Р Е Ш Е Н И Е
№ 109 12. 12. 2019 година гр. Омуртаг
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен съд Омуртаг
на дванадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА
ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
като разгледа
докладваното от председателя А. П. гражданско дело номер № 226 по описа за 2019
година, за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
49 от ЗЗД.
Ищецът Б.Н.К. *** твърди в исковата си молба, че на 30.01.2019 г. около 11.00 часа се връщал
от болницата в града като вървял пеш по десния тротоар и бил на около 100 метра
от жилището си, намиращо се на ул. *** № ***, когато в един момент чул зад
гърба си изръмжаване на куче и бил захапан в областта на левия крак под коляното.
Ищецът извикал от болка и веднага се обърнал като видял, че е нападнат от
голямо куче, на цвят черно и с бели петна. Ищецът видял също, че малко след
това куче имало и друго куче, като и двете животни били безстопанствени, без
придружител, без нашийници и чипове. Същите избягали, когато ищецът и минаваща
наблизо жена се развикали. В исковата молба се сочи, че в резултат на
ухапването ищецът започнал да изпитва силни болки в областта на нараняванията, потърсил
лекарска помощ и на няколко пъти му били поставяни задължителните ваксини. Ищецът
посетил и съдебен лекар, който констатирал нараняванията му. Относно
емоционалното си състояние ищецът сочи, че продължително време изпитвал болки, не
можел да спи, а понастоящем изпитвал страх от скитащи кучета. Същият твърди, че
нападения от кучета върху хора в град О. се случвали няколко пъти и нападението
над него не може да се приеме за изолиран случай. Според него ответната община
носи отговорност за понесените от него болки и страдания, тъй като грижата за
бездомните кучета е задължение на местните органи на управление съгласно Закона
за защита на животните, но очевидно мерките за овладяване на тази ситуация в
града били недостатъчни. Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за причинените му на
30.01.2019 г. в град О. от ухапване от безстопанствено куче неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва от деня на
увреждането – 30.01.2019 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждане на деловодните си разноски като представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът Общ. О. се представлява по делото от надлежно упълномощения гл. ю.к.
В. П., която оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва като
недоказано твърдението на ищеца за безстопанствеността на кучето като възразява,
че същото се отглежда и домува в частен дом според свидетелските показания. Счита,
че липсва причинна връзка между дейността на ответната община по овладяване
популацията на бездомните животни и получените от ищеца увреждания, която да
обуслови отговорност на Общ. О.. Заявява, че ответната община не е бездействала
по отношение задълженията си по ЗЗЖ и ЗВМД, тъй като ОбС - Омуртаг приел с
Решение № 454 по протокол № 53/28.02.2019 г. Наредба за отглеждане на кучета и
за овладяване популацията на безстопанствени животни на територията на общ. О.,
Общинска програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на
територията на Общ. О. за периода 2019-2022 година и План за действие (по
приложение). Също така с Решение № 363 по Протокол № 43 от заседание, проведено
на 29.05.2018 година на Общински съвет-Омуртаг било създадено и действало
общинско предприятие „Комунални дейности – Омуртаг“, чиито служители
посредством сключения договор за осъществяване на ветеринарно-медицински
дейности и понастоящем изпълнявали заложеното в нормите на чл. 42, чл. 43, чл. 44
от ЗЗЖ. Изтъква, че съгласно приложената справка на територията на общ. О. са „Обработени“
/кастрирани, обезпаразитени, ваксинирани срещу бяс и маркирани (чипирани)/ 22 бр.
безстопанствени животни-кучета. По основателността на иска ответникът намира за
недоказани предпоставките от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, тъй като от
наличните към ИМ доказателства не се доказвало, че ищецът е ухапан от
безстопанствено куче, че общинската администрация не е изпълнила задължението
си да улавя, кастрира и обезпаразитява безстопанствени кучета, като при
необходимост ги настани в приют, че е налице причинна връзка между
неизпълнението на посоченото задължение на общинската администрация и
нападението, и че са налице понесени от ищеца неимуществени вреди в резултат от
нападението. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
Съдът
след преценка на изложените твърдения и представените доказателства приема за
установено следното:
В представения по
делото амбулаторен лист № 596/31.01.2019 г., изд. в 09.34 часа от
общопрактикуващия лекар д-р М. Ч., е отразен извършения на същата дата преглед
на пациента Б.Н.К. при снета анамнеза: станало предния ден ухапване от куче по
лявата подбедрица и получен от това силен стрес, като след прегледа е поставена
диагноза: ухапване от куче – наличие на разкъсно-контузна рана с големина на
човешка длан в областта средата на лява подбедрица. Като извършена терапия в
амбулаторния лист е описана: „направена промивка на крака с топла вода и сапун,
ТД – с. к. и насочен към кабинет за борба против беса, направена 1 амп. противобясна
ваксина – за наблюдение“. Пациентът е насочен към д-р Г. – съдебна медицина. От
приетото като писмено доказателство по делото съдебно – медицинско удостоверение
№ 31/01.02.2019 г., издадено от съдебния лекар при „МБАЛ – Т.“ АД, следва, ищецът
се е явил на преглед при него на 01.02.2019 г. с оплакване от ухапване от
скитащо куче в град О. по левия крак, след което бил приет за изследване и
лечение от личния му лекар. В удостоверението след извършения преглед съдебният
лекар е описал следните констатации: по задната повърхност на лявата
подколенница в средната й трета са налице две дъговидни повърхностни рани, разположени
една срещу друга, с дължина на раните около 4-5 см всяка, с масивно
кръвонасядане /подкожни кръвоизливи/между двете рани и около тях с диаметър
10-15см. Записано е, че са поставени противобясна ваксина и ампула ТАТ. В
заключителната част на удостоверението съдебният лекар е удостоверил, че установените
две рани са от ухапване от куче. Във връзка с установяване на фактите около
описаното от ищеца увреждане са събрани показанията на свидетелите М. Ц. и В. К. /съпруга на ищеца/. В показанията си
свидетелката Ц., която е съсед на ищеца и познава същия, се определя като
очевидец на описаната в исковата молба фактическа обстановка. Според нея един
ден през изминалата зима, докато се прибирала към дома си тя видяла как на
15-20 метра от нея едно куче напада човек. Свидетелката веднага разпознала в
кучето същото, което нападнало преди време сестра й, а също и нея самата, поради
което тя пролежала 10 дни в болница. Същата викнала към кучето и след като
доближила мястото разпознала и нападнатия човек, а именно ищеца Б.К.. Според
нея мястото било на улица *** /“ Генерал Тотлебен“/ в град О., на около 50-60
метра преди дома на ищеца/според ИМ той живее на улица *** № ***/в посока от
градския парк надолу към гимназията. При непосредствено приближаване до ищеца
тя видяла, че той е ухапан по крака и на това място крачолът на панталона му
бил скъсан. Преди свидетелката при ищеца вече била дошла и съпругата му, която
преди това вървяла на разстояние от него. Свидетелката описва кучето, нападнало
ищеца, като средно по големина, мършаво и недохранено, на цвят бяло с черни
петна. Същата преценява кучето като бездомно, защото никога не е виждала някой
да го води с каишка, а то се разхождало свободно по улиците, заставало на
припек по тротоарите и нападало без да лае минувачи, сред които и ученици от
близкото училище. Свидетелката посочва, че кучето често влизало в двора на една
къща, в която било настанено ромско семейство, и се хранело от храната, която
живущите там оставяли за коня си. Същата уточнява, че това семейство не
полагало някакви постоянни грижи за кучето, не го хранело и не му осигурявало
подслон. Но кучето стояло до тази къща, тъй като можело да се храни от храната
на коня, а децата от семейството си играели понякога с него. Същевременно в
близост до този дом имало контейнери за боклук, от които кучето се хранело често,
според свидетелката. Последната е сигурна, че кучето няма поставен чип на ухото.
Свидетелката твърди, че след ухапването ищецът посетил лекар, където го
превързали и му поставили инжекции. Свидетелката К. сочи, че в края на м. януари 2019 г. със
съпруга й се прибирали към дома си, като вървели по десния тротоар в посока от
бившия санаториум/до градския парк/към гимназията. Тъй като свидетелката се
отбила в магазин, ищецът продължил бавно по пътя си. Когато тръгнала отново по
тротоара свидетелката видяла, че малко след разклона за ул. *** две кучета
пресичат улица *** по диагонал спрямо мястото, на което бил съпруга й – ищеца
по делото, и едното от тях го захапало по прасеца на левия крак, при което
ищецът се хванал веднага за крака. Свидетелката описва кучето, захапало съпруга
й, като средно на големина, бяло-черно на цвят. Същата е категорична, че това
куче нямало поставен чип на ухото, нито каишка или намордник. Според нея и
двете кучета стояли в близост до къща, която била отделена от църковния двор от
малка уличка, и в която живеело ромско семейство. В описания случай с ищеца
тези кучета отново дошли от това място. Свидетелката уточнява, че живущото в
този дом семейство отглеждало три кучета с цел събиране на трюфели, но те били
вързани постоянно в двора. Докато описаните две кучета били скитащи, подобно и
на други в този район на града. Според свидетелката тези две кучета се
разхождали свободно навсякъде, като дори влизали по стълбите вътре в посочената
къща, тъй като към улицата тази къща нямала ограда и врата. И тя посочва, че
децата на ромското семейство играели с кучетата, включително и с двете скитащи
такива, но никога тя не била виждала някой да връзва тези две кучета или да ги
води с каишка. Относно раните на ищеца свидетелката посочва, че веднага след
ухапването кракът му бил изцяло окървавен, като уточнява, че ищецът имал и
разширени вени по крака си. Същата сочи, че ищецът веднага отишъл при личния си
лекар, където дезинфекцирали раната, дали му рецепта за закупуване на ваксина
от аптеката и след закупуването й същата му била поставена в болницата. Според
свид. К. съпругът й изпитвал болки дълго
време като кракът му посинял и се подул изцяло под коляното до ходилото и в
продължение на три месеца поставял компреси и превръзки с риванол. При преценка
на събраните по делото свидетелски показания съдът следва да прецени показанията
на свид. К. – съпруга на ищеца, съгласно
изискванията на чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото при
отчитане на възможната й заинтересуваност. При тази преценка съдът установи, че
изложените от свидетелката К. показания
за релевантните по делото факти съответстват на наличните по делото писмени и
гласни доказателства. Относно времето и мястото на случилото се, досежно вида
на увреждането и механизма на причиняването му тези показания кореспондират с
приетите по делото като писмени доказателства медицински документи, както и с
показанията на другата разпитана свидетелка, която не е в родствени отношения с
ищеца и няма принципно основание за заинтересуваност от изхода на делото. Ето
защо съдът не намира основания за игнориране на показанията на свидетелката К. и кредитира същите като годно доказателство. Показанията
на двете свидетелки са ясни, последователни и логични, като съвпадат помежду си
относно важни за делото факти, поради което следва тези показанията да бъдат
кредитирани. От заключението на извършената съдебна медицинска експертиза, което
съдът приема за компетентно изготвено, следва, че от ухапване от куче на 30.01.2019
г. ищецът К. е получил две повърхностни с дъговидна форма рани, разположени
една срещу друга по задната повърхност на лявата подколенница в средната й
трета с масивен подкожен кръвоизлив между двете рани и около тях, като тези
увреждания добре отговарят да са получени от ухапване от куче. И със същите на
пострадалия било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В заключението е посочено, че при ухапване от куче задължително се поставят
ампули ТАТ и противобясна ваксина, а раните се почистват и се поставя стерилна
превръзка. Наред с това е отразено, че раните от ухапване от куче са силно
болезнени поради това, че кучешките зъби пробиват, разкъсват и размачкват
меките тъкани, а наличието на много болестотворни микроорганизми в устата и в
слюнката на кучето предполагат силна податливост на раните към инфекция. Вещото
лице е прогнозирало, че пълното възстановяване на такива рани настъпва след 25
дни, докато посттравматичният стрес оставал за по-дълго време. При разпита в с.
