РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Сандански, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20241250200071 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. Р. П., ЕГН – **********, с адрес- гр. Л.,
ж.к.“******“, бл******, вх.****** ет.******, ап.*****, против
Наказателно постановление № 23-0339-001177/15.01.2024г. на Началник
Група в ОДМВР – Благоевград , РУ – Сандански, с което на жалбоподателя за
извършено от него нарушение по чл.58, т.4 от ЗДвП, на основание чл.178ж,
ал.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер
на 1000/хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца,
– като на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено
отнемането на общо 15 точки.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на атакуваното наказателно постановление. Иска се от съда да отмени изцяло
НП.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован – не се явява и не
изразява становище по жалбата си.
1
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура –
Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призовани, не
ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства подробно описани в
протоколите от съдебни заседания, както и гласни такива.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, постанови следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество -
основателна.
Съдът, след преценка на събраните доказателства по делото, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
На 23.11.2023г. длъжностно лице при РУ – Сандански –
актосъставителят Д. С., в присъствието на свидетеля А. Ш., съставил на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение №
АД300799/23.11.2023г., затова, че на 24.09.2023г. около 18.30 часа на АМ
Струма в района на км.139, движейки се със собствения си лек автомобил
„******“ с рег. № ******, в посока пътен възел гр. Кресна обръща посоката на
движение и се движи насрещно срещу останалите автомобили в аварийна
пътна лента, с което е осъществил състава на адм.нарушение по чл.58, т.4
ЗДвП. АУАН е съставен във връзка с докладна записка № 1116р-8053/23г. по
описа на ОДМВР Благоевград и попълнена декларация от собственика на
основание чл.188 ЗДвП. Актът е връчен лично на жалбоподателя срещу негов
подпис на 21.12.2023г.
Въз основа на този акт Началник Група в ОДМВР – Благоевград, РУ –
Сандански издал атакуваното НП № 23-0339-001177/15.01.2024г., с което на
жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.58, т.4 от ЗДвП, на
основание чл.178ж, ал.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 1000/хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за 3 месеца, – като на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР е
постановено отнемането на общо 15 точки.
НП е връчено лично на жалбоподателя на 17.01.2024г., видно от
отбелязването в разписката върху самото НП, приложено по делото/л.56-57 от
2
делото/.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено
следното:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
В обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение № АД300799/23.11.2023г.
административнонаказващият орган приел от фактическа страна, че
жалбоподателя Й. П., на 24.09.2023г. около 18.30 часа на АМ Струма в района
на км.139, движейки се със собствения си лек автомобил „******“ с рег. №
******, в посока пътен възел гр. Кресна обръща посоката на движение и се
движи насрещно срещу останалите автомобили в аварийна пътна лента.
От правна страна АНО приел, че с описаното деяние жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 58, т. 4 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), поради което и на осн. чл. 178ж, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП го санкционирал с
глоба в размер на 1000 лева и с лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца.
Настоящият съдебен състав счита, че при провеждането на
административно-наказателната процедура е било допуснато съществено
нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице и водещо до
отмяна на НП на процесуално основание. Изискванията за съдържание и
реквизити на АУАН и НП са императивни по характера си и са въведени от
нормите на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.
На първо място, актосъставителят С. и свидетеля по акта - Ш. дори не са
свидетели на деянието, вкл. и на „установяването“ на дееца, и техните
показания не допринасят за установяване на този релевантен факт, кой е
извършителя на нарушението. В случая липсват преки свидетели на
въпросното нарушение, а както стана ясно от показаният на посочените
свидетели, както и от писмените доказателства, приложени по делото, акта за
нарушение е съставен от св.С. въз основа на докладна записка, изпратена от
ОДМВР Благоевград Сектор „Пътна полиция“ във връзка с видеоматериал,
3
заснет с техническо средство /мобилен телефон/ и качен в социалните мрежи.
Поради това, съдът намира, че показанията не тези свидетели не се допълват,
нито са в синхрон с данните от докладната записка от 26.09.2023г., а напротив
са в противоречие с тях. Още повече, че тези двама свидетели, които са и
единствени такива, а и както съдът посочи по-горе не са присъствали при
установяване на нарушението, а единствено са съставили процесния АУАН,
при това в отсъствие на нарушителя. Единствено в докладната записка се
сочи, че „установяването“ на дееца и конкретно, че това е жалб.Й. П., е
следствие на видеоматериал, заснет с техническо средство /мобилен телефон/
и качен в социалните мрежи
В преписката на органа, нито пред съда, има безспорни и
непротиворечиви доказателства в насока, че по време на извършване на
нарушението именно лицето Й. П. управлява посочения автомобил. Както се
посочва по-горе, нито свидетелските показания са еднопосочни, нито се
подкрепят от другите доказателства по преписката.
На следващо място, съдът намира и за основателни наведените доводи
за допуснато съществено нарушение на особената административно
наказателна процедура в насока нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Такова се
доказва именно чрез събраните доказателства.
Принципът е даден в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, съгласно
която, актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които присъстват при извършване
или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не
може да се намери, или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се
съставя и в негово отсъствие /чл.40, ал.2 от ЗАНН/. Безспорно, процесният
АУАН не е съставен на датата на нарушението, която се визира в него, а едва
на 23.11.2023г., което изключва приложение на хипотезата на чл.40, ал.1 от
ЗАНН. При това положение и доколкото е съставен в отсъствието на лицето,
посочено като нарушител, то следва органът да докаже и наличие на
установените предпоставки, за да е законосъобразен крайния акт –
наказателното постановление.
Показанията на свидетелите пред съда еднопосочно се излагат в насока,
че нарушителят е известен на контролните органи, като сочат, че АУАН е
съставен въз основа на докладна записка, изпратена от ОДМВР Благоевград
4
Сектор „Пътна полиция“ във връзка с видеоматериал, заснет с техническо
средство /мобилен телефон/ и качен в социалните мрежи. Въпреки това АУАН
не е съставен в хипотезата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. По делото обаче липсват
данни Й. П. да е търсен за съставяне на акта, нито че не е намерен на адреса си
/въпреки че е „известен“ на органа/, или че не се явява след покана за
съставяне на акта. Прилагайки правилото на чл.40, ал.2 от ЗАНН
актосъставителят следва да спазва установеното в тази норма, като даде
възможност на лицето да се яви или да изпрати валидно упълномощен
представител, който да присъства при съставянето на АУАН на дата
23.11.2023г., но след като му се отправи покана за явяване за определената
дата, посочена в акта.
Получаването от санкционираното лице само на препис от акта на
21.12.2023г./видно от докладна записка – л.55 от делото/, без реално същото да
присъства или поне да е надлежно поканен да присъства на неговото
съставяне, не санира нарушенията на процедурата по чл.40 от ЗАНН.
Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, при липса на особените
предпоставки за това, в случая се явява процесуално нарушение, което
опорочава административно-наказателна процедура и прави крайният акт
незаконосъобразен.
Така твърдяното в жалбата нарушение на чл.40 от ЗАНН се доказва, а и
същото, като водещо в конкретния случай до нарушаване на правата на
нарушителя да присъства при съставяне на АУАН и да се запознае с
обективните и субективни предели на административно-наказателното
обвинение, се явява съществено такова. Констатираното съставлява
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, извън горепосоченото за липса на
безспорни доказателства относно авторството на противоправното деяние.
Ако нарушителят, както твърдят пред съда свидетелите на АНО е
известен на същите още към момента на извършване на нарушението, то не се
доказват пречки АУАН да се състави на този момент и в присъствието на
дееца, а не в негово отсъствие, без да се извършат каквито и да е действия от
страна на органите за неговото поканване да се яви за съставяне на акта.
Приложението на изключението на чл.40, ал.2, пр.2 от ЗАНН от правилото на
чл.40, ал.1 от ЗАНН предпоставя редовно връчена на нарушителя покана,
5
каквато няма в това производство. Без да има изпълнение на визираната по-
горе законова предпоставка, АУАН не може да се счита задочно съставен в
отсъствие на нарушителя, поради неявяването му след покана в хипотезата по
чл.40, ал.2, пр.2 от ЗАНН. Последващото връчване на АУАН не санира
пропуска с предявяването на акта, защото това са различни процесуални
действия в административно-наказателното производство, които се
подчиняват на различни законови изисквания – чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН,
респ. чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, и взаимно не се компенсират при
нередовности.
На следващо място, извършеното от санкционираното лице нарушение
не е доказано от административно-наказващият орган (АНО) по безспорен и
несъмнен начин.
В процесните АУАН и НП, обективираното изпълнително деяние на
нарушението се състои в „обръща посоката и се движи насрещно на
останалите автомобили в аварийна пътна лента“
Писмени доказателства по делото, относно това в кое точно платно за
движение на АМ Струма е управлявал автомобила жалбоподателя не са
представени от АНО.
По делото са представени към материалите по преписката 2 броя
незаверени ксерокопия на фотоснимки, като на първата се вижда предната
част на лек автомобил, но поради лошото качество на снимките и начина им на
заснемане, не става ясно каква е марката на автомобила, също – не се чете и
регистрационния номер, и се виждат два автомобила, единия от които е
позициониран напречно на пътното платно. Тези снимки са част от
приложенията към докладната записка, която съдържа 15 листа/л.8 и
следващите от делото/. В наказателно-процесуалната теория се приема, че
фотоснимките имат характер на веществени доказателства, тъй като отразяват
по материален начин (за разлика от невеществените доказателства, които
отразяват факти от вътрешния психичния мир на човека), обстоятелства от
предмета на доказване по делото (Така акад. Стефан Павлов, „Наказателен
процес, обща част“, изд. Сиби, 1997г., с. 354). Фотоснимките не представляват
веществени доказателствени средства, тъй като по отношение на тях няма
установен ред и форма за изготвянето им. С оглед на това, настоящият
съдебен състав е приел, че представените от АНО незаверени ксерокопия на
6
фотоснимки са допустими доказателствени източници, поради което и същите
са приобщени по делото.
В случая, АНО представя снимките, като доказателствени средства за
факта на нарушението - движение на процесното превозно средство, лек
автомобил „******“ с рег. № ******, управлявано от санкционираното лице
Й. П., на 24.09.2023г. около 18.30 часа на АМ Струма в района на км.139, в
платното за насрещно движение.
От снимките обаче не се установява дали автомобила е в движение, респ.
ако е бил в движение в кое точно платно за движение на АМ Струма е
управляван и от кого е управляван - от санкционираното или от друго лице.
Този основен факт не се изяснява и от показанията на полицейските
служители – свидетелите С. и Ш., които както стана ясно не са свидетели на
деянието, вкл. и на „установяването“ на дееца.
Същевременно не се установява с категоричност и точната дата на която
са направени снимките, тъй като видно от съдържанието на докладната
записка, в същата се сочи, че видеоматериалът е изготвен без точна дата и час.
Яснота по този въпрос не дава и самата докладна записка, както и другите
материали по административнонаказателната преписка, в които не се сочи, че
за установяване на нарушението са били изготвени фотоснимки.
В случая е неприложима и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
съобразно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, тъй като съдът прие, че
процесният АУАН страда от пороци.
Изложеното дотук обуславя извод, че събраните в хода на съдебното
следствие доказателства не водят до несъмнен и безспорен извод, че на
посочените дата и място жалбоподателя Й. П. е нарушил разпоредбата на чл.
58, т. 4 от ЗДвП. В съдебната теория и практика трайно се възприема, че
административно наказание се налага за административно нарушение, което
следва да бъде установено несъмнено, като всяко съмнение следва да се
тълкува в полза на нарушителя (което е основен принцип в НПК).
При разглеждане на спора по същество, в тежест на административно-
наказващия орган е да докаже с допустимите от закона доказателствени
средства, че посоченото за нарушител лице е извършило описаното в АУАН и
в НП административно нарушение, индивидуализирано с всички признаци на
7
нарушението. В случай, че административно-наказващият орган не успее да
докаже, че посоченото в АУАН и в наказателното постановление деяние е
осъществено, то издаденото наказателно постановление се явява
незаконосъобразно, поради недоказаност на извършеното нарушение.
По изложените съображения, обжалваното НП следва да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът като съобрази изложеното, предвид изхода на делото, в който
случай безспорно се касае за незаконосъобразен акт, и с оглед настъпилите
законодателни промени, съгласно които страните имат право на присъждане
на разноски, които към датата на произнасяне на настоящия състав са влезли в
сила /ДВ бр. брой:94/29.11.2019г./, намира, че издателят на
незаконосъобразния акт, в случая ОДМВР Благоевград, следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лева.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № 23-0339-001177/15.01.2024г. на Началник Група в ОДМВР
– Благоевград , РУ – Сандански, с което на жалбоподателя Й. Р. П., ЕГН –
**********, с адрес- гр. Л., ж.к.“******, бл.******, вх.******, ет.******,
ап.******, за извършено от него нарушение по чл.58, т.4 от ЗДвП, на
основание чл.178ж, ал.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 1000/хиляда/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца, – като на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на
МВР е постановено отнемането на общо 15 точки.
ОСЪЖДА ОДМВР – Благоевград да заплати на Й. Р. П., ЕГН –
**********, с адрес- гр. Л., ж.к.“******, бл.******, вх.******, ет.******,
ап.******, сторени от същия разноски за адвокат в размер на 400,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването
на страните пред Окръжен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
8