№ 165
гр. Варна, 14.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20233000500082 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частни жалби на З. Д. Т. и А. П. Т., чрез процесуалния
им представител адв.Н. против определение № 457/21.11.2022г., допълнено с
определение № 470/03.12.2022г. на ОС – Силистра, постановени по гр.д. №
167/2022г., с които е върната като недопустима подадената от тях искова
молба и производството по делото е прекратено.
По подробно изложени в жалбите доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваните определения се иска тяхната отмяна и
връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Частните жалби са подадени в срок, от легитимирана страна и
срещу подлежащи на обжалване съдебни актове по см. на чл.274, ал.1, т.1
ГПК, поради което са процесуално допустими.
За да се произнесе по същите, настоящият състав на АпС – Варна
съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от
жалбоподателите З. Т. и А. Т. против „Уникредит Булбанк“ АД иск за
заплащане на сумата от 69 000 лева, претендирана като претърпяна от тях
1
имуществена вреда от реализирано принудително изпълнение за вземане на
ответника срещу трето лице – Теодор Иванов Т. чрез извършена публична
продан на собствения им недвижим имот – апартамент № 13, находящ се в
гр.Силистра, ул.“Симеон Велики“ № 13, ет.4.
В исковата молба са изложени твърдения, че за обезпечаване вземане на
банката по договор за банков кредит, сключен с Теодор Иванов Т., ищците са
учредили договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, описан по-
горе, като съгласно клаузите на договора едно от условията за предоставяне
на обезпечението е с част от сумата по кредита, а именно със сумата от 37 800
лева да бъде рефинансиран друг кредит на кредитополучателя в „Инвест
банк“ АД. През 2015г. „Уникредит Булбанк“ АД се е снабдила с
изпълнителен лист срещу кредитополучателя и образувала изпълнително
производство за непогасената част от кредита. Твърдят, че след образуване на
принудителното изпълнение са установили, че условието за рефинансиране
на кредита в „Инвест банк“ АД не е било изпълнено от ответната страна,
поради което и отговорността им като ипотекарни гаранти за тази част от
кредита не е възникнала. Това обстоятелство било установено с влязло в сила
решение на АпС – Варна по в.т.д № 198/2018г. по предявен от тях иск срещу
настоящия ответник. В тази връзка са наведени твърдения, че вземането,
предмет на издадения в полза на „Уникредит Булбанк“ АД изпълнителен лист
съставлява необезпечена от тях част от кредита. Въпреки това и при
наличието на вече постановено решение по в.т.д. № 198/2018г., макар и към
този момент все още висящо пред ВКС, банката е насочила и продължила
принудителното си изпълнение срещу имота им, образуваното пред ЧСИ
Георгиев изпълнително дело е било преместено при друг ЧСИ, който е
реализирал публичната продан на имота. С оглед така изложените твърдения
считат, че се явяват трети лица, чието имущество е продадено за чужд дълг и
за който те не отговарят, поради което и са отправили искането си до съда за
осъждане на ответната банка да им заплати сумата от 69 000 лева,
представляваща пазарната стойност на продадения им апартамент, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 28.12.2018г.
С определение 03.08.2022г., постановено след подаване на отговора по
чл.131 ГПК, ОС – Силистра е приел, че исковата молба е нередовна, оставил е
производството по делото без движение и на ищците са дадени указания в 1-
седмичен срок от съобщението да приведат петитума на същата в
2
съответствие с изложените фактически твърдения, като съобразят и
елементите на деликтната отговорност /деяние, противоправност на същото,
вина, причинна връзка и вреди/ и в частност от кои факти /деяние/ произтича
нанесената им вреда, извършителя или възложителя на същото, както и по
останалите елементи на деликта. Указани са последиците при неизпълнение.
В срок е постъпила молба, в която жалбоподателите са посочили, че не
предявяват иск по чл.440, ал.1 ГПК, считат, че са трети за изпълнението лица,
което извеждат от постановеното решение по в.т.д. № 198/2018г. на АпС –
Варна, поради което и твърдят, че на основание чл.440, ал.3 ГПК имат право
да прететендират от взискателя обезщетение за претърпените от тях вреди.
Посочено е, че противоправното и виновно поведение на взискателя се
изразява именно в насочването на принудителното изпълнение върху имот,
който не принадлежи на длъжника, при липса на обезпечение върху него за
вземането, предмет на изпълнителния лист и знание за това, в резултат на
което /в причинна връзка с поведението/ имотът им е бил продаден на
публична продан, а претърпяната от тях вреда се изразява именно в загубата
на собствеността им и е съизмерима с пазарната стойност на имота.
С определение № 457/21.11.2022г. първоинстанционият съд е приел, че
с направените уточнения нередовностите на исковата молба не са отстранени,
тъй като заявеният петитум е непроменен и същият сочи на иск по чл.440,
ал.3 ГПК, който „няма самостоятелен живот“, а препраща към чл.45 ЗЗД.
Прието е, че иск по чл.440 ГПК е недопустим, тъй като не са налице
предпоставките на тази разпоредба, препращайки към направените в тази
насока възражения в отговора на исковата молба. Съдът е приел още, че
ответникът може да отговаря в хипотезите на чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД, но в
уточнителната молба не са наведени твърдения за действия/бездействия на
лица, на които ответникът е възложил работа, а се сочи, че „извършител и
възложител на причинената вреда“ е ответника, но който не е физическо лице
и поради това не може да бъде извършител на виновни действия, липсват
твърдения за причинена вреда от вещ. С оглед на тези мотиви е постановил
връщане на исковата молба.
С последващото си определение № 470/03.12.2022г.
първоинстанционният съд е приел, че е пропуснал да постанови диспозитив
за прекратяване на делото, което се явява последица от връщането на
3
исковата молба, поради което и настоящия състав намира, че това
определение няма самостоятелен характер, а е част от предходното
преграждащо определение.
При така установеното съдът намира, че изводите за неизпълнени
указания и недопустимост на предявения иск са неправилни.
Безспорно е, че искът по чл.440, ал.3 ГПК е иск на третото лице по
чл.440, ал.1 ГПК и това е лице, което има самостоятелни права върху вещта
срещу която е насочено принудителното изпълнение /право на собственост,
ограничено вещно право или облигационно право/, не е правоприемник на
длъжника и спрямо което субективните предели на изпълнителния лист не се
разпростират. С оглед на това лицето, дало своя вещ като обезпечение на
чужд дълг, поради обвързаността от субективните предели на изпълнителния
лист не е трето лице по см. на чл.440, ал.1 ГПК /в т.см. т.2 от ТР № 4/2017г. на
ОСГТК на ВКС/. Спорът относно ипотечното право е спор между кредитора и
ипотекарния длъжник, а не е спор за принадлежността на правото на
собственост по см. на чл.440, ал.1 ГПК. Взискателят не твърди собственост на
своя длъжник върху имота, а друго свое самостоятелно право, което се
оспорва от лицето, дало своя вещ като обезпечение за чуждия дълг, поради
което това оспорване следва да се релевира по друг процесуален ред на
защита, а не с иска по чл.440, ал.1 ГПК.
Наред с това, макар и искът за вреди по чл.440, ал.3 ГПК да е иск на
третото лице, срещу чието имущество е насочено принудителното
изпълнение на парично притезание при липса на материални предпоставки за
това, то предявяването му не е обвързано от процесуалното условие за
проведен иск по чл.440, ал.1 ГПК или за съвместното им предявяване. Искът
по чл.440, ал.3 ГПК може да бъде предявен както по време на висящ
изпълнителен процес, така и при вече реализирано принудително изпълнение.
Легитимиран ответник по него е взискателят, независимо дали е физическо
или юридическо лице. Препращането към разпоредбата на чл.45 ЗЗД е израз
на волята на законодателя, че отговорността за вредите, причинени на третото
лице, засегнато от изпълнението по своята същност е деликтна, каквато
отговорност съгласно чл.49 ЗЗД носи и взискателя-юридическо лице.
Вън от хипотезите на чл.440, ал.3 ГПК всяко лице, което твърди да е
претърпяло вреди от проведено материално незаконосъобразно принудително
4
изпълнение в резултат на противоправно поведение на взискателя може да
търси да търси обезвреда на същите на основание общите правила на
деликтната отговорност.
Съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация, а
следва да определи приложимата правна норма съобразно изложените в
исковата молба фактически основания и заявен петитум.
Изхождайки от тези съображения, настоящият състав намира, че
изложените в исковата молба фактически твърдения за разрешен със СПН
спор относно обема на обезпеченото от жалбоподателите вземане и въз
основа на което същите твърдят, че не са ипотекарни длъжници за вземането
по изпълнителния лист, сочат на твърдения за материална
незаконосъобразност по см. на чл.440 ГПК. В същото време естеството на
претендираната вреда – „загуба на собственост“, съизмерима с пазарната
стойност на вече продадения при публичната продан недвижим имот, не
кореспондира на твърдението им за изпълнение върху чужд имот, доколкото
публичната продан е деривативен способ и продажбата на чужд имот няма
вещно-прехвърлително действие. Поради това и действително формулирания
петитум /осъждане на взискателя да им заплати обезщетение в размер на
пазарната стойност на имота им/ не съответства на заявената
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Указания обаче за
отстраняване на това противоречие не са давани. Дадените такива са за
привеждане на петитума в съответствие с обстоятелствената част чрез
навеждане на твърдения, съответни на елементите на фактическия състав на
чл.49 ЗЗД и по които в уточнителната молба според настоящия състав са
направени исканите уточнения. Предвид на това, че отговорността по чл.49
ЗЗД е гаранционно-обезпечителна не е необходимо поименното посочване на
лицата, действали по възлагане на работата. Не е необходимо и въвеждането
на други фактически твърдения относно противоправното поведение на
изпълнителя на работата, в случая подразбиращо това са извършилите
фактически действия представляващи взискателя-ЮЛ, доколкото
позоваването на такова поведение е изведено от твърдението за насочване на
принудителното изпълнение върху собствения им имот, при знание, че
същият не обезпечава предявеното за принудително събиране вземане.
При това положение исковата молба действително е останала
5
нередовна, но поради ненадлежно дадени указания за това, а не поради
неизпълнението им. Едва след даването на указания за отстраняването на това
противоречие и доказване на твърденията, че вземането по изпълнителния
лист съставлява необезпечената от ищците част от отпуснатия на длъжника
банков кредит /доколкото за това е необходимо събирането и на други
доказателства/ могат да се направят изводи за правната квалификация на
търсената защита и нейната допустимост.
Ето защо, настоящият състав намира, че обжалваните определения са
неправилни и като такива следва да бъдат отменени, а делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 457/21.11.2022г. и допълнително
определение № 470/03.12.2022г. на ОС – Силистра, постановени по гр.д. №
167/2022г. И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6