в съдебната практика се приема, че
уведомяването може да стане и във висящ исков процес с участието на длъжника, както е
процедирано в настоящия казус.
Мотивиран от изложеното, въззивният съд приема, че ответницата по
въззивната жалба като заемател по материалното правоотношение, произтичащо от Договор
за паричен заем №3768975/14.02.2020г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“-АД и
Договор за предоставяне на поръчителство от същата дата,сключен на същата дата с „ф.Б.“-
ЕООД , след плащане на задължението от страна на поръчитеиля и след цедиране на
вземането от последния с Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения( цесия) от 02.03.2020г, дължи на въззивния жалбоподател „Агенция за
контрол на просрочени задължения“-ЕООД (цесионер), неиздължените суми по договора за
заем, сключен с праводателя на цедента.
От доказателствата по делото е установено, че заемодателят като
първоначален кредитор и ответницата по въззивната жалба са били обвързани от
облигационно правоотношение, произтичащо от договор за заем, уреден в разпоредбата на
чл.240 от ЗЗД. Заемодателят е изпълнил задължението си за предаване на договорената сума.
Първоинстанционният съд е изложил обосновани мотиви, че с част от получената сума е
погасено задължението на длъжницата от 881.81лв.по предходен договор за заем, а тя е
получила разликата от 881.81лв. до 1500лв. От това следва, че възражението на особения
представител, че сумата по заема не е получен , е неоснователно. Ответницата по въззивната
жалба като длъжник ( заемополучател) не е изпълнила точно задължението си за плащане в
уговорените срокове, поради което дължи претендираните суми, които се установяват от
заключението на експертизата. - Остатък от главница в размер на 1372,57лв.; Остатък от
възнаградителна лихва в размер на 103,63 лв. и законна лихва за забава в размер на 96,08 лв.
Претенцията за мораторна лихва следва да се уважи в предявения размер от 90.66лв., а не
съгласнож заокщлючението на експертизата от 96.08лв., поради забраната за произнасяне
„плюс петитум“.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до правен идвод,
който е противоположен на този, изразен в обжалваното решение. Поради това същото
следва да бъде отмемено изцяло и на основание чл.271 от ГПК, въззивният съд да
постанови друго, с което да уважи исковата претенция, така, както е заявена, след
частичното оттегляне на иска.
С оглед изхода на въззивното производство, ответницата по
въззивната жалба следва да бъде осъдена да заплати на въззивния жалбоподател,
претендираните от него разноски, както следва: 92.00лв.-разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№281/2021г. по описа на Районен съд-Левски; 1042.00лв.-разноски за
първа инстанция съгласно списък по чл.80 от ГПК на л.79 от гр.д.№512/2021г. на РС-
11
Левски; 786.00лв.- разноски за въззивна инстанция съгласно списък по чл.80 на л. 39 от
настоящето дело.
Съгласно чл.280,ал.3 във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК настоящето
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
1.ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №42/14.03.2022г., постановено по гр.д.
№512/2021г. по описа на Районен съд –Левски, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК във
вр. чл.99 от ЗЗД, чл.146 от ЗЗД, чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че В.Х> И., ЕГН-
********** с постоянен адрес в *********, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ за КОНТРОЛ на
просрочени задължения“ – ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управленпие в гр.София, ул.“Панайот Волов“ №29,ет.3, съгласно Рамков договор за
цесия от 02.03.2020г, Приложение №1, Договор за предоставяне на поръчителство
№3768975/14.02.2020г. и Договор за паричен заем №3768975/14.02.2020г., СЛЕДНИТЕ
СУМИ:
- сумата от 1372,57лв.( хиляда триста седемдесет и два лв. и57ст) –
остатък от главница по договор за паричен заем, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 26.03.2021г – датата на подаване на заявление по чл.410 от
ГПК, пдо окончателното изплащане;
- сумата от 103,63 лв. ( сто и три лв. и 63ст.) – остатък от
възнаградителна лихва по догжовор за паричен заем;
-сумата от 90,66 лв. ( деветдесет лв. и 66ст.) - обезщетение за забава
по чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху непогасената част от главницата
за периода от деня на забавата – 18.07.2020г. до датата на подаване на заявлението –
26.03.2021г.
2.ОСЪЖДА В.Х. И., ЕГН-********** с постоянен адрес в
*********, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ за КОНТРОЛ на просрочени задължения“ –
ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управленпие в гр.София, ул.“Панайот
Волов“ №29,ет.3, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, РАЗНОСКИ, както следва:
- сумата от 92.00лв. ( деветдесет и два лв.)-разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№281/2021г. по описа на Районен съд-Левски;
-сумата от 1042.00лв.( хиляда четиридесет и два лв.)-разноски за
първа инстанция по гр.д.№512/2021г. на РС-Левски;
12
-сумата от 786.00лв.( седемстотин осемдесет и шест лв.) - разноски
за въззивна инстанция по възз.гр.д.№379/2022г. на ОС-Плевен.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13