Старозагорската районна
прокуратура, Териториално отделение гр.Раднево е внесла обвинителен акт срещу С.Г.Н.
***, ЕГН **********, за това, че на 26.06.2020 год. в с.Ковачево, общ.Раднево,
противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – мотопед марка “Aprilia“ модел SR 50 с № на рама ZD4LYA000YS006682 от владението на
собственика му Д.Г.М. без неговото съгласие с намерение да го ползва-
престъпление по чл.346, ал.1 от НК и за
това, че на 26.06.2020г. в с.Ковачево, общ.Раднево, управлявал моторно
превозно средство – мотопед
марка “Aprilia“ модел SR 50 с № на рама ZD4LYA000YS006682, което не е регистрирано
по надлежният ред- престъпление по чл.345, ал.2, вр.
ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения
представителят на РП- Стара Загора, Териториално отделение гр.Раднево поддържа в цялост повдигнатите по
отношение на подсъдимия обвинения. Изтъква, че са налице в своето единство
всички съставомерни от
обективна и субективна страна признаци на престъпления по смисъла на чл. 346,
ал. 1 от НК и чл. 345, ал.2, във вр. ал. 1 от НК. Моли на подсъдимия да му бъде наложено
наказание, както следва : за деянието по смисъла на чл. 346, ал. 1 от НК да се
наложи наказание в условията на чл.55, ал. 1, т.1 от НК за срок от три месеца, което
да се отложи с изпитателен срок от три години на основание чл.66 ал. 1 от НК. За
деянието по смисъла на чл. 345, ал.2, във вр. ал. 1
от НК да се наложи наказание глоба в размер на 500лв. На основание чл.23 ал. 1
от НК счита, че следва да се определи едно общо наказание най-тежкото-три
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено с
изпитателен срок от три години, като глобата не се присъединява към наложеното
наказание.
Защитникът на подсъдимия адв.В. моли съда за наказанието по чл.346, ал. 1 от НК подзащитния му да бъде оправдан. За наказанието по чл.345,
ал.2, във вр. ал. 1 от НК моли съда да бъде подзащитния му освободен от наказателна отговорност на
основание чл.78 а от НК и му се наложи наказание глоба в размер на 1000лв.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите на страните, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.Г.Н. е роден на ***г***,
с настоящ адрес ***, бълг.гражданин, със средно образование, неженен,
безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Преди около осем години свид.Д.Г. Минев купил мотопед марка „Aprilia“ модел SR 50 с № на рама ZD4LYA000YS006682. Мотопеда не бил
регистриран в КАТ и нямал регистрационни табели.Същия ползвал мотопеда като
ходил с него до магазина, за риба и го карал непрекъснато из селото. На
26.06.2020г. М. изкарал мотопеда от гаража и го оставил пред входа на жилищния
блок, където пили кафе с подсъдимия.
В обясненията си в съдебно заседание
подсъдимия С.Г.Н. категорично твърди, че той не е откраднал мотопеда, а е
имал уговорка със свид.М.,
че срещу една кутия цигари М. се преотстъпи на подсъдимия Н. „да си направи завойче
с неговото мини моторче”. Твърди, че предната вечер е
дал на свид.М. една кутия цигари и уговорката била на
следващата сутрин в 8-8,30ч. подсъдимия Н.
да отиде до блока на М. и да взема и покара мотопедчето.
Пили са по едно кафе и след това подсъдимия Н. тръгнал да го кара между
блоковете. На този ден свид.В. и колегата му свид.Й. изпълнявали служебните си задължения в с.Ковачево
по контрол на пътното движение. В 9,50ч. те забелязали мотопеда, управляван от
подсъдимия Н. и го последвали. Забелязали, че водача не използва каска и че
мотопеда бил без поставена регистрационна табела. Свид.В.
подал звуков сигнал, подсъдимия го възприел и спрял. Подсъдимия Н. заявил, че
не носи в себе си лична карта, а по отношение на управлявания от него автомобил
заявил, че няма документи и е на съседа му, който му го е дал. При проверката
служителите на полицията установили самоличността на подсъдимия Н. и това, че управлявания от него мотопед е марка “Aprilia“, модел SR 50 с № на рама ZD4LYA000YS006682, който е нерегистриран по
надлежния ред. Подсъдимия заявил, че бил запознат с обстоятелството, че
мотопеда е без регистрационен номер.
