Решение по дело №53834/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15600
Дата: 14 август 2024 г.
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20211110153834
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15600
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря Б.Л.К.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20211110153834 по
описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ 14.08.2016 година град София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тринадесети юни две хиляди и шестнадесета
година
в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

1
Секретар Галина Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 53834 по описа за 2021 година на СРС, 155-и състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „......” АД, с ЕИК ......, със седалище
и адрес на управление: гр. София, б......., представлявано от изпълнителните директори К.К.,
Д.С., Х.Б.Б., срещу В. Н. М., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. ....... Ищецът, чрез
процесуалния си представител, твърди, че подал заявление за издаване на заповед по чл. 410
от ГПК, по което било образувано гр.д. № 55244/2020 г. по описа на СРС, 155 състав. По
повод на подадено от длъжника възражение и дадени от съда указания ищецът предявява
установителен иск. Твърди, че извършва дейност по продажба на електрическа енергия, за
което притежава лицензия, както и че доставя електрическа енергия до имота на ответника,
находящ се в гр. София, ул. „Кота 1050“, бл. 2, вх. А, ет. 2, за който имот е открита партида с
клиентски № 300063764034. Също така твърди, че е извършил доставка на адреса на
ответника за периода от 24.01.2019 г. до 23.06.2019 г., за което е издал фактури на обща
стойност 247,14 лв. с включено ДДС, а ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати дължимата цена за доставената електрическа енергия. Излага съображения за
изпадане на ответника в забава, поради което последният дължал и лихва за забава. Моли
съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на В. Н. М., че
ответникът дължи на „......” АД сумата от 247,14 лв. - главница, дължима за доставена
електрическа енергия за периода от 24.01.2019 г. до 23.06.2019 г. за клиентски №
300063764034, сумата от 35,01 лв. - лихва за забава за периода от 26.03.2019 г. до 28.10.2020
г., със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2020 г. до изплащане на вземането,
претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото
е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника В. Н. М., с който оспорва претенциите като неоснователни. Твърди, че токът бил
спрян незаконосъобразно на 07.03.2017 г. и захранването не било възстановено независимо
от извършеното от ответника плащане на дължимите суми. Позовава се на решение по гр.д.
№ 24553/2017 г. по описа на СРС, 24 състав. Оспорва качеството на потребител на
електрическа енергия за процесния период. Също така оспорва клаузите на общите условия
като нищожни. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и
недоказани. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да
отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.
2
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 55244/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
14.01.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която В. Н. М., ответник в настоящето производство, е осъдена да заплати на
„........... – гр. София сумата от 247,14 лв. - главница, дължима за доставена електрическа
енергия за периода от 24.01.2019 г. до 23.06.2019 г. за клиентски № 300063764034, сумата от
35,01 лв. - лихва за забава за периода от 26.03.2019 г. до 28.10.2020 г., със законната лихва
върху главницата, считано от 09.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25
лв. – платена държавна такса. В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от
длъжника. В предвидения едномесечен срок заявителят „..........., ищец в настоящото
производство, е предявил установителен иск.
Като доказателство по делото е представен и приет заверен препис от извлечение за
задължения на ответника по партида № **********, както и пет броя фактури за
консумирана ел. енергия за периода от 24.01.2019 г. до 03.06.2019 г., а също и справка за
консумирана ел. енергия от ответника за обект, намиращ се в гр. София, ул. „Кота 1050“ №
9, за клиентски № 300063764034.
От представената справка от търговския регистър се установява, че предметът на
дейност на ищеца е обществено снабдяване с електрическа енергия съгласно Закона за
енергетиката след получаването на лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия и съгласно условията на тази лицензия. Видно от представения заверен препис от
Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-
409-17 от 01.07.2013 г. на ДКЕВР, такава е предоставена на ищеца за срок от 28 години.
Ищецът е представил като доказателство и Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „..........“ АД.
От представения по делото заверен препис от заявление за продажба на електрическа
енергия за битови нужди № 16288756 е видно, че В. Н. М. е подал заявление до „........... за
доставяне на електрическа енергия на обект на молителя, находящ се в гр. София, район
„Витоша“, ул. „Кота 1050“ № 9, а от представената справка от Агенция по вписванията се
установява, че на 23.04.2009 г. ответникът е придобил чрез покупко-продажба недвижим
имот, представляващ апартамент № 204, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Кота 1050“, кв.
Павлово Бъкстон, бл. 2, вх. А, ет. 2, с който имот се е разпоредил на 29.04.2021 г.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че 23.05.2019 г.
ищецът е изпратил писмо до ответника, по повод извършена смяна на измервателно
устройство на имота на ответника.
3
Представеното от ответника Решение № 20044296 от 24.06.2022 г. по гр.д. №
53142/2020 г. по описа на СРС, 90 състав, е неотносимо към предмета на спора, доколкото се
отнася до предходен период. Останалите две решения, представени от ответника, не са
задължителни за съда, тъй като същите не представляват задължителна съдебна практика.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че измерената и
отчетената консумирана електрическа енергия със средство за търговско измерване /СТИ/
фабр. № ********** за периода от 24.01.2019 г. до 23.06.2019 г. е 395 KWh за I тарифа
/нощна/ и 1 006 KWh за II тарифа /дневна /, като отразените KWh в приложените по делото
фактури съвпадат с показаните като редовен отчет в електронния масив на „ЧЕЗ
Разпределение България” АД и „............ Вещото лице също така установява, че СТИ фабр.
№ ********** при монтажа е в техническа изправност и отговаря на изискванията за
качество на ДАМТН, както и че СТИ е средство за активна електроенергия.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че в счетоводството
на „........... за имот, находящ се в гр. София, ул. „Кота 1050“, бл. 2, ет. 2, ап. 204, за периода
от 24.01.2019 г. до 23.06.2019 г. са били издадени 5 броя фактури, в които е отразена
консумираната ел. енергия и са били осчетоводени като задължение за плащане по
клиентски № 300063764034 с титуляр В. Н. М.. Вещото лице също така установява, че към
датата на проверката няма данни за постъпили плащания по процесните фактури, както и че
в счетоводството на „..........“ АД има сключен договор за продажба на електрическа енергия
с клиентски № 300063764034, по който се извършва снабдяване с електрическа енергия, като
се отразяват задълженията и плащанията. Сочи, че има данни за предходни плащания по
издадени от дружеството фактури, като последното плащане е от 03.08.2017 г. За процесния
период неплатените задължения по процесните фактури са в размер на 247,14 лв., а
стойността на лихвата за забава за периода от 26.03.2019 г. до 28.10.2020 г. вещото лице
определя на 35,01 лв. За ползваната електрическа енергия ежемесечно са били издавани
фактури, които са били осчетоводени в търговските книги на ищеца в деня на издаването им
по съответните счетоводни сметки, включително като задължение по клиентски №
300063764034 с титуляр ответника, признат е прихода от извършените услуги, като сумите,
за начисления ДДС са включени в справките по ЗДДС и дневниците за продажби. Фактурите
съдържат задължителните реквизити по Закона за счетоводството, като счетоводството на
ищеца е водено редовно.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че „........... е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност обществено снабдяване с електрическа енергия
съгласно Закона за енергетиката, за което е издадена нужната лицензия, представена като
доказателство по делото. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на електрическа
енергия, като доставя такава на адреса на ответника. Не се спори, че ответникът е
собственик на имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Кота 1050“, бл. 2, вх. А, ет. 2, през
4
процесния период, за който имот е открита партида с клиентски № 300063764034.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни условия, а съгласно ал. 4 на чл. 98а от ЗЕ публикуваните общи условия
влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител,
без изрично писмено приемане. Ето защо съдът приема, че между страните са налице
договорни отношения по продажба на електрическа енергия.
Съдът прима, че по делото е установено потребление на електрическа енергия за
процесния период и по отношение на процесния имот от ответника В. Н. М., както и
стойността на електрическата енергия. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводна експертиза, ответникът е потребител електрическа енергия в размер на 247,14
лв. Ето защо съдът приема, че размерът на потребената електрическа енергия през
процесния период възлиза на 247,14 лв. Исковата претенция като основателна и доказана
следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Съобразно със заключението на вещото лице съдът приема, че лихва за
забавеното плащане за периода от 26.03.2019 г. до 28.10.2020 г. възлиза на 35,01 лв. Исковата
претенция като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
Относно акцесорния иск за заплащане на законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК – 09.11.2020 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, с оглед основателността на главния иск, съдът намира същия
за основателен, поради което следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на 25
лв., представляващи платена държавна такса.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът
намира същото за основателно, като в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски в размер от 819 лв. от които: сумата от 75 лв. – платена
държавна такса, сумата от 600 лева – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 144
лв. – платено адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155-и състав,

Р Е Ш И :
5

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „......” АД, с ЕИК
......, със седалище и адрес на управление: гр. София, б......., представлявано от
изпълнителните директори К.К., Д.С., Х.Б.Б., срещу В. Н. М., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. ......, с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В. Н. М. дължи на „......” АД сумата от 247,14 лв. /двеста и
четиридесет и седем лева и четиринадесет стотинки/ - главница, дължима за доставена
електрическа енергия за периода от 24.01.2019 г. до 23.06.2019 г. за клиентски №
300063764034, сумата от 35,01 лв. /тридесет и пет лева и една стотинка/ - лихва за забава за
периода от 26.03.2019 г. до 28.10.2020 г., със законната лихва върху главницата, считано от
09.11.2020 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. Н. М., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. ......, ДА ЗАПЛАТИ на
„......” АД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, б......., представлявано
от изпълнителните директори К.К., Д.С., Х.Б.Б., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща направени по делото
разноски в производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 14.01.2021 г. по гр.д. № 55244/2020 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА В. Н. М., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. ......, ДА ЗАПЛАТИ на
„......” АД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, б......., представлявано
от изпълнителните директори К.К., Д.С., Х.Б.Б., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
819 лв. /осемстотин и деветнадесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6