з. вещото лице уточнява, че още при първоначалния преглед на ищеца/на 01.02.2019
г. според СМУ/е установил, че е започнала инфекция. Експертът пояснява, че при
задълбочаване на тази инфекция, която принципно изисквала обилно промиване на
раната и поставянето на медикаменти и превръзки, лечението би могло да се
проточи до три месеца. Същият допуска, че наличието на разширени вени по крака,
които са разкъсани при ухапването, също може да доведе до посиняване и оттичане
на крака под раната.
Във връзка с
оспорването на иска от ответника като писмени доказателства са приети
представените от последния документи. Видно от заверения препис на Решение № 363
по Протокол № 43 от заседание, проведено на 29.05.2018 година на Общински
съвет-Омуртаг, със същото единодушно е решено създаването на Общинско
предприятие „Комунални дейности – Омуртаг“, приет е Правилник за дейността му и
е приета организационно-управленската му структура с утвърдена численост на
персонала му от 6 щатни бройки, избран е временно изпълняващ длъжността „Директор“
на това предприятие, и е възложено на Кмета на общината да предприеме
следващите според законовите изисквания правни и фактически действия. Видно от
представената справка за планираните капиталови разходи на Общ. О. за 2019 г. за
обект“ Приют за безстопанствени кучета в УПИ –ІV, кв. 3 с. Средище“ Общ. О. е
предвидила собствени средства в размер на 127 436 лева. Налице е и справка,
която показва, че към 31.01.2019 г. в Общ. О. са подадени общо 22 броя
декларации по чл. 117 от ЗМДТ за притежавани домашни кучета. Налице е и
представено заверено копие от Дневник на приют за кучета – град Омуртаг, започнат
на 10.01.2019 г., в който са описани като заловени 22 броя безстопанствени
кучета, които впоследствие са върнати на мястото им. При прегледа на този
дневник прави впечатление, че на 11.01.2019 г. са заловени четири кучета, а
през следващия месец – на 12.02.2019 г., още четири кучета. През месеците март
и април няма заловени кучета, като следващите вписвания са от месеците юни и
юли 2019 г. Записванията в дневника показват, че всички кучета са заловени в
района около сградата на Общ. О., в центъра на града и в района на автогарата. Следва
да се отбележи, че в тези три района не попада района, в който е станало
ухапването на ищеца. С Решение № 454 по протокол № 53/28.02.2019 год. На ОбС –
Омуртаг е приета Наредба за отглеждане на кучета и за овладяване популацията на
безстопанствени животни на територията на общ. О.. В §2 от ПЗР на посочената
наредба е посочено, че е приета и Програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на Общ. О., която ще се прилага до
приемането на Национална програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на Република България. По делото е
представен препис на Общинска програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на Общ. О. и План за действие към
същата за периода 2019-2022 година.
При така събраните
и обсъдени доказателства съдът прави следните фактически и правни изводи:
Безспорно установено е по делото,
че на 30.01.2019 г. докато се е движел по ул. ***/наричана още ул. *** / в град
О. ищецът е бил нападнат в гръб и захапан по задната повърхност на лявата
подколенница от куче, средно на големина и черно – бяло на цвят. Заради болката
и кървящата рана ищецът потърсил медицинска помощ в болницата в град О., където
му били поставени противобясна ваксина, ампула ТАТ, направена била дезинфекцираща
обработка на раната. Установено е по делото, че поради съществуващ проблем с
разширени вени по крака му, ищецът търпял по-дълго от обичайното последиците от
раните, тъй като подколенницата му отекла и посиняла, и това наложило в
продължение на три месеца да носи превръзки и компреси с риванол. Започналият
след ухапването инфекциозен процес в и около раната му бил забелязан от
съдебния лекар д-р Г. още при първоначалния преглед – два дни след ухапването. Тези
данни означават, че в случая възстановителният период до пълното възстановяване
на крака е надвишил обичайната си продължителност от около 20/25 дни и е
стигнал до около 90 дни. Съдът категорично прави извода, че раната на ищеца е
причинена от бездомно куче. Към този извод еднозначно сочат кредитираните от
съда свидетелски показания, които напълно идентично описват кучето като вид, поведение
и навици по отношение на хората. Тези показания са базирани на личните
наблюдения и дори преживявания на свидетелите. Според тези показания описаното
куче, нападнало ищеца, се разхождало свободно по улица *** и стояло предимно в
района на мястото на нападението над ищеца. Обстойните свидетелски показания
досежно навиците на кучето изключват възможността същото да е домашно
отглеждано куче, което предполага да има свои собственици. Именно в чл. 3 от
приетата от ответната община Наредба за отглеждане на кучета и за овладяване
популацията на безстопанствени животни на територията на общ. О. е посочено, че
собствеността върху куче се установява с ветеринарномедицински паспорт с
нанесена идентификация на кучето; с договор за покупко-продажба от обекти, регистрирани
по чл. 137 ЗВМД, от други лица или по наследство, като договорът е
удостоверителен документ само до навършване на 6-седмична възраст на кучето. В
конкретния случай по делото няма данни за посоченото куче да са налице подобни
документи. Описаните от свидетелите факти, че кучето се храни от отпадъци в
улични контейнери, че влиза в разградения двор на дома на ромско семейство и се
храни от оставената за коня им храна, че никога това куче не е било връзвано в
който и да е двор или е водено с каишка или намордник от някого, и че често
напада минувачи, показват без съмнение, че кучето не е домашно, а
безстопанствено. Дори и да получава понякога храна от отделни лица, това куче
не може да се третира като собственост или под контрола на тези лица. А и
съгласно чл. 178 от ЗВМД кметовете на общини, райони и кметства организират
контрола за спазване изискванията по чл. 172, т. 2, т. е. контролират
спазването на задължението на собствениците на кучета да вземат мерки животните
им да не създават опасност за хора или други животни. В случая съдът приема, че
кучето, нападнало ищеца, не е собственост на определено физическо лице, а е
безстопанствено такова, поради което и контрола върху същото е изцяло
задължение на ответната община. По този начин съдът приема, че ищцовата страна
е провела пълно и главно доказване на механизма на увреждането, в т. ч. и че
нападналото ищеца куче е безстопанствено, като ответната община не е установила
друг възможен източник на установеното увреждане.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл е и задължителното
тълкуване, дадено в т. 2 на ППВС № 17 от 18.XI.1963 г., а именно: ако вредите
са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод на
изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата,
пред увредения е по чл. 49 ЗЗД. За осъществяване на състава по чл. 49 ЗЗД е
необходимо да са настъпили вреди с имуществен или неимуществен характер, да е
налице виновно противоправно поведение на служители на ответника, или на лица, на
които същият е възложил извършването на определена работа, и причинени при или
по повод изпълнението на възложената работа вреди в правната сфера на трето лице,
наличието на причинна връзка между поведението на виновните лица и причинените
вреди. За уважаването на иск по чл. 49 ЗЗД не е необходимо установяване на
конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина за
противоправния резултат, тъй като вредите се считат за причинени при изпълнение
на възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато
настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната
работа. За вреди, причинени от безстопанствени кучета, общината носи
отговорност по общия ред за непозволено увреждане на основание чл. 49 от ЗЗД. Тази
отговорност се базира на разписаните в Закона за защита на животните задължения
на общинската администрация по овладяване популацията на безстопанствените
кучета чрез организиране на залавянето и изолирането им. Съгласно чл. 40, ал. 3
ЗЗЖ общинските съвети приемат програма за изпълнение на националната програма и
план за действие на съответната община, като това е само първата стъпка в
процеса от мерки по овладяване популацията на безстопанствените кучета на
територията на общината. За да се обезпечи изпълнението на приетата програма, чл.