След като дошли в полицията в гр.Раднево Н. предал с протокол за доброволно
предаване управлявания от него мотопед.
Подсъдимия Н. категорично отрича той да е откраднал моторчето
и твърди, че свид.М. му го е дал, така както е била
тяхната уговорка. Твърди, че управлявал моторчето покрай
блоковете, че на последното завойче минал покрай скамейката,
където стояли свид.М. и свид.Т.Т..
Твърди, че тогава когато са го спрели полицаите за проверка той е звъннал от
телефона си на свид.М. и му казал, че полицаи го
спрели за проверка. Свид.М. казал ”не ме интересува,
сега ми връщай мотора. Ще кажа,че си го откраднал”.
Свид.А.В.
твърди, че подсъдимия при проверката казал, че мотопеда е на някакъв съсед.
Твърди също така, че на тел.112 е нямало подаден сигнал за кражбата. При самата
проверка свид.В. е разговарял от телефона на
подсъдимия Н. със свид.М., за да му обясни за
случилото се и е чул, че М. казва „ще кажа на полицаите, че си го откраднал”.
Всички показания кореспондират със защитната теза на подсъдимия.
Свид. Й.Й.,
който е бил на проверката е чул когато подсъдимия Н. заявява, че съседа
му е дал моторчето „да направи едно завойче” и е видял същия когато говори по телефона.
Житейската логика налага извода, че свидетеля М.
не може да не е забелязал, че му няма моторчето и да
е стоял спокойно на скамейката пред блока, да си е пиел кафето, да разговаря
със съселяните си и да не проявява никакво безспокойство.
Всичко това, вземайки предвид твърдението му, че е оставил моторчето
си пред блока, точно там, където е седял през цялото време докато му се е
обадил полицая да му съобщи, че подсъдимия управлява нерегистрирания му мотор и
при положение, че и самият пострадал потвърди, че е знаел, че подсъдимия не е
правоспособен водач. Именно това е причината да твърди, че мотора му откраднат.
В противен случай следва да понесе санкцията, предвидена в Закона за движение
по пътищата, която е глоба в размер на 2000 лева.
Свид.Георги
Караджов твърди, че в селото същия ден е имало погребение и той е бил на него,
минал покрай блоковете където живее свид.Минев,
защото оттам бил пътя за гробищата и е
видял, че те стоят заедно на скамейката пред блока със С.. Видял е, че С. кара моторчето по пътя към центъра.
Свид.
Калина Петрова категорично заяви, че е видяла подсъдимия Н. да управлява моторчето, че той се е спрял при нея, разговаряли са, като
й е казал ”чичо Митьо ми даде това моторче да се
поразкарам малко и да направя кръгчета
покрай блоковете и да му го върна”. На въпроса „защо така”, подсъдимия Н.
отговорил „аз му купих една кутия цигари, да се разкарам”. Твърди, че е виждала
свид.М. да кара моторчето из
селото, синовете му също. Отново гласни доказателства, потвърждаващи напълно
защитната теза.
Съдът даде вяра на допуснатите и
разпитани по искане на подсъдимия свидетели М.Б.Е., Т.С.Т.,С.Д.А.. Свид.М.Б. заявява, че сутринта когато е отивал към
гробището видял, че подсъдимия Н. и свид.М. са стояли
на скамейката пред блока, като след като се е връщал свид.М.
и свид.Т.Т. са били там. Съдът приема, че
действително свидетеля М. е дал за ползване нерегистрирания си мотор на
подсъдимия, след като са се договорили предварително за това. Именно затова
съдът оправда подсъдимия за престъплението визирано в разпоредбата на чл.346,
ал.1 от НК.
С оглед на изложената фактическа
обстановка, съдът счита, че подсъдимия не е осъществил състава на
престъплението по чл.346 ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение. По
делото не се събраха, каквито и да е доказателства, от които по несъмнен и
категоричен начин да бъде направен извода, че подсъдимия Н. е извършил деянието
за което му е било повдигнато обвинение.
От събраните по делото
доказателства, става ясно, че на горепосочената дата, в действителност, свид. М. и подсъдимия Н. са се намирали на скамейката пред
блока, пред който живее свид.М.. Пили са кафе,
разговаряли са. Не са събраха безспорни и категорични доказателства, които да
опровергават това. Липсват безспорни доказателства, че същия е извършил
деянието в което е обвинен.
С оглед на изложеното съдът
приема, че подсъдимия С.Г.Н. не е осъществил състава на престъплението по чл.
346, ал. 1 от НК.
И понеже разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, не позволява присъдата да почива само на предположения, а от
събрания доказателствен материал, съдът не можа да се
направи обоснован извод относно това, че подсъдимият е осъществил деянието по
чл. чл.
346, ал. 1 от НК, съдът счете за единствено законосъобразно и правилно,
да го признае за невиновен и да го оправдае по така повдигнатото му обвинение.
От гореизложеното
е видно, че с деянието си подсъдимия С.Г.Н.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.345, ал.2
вр. ал.1 от НК - на 26.06.2020г. в с.Ковачево,
общ.Раднево, управлявал моторно превозно средство – мотопед марка “Aprilia“ модел SR 50 с № на рама ZD4LYA000YS006682, което не е регистрирано
по надлежният ред.
Също
така обективно са налице правни норми в ЗДвП- чл. 140,
ал.1 и релевантния за случая текст на чл.
345, ал.2 от НК, предвиждащ наказателноправна
санкция за неизпълнението на задължението да не се управлява МПС нерегистрирано
по надлежния ред.
От
субективна страна - обвиняемият е осъществил деянието с форма на вината пряк
умисъл, защото е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал/допускал/ настъпването им.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в
досъдебното производство и присъединени на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и особено от разпита на подсъдимия Н.. В хода на
съдебното производство от страна на подсъдимия не бяха представени
доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа
обстановка по този текст от закона.
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
След
преценка на всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимия С.Г.Н.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл. 345, ал. 2, във вр. ал.
1 от НК, а именно: на 26.06.2020г. в с.Ковачево, общ.Раднево,
управлявал моторно превозно средство – мотопед марка
“Aprilia“
модел SR 50
с № на рама ZD4LYA000YS006682,
което не е регистрирано по надлежният ред.
Съдът
намира, че са налице предпоставките по чл. 78а от НК
за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, а именно:
-за
престъпление по посочената квалификация законът предвижда наказание „лишаване
от свобода” до една година или „глоба” от 500 до 1000 лева,
-обвиняемият
не е осъждан за престъпления от общ характер
-от
престъплението не са настъпили имуществени вреди.
От
субективна страна деянието е извършено с вина под формата на пряк умисъл, тъй
като подсъдимия е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по
надлежния ред, но въпреки това е управлявал МПС.
При
определяне на наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност
на деянието - управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и
сравнително ниската степен на обществена опасност на дееца - същия е с чисто
съдебно минало. Съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства направените
от обвиняемото лице самопризнания, съдействието, което е оказал в хода на
досъдебното производство. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът
възприема и материално състояние на обвиняемия.
Съобразявайки
изложените обстоятелства, съдът счита за справедливо и съответно на извършеното
от подсъдимия деяние на същото да бъде наложено наказание в размер на минимума
на предвидената в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК глоба, а именно 1000 /хиляда/ лева.
При
определяне на наказанието съдът съобрази освен изложените по-горе
обстоятелства, също и материалното положение на подсъдимия, което се установява
от материалите по делото и от дадените от него обяснения.
С
оглед на изложеното съдът намира, че така определеното наказание ще породи
възпитателната и превантивна функция на наказанието у нарушителя и ще окаже
своята възпираща и превъзпитателна роля и у другите членове на обществото,
както и ще бъдат постигнати целите на наказанието и на генералната и специална
превенция, посочени в чл. 36 от НК.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Съдия: