Решение по дело №700/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл. 220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на Р.Я.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Н., против Решение № 32-70446 от 21.02.2023 г. към MRN 19BG002005010788R8 от 26.06.2019 г. на директора на Териториална дирекция Митница Варна, с което е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока – лек автомобил; определена е нова митническа стойност на внесената стока в размер на 28282,58 лева; разпоредена е корекция на митническата декларация относно процесната стока в конкретно описани клетки, и са установени нови задължения по декларацията за мито и ДДС; постановено е вземане под отчет на начисления размер на държавните вземания, като е установено за досъбиране ДДС в размер на 4483,86 лв., ведно с лихва за забава на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) №952/2013 вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно, немотивирано и постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че е в писмото, издадено на основание чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, са посочени само част от мотивите, на които се основава решението. Към писмото не е приложен отговорът на Американската служба „Митници и гранична охрана“, на който се позовават митническите органи при определяне на новата митническа стойност на автомобила. Твърди, че митническите органи неправилно са приложили разпоредбата на чл. 74, пар. 3 от МК. Излага твърдения, че вторичните методи, посочени в чл. 74, § 2 от МК са отхвърлени от митническите органи необосновано и немотивирано. Счита, че от мотивите на решението не става ясно коя буква от чл., 74, пар. 3 от МК е приложена. Оспорва съдържанието представената разпечатка в табличен вид, като твърди, че посочените в същата стойности не отговарят на действителната договорена и платена цена. Счита, че посочената стойност в износната декларация се базира на застрахователната стойност на автомобила и представлява стойност определена за вътрешния пазар на САЩ. В заключение сочи, че е предоставил своевременно всички налични документи, които обосновават тезата му, че митническата стойност на автомобила е действително платената. Прави изрично възражение за недължимост на митническите задължения поради изтекъл давностен срок. Моли решението да се отмени и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. По същество на спора сочи, че митническите органи не са оспорили представените документи. Счита, че предоставената електронна информация за износ от американските митнически органи, няма характеристиките на официален документ. Твърди, че представената справка от МИСIIIA е съставена за целите на настоящото производство независимо какво е записано в оспореното решение. Счита информацията, предоставена от американския сайт за недостоверна. С оглед на изложеното моли за отмяна на решението на директора на ТД Митница Варна и присъждане на сторените разноски.

Ответната страна – Директорът на ТД Митница Варна, редовно призован не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт К., който оспорва жалбата като неоснователна. По същество на спора сочи, че митническите органи са обосновали приложението на чл. 74, пар. 3 при определяне на митническата стойност. Излага съображения, че не могат да бъдат налице съмнения в информацията, предоставена от американските митнически органи, доколкото се касае за документи предоставени от длъжностни лица в изпълнение на задълженията им. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражения за прекомерност на адвокатския хонорар. По делото е депозирано писмено становище, в което са развити аргументи за неоснователност на жалбата.

Съдът като съобрази, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба на процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК, намира производството по делото за процесуално допустимо и като такова за подлежащо на разглеждане по същество.

За да се произнесе по основателността на оспорването, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

На 26.06.2019 г. Р.Я.Р. декларира, в МП „Пристанище Варна“ при ТД Митница Варна на режим „Допускане за свободно обръщение“, стока „лек автомобил употребяван с повреда“, марка „Ленд ровър“, модел „Рендж ровър“, бр. места 5, първоначална регистрация ……., цвят син, работен обем 2000 куб. см., мощност 177 kwdin, двигател № неоткрит, шаси № ……, бруто тегло 1658 кг., нето тегло 1658 кг, условие на доставка FCA Ню Йорк, код по ТАРИК **********, декларирана цена 4013,00 USD. Към митническата декларация за допускане до свободно обращение са приложени: документ за продажба № 13206371/02.07.2019 г. с продавач AA INSURANCE AUTO AUCTUINS, талон за превозното средство, линеен коносамент, спедиторски коносамент № HBOL19064981 от 08.04.2019 г., пълномощно и снимков материал.

На база декларираните данни към датата на приемане на митническата декларация митническата стойност за стоката, определена в размер на 7901,40 лв., на база договорната стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза.

При извършена повторна проверка на декларирането, на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. с чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ относно достоверността на декларираната митническа стойност на моторни превозни средства, които са декларирани като „употребявани“, „катастрофирали“ или „с повреда“ в ТД Митница Варна са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност на тези автомобили, внесени от САЩ. С оглед това от митническите органи са предприети действия за извършване на последваща проверка по линия на международното сътрудничество.

В резултат на извършена последваща проверка по линия на международното сътрудничество на декларираната митническа стойност, започната с писмо № 32-236499/22.07.2021 г. и писмо от ЦМУ № 32-273997/26.08.2021 г. до САЩ, е получен отговор от Американската служба „Митници и гранична охрана“.

Въз основа на отправеното искане за съдействие до Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, чрез аташето по митническите въпроси към Посолството на САЩ в София, са предоставени сканирани документи, представляващи електронна информация за износ /Electronic export information/ от системата на Американската служба „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ.

Съгласно представената информация в писмото митническите органи са приели, че Electronic export information /EEI/ е американския еквивалент на митническата декларация за износ и съдържа данни, както за декларираната стойност на превозното средство при износа, така и страната на местоназначение. Internal Transaction Number /ITN/, съдържащ се в ЕЕI, е номерът на електронната информация за износ в системата на Американската служба „Митници и гранична охрана“, който според митническите органи е основният идентификатор на записа. External Transaction Number /ЕXN/ е генерираният от износителя номер.

Митническите органи са счели, че в приложение № 2 към писмото от Американската служба „Митници и гранична охрана“ е посочен автомобил по МД MRN 19BG002005010788R8 от 26.06.2019 г., с получател Р.Р. и износител IAAI AUTOAUCTIONS CORPORATE, страна на получаване България.

Митническите органи са приели, че за внесения употребяван автомобил, по линия на международното сътрудничество са представени относими документи от страна на митническата администрация на САЩ, които са получени в ЦМУ София, съгласно установената форма и ред и представляват годно доказателство за извършената проверка, които пораждат в митническите служители съмнения относно това дали декларираната митническа стойност се основава на реално платената за стоката цена.

Във връзка с горното митническата администрация, с писмо рег. № 32-327886/29.09.2022 г. е поискала от жалбоподателя допълнителни документи, относими към външнотърговската сделка, в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката. В определения от митническите органи срок е постъпил отговор, в който е посочено, че са представени всички относими документи.

Във връзка с направените констатации в хода на проверката, митническите органи достигнали до извод, че действителната продажната цена на автомобила е 28 282,58 лева, като са я формирали по следния начин: 15654 USD x 1,75081 лв. за 1 USD + 875,40 лв., декларираните транспортни разходи. Тази стойност следвало да формира митническата стойност по смисъла на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

В резултат на възникналите съмнения относно декларираната митническа стойност и обстоятелството, че същите не отпаднали след изискване на документи от вносителя /такива не са представени/, митническите органи приели, че декларираната митническа стойност по MRN 19BG002005010788R8/26.06.2019 г. следва да бъде изменена на основание чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. съобразно цената посочена като продажна в представената от американските митнически служби износна митническа декларация.

На основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, във връзка с чл. 29 от същия регламент, както и резултатите от извършената проверка, до жалбоподателя е изпратено съобщение с рег. № 32-423030/06.12.2022 г., с което е уведомен, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Варна за определяне на нов размер на митническа стойност за стоката по MRN 19BG002005010788R8/26.06.2019 година. В съобщението подробно били изложени констатациите на митническите органи от анализа на събраните в производството доказателства и основанията за изменение на митническата стойност и определяне на допълнителни задължения за ДДС, както и били разяснени възможността и срокът за представяне на становище. Писмото е връчено на жалбоподателя на 08.12.2022 г., видно от приложеното известие за доставяне /л. 9-10 от преписката/. В предоставения срок от Р. е постъпило становище с вх. № 32-7725/09.01.2023 г., в което изразил несъгласие с мотивите на митническия орган за изменение на декларираната митническа стойност.

В диспозитивната част на оспорения административен акт директорът на ТД Митница Варна отказал да приеме митническата стойност на стока № 1 по MRN 19BG002005010788R8/26.06.2019 година. Определил е нова митническа стойност за посочения автомобил в размер на 28 282,58 лева. Разпоредено е да се коригират данните по митническата декларация, както следва: Стока № 1 Е.Д. 8/6 "Статистическа стойност" да се чете 28 282,58 лв., Е. Д. "Митническа стойност" да се чете 28 282,58 лева, Е. Д. 4/14 „Цена на стоката“ да се чете 15654 USD; ЕД 4/16 „Метод за определяне на стойността“, вместо 1, да се чете: 6 (Стойност, основана на наличните данни (чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013); променени са и данните в поле задължения за стока, като е постановено да се вземе под отчет начисленият с решението размер на държавните вземания, като са установени за досъбиране суми ДДС в размер на 4483,86 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. На основание чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за дата на възникване на митническото задължение е определена 26.06.2019 година. На основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за длъжник е определен Р.Я.Р..

Решението е съобщено на дружеството на 13.03.2023 г., видно от известие за доставка, приложено на л. 1 от преписката.

В хода на съдебното производство от ответника са представени допълнителни доказателства, а именно: разпечатка от електронен сайт – www.en.bidfax.info, както и писмо рег. № 32-162059/18.05.2022 г., ведно с легализиран превод, с което е изискано съдействие по отношение на коректността на данните в представените при вноса документи, получено в отговор писмо рег. № 32-74077/23.02.2023 г., ведно с превод, относно внос на автомобили от САЩ с фалшиви документи, официална информация до Агенция Митници, служебна бележка рег. № 32-218200/12.06.2023 г. и извадка от електронен регистър.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

По валидността на акта:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган по чл. 19, ал. 1, предл. 2 вр. ал. 7 от Закона за митниците. По смисъла на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, решенията взети без предварително заявление се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение – същите в случая са възникнали пред митническото учреждение, където е подадена процесната митническа декларация, поради което и съгласно чл. 101, § 1 от същия Регламент териториалната материалноправна компетентност принадлежи на Директора на ТД Митница Варна.Оспореният административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма и не са налице основания за обявяване на неговата нищожност.

По съответствието с материалния и процесуалния закон и целта на закона:

Спорът между страните в настоящото съдебно производство е правен и е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали в достатъчна степен „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 относно декларираната митническа стойност на процесния автомобил и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия Регламент, вр. чл. 74, § 3 от МК за определяне на нова митническа стойност по вноса на същия.

Актът е мотивиран от фактическа и правна страна, като е спазена и разпоредба на чл. 22, § 6, алинея първа от Регламент (ЕС) № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се основава решението, и е предоставена възможност да се изрази становище в 30-дневен срок, поради което съдът счита за неоснователни доводите на жалбоподателя, че при издаване на писмото по чл. 22, § 6 от МК са изложени само част от мотивите на административния орган за издаване на процесното решение. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Относимите норми, касаещи определянето на митническата стойност, върху която се следват митните сборове, се намира в Глава 3 от Митническия кодекс. В разпоредбата на чл. 70 от Кодекса е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В чл. 74 от Кодекса са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те са в отношение на субсидиарност, както по отношение на метода, посочен в чл. 70 от Кодекса, така и по между си (така например решение по дело С-1/18 на СЕС, т. 24). За да се премине към тези вторични методи, следва да са налице основателни съмнения относно декларираната от вносителя митническа стойност. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоки и едва ако не бъдат разсеяни, е налице възможност за определяне на митническата стойност по субсидиарно предвидените методи. Терминът „основателни съмнения“ няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което следва проявлението му да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установени факти и обстоятелства. Процесната стока, предмет на митническо остойностяване, е поставена под режим „допускане до свободно обращение“ при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК). Съгласно чл. 70, § 1 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. По аргумент от § 2 на същата разпоредба действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, МК и Регламента за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 (МК) въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения. Разпоредбата на чл. 48 от Регламента предвижда, че за целите на митническия контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно.

В конкретния случай процесната митническа декларация е била предмет на последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена за автомобила, посочена в същата, релевантна за определяне на митническата му стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания – мито и ДДС, по реда на чл. 48 от МК, вр. чл. 84 от ЗМ.

В хода на проверката административният орган е изложил съображения за възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност и впоследствие е издал процесното решение, с което е процедирал за досъбиране на в ДДС на база новоопределената митническа стойност. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от МК – въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока, което в случая не е сторено. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност (в този смисъл е Решение № 3699/18.04.2022 г. по адм. дело № 11027/2021 г. на ВАС и др.).

В случая мотивите на органа и процедирането в контекста на основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на процесния автомобил е извършено без годни доказателствени източници, които да легитимират релевантните за доказване факти, на които митническата администрация се позовава. Административният орган се е позовал на информация от интернет сайт, за да обоснове извод, че действителната договорна стойност на автомобила е различна от декларираната. Тези изводи са необосновани, доколкото не намират опора в данните от административната преписка. Данните в интернет сайт биха могли да доведат до съмнения относно действителната покупна цена на автомобила, но те не са достатъчни за да послужат за нейното определяне. От посоченото в решението на административния орган, че в интернет сайт www.en.bidfax.info, се съдържа информация за продажба на автомобил с идентичен номер на VIN на този закупен от жалбоподателя, но не е отразено, че именно жалбоподателят е закупил автомобила за посочената в сайта сума. Също така тази информацията не представлява служебна и/или официална такава, за да се разчита на нейната достоверност, респ. да се използва като база данни или за сравнение.

Освен на информация от посочените интернет сайт, административният орган се е позовал и на писмото, получено от Американската служба „Митници и гранична охрана“, като е посочил, че процесният автомобил попада в обхвата на представените износни декларации и декларираната сума при износа е значително по-висока от тази, декларирана от жалбоподателя при вноса. Според изложеното в писмото на партньорските митнически служби тези декларации представляват еквивалент на европейската митническа декларация за износ. Настоящият състав на съда намира, че макар писмото от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност да е официален свидетелстващ документ, неговата материалната доказателствена сила се простира единствено върху факта, че износителят е декларирал пред митническите органи в страната на износ посочената стойност. Доказателствената сила на този документ не се простира и не следва да се тълкува, че така декларираната от износителя стойност е реално уговорената, респективно – заплатената или подлежаща на плащане, от двете договарящи страни. Пак в тази насока са установените по делото факти, че цената, посочена в интернет страница за онлайн търгове за продажба на автомобили от САЩ /14 900 USD – л. 52 от делото/, тази посочена в EEI /15 654 USD – л. 30 гръб от преписката/ и от вносителя /4 063,00 US– л. 31 гръб от преписката/ се различават. В хода на административното и на съдебното обжалване не са ангажирани доказателства от ответната страна за състоянието, в което е закупен автомобила. Електронната експортна декларация не е придружена с каквито и да е други документи /вкл. такива за прехвърляне на собственост/.

Дори и да се приеме, че данните от посочения интернет сайт, ведно с електронната информация за износ от митническите власти на САЩ, обосновават основателни съмнения относно договорната стойност на процесния автомобил, то не би могло да се направи извод, че именно това е общата платена или подлежаща на плащане цена. При наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност /в този смисъл Решение №2968/21.03.2023 г. по адм. дело № 1259/2023 г. по описа на ВАС/.

В разписката за продажба/договор за продажба /Sales Receipt/Bill of Sale – л. 36 от преписката/ е посочена цената, на която е закупен процесния автомобил, като изрично е отбелязано, че продажбата е окончателна. В този документ се съдържат необходимите данни, за да се обоснове наличието на извършена сделка между посочените в него страни – цената, датата и предмета на сделката. От административния орган не са оспорени самият документ, т.е. не е спорно извършването на обективираната в него сделка от гледна точка на страни и предмет, а единствено е оспорена вписаната продажна цена. Безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което е необходимо да се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че оспорващият е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката. В решението не е посочена и причината за незачитане на данните за платената сума в приложения договор от жалбоподателя, при условие, че не се отрича автентичността му. Документите са представени в превод на български език в съдебното производство и установяват по категоричен начин осъществената сделка с предмет процесния автомобил; вида и техническите характеристики на същия; цената на придобиване; размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно трайната практика на ВАС, обективирана в решение № 9350/13.07.2020 г. по адм. дело № 14433/2019 г., решение № 15563/15.11.2019 г. по адм. дело № 6328/2019 г. и др., в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото съюзно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Всичко изложено сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, съответно на липсата на основания за увеличаване на стойността на автомобила. В случая предвид преценката на органа за наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума и доколкото не може еднопосочно и безпротиворечиво да се установи каква е действителната договорна стойност на стоките, е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност, при изследване на всички значими обстоятелства. Като не е спазил разписаното в регламента императивно правило за определяне на митническата стойност на внесения автомобил, органът е допуснал нарушение, както на материалния закон и неговата цел, така и на процесуалните норми.

Гореизложеното сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Относно процедурата по определяне на по-високата стойност, следва да се съобрази, че във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения, и да е съобразена с възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С- 263/06, EU: C: 2008: 128, т. 52.

С оглед гореизложеното съдът намира, че като не е приел декларираната стойност на процесната стока по митническата декларация, и е определил нова такава единствено съобразно публикуваната информация за проведен аукцион в интернет сайт на трета държава и данните от износната декларация, директорът на ТД Митница Варна към Агенция „Митници“ е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени, поради наличие на основанието по чл.146,т.4 от АПК. Не са били налице предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесената стока на основание чл. 70, § 1 вр. чл. 71, § 1, б. „д“, подб. i) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката, незаконосъобразно са определени с оспорения акт и сочените като възникнали задължения за ДДС. Както бе посочено, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, C-354/09, т. 27, решение от 16 юни 2016, EURO 2004 Hungary, C-291/15, т. 23, решение от 20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C-529/16, т. 27).

Предвид крайния изход на спора и своевременно заявената претенция от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, е основателна. Съгласно приложения по делото списък по чл. 80 от ГПК се претендират разноски в размер на 1510 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева и държавна такса – 10 лева. Възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., в настоящият случай материалния интерес е в размер на 4483,86 лева. С оглед на изложеното съдът приема, че на жалбоподателят следва да се присъдят разноски в размер на 758,39 лева, от които 748,39 лева – адвокатско възнаграждение и 10 лева – държавна такса.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 32-70446 от 21.02.2023 г. към MRN 19BG002005010788R8 от 26.06.2019 г. на директора на Териториална дирекция Митница Варна, с което отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока – лек автомобил; определена е нова митническа стойност на внесената стока в размер на 28282,58 лева; разпоредена е корекция на митническата декларация относно процесната стока в конкретно описани клетки, и са установени нови задължения по декларацията за мито и ДДС; постановено е вземане под отчет на начисления размер на държавните вземания, като е установено за досъбиране ДДС в размер на 4483,86 лв., ведно с лихва за забава на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) №952/2013 вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Варна ДА ЗАПЛАТИ на Р.Я.Р., ЕГН **********, с адрес: *** сума в размер на 758,39 /седемстотин петдесет и осем лева и тридесет и девет ст./ лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

	Съдия: