№ 10814
гр. София, 28.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20221110103460 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран от М. Г. С. с искова молба, уточнена с молба от 11.02.2022 г., с
която e предявен частичен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „Вива
Кредит” ООД. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който е оспорил основателността на иска. Поради това и на
основание чл. 140 и чл. 146 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, да бъде изготвен проект за доклад и съдът да се произнесе
по доказателствените искания на страните.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 17.06.2022 г. от 09:30 ч., за
която дата да се призоват страните.
НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от
съда има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно
уреждане на спора. При постигане на СЪДЕБНА СПОГОДБА половината от
внесената държавна такса подлежи на връщане.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Предмет на делото е иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
2. Ищецът М. Г. С. твърди, че между него и ответника „Вива Кредит” ООД бил
сключен договор за потребителски кредит от 23.01.2019 г., по силата на който
дружеството му предоставило кредит в размер на 400 лева със срок на погасяване 5
месеца и половина при годишен процент на разходите 49,30 % и годишен лихвен
процент - 40,32 %. Излага, че според чл. 1, ал. 3 от договора за извършена от кредитора
допълнителна услуга „експресно разглеждане на заявка за паричен заем“ заемодателят
дължи такса в размер на 127,16 лева. В чл. 4, ал. 1 било посочено, че заемателят е
длъжен в тридневен срок от получаване на сумата по договора да предостави на
заемодателя обезпечение: поръчител – физическо лице, което да отговаря на
определени условия, или банкова гаранция, издадена след усвояване на парични заем, в
размер на цялото задължение, валидна 30 дни след падежа на договора. Съгласно чл. 4,
ал. 2 при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение заемателят
1
дължи неустойка в размер на 84,81 лева, платима разсрочено на равни части, заедно с
всяка от погасителните вноски. Въз основа на посочените клаузи М. Г. С. заплатил в
полза на „Вива Кредит” ООД обща сума по кредита в размер на 650,10 лева,
включително такса за експресно разглеждане – 127,16 лева, неустойка – 84,81 лева и
38,13 лева – възнаградителна лихва. Ищецът излага, че не дължи начислената му такса
за експресно разглеждане на кредита, тъй като клаузата, с която е договорена, е
нищожна. Позовава се на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като посочва, че заемателят не следва да
заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Излага
съображения, че по същността си таксата представлява печалба за кредитора. Счита, че
клаузата, с която е предвидено задължението за заплащане на таксата, е нищожна и на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП поради неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП. В
исковата молба се твърди, че клаузите от процесния договор за потребителски кредит
не са индивидуално договорени. Изложени са и съображения за нищожност на клаузата
на чл. 4, ал. 2 от договора поради противоречие с добрите нрави. Освен това според
ищеца чрез нея се достига заобикаляне на закона, доколкото чл. 33, ал. 1 ЗПК
предписва, че при забава потребителят следва да заплати само законна лихва върху
неплатената сума. М. Г. С. излага, че непредставянето на обезпечение дава основание
на кредитора да иска предсрочно изпълнение според чл. 71 ЗЗД, а в случая се
променяли последиците от липсата на обезпечение, като кредиторът начислявал
неустойка, платима разсрочено. Освен това твърди, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от
договора е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Поддържа, че размера на
неустойката, както и на таксата за експресно разглеждане на кредита не е включен в
годишния процент на разходите, а подлежи на включване, тъй като по същността си
представлява печална за кредитора. Уточнява, че при включването му размерът на
годишният процент на разходите е по-висок от максимално допустимия според ЗПК.
Според М. Г. С. клаузата, с която е договорена възнаградителна лихва, е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Счита, че размерът на лихвата, в който според
нето следва да се включи размерът на таксата за експресно разглеждане и неустойката,
е изключително висок. Изразява становище, че недействителността на клаузата за
възнаградителна лихва води до недействителност на целия договор. В исковата молба
се сочи, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК. В тази връзка
се поддържа се, че недействителността произтича от нарушаване на нормите на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 11, ал. 1, т. 11, чл. 11, ал. 1, т. 9, чл. 11, ал. 1, т. 20 и чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Сочи се, че кредиторът не е изпълнил задължението си да предостави на
ищеца преддоговорна информация, както и информация за условията, при които може
да се откаже от договора. Договорът не бил написан на ясен и разбираем начин с
еднакъв шрифт с размер не по-малък от 12 и в два екземпляра. Общите условия към
него не били предоставени на кредитополучателя, не били подписани от него и той не
се съгласил с тях. М. Г. С. поддържа освен това, че в договора за потребителски кредит
годишният процент на разходите бил посочен единствено като абсолютна стойност,
без описание на основните данни, послужили за неговото изчисляване. Не била
разписана методика относно начина на формиране на годишния процент на разходите.
Според него посоченият годишен процент на разходите не отговаря на действителния
такъв. Счита, че действителният годишен процент на разходите е 136,42 %, който е над
максимално установения праг в ЗПК. Освен това според ищеца посочването на
годишен процент на разходите, който не е реално прилаган, представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. В
исковата молба се сочи, че в процесния договор не е посочено правото на
кредитополучателят да се откаже от него, срокът, в който това може да бъде направено,
както и други условия за упражняването му, включително информация за
възможността за погасяване на задължението по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК. Ищецът
2
навежда твърдение, че клаузите от договора не са формулирани по ясен и разбираем
начин и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването му, поради което договорът е нищожен на основание чл. 146, ал. 1, вр. с
чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. С оглед на тези съображения М. Г. С. счита, че сумата в общ
размер 250,10 лева, включваща такса за експресно разглеждане – 127,16 лева,
неустойка – 84,81 лева и 38,13 лева – възнаградителна лихва е недължимо платена на
ответника и подлежи на връщане. Поради това моли да бъде постановено решение, с
което „Вива Кредит” ООД да бъде осъдено да му заплати сумата 25 лева, частично
предявена претенция от сумата 250,10 лева, ведно съд законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
3. Ответникът „Вива Кредит” ООД оспорва предявения иск. Признава, че между
него и ищеца е сключен процесният договор за кредит, както и че ищецът е заплатил
всички задължения по него. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че
договорът като цяло и отделни клаузи от него са нищожни. Излага съображения, че е
спазена предвидената от ЗПК форма за сключване на договора за потребителски
кредит. Твърди, че погасителният план е инкорпориран в самия договор. Сочи, че
предвид обстоятелството, че е налице уговорен фиксиран лихвен процент за
валидността на договора не е необходимо да се посочва последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Оспорва твърденията
на ищеца, че в договора не е посочен реален годишен процент на разходите, както и че
липсва яснота относно начина на формирането на годишния процент на разходите.
Уточнява, че при сключването му на заемополучателя е предоставена изрична, ясна и
детайлна информация за начина, по който се изчислява годишният процент на
разходите по кредитното правоотношение. Според ответника процесната неустойка не
се включва в годишния процент на разходите, тъй като чл. 19, ал. 3 ЗПК изключва при
формирането на годишния процент на разходите плащания, възникващи при
неизпълнение на задължения на кредитополучателя. „Вива Кредит” ООД оспорва
твърденията на ищеца, че клаузата, с която е предвидена такса за услуга „експресно
разглеждане на документи“, е нищожна, като излага, че експресното разглеждане на
заявката от заемодателя за кратък срок изисква бърза реакция и необходимост от
ангажиране на по-голям административен и човешки ресурс, поради което плащането
й е дължимо. Счита, че експресното разглеждане на кредита не е действие по усвояване
или управление на кредита, а предхожда същите. В отговора на исковата молба е
уточнено, че тази услуга не е задължителна за сключването на договора, а доброволно
избрана от ищеца. Изложени са съображения за неоснователност на твърденията на
ищеца за нищожност на клаузата, с която е договорено плащането на неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Ответникът поддържа,
че неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции. Уточнява, че уговорената неустойка обезпечава изпълнението на
цялото задължение по договора за кредит и не надвишава 20 % от главницата. Според
ответника клаузата, с която е договорена неустойката, не нарушава чл. 71 ЗЗД, а овен
това същият излага съображения, че нормата на чл. 71 ЗЗД е диспозитивна, а не
императивна. С отговора на исковата молба се твърди, че договорената
възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави. Уточнено е, че клаузата на
чл. 5, т. 2 от договора информира потребителя за правото му да се откаже от него,
както и за условията за това. Ответникът поддържа, че ищецът е имал възможност да
влияе върху съдържанието на договора, поради което не са налице предпоставките на
чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
4. Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед на
конкретните фактически твърдения на страните се разпределя, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
3
платил на ответника сумата 250,10 лева въз основа на процесния договор за кредит, а в
доказателствена тежест на ответника е да установи основанието за получаването й,
като докаже, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 11, ал. 1,
т. 11, чл. 11, ал. 1, т. 9, чл. 11, ал. 1, т. 20 и чл. 19, ал. 4 ЗПК при сключването на
договора за кредит; както и че договорът е индивидуално договорен, като за
последното съдът му указва, че не сочи доказателства.
ПРИЕМА приложените отговора на исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да
завери приложените към исковата молба документи съгласно изискването на чл. 183
ГПК, след което съдът ще се произнесе по искането за приемането им като писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответното
дружество да представи посочените в т. 2 от доказателствените искания на исковата
молба документи, тъй като същите са представени в заверен препис с отговора на
исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответното
дружество да представи посочените в т. 3 от доказателствените искания на исковата
молба документи, тъй като по реда на чл. 190 ГПК страната може да бъде задължена да
представи конкретни документи, които се държат от нея, а не да съставя такива за
нуждите на процеса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на „Изипей“
АД да представи посочените в т. 4 от доказателствените искания на исковата молба
документи, тъй като по реда на чл. 192 ГПК трето за спора лице може да бъде
задължено да представи конкретни документи, които се държат от него, а не да съставя
такива за нуждите на процеса.
ДОПУСКА съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която, след
като се запознае с материалите по делото и направи необходимите справки, да
отговори на поставените в исковата молба задачи. Определя депозит в размер на 300
лева, вносими от ищеца по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение, като в същия срок да бъдат
представени доказателства за внасянето на сумата.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И Л Д, който да се уведоми за допуснатата
експертиза след представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка, и ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в този срок не представят писмени доказателства или не
поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата,
относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл.
238, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички
4
съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, включително пълния комплект на приложенията към него,
като връчването да бъде да бъде отбелязано в призовката.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5