40, ал. 4 ЗЗЖ възлага на кметовете на общини да организират изпълнението на
програмата и плана и ежегодно да внасят отчет за изпълнението на програмата до
изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Разпоредбата
на чл. 41 ЗЗЖ възлага на органите на местната власт да изградят и стопанисват
приюти, в които да настаняват безстопанствените животни. Следващите разпоредби
на глава пета от ЗЗЖ описват всички мерки от организационен и
ветеринарномедицински характер, които следва да бъдат взети с цел овладяване на
безконтролното присъствие на безстопанствени кучета в населените места. От
събраните по настоящото дело доказателства следва извода за осъществени мерки, които
са недостатъчни за овладяване популацията на безстопанствените кучета и
предотвратяване на вредите, които те нанасят на гражданите. Анализът на
представените от ответната община документи показва, че с изключение на взетото
от ОбС решение за изграждане на приют и за създаване на общинско предприятие „Комунални
дейности – Омуртаг“, към датата на причиненото на ищеца увреждане няма данни да
са били предприети действия в посочената насока. Приложената Наредба за
отглеждане на кучета и за овладяване популацията на безстопанствени животни на
територията на общ. О. и визираната в нея Общинска програма и План за действие
са приети след датата на увреждането, а именно на 28.02.2019 г. Дневникът за
залавяне на безстопанствени кучета също показва, че реални фактически действия
са предприети едва на 11.01.2019 г., т. е. около три седмици преди датата на
увреждането, като заловените на тази дата кучета са намерени в близост до
сградата на Общ. О.. Както се посочи по-горе мястото на увреждането е на ул.
*** между Гимназията в града и градския парк, като от дневника следва, че в
този район не са били заловени кучета. Същевременно свидетелките установяват, че
нападналото ищеца куче и още едно от поне година стоят в района на улица *** и
често нападат хора, дори ученици от близкото училище. Както чл. 18 от Наредба
за отглеждане на кучета и за овладяване популацията на безстопанствени животни
на територията на общ. О., така и чл. 48 ЗЗЖ не допуска връщането на кучетата, настанени
в приюти, в изрично посочени обекти, сред които са и дворовете на училища. Това
изискване е с оглед защита на децата. А безконтролното разхождане на
безстопанствените кучета по улица, на която се намира училище, също създава
реална опасност за децата от нападения върху тях, каквито факти се сочат от
разпитаните по делото свидетели. Това показва, че ответната община не е
изпълнила цялостно и ефективно задължението си по ограничаване популацията на
безстопанствени животни и най-вече на такива, които системно нападат хора и
представляват реална опасност за здравето им. Изложеното от свидетелката Ц. относно извършеното от същото куче в същия
район на града ухапване и на нея самата около година преди процесния случай и
несполучливият й опит да предизвика адекватна реакция от страна на общинската
администрация, сочи също на проявено бездействие от страна на ответната община.
Индикиращи проявена активност към решаването на проблема от страна на ответната
община са предприетите мерки, описани по-горе, но същите не могат да се ценят в
настоящия случай, тъй като са реализирани след неговото настъпване. А към
датата на причиненото на ищеца увреждане предприетите от ответната страна действия
са били крайно недостатъчни, за да се приеме, че не е налице основание за
търсене и реализиране отговорността на тази община по реда на чл. 49 ЗЗД. С
Решение № 488/7.02.2012 г. по гр. дело № 899/2010 г. на ВКС IV г. о.,
постановено по чл. 290 ГПК е прието, че при деликта, когато едно лице действа и
от това действие последват вреди, то дължи обезщетение, ако действието му е
противоправно, като вината се предполага, а когато едно лице бездейства и от
това бездействие последват вреди, дължи обезщетение, ако не е предприело
действията, които е било длъжно да извърши. По смисъла на цитираното решение, когато
лицето, в случая общината, не предприеме предписано от закона действие или го
предприеме без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди тя дължи
обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа
и въпреки това настъпят вреди, лицето/общината/ не дължи обезщетение. В случая
от ответната община към процесната дата не са били предприети в пълнота
предписаните от закона мерки по отношение на безстопанствените кучета. Ето защо
съдът приема, че липсата на предприети адекватни и необходими мерки от страна
на Общ. О. в изпълнение на възложените й със закон – ЗЗЖ, задължения е в пряка
причинноследствена връзка с причиненото на ищеца увреждане от ухапване от
безстопанствено куче. В този смисъл и предявеният иск се явява основателен. Налице
е реализация на фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, което води до обективната
гаранционно-обезпечителна отговорност на ответната община към ищеца. В случая
са налице настъпили вреди от неимуществен характер за ищеца в резултат на противоправно
бездействие на служители на ответната община. Съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Преценката
на съда в този случай не е абстрактна, а е съобразена с конкретните
обстоятелства, характеризиращи случая и даващи своето неблагоприятно
въздействие върху физиката и психиката на увредения. Категорично в случая са доказани
претърпени болки и страдания от ищеца, които са били особено интензивни
непосредствено след ухапването, а последвалата инфекция е усложнила и удължила
възстановителния му период почти тройно от обичайното. Естествено е настъпилият
възпалителен процес да усложни оздравяването и да причини болки и трудност или
невъзможност за използване ходещата функция на пострадалия крак. Инфекцията е наложила
и продължителното поставяне на противовъзпалителни превръзки с риванол до
преминаване на възпалението, което допълнително е било усложнено в случая и от
проблема с разширените вени на ищеца. От събраните по делото доказателства няма
данни за настъпила у ищеца психическа травма във връзка с описания случай, не
са представени гласни доказателства за преживяван от него постоянен страх, породен
от случилото се. Нормално е като всеки човек ищецът да изпита безпокойство и
притеснение след като му се е случило подобно нападение от бездомно куче и то в
близост до дома му, но липсата на доказателства за конкретни негови негативни
психически преживявания в резултат на увреждането, води до неоснователност на
иска в тази му част относно твърдените вреди - безсъние и продължаващ и до
момента страх. При тези данни за конкретното естество, интензитет и
продължителност на претърпените от ищеца неимуществени вреди под формата на
болки и страдания съдът намира, че справедливото обезщетение на същите следва
да е в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 30.01.2019 г. до окончателното плащане на обезщетението. Предявеният иск в
останалата му част за разликата над присъдения размер от 2000 лева до пълния
претендиран размер от 2500 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По претенциите за разноски –
ищецът е направил такава претенция, представяйки списък по чл. 80 ГПК с описани
в същия конкретни направени от него разноски по делото. Ответната страна в
писмения си отговор претендира разноски, но не конкретизира същите и не представя
списък по чл. 80 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски
съразмерно с уважената част от иска. В случая уважената част от иска се равнява
на 80% от претендирания размер. В списъка по чл. 80 ГПК са посочени разноски в
общ размер от 370 лева, от които 100 лева – платена държавна такса за иска, 100
лева – внесен и изплатен депозит за вещо лице и 170 лева – платено в брой
адвокатско възнаграждение. Съдът провери и установи, че всички претендирани
разходи са били реално направени от ищеца. Ето защо последният има право да му
бъдат присъдени 80% от тези разноски, а именно сумата в размер на 296 лева. При
това положение ответната община следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата
от 296 лева, представляваща част от направените от него деловодни разноски по
настоящото дело.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите ОБЩ. О. със седалище в град О., ул.
*** № ***А, с БУЛСТАТ *****, представлявана от Кмета инж. Е. Х. Е., ДА ЗАПЛАТИ на Б.Н.К. ***, с ЕГН **********,
сумата в размер на 2000/две хиляди/лева,
представляваща обезщетение за причинени на 30.01.2019 г. в град О. от
ухапване от безстопанствено куче неимуществени вреди/болки и страдание/, ведно със законната лихва върху цялата сума,
считано от 30.01.2019 г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част над
присъдения размер от 2000 лева до пълния претендиран размер от 2500 лева за разликата от 500 лева като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ОБЩ. О. със седалище в град О., ул. *** № ***А, с БУЛСТАТ
*****, представлявана от Кмета инж. Е. Х. Е., ДА ЗАПЛАТИ на Б.Н.К. ***, с ЕГН **********,
сумата в размер на 296/двеста деветдесет
и шест/лева, представляваща част от направените от него деловодни разноски
по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС – Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА