РЕШЕНИЕ
№ 1126
гр. Варна, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:ИвА. Д. Дрингова
Н. Св. Стоянов
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ирена Н. П. Въззивно гражданско дело №
20223100501894 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
на А. А. А., ЕГН ********** срещу решение №260318/17.06.2022г., постановено по гр.дело
№6490/20г. по описа на ВРС, с което са прогласени за нищожни:
1/ упълномощаване, извършено от Н.Т. П., ЕГН ********** към М. С. И., ЕГН
**********, с нотариална заверка с рег. № 4000 от 19.04.2019г. на подписа и с нотариална
заверка с рег. № 4001 от 19.04.2019г. на съдържание, поради липса на съгласие на
упълномощителя и
2/ покупко-продажба, обективирана в НA за продажба на недвижим имот, акт № 27,
том II, per. № 1551, дело №142 от 2018г., по силата на която на 08.05.2018г. Н.Т. П., ЕГН
**********, представляван от М. С. И., ЕГН **********, в качество на негов пълномощник,
упълномощена с пълномощно per. № 4000 за удостоверяване на подпис и рег.№ 4001, т.2, акт
2/19.04.2018г. за удостоверяване на съдържание, продава на А. А. А., ЕГН **********,
собствения си ПИ с идентификатор № ***, съгласно КК и КР, находящ се в гр. И., община
А., обл. Варна, местност „Т.Г.“, с площ от 3195 кв.м., трайно предназначение на територията
- земеделска, начин на трайно ползване -нива, при договорена между страните продажна
цена за гореописания имот 100,00 лева, които продавачът получил от купувача, преди
подписване на договора, поради липса на съгласие у продавача Н.Т. П., ЕГН **********.
Жалбоподателят счита решението за материално и процесуално незаконосъобразно,
1
немотивирано и постановено в разрез с разпределената между страните доказателствена
тежест. На първо място излага, че ответниците са били лишени от възможност да
осъществят защитата си съобразно правилата на ГПК, докато на ищеца била дадена пълна
свобода да представя всякакви доказателства, включително множество неотносими към
предмета на спора и по всяко време на разглеждане на делото, независимо от настъпилата
преклузия. Твърди, че в резултат на поведението на съда и ищеца, по чието искане била
поставена задача от около 40 въпроса, не било възможно изготвянето на допуснатата
повторна СПЕ, която била от съществено значение за правилното решаване на спора. На
следващо място се твърди, че решението е неправилно, тъй като от събраните писмени и
гласни доказателства не се установява по безспорен начин, че Н.Т. П. /наследодателя на
ищеца/ е страдал от медицинско заболяване, което не му позволява да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи. Жалбоподателят излага, че в постановеното
решение съдът е изложил мотиви, че е постановил решението с оглед формалната и
житейска логика от събраните гласни и писмени доказателства, но всъщност като не е била
изготвена повторна експертиза, въпреки, че е била допусната, съдът е извършил
процесуално нарушение, в резултат на което делото е било решено без специалните знания
на лекар[1]психиатър. Излага се, че противно на всички принципи на гражданския процес,
съдебният състав е обосновавал съдебния си акт не на приетата, но оспорена експертиза, а
на експертиза, направена по друго делото, а именно тази изготвена при делото за поставяне
под запрещение на Н.Т. П., както и на показанията на свидетеля –д-р В., който е извършил
преглед на лицето повече от една година след изповядване на сделката. Жалбоподателят
излага, че съдът е съобразил изложеното в удостоверение №1343/19.04.2019г., издадено от
св. В., въпреки, че достоверността на датата и съдържанието на удостоверението са били
оспорени своевременно от ответника А. А. в о.с.з., като от ищеца не са били представени
доказателства, които да потвърждават датата на прегледа. Според жалбоподателя съдът
неправилно е кредитирал показанията на д-р И. В., който е виждал Н.Т. П. само един път и то
една година след сделките, а не е кредитирал тези на свидетеля- пом. нотариус М. - И., която
е разговаряла с него към момента на изготвяне на пълномощното - 19.04.2018г. и която има
преки впечатления за неговото състояние към процесния период. Според жалбоподателя по
делото не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че към април и май 2018г.
Н.Т. П. е страдал от заболяване, което да не му позволява да разбира и ръководи свойството
и значението на постъпките си. В заключение се моли да бъде постановено решение, с което
да се уважи изцяло въззивната жалба, като се отмени Решение №260318/17.06.2022г. по гр.д.
№ 6490/2020г. по описа на ВРС - 42 състав, като неправилно и незаконосъобразно и на
негово място бъде постановено друго, с което се отхвърли исковата претенция, както и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски. Направено – в условията на евентуалност
– възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение.
Чрез депозирания писмен отговор вх. №267837/16.08.2022г., ответникът В. Н. П.
излага становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Оспорва
изложените в същата твърдения като неверни и неотговарящи на действителността. Оспорва
твърдението, че именно неговите въпроси са причина за неизготвяне на експертизата, тъй
като никое от вещите лица не е мотивирало с това отказа си да изготви СПЕ. Оспорва
изложеното, че ответникът не бил наясно срещу какви точно искове се защита. След като
излага подробен коментар на събраните по делото в хода на първоинстанционното
производство писмени и гласни доказателства, въззиваемият счита, че от съвкупния им
анализ се налага безспорния извод, че неговият баща не е разбирал свойството и значението
на постъпките си и не е могъл да ръководи действията си към момента на
упълномощаването и извършването на разпоредителната сделка. В отговора се съдържат
искания, адресирани от въззиваемия към съда да бъде задължен въззивника да прецизира
становищата си във връзка с твърденията си, изложени в жалбата и коментарите на
свидетелските показания.
Постъпила е и въззивна жалба от М. С. И. срещу Решение № 260318/17.06.2022 г.,
постановено по гр.д. № 6490/2020 г. по описа на ВРС, ГО, 42 състав, в частта му, с която са
уважени като основателни и доказани предявените от ищеца В. Н. П. главни искове с правно
2
основание по чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД за прогласяване нищожността на
упълномощителна сделка, обективирана в Пълномощно с нотариално удостоверени подписи
и съдържание на страните с p e r. № 4000, 4001, том 2, акт № 2/19.04.2018 г. и покупко-
продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко- продажба № 83, том 27.
Жалбоподателката счита, че решението е недопустимо и неправилно, поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон
и необоснованост. На първо място се излага, че решението е недопустимо в частта, с която
съдът е приел, че ответницата М. С. И., действаща като пълномощник на продавача,
притежава пасивна процесуална легитимация да отговаря по иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро от
ЗЗД за нищожност сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба № 83, том
27. Счита, че доколкото при изповядване на сделката, е действала като пълномощник, то тя
не притежава легитимация да отговаря по иска за нищожност на договора за покупко-
продажба. На следващо място се излага, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като съдът не е изготвил пълен и точен доклад, като не е дал правилна правна
квалификация на предявените искове и не е разпределил правилно доказателствената тежест
за страните. Твърди, че ищецът е следвало да докаже при главно и пълно доказване
наличието на изложените от него твърдения, а именно, че сделките са сключени при липса
на съгласие на продавача, при невъзможност да разбира и ръководи действията и постъпките
си и съответно -при измама или е налице неизпълнение на задължението за плащане на цена.
Доколкото няма данни към датата на сделките праводателят да е бил с ограничена
дееспособност, то счита, че ищецът, а не ответниците трябва да докажат твърдЯ.та
нищожност на сделките като сключени от лице, което не е могло да разбира или ръководи
действията си. Жалбоподателката моли, ако въззивният съд прецени, че дадената от първата
инстанция квалификация на предявените искове и съответното разпределение на
доказателствената тежест са неправилни, вследствие на което на страните са били дадени
неточни указания относно подлежащите на доказване факти, то с оглед обезпечаване
правилното приложение на материалния закон по спора, да им бъдат дадени указания
относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, както и да
бъде изрично указана на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства. На
следващо място се твърди допуснато процесуално нарушение във връзка с приемането на
Удостоверение № 1343/19.04.2019г., издадено от д-р И. В., представено от ищеца.
Жалбоподателката твърди, че въпреки своевременното му оспорване, както и задължаването
на ищеца с изрично определение да представи оригинала до края на първото съдебно
заседание, и неизпълнението от негова страна, ВРС неправилно не е изключил
удостоверението от доказателствата по делото. Твърди се също, че в нарушение на
установените в ГПК процесуални правила и преклузивни срокове, са приети множество
доказателства, уважени са доказателствени искания и е допуснато въвеждане на нови
фактически твърдения на ищеца, представени и направени след първото съдебно заседание.
Жалбоподателката излага също, че своевременно и предвид непълнотата и неяснотата на
заключението, изслушано в о.с.з., проведено на 04.06.2021, е поискано на основание чл. 201
от ГПК, изготвяне на допълнително заключение, което да даде отговор на допуснатите
въпроси. Твърди, че последвалите действия и бездействия на съдията са довели до
несъбиране на допуснатото заключение на назначената повторна експертиза, което да даде
категоричен и еднозначен отговор на поставените въпроси. Според жалбоподателката
поради необсъждане в цялост на всички събрани по делото доказателства, и съобразяване с
оспореното и от двете страните заключение, първоинстанционният съд е достигнал до
неправилен и немотивиран извод, че към датата на сключване на процесните сделки, Н. П.
не е могъл да ръководи и/или да разбира действията си. В заключение се моли обжалваното
решение да бъде отменено, като на негово място бъде постановено друго, с което
предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Чрез депозирания писмен отговор вх. №268069/25.08.2022г., ответникът В. Н. П.
излага становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. На първо място
счита, че решението е допустимо в частта, с която съдът е приел, че ответницата в
качеството си на пълномощник е легитиМ.на и по иска с правно основание чл. 26 ЗЗД, тъй
3
като се касае не за първична, а за вторична нищожност на разпоредителната сделка,
производна от опорочеността на упълномощителната сделка. На следващо място оспорва
твърдението, че в резултат на дадената неправилна квалификация на предявените искове,
ответницата не е могла да ангажира доказателства по спорния предмет на делото. Оспорва и
твърдението, че съдът не е спазил правилата за разпределение на доказателствената тежест,
като им е вменил в задължение да доказват иначе презюМ.ната от закона добросъвестност.
Твърди се също, че самата продажна цена – 3 ст. За 1 кв.м. е показателна за умствения
упадък на упълномощителя и резултата от неговата неспособност да се ориентира за
собствения си интерес. В отговора се развиват подробни съображения, че от самите действия
и поведения на Н. П. могат да се направят обосновани изводи за деменция в напреднал
стадий, която препятства осмислянето на собствените упълномощителни и разпоредителни
изявления. След като излага подробен коментар на събраните по делото в хода на
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, въззиваемият счита, че
от съвкупния им анализ се налага безспорния извод, че неговият баща не е разбирал
свойството и значението на постъпките си и не е могъл да ръководи действията си към
момента на упълномощаването и извършването на разпоредителната сделка.
По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от
страните:
В исковата молба и уточняващите молби, ищецът В. П. излага, че е наследник на Н.Т.
П., починал на 24.11.2019г. На 19.04.2018г. Н. П. е упълномощил ответницата М. С. И. от
негово име и за негова сметка да продаде собствения му поземлен имот с идентификатор №
***, съгласно КК и КР, находящ се в гр. И., община А., обл. Варна, местност „Т.Г.“, с площ
от 3195 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване
-нива, при договорена между страните продажна цена за гореописания имот 100,00 лева. На
08.05.2018г. Н.Т. П., чрез пълномощник М. Ст.И. е продал посочения имот на ответника А.
А. А. за сумата от 100лв., за които е било посочено, че са заплатени преди подписване на
договора. Ищецът излага, че приживе Н. П. е бил освидетелстван и е страдал от
„Мозъчносъдова болест-съдова деменция“. Бил е и ответник по заведено от ищеца дело за
поставяне под запрещение. С решение № 1313/12.11.2019г., постановено по гр.д. №
626/2019г. по описа на ВОС, съдът е постановил, че Н. П. следва да бъде поставен под
ограничено запрещение, поради неспособност да се грижи за интересите си. Твърди, че към
датата на упълномощителната сделка- 19.04.2018г., както и към момента на сключване на
договора за покупко-продажба- 08.05.2018г. Н. П. е страдал от старческо слабоумие, поради
което е бил в обективна невъзможност да се самоконтролира и да разбира свойството и
значението на постъпките си. Излага, че поради болестта си е бил лишен от интелектуален и
волеви потенциал, с който разполагат нормалните хора; не е бил в състояние да прецени
адекватно какъв е интересът му и съответно да го защити. Затова и не е изразил валидна
воля за упълномощаване на ответницата И. да сключи договор за продажба на собствения му
недвижим имот. Въз основа на изложеното счита, че упълномощителната сделка е нищожна
поради липса на волеизявление, като нищожността на упълномощаването обуславя
нищожност на сключения договор за продажба от пълномощника, по нищожното
упълномощаване, поради липса на съгласие на продавача. Навежда и твърдения, че към
момента на упълномощаването, упълномощителят не е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи действията си, доколкото е страдал от деменция.
Посочва, че основния порок на изразената от упълномощителя воля се изразява в
обстоятелството, че човек с диагноза „деменция“, с каквато наследодателят на ищеца е бил
диагностициран към датата на упълномощителната сделка е в обективна невъзможност да
състави текста на такъв документ, да го осмисли при неговото слухово, зрително
възприемане и не би могъл да разтълкува отделни пасажи и фрази от какъвто и да е чут или
прочетен текст с абстрактно съдържание или специални термини. Не е бил в състояние
4
критично да осмисли или обясни собственото си моментно състояние, нито причините за
постъпките си. Твърди също, че поради заболяването и психичното му състояние,
адекватното разделение на хората, с които контактува като „добронамерени“ или
„злонамерени“, не е било по силите му. Излага също, че в процесното пълномощно не се
съдържат конкретни изявления относно времето, мястото и начинът по който
упълномощителят следва да получи цената, уговорена от пълномощника на продавания
имот, като с посочената в пълномощното форма на плащане пълномощника, съзнателно и
преднамерено е ползвал в личен интерес психическото състояние на упълномощителя, който
към този момент твърди ищеца е бил „тотално оглупял и лишен от памет“. Не е бил в
състояние да разбере, че от условията, определени в пълномощното, той е на загуба, тъй
като определената от упълномощената цена е много под пазарната; не е бил в състояние да
запомни кога и къде се е срещал с купувача, за да получи пари за своята собственост, която
също не помни, че притежава. В пълномощното продажната цена на имота не е конкретно
посочена, а е определена само долна граница- „ не по-ниска от половината от данъчната
оценка“, като упълномощената е оторизирана да сключи договора при цена, каквато
договори. В този смисъл твърди, че конкретната продажна цена е била напълно неизвестна,
тъй като упълномощената не би могла да се снабди с удостоверение за данъчна оценка на
имота, преди получаване на пълномощното. По този начин според ищеца се е получило
внушението, че определената и платена цена няма как да бъде окачествена като неизгодна,
въпреки, че в случая упълномощителят е бил в пълно неведение относно данъчната оценка
на имота. Пълномощницата е получил визираната в пълномощното представителна власт,
след като умишлено е въвела упълномощителя в заблуждение, че само тя е в състояние да
продаде имота на възможно най[1]изгодни условия и на 19.04.2018г. той й е делегирал права
като дееспособно лице, което още не е било освидетелствано, че страда от мозъчно-съдова
деменция и не е бил поставен под запрещение. Възползвайки се от влошеното му
здравословно състояние, ответницата И. е повлияла на наследодателя на ищеца, създавайки
у него представа и убеждение, че ще сключи изгодна за него сделка и за извършване на
упълномощаването. Ето защо ищецът счита, че както упълномощаването, така и договора за
продажба са унищожаеми поради измама. Твърди, че размерът на договорената цена сам по
себе си е доказателство за недееспособността на продавача да извършва подобни
разпоредителни действия, да разбира и ръководи постъпките си и не е бил в състояние сам
да се грижи за интересите си. Възползвайки се от „слабоумието“ и „безпаметността“ на
упълномощителя, ответницата М. И. го е убедила, че като негов пълномощник ще продаде
имота на изгодна цена, но предвид състоянието си, упълномощителят е забравил за
пълномощното и не се интересува от свързаните с подписването му правни последици. От
друга страна, при срещите си с упълномощителя, пълномощницата не споменава за
продажбата и парите по договорите остават за нея. Изложени са и твърдения за липса на
реално плащане на договорената цена от 100лв., тъй като признание за изпълнението на това
задължение още преди сключване на сделката е заявено от пълномощника пред нотариуса, а
не пряко от самия упълномощител, поради което и договорът за продажба противоречи на
закона – чл.183 ЗЗД. Навеждат се и доводи за нарушаване на предвидената в закона
нотариална форма на договора за прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти,
доколкото изявлението за получаване на цената не изхожда лично от продавача, нито от
упълномощени от него лица да правят такива изявления. Излага се също, че дори купувачът
да е платил договорената цена на упълномощеното лице, тъй като последното не разполага с
представителна власт да прави изявления от името на продавача, че е получило
договорената цена от купувача преди изповядване на сделката, то договорът е опорочен и
неистински. На това основание договорът е недействителен поради измама от страна на
купувачите. Предвид неплащане на цената по сделката, моли договорът да бъде развален
поради неизпълнение.
Или след многобройни уточнения на броя и видове искове, както и В. на
5
съединяването им, ищецът е конкретизирал следните искове, предявени в условията на
пасивно субективно съединяване:
1/ с правно основание чл.26 ал.2 предл.2-ро вр. чл.44 ЗЗД за прогласяване
нищожността на упълномощаването по смисъла на чл.37 предл. 2-ро ЗЗД, обективирано в
пълномощно с нотар. заверка на подписа на упълномощителя Н.Т. П. под №
4000/19.04.2018г и за удостоверяване на съдържанието под № 4001/19.04.2018г, том 2, акт.
№2 на помощник нотариус И. М. -И. при Нотариус К.. К., рег.№ 513, с което Н.Т. П. е
упълномощил М. С. И. от негово име и за негова сметка да извърши всички необходими
фактически и правни действия пред всички организации и учреждения, включително и пред
нотариус, като го представлява при извършване на разпоредителни действия, а именно
покупко-продажба, вкл. като договаря сама със себе си, вкл. и с лица, които също
представлява по упълномощаване и по закон при прехвърляне от упълномощителя на имот,
находящ се в гр. И., община А., обл. Варна, местност „Т.Г.“, с площ от 3195 кв.м., трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване -нива,
представляващ ПИ с идентификатор № ***, съгласно КК и КР, за продажна цена, не по-
ниска от половината от данъчната оценка на имота, поради липса на валидно изразено
волеизявление на упълномощителя;
При условията на евентуалност е предявен иск №2 с правно основание чл.27, вр.
чл.31, ал.1, вр. чл.44 ЗЗД за унищожаване на упълномощаване, обективирано в пълномощно
с нотариална заверка на подписа на упълномощителя под № 400/19.04.2018г., поради това,
че към момента на упълномощаване не е могъл да разбира и ръководи действията си;
3/ евентуално иск с правно основание чл.27 вр.29 ал.1 вр.чл.44 ЗЗД за унищожаване
на упълномощаване, обективирано в Пълномощно, с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя под № 400/19.04.2018г., поради това, че упълномощителят е бил въведен от
ответницата М. И. да го извърши чрез умишлено въвеждане в заблуждение;
При уважаване на иска за прогласяване нищожност на пълномощното да бъде
разгледан и уважен и
4/ в евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.2 пр.1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за продажба на описания имот, обективиран в НА акт № 27, том II,
рег. № 1551, дело № 142 от 2018 г. по описа на нотариус Д.Б. поради липса на валидно
изразено съгласие за сключването му от страна на продавача Н. П.;
5/ иск с правно осн.чл.26 ал.2 предл. 2-ро вр.чл.42 ал.2 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за продажба на описания имот, обективиран в нотариален акт за
продажба на недвижим имот , акт № 27, том II, рег. № 1551, дело № 142 от 2018 г. по описа
на нотариус Д.Б. - нотариус с район на действия съдебния район на Варненския районен съд,
вписан в регистъра на Нотариалната камара, поради липса на представителна власт на
пълномощника;
6/ в евентуалност иск с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД за унищожаване на договор
за покупко-продажба на описания имот, обективиран в НА № 27, том II, рег. № 1551, дело №
142 от 2018 г. по описа на нотариус Д.Б. поради това, че към момента на сключването му
продавачът не е могъл да разбира или ръководи действията си;
7/ в евентуалност иск с правно основание чл.29, вр. чл.27 ЗЗД за унищожаване на
договор за покупко-продажба на описания имот, обективиран в НА № 27, том II, рег. №
1551, дело № 142 от 2018 г. по описа на нотариус Д.Б. поради измама;
8/ и в евентуалност иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за
покупко-продажба на описания имот, обективиран в НА № 27, том II, рег. № 1551, дело №
142 от 2018 г. по описа на нотариус Д.Б. поради неплащане на цената по сделката.
6
В срока по чл.131 ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците А. А. и М. И..
Ответникът А. А. А., чрез адв. К.Д.Т. наМ. исковете за недопустими, в евентуалност
за неоснователни. Сочи, че през 2018г. от приятел разбрал, че агенция за недвижими имоти
продава процесния имот, описан в Нотариален акт №27, том II, рег.№1551, дело №142 от
2018г., находящ се в град И.. А. решил да закупи имота, тъй като бизнеса му бил свързан със
земеделски земи - препродажба и обработване, а освен това предложеният имот бил съседен
на друг негов имот, което привлякло вниманието му. Приятелят му Н. му казал, че може
направо да изповядат сделката, като реално тя щяла да се сключи от пълномощник.
Уговорили среща за изповядване на сделката за 08.05.2018г. при нотариус Д. Б. - район на
действие Районен съд Варна. На посочената дата на място при нотариуса А. се срещнал с
пълномощника по сделката М. С. И., която тогава видял за пръв път. Там изготвили
документите за сделката и ги подписали. След това А. твърди, че не бил виждал
пълномощничката и нямал контакт с нея. Ответникът А. счита, че сключената сделка не
страда от пороци, не страдала от пороци и упълномощителната сделка.
А. оспорва, че към момента на изготвяне на нотариално завереното пълномощно от
19.04.2018г. при нотариус К.. К., рег.№513 на НК, наследодателя на ищеца не е могъл да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, както е бил в състояние
да не разбира действията си. Към момента на сделката Н.Т. П. не бил поставен под
запрещение. Наследодателя Н.Т. П. бил поставен под запрещение с Решение №1313 от
12.11.2019г. по гр.д.№626/2019г., като това Решение не било влязло в сила поради настъпила
смърт на наследодателя на ищеца и прекратяване на делото. Поради тази причина
Решението нямало СПН и нямало задължителна сила за съда, държавните органи и всички
други лица спрямо които се проявява задължителната сила на решението. Възражението, че
не била получена продажната цена, както и че получаването не можело да се извърши в
брой и на пълномощника лично не наМ. за основателно. От пълномощното било видно, че
М. С. И. е била упълномощена да продаде процесния имот, както и да получи продажната
цена в брой - последен абзац от пълномощното. Освен това имала пълномощно да продаде
имота за цена, не по-ниска от половината от данъчната му оценка. Напротив, в случая
продажната цена с която страните се съгласили била близо 4 пъти данъчната оценка на
имота. Затова и А. счита, че М.И. е действала точно в рамките на дадените й пълномощия и
не е извършвала действия извън кръга на упълномощаването. Видно било от Нотариален акт
№27, том II, рег.№1551, дело №142 от 2018г., че цената била платена на продавача /т.е
пълномощника М. И./ преди подписване на договора. Пълномощникът и купувачът
декларирали с това изявление действителното плащане на цената. В случай, че ищецът имал
претенция за отчетна сделка спрямо него, то тогава, възразява ответникът А., че ищецът
следвало да си потърси правата по друг ред. Нотариалния акт в тази си част имал
материална доказателствена сила, тъй като съдържал неизгодно за продавача изявление
/чрез неговия пълномощник/, че е платена цената. Отв. А. е възразил, че такава уговорка и
начина на плащане довеждат до порочност на сделката. В този смисъл пълномощника
действал от името и за сметка на продавача. Възразява, че за действителността на сделката
за покупко – продажба било нужно пълномощника да се е отчел на продавача. Данъчната
оценка на имота е била 28.80 лева, като сделката била изповядана три пъти и половина над
данъчната оценка, което отричало увреждането на упълномощителя Н.Т. П.. Процесния
имот бил земеделска земя: нива последна категория: 10, като цената по сделката отразявала
обективно нейната стойност.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. С. И., чрез адвокат П. Д. И., е депозирала
писмен отговор, с който оспорва подадената искова молба. Излага, че по занятие била
брокер на недвижими имоти, като считано от 2005 г. упражнявала посредническа дейност
при покупка или наемане на недвижими имоти, чрез дружество с ограничена отговорност, в
7
което била съдружник и управител. С Н.Т. П., се познавала от началото на 2017 година,
когато той заедно със свои роднини се свързал с М.И. и възложили да продава техни общи
наследствени имоти, находящи се в село Звездица, обл.Варна, за което подписали нарочен
договор за посредничество от 10.01.2017г. Преди това, през месец февруари 2016 г., с
Договор от 11.02.2016 г., З. Д. Т., съпруга на Т. Георгиев Т.ов, племенник на Н.Т. П. и двете й
дъщери М. Т. Г. и Д. Т. Г., с които И. била далечна братовчедка, твърди И., че й възложили
посредничество при продажбата на техен собствен имот в село Звездица, обл. Варна.
Известно било на И., че посочените лица, притежавали и други недвижими имоти в
съсобственост, като били започнали да уреждат помежду си имуществените си отношения и
да продават имотите. Продадените имоти представлявали предимно земеделски земи и по
информация на посочените лица, за тези продажби ползвали услугите и на други брокерски
агенции. Тъй като се касаело за придобити чрез наследство земеделски земи, за целите на
обезпечаването на продажбата им, следвало да бъдат предприети действия по снабдяване с
редица документи, за което М.И. била упълномощена, както от Н.Т. П. по силата на
процесното Пълномощно с нотариално удостоверени подписи и съдържание на страната с
peг. № 4000, 4001, том 2, акт № 2/19.04.2018 г. на Нотариус К.. К., с peг. № 513 на НК и с
район на действие PC Варна, с което се учредява и представителна власт за разпореждане с
изброените имоти, така и от другите наследници: Д. Г. М., съгласно Пълномощно с
нотариално удостоверен подпис на страната с peг. № 1153 от 05.02.2019 г. на Нотариус К..
К., с peг. № 513 на НК и с район на действие PC Варна, а впоследствие и от Д. Т. Г. и М. Т. Г.,
с Пълномощно с нотариално удостоверени подписи и съдържание на страната с peг. № 3641,
3642, том I-C, акт № 199 г. на Нотариус В. Я., с peг. № 265 на НК и с район н действие PC
София, отново включващо право на разпореждане с недвижими имоти.
При общуването с изброените по-горе лица и в частност от Д. Т. Г., М.И. разбрала, че
с Н.Т. П. първата имала по-близки отношения. Това било така, тъй като след смъртта на
нейния баща и предвид, че нейната майка живеела в чужбина, Г. поддържала чест контакт с
Н. и му помагала при необходимост, доколкото отношенията със сина му /настоящия ищец/
били влошени от години, най-вече поради възникнали спорове досежно притежавани
недвижими имоти. Това се установявало и от множеството вписани искови молби помежду
им и водени производства за подялба на имущество. Впоследствие, когато през 2019 година
Д. Т. Г. се установила да живее в град София, се обърнала към М.И. с молба да помага на
чичо й Н.Т. П., като при необходимост последният сам търсел контакт и съдействие от отв.
И., понякога при посещение на лекар, бА. и т.н., още повече, че офисът на агенцията на И.
бил в близост до жилището му. За обичайните ежедневни нужди, твърди И., Н. П. сам
полагал грижи за себе си.
Ответницата не оспорва обстоятелството, че на 08.05.2018г. в качеството си на
пълномощник по силата на Пълномощно с нотариално удостоверени подписи и съдържание
на страната с peг. № 4000, 4001, том 2, акт № 2/19.04.2018 г. на Нотариус К.. К., с peг. № 513
на НК и с район на действие PC Варна, продала от името и за сметка на Н.Т. П., негов
собствен недвижим имот на купувача А. А. А., при условията посочени в Нотариален акт за
покупко-продажба № 83, том 27, дв.вх.рег. № 11043/08.05.2018 г. на Служба по вписванията
град Варна, при съобразяване пределите на учредената й представителна власт и при
изпълнение на задължението й по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД. Не оспорва и обстоятелството, че
през месец февруари 2019г., лично, в качеството си на купувач, придобила в собственост
идеални части от три недвижими имота, находящи се в село Звездица, обл. Варна от
продавача Н.Т. П., като при нотариалното изповядване на сделките, осъществено на
следните дати - 07.02.2019 г., 15.02.2019 г. и 27.02.2019 г. при Нотариус Ж. Т., с peг. № 214
при НК и с район на действие PC Варна, продавачът се явил лично и собственоръчно и
четливо изписал имената си, както и подписал актовете.
В рамките на инициираното от В. Н. П. производство по гр.д. № 626/2019 г. по описа
на ОС-Варна с правно основание чл. 5 от ЗЛС за поставяне под пълно запрещение на Н.Т. П.
8
ответницата И. не оспорва, че е взела участие и била разпитана в качеството си на свидетел
на ответната страна. Сочи, че това е бил единствения път, когато е виждала ищеца В. Н. П. и
то в съдебна зала при разпита й като свидетел по гр.д. № 626/2019 г. по описа на Окръжен
съд Варна, но никога при баща му. Контактите й с последния имали регулярен и постоянен
характер, най-малко два пъти в седмицата. От другите роднини, а и от самия Н.Т. П., И.
сочи, че имала информация, че ищецът В. Н. П. не е в добри отношения с Н.Т. П., между тях
нямало изградена трайна емоционална връзка като между син и баща.
И. наМ. предявените искове за неоснователни и недоказани, в частност по всеки от
тях излага следното:
1/. Относно предявените искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.
26, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗД, вр. с чл. 44 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
упълномощителна сделка, обективирана в пълномощното поради липса на валидно изразено
съгласие от страна на упълномощителя Н.Т. П., наМ. искът за недоказан и
неоснователен.Счита, че обективираните в издаденото от д-р В. медицинско удостоверение,
както и в поставената със заключението по делото за поставяне под запрещение диагноза
факти и обстоятелства, касаят един последващ датите на упълномощителната и
разпоредителни сделки период от повече от една година, поради което и не съставлявали
способ за установяване състоянието на Н.Т. П. към месеците април и май 2018 г.
Представеното Медицинско удостоверение № 1343/19.04.2019 г., издадено от д-р И. В.,
психиатър при ДКЦ „Света Марина“ ЕАД, град Варна, диагноза „Мозъчносъдова болест -
съдова деменция“, не съдържало достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК и не
било противопоставимо на трети лица. Твърди, че не е издадено по молба на
освидетелствания, както е посочено. При анализ на съдържанието на анамнезата твърди, че
се позовават на факти, за чието съществуване не били налице данни, не били налице изводи
вследствие добити лични и непосредствени впечатления от страна на лицето, издало
удостоверението, нито в документа се обективирал действително осъществил се факт, а
именно - поставена по надлежен ред диагноза. Поради това, документът, макар и
наименован удостоверение, според отв. И. нямал характер на официален документ, издаден
от длъжностно лице, в кръга на неговите компетенции. Касаело се за частен документ,
същият се ползвал единствено с формална доказателствена сила - че материализираното в
него писмено изявление било направено и че то изхождала от лицето, сочено за негов автор.
В тази връзка изцяло отв. М. И. оспорва верността на съдържанието му и наМ., че същото не
отговаря на действителното правно и фактическо положение. Оспорва се ответницата И. и
обстоятелството, че на посочената дата лицето се е явило лично за извършване на преглед в
„Отделението за диспансерно наблюдение на психично болни“ в ДКЦ „Света Марина“
ЕООД, град Варна, както и че диагнозата е поставена вследствие на непосредствени и лични
впечатления на лицето, издало удостоверението. Твърди се, че нямало данни лицето да се
води на диспансерен учет, поради което било неясно как поведението му и настъпилата в
него промЯ. през последните години било проследено от д-р В.. В издаденото
удостоверение, не се съдържали медицински показатели, от които да се направи извод за
интелектуалното състояние на лицето и в частност на липсата на възможност лицето да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Описанието в
анамнезата не съдържало информация за психотичните или дементни симптоми, както и
обусловеното от тях неадекватно поведение, което да застрашава личните интереси на
лицето.Удостоверението за отв. И. не съставлявало доказателство за извършен на
посочената дата медицински преглед, както и за поставена по надлежния ред медицинска
диагноза, доколкото съгласно действащата нормативна уредба доказателство за горните
факти биха могли да бъдат единствено амбулаторен лист, медицинско направление или
епикриза. Недоумение буди у ответницата И. и липсата на предписана специфична
медикаментозна терапия за лечение на деменция, въпреки поставената диагноза. По
отношение на „поставената“ с удостоверението диагноза „Мозъчно-съдова деменция“,
9
същата сама по себе си, доколкото била неуточнена, с оглед множеството й форми и
проявления, също не съставлявала за И. доказателство за това, че лицето в първата половина
на 2018 г. не е можело да дава свободен израз на волята си и ръководи постъпките си.
Твърди се отново, че през месец февруари 2019 г., Н. П. се е явил лично в кантората
на Нотариус Ж. Т. в три различни дни от месеца, за нотариално изповядване на покупко-
продажби, като в нито един момент нотариусът не се усъмнил в неговата дееспособност.
Предвид, че се касае за необратимо и прогресивно заболяване,за М.И. било невъзможно
лицето да не е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи
в началото на 2018 г., а през 2019 г. състоянието му да се е подобрило и да е могло. Друго
доказателство, че към месеците април и май 2018 г., не е имало основание за поставяне под
запрещение, бил и сам по себе си фактът, че настоящият ищец е инициирал такова
производство едва в края на 2019 г., а преди този момент, през месец юли 2019 г., е
стартирал процедура по извършване на делба на недвижим имот с ответник Н.Т. П., във
връзка с което било образувано гр. д. № 8337/2019 г. на ВРС. На следващо място, за отв.И.
било видно от представеното към исковата молба Удостоверение за наследници с изх. №
АУ116009ОД от 27.11.2019 г., издадено от Община Варна, район Одесос, че ответникът по
подадената молба с правно основание по чл. 5 от ЗЛС Н.Т. П., с ЕГН **********, е починал
на 24.11.2019 г. съгласно Акт за смърт № 2340/27.11.2019 г. Препис от постановеното
Решение, бил връчен на упълномощен процесуален представител на ответната страна, на
дата 14.11.2019 г., тоест към момента на смъртта на ответника, срокът за обжалване на
съдебния акт не бил изтекъл и същият не можел да влезе в законна сила. Това обстоятелство
се признавало и от ищцовата страна. Със смъртта на лицето, чието запрещение се искало,
настъпила в течение на производството по делото, образуваното производство се явява
безпредметно, предвид липса на правен субект, нуждаещ се от правната закрила на
запретеността съгласно т.8 от Постановление № 5/79г. от 13.02.1980 г. на Пленума на ВС,
поради което производството за поставяне под запрещение,твърди М.И., че е следвало да се
прекрати, тъй като с оглед характера на същото било недопустимо продължаване на процеса
от законните наследници. Поради изложеното, Решение от 12.11.2019 г. по гр.д. № 626/2019
г. по описа на Окръжен съд - Варна следвало да бъде обезсилено. В случая, не се касаело за
същинско отменяне на решението от постановилия го съд и нарушаване забраната да се
изменя съдебният акт от съда, който го е постановил, по правило настъпваща от деня на
обявяването му, а за изключение поради недопустимост на процесуално приемство, в
хипотезата на смърт на страната, чието запрещение се иска. Поради горното, обобщава и
отв.И. /така както и отв.А./ стабилитетът на Решение от 12.11.2019 г. по гр.д. № 626/2019 г.
по описа на Окръжен съд - Варна, не би могъл да настъпи и същото не би могло да се ползва
със сила на присъдено нещо. Дори и да се приемело, че мотивите на решението се ползват с
доказателствена сила (което становище се критикува от по-новата правна доктрина) то
същата, подчертава отв.И., че не обвързва съда, разглеждащ настоящия спор и няма пречка
да се оборва с допустимите средства. С оглед изискването за непосредственост при събиране
на доказателствата, показанията на свидетелите по това дело, имат значение само и
единствено по него, както и заключението на вещите лица, прието по гр.д. № 626/2019 г. по
описа на Окръжен съд град Варна.
Конкретно, по отношение на съставеното Пълномощно с нотариално удостоверени
подписи и съдържание на страната с peг. № 4000, 4001, том 2, акт № 2/19.04.2018 г. на
Нотариус К.. К., с peг. № 513 на НК и с район на действие PC Варна, с което Н.Т. П.,
упълномощавал М. С. И. да извършва всякакви правни и фактически действия, във връзка с
подготовка и разпореждане чрез продажба на негови собствени недвижими имоти,
включително да договаря сама със себе си, съгласно чл. 38 от ЗЗД, М. И. твърди, че същото е
подписано лично от упълномощителя, който саморъчно е изписал трите си имена, като на
същата дата е подписал и декларациите по чл. 25, ал. 8 от ЗННД и по чл. 264, ал. 1 от ДОПК.
За упълномощаване с последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с
10
имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно било в пълномощното общо да е
изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от
негово име. Не било нужно в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по
вид сделки и действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена
/стойност/ и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждането. Обемът и
ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане
изцяло се определял от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Само
когато правната норма изрично установявала определени изисквания относно необходимото
съдържание на даден вид пълномощно, то тогава, подчертава М.И., че следва да отговаря на
тях. В този смисъл отв.И. се позовава на задължителната практика на ВКС, обективирана в
т.1 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5 от 2014 г. на ОСГТК на
ВКС.
В настоящия случай, процесното пълномощно съдържало всички необходими
елементи и реквизити съгласно изложеното по-горе. Според разпоредбата на чл. 39, ал. 1
ЗЗД обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определял
според това, което упълномощителят е изявил. В случая, при съпоставка на съдържанието
на пълномощното и на акта за покупко-продажба, не се установявало волята на
упълномощителя да не е спазена, нито да е налице превишаване на представителната власт,
както и не се установявало упълномощената да е действала във вреда на представлявания в
хипотезата на чл. 40 от ЗЗД. Не били налице данни и да е налице т.нар. съзнавана липса на
съгласие - когато волеизявлението е извършено, но страната съзнава несъгласието си да бъде
обвързана от извършената сделка, в случаите на изтръгнато с насилие волеизявление или
когато последното е направено без намерение за обвързване-на шега или др. подобни
причини. При съвкупна преценка на изложеното по-горе, обобщава отв.М.И., че следвал
извод, че упълномощаването не е нищожно поради липса на съгласие, доколкото не се
установявало към 19.04.2018 г. представляваният да е бил в невъзможност да преценява
адекватно своите постъпки и да форМ. действителна осъзнавана от него воля за извършване
на правни действия, свързани с разпореждане със собствените му имоти.
Относно предявените искове за унищожаване на упълномощителна сделка, като
извършена от дееспособно лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си,
въведено е умишлено в заблуждение за да извърши сделката, ответницата наМ., че не е
осъществен фактическият състав на чл. 29 от ЗЗД и упълномощителната сделка не е
извършена при условията на измама, както и не е осъществен фактическия състав на чл.31
ЗЗД, доколкото не е установено, че при извършване на упълномощаването Н. не е разбирал
свойството и значението на постъпките си. Сочи, че както от подписаните декларации, така
и от съдържанието на самото пълномощно не се установява такава невъзможност. Освен
това се позовава на задължението на нотариуса да провери дали са налице пречки за
извършване на сделката и очевидно такива не са установени. Аргументите на ищеца,
свързани с условието продажната цена на недвижимите имоти да не бъде по-ниска от
половината от данъчната им оценка, не било основание за унищожаване на сделката поради
порок на волята, а напротив, подобен елемент (макар и незадължителен) като част от
съдържанието на пълномощното, бил индиция за това, че съдържанието на сделката е
изяснено, представителната власт - ограничена до извършване на сделки, при цена не
каквато упълномощения намери за добре, а единствено при такава, която не е по-ниска от
данъчната оценка, поради което и интересите на лицето били в достатъчна степен защитени.
На следващо място отв. И. отново сочи, че по правило, решението за поставяне под
запрещение действа занапред и то след влизане в законна сила, което както вече посочила,
не би могло да настъпи като последица относно Решение № 1313/12.11.2019 г. по т.д. №
626/2019 г. по описа на Окръжен съд град Варна. Дори и да се приемело констатираното в
мотивите на посоченото решение, следвало да се подчертае, че било видно от същите , че в
края на 2019 г., състоянието на ответника не било толкова тежко и не налагало поставянето
11
му под пълно запрещение. При съпоставка на симптоматиката на заболяването мозъчно-
съдова деменция, описана в отговора и внезапното му и прогресивно настъпване, то счита
отв.И., че през месец април 2018 г., нямало данни и не следвало да се приема, че лицето е
страдало от посоченото заболяване.
Относно предявените искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26,
ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗД за прогласяване нищожността на покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт за покупко-продажба №87, том 27, дв.вх.рег. № 11049/08.05.2018 г. на
Служба по вписванията град Варна, поради липса на валидно изразено съгласие от страна на
Н.Т. П., в качеството му на упълномощител, ответницата сочи, че :становището на отв.И. е
следното: Доколкото ищецът, обвързвал прогласяването на нищожността на договора на
соченото основание и го обвързвал с евентуалното прогласяване на нищожността на
пълномощното, поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, отв. И.
сочи, че за разлика от хипотезата на нищожност на договора, сключен при липса на
съгласие, договорът, сключен при липса на надлежна представителна власт не е нищожен, а
се касае за санируема нищожност - правните действия, извършени за сметка на лице без
представителна власт могат да бъдат потвърдени от последния, като сделката се санира със
задна дата, т.е. налице е висяща недействителност на сделката до потвърждаването й от
лицето, за чието име е сключена.С оглед на изложеното по-горе, отв. И. наМ. исковете за
нищожност на посоченото в исковата молба основание, че следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, дори и при уважаване на иска за прогласяване нищожността на
упълномощаването. В настоящия случай, за М. И. не били налице данни за отсъствие на
съгласие на упълномощителя, а нотариалното удостоверяване на процесното
упълномощаване не се оборвало от ищеца. Поради посоченото, упълномощителят бил
обвързан от всички правни действия на своя пълномощник. Упълномощената действала от
името и за сметка на упълномощителя като се разпоредила с неговия имот, продавайки го на
първия и втори ответник. Нотариалният акт удостоверявал съвпадението на насрещните
волеизявления на лицата, посочени като страни по договора за покупко-продажба, поради
което и сделката произвела валидни правни последици.
Относно предявените искове с правно основание по чл. 29, във вр. с чл. 27 от ЗЗД,
респективно по чл. 31, във вр. с чл. 27 от ЗЗД-за унищожаване на Нотариален акт за покупко-
продажба № 83, том 27, дв.вх.рег. № 11043/08.05.2018 г. на Служба по вписванията град
Варна, като извършена при условията на измама на упълномощителя Н.Т. П., респективно
като извършена от дееспособно лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си
към момента на упълномощителната сделка ,становището на ответницата е следното:
При наведените възражения относно липсата на порок на волята при
упълномощителната сделка, то същата следвало да се счете за валидна, като правните
последици от извършената от упълномощения сделка настъпили в сферата на
пълномощника съобразно изразената от него воля. Не били налице основанието, сочено от
ищеца за унищожаване на продажбата на основание чл. 29 от ЗЗД. Последвалата
упълномощаването сделка - покупко-продажба не била опорочена, тъй като само неверните
представи по предмета и съдържанието на договора на първо място не били основание за
неговото унищожаване по чл.29 от ЗЗД, а и такива не били установени от доказателствата по
настоящото дело. Н. е участвал в сходни житейски ситуации, свързани с разпореждане с
недвижимо имущество и ситуацията не била нова или непозната за него, за да се приемело,
че би могло да бъде въведено в заблуждение по отношение съдържанието на процесното
пълномощно и свързаната с него сделка за продажба. Излага, че унищожаването на
упълномощителната сделка не води до унищожаемост и на отчуждителната такава. Предвид
посоченото, искът за унищожаване на сделката, сключена въз основа на пълномощното, е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно предявения иск с правно основание по 87, ал. 2 и 3 от ЗЗД - за разваляне на
12
Нотариален акт за покупко-продажба № 83, том 27, дв.вх.рег. № 11043/08.05.2018 г. на
Служба по вписванията град Варна, поради неплащане на цената ответницата И. прави
следните възражения: Не е налице твърдяното неизпълнение на договора. В договора за
покупко-продажба, обективиран в процесния нотариален акт, се съдържало изявление на
страните по сделката, че продажната цена за обекта, предмет на покупко-продажбата, е
платена преди подписването на нотариалния акт. В частта, с която купувачите са заявили, че
са платили цената, а продавачът, че е получена цената, нотариалният акт, НА представлява
разписка, че цената е пратена.
По тези съображения ответницата наМ. и последният в евентуалност предявен иск за
неоснователен и моли да бъде отхвърлени, както и всички останали искове.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства наМ. за установено от фактическа страна следното:
Ищецът В. Н. П. е син и единствен наследник на Н.Т. П..
Видно от представеното Решение от 12.11.2019г. по гражданско дело № 626/2019 г.по описа
на ОС Варна, цитираното гражданско дело е било образувано по иск с правно основание чл.336
ГПК вр. чл.5 ЗЛС, предявен от В. Н. за поставяне под пълно запрещение на Н. П.. С цитираното
решение ВОС е поставил П. под ограничено запрещение, като е отхвърлил искането на ищеца за
поставяне на баща му под пълно запрещение. Безспорно е, че Н. П. е починал след постановяване
на решението- на 24.11.20219г., което е възпрепятствало влизането му в законна сила. Правни
последици от поставянето под запрещение на лицето не са настъпили.
Видно от приложеното по делото заверено за вярност с оригинала копие на медицинско
удостоверение № 1343/19.04.2019г., издадено от д-р И. В. , психиатър при ДКЦ „ Света Марина „ –
ЕАД Варна, Н. П., е диагностициран с диагноза „Мозъчно съдова болест – съдова деменция“.
Пред ВРС е допусната и изготвена съдебно –психиатрична експертиза, от заключението по
която се установява, че в материалите по делото не се откриват обективни данни за категорично
отхвърляне или приемане на психиатрична симптоматика на Н.Т. П. към 19 април 2018 г. или 08
май 2018 г. С голяма степен на достоверност д-р С. е дал заключение, че може да счита, че от месец
април 2019 г. у Н.П. е налице психично разстройство – съдова деменция с умерено изразен по
тежест дементен синдром, изразяваща се главно в упадък на когнитивните функции и умения за
независим живот. Посочил е, че данните за емоционалните реакции на Н. П. произхождат
единствено от свидетелските показания и са диаметрално противоположни. Експертът сочи , че е
възможна динамика във В. и степента на емоционално отреагиране, но емоционалните реакции на
индиВ. спрямо познати личности са силно зависими от предходната му трайна диспозиция спрямо
тях. В заключение вещото лице сочи, че е невъзможно да се прецени дали дори при наличие на
когнитивни нарушения у Н.П. те са били в такава степен изразени, че да биха представлявали
пречка той да разбира и ръководи действията си .
Въпреки оспорването на приетата единична СПЕ и допускането на тройна такава пред
първата инстанция, както и пред въззивната, нова експертиза не е изготвена поради обективната
невъзможност за ангажиране на вещи лица. Събирането на това доказателство е преценено, че
представлява особена трудност, поради което и допуснатата тройна експертиза е заличена.
Видно от представеното по делото пълномощно е, че същото е изготвено от Н.Т. П. в полза
на ответницата М. С. И., съдържа ръкописно изписване на имената на упълномощителя, подпис на
упълномощителя, като е извършена нотариална заверка на подписа с рег. № 4000 на подпис и на
съдържанието на документа с рег.№ 4001/19.04.2018 г., т.2 , акт 2 на нот. И. М. – И. пом.нот. при К..
К., нот. с район на действие РС Варна с рег.№ 513 .
От изричното отбелязване на лист 221-ви гръб извършено от нот. Д.Б. – нот. с рег.№ 012
става ясно , че оригинала на пълномощното от Н.П. към М.И. е приложен по нотариални дела №,№
140, 141,142 от 08 май 2018 г.
13
В цитираното пълномощно е вписан текст, от който е видно, че Н.П. е упълномощил М.И.
от негово име и за негова сметка да извърши всички необходими фактически и правни действия
пред всички организации и учреждения в страната, вкл. и пред нотариус като го представлява при
извършването на разпоредителни действия, а именно покупко – продажба , вкл. и като договоря
сама със себе си, вкл. и с лица , които също представлява по упълномощаване и по закон, при
прехвърлянето на притежаваните от упълномощителя недвижими имоти, находящи се в село И. ,
община А. , обл. Варна , а именно :
1. НИВА с площ от 4,056 дка,категория на земята при неполивни условия – трета ,
представляваща парцел 26 от масив 31, поземлен имот с пълен номер 031026 в землището на с.И. ,
с ЕКАТТЕ – 32278, Община А., обл.Варна, в м-ст „ САЯЧАЛА „, при граници и съседи : ***, ***,
***, *** , начин на трайно ползване – нива, имот образуван от имот № *** ;
2.НИВА с площ от 3,195 дка , категория на земята при неполивни условия – десета,
представляваща парцел 133 от масив 50, поземлен имот с пълен номер *** в землището на с.И., с
ЕКАТТЕ – 32278, Община А., обл.Варна , в м-ст „Т.Г. „ , при граници и съседи : ***,***,***,***,,
начин на трайно ползване – НИВА , имот образуван от имот № ***.
3. ЛОЗЕ с площ от 6,072 дка , категория на земята при неполивни условия - четвърта ,
представляващо парцел 31 от масив 86 , поземлен имот с пълен номер *** в землището на село И. ,
с ЕКАТТЕ – 32278, Община А. ,обл.Варна ,м –ст „КАРАМАН ЧЕИР „ при граници и съседи
***,***,***,***,***,***, имот образуван от имот ***. , начин на трайно ползване : лозе , със
следните ограничения върху имота : трайните насаждения са се опазват и стопанистват в съотв. с
чл. 18 ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок ; главна водопроводна мрежа; над водопровода
и на 3 м. от двете му страни се забранява разполагане на трайни и временни постройки и трайни
насаждения.
Изрично е посочено в пълномощното, че продажната цена за имотите е не по-ниска от половината
от данъчната им оценка. Посочено е и че пълномощника може да подписва упълномощителя
навсякъде, където е необходимо. Със същото пълномощно упълномощителят е упълномощил
упълномощената да сключва от негово име предварителни договори за покупко – продажба , при
цена и срокове , каквито договори ,капарото да бъде получено в брой или по банков път по б.см.
посочена от упълномощения, както и с правото да ги анексира със всякакви промени и да ги
прекрати. Продажната цена е записано, че ще бъде получена в брой или по банков път по банкова
сметка на упълномощения. Съгласно текста на пълномощното същото е безсрочно и
упълномощеният няма право да преупълномощава с правата, с които е упълномощен при условията
на ЗЗД.
Видно от приложените по делото заверени за вярност копия на нотариален акт № 85, том I,
рег.№1274, дело 71 от 06.02.2019г., вписан в СВ-Варна при АВ под акт № 112, том VI, вх.рег.№
2349, дело 1171 от 07.02.2019 г.; нотариален акт № 119, том I, рег.№ 1573, дело 99 от 15.02.2019 г.,
вписан в СВ-Варна при АВ под акт № 151, том VIII, вх.рег.№ 3115, дело 1652 от 15.02.2019 г.;
нотариален акт № 183, том I, рег.№ 2081, дело 152 от 27.02.2019 г., вписан в СВ-Варна при АВ под
акт № 82, том XII, вх.рег.№ 4413, дело 2472 от 27.02.2019 г., е, че Н.Т. П. е извършил три
разпоредителни сделки с правото си на собственост върху отделни недвижими имоти или ид.ч. от
тях, придобити по наследство и реституция по ЗСПЗЗ в полза именно на отв. М. С. И.. В трите
цитирани нотариални акта предмет на продажбата са собствени недвижими имоти на Н. П., като
собствеността е прехвърлена както следва : ½ ид.ч. от ПИ с ид.№ 30497.505.950 празно дворно
място в с.Звездица, с площ 1 586 кв.м. , м-ст „Под село „за сума 5000 лв., която щяла да бъде
платена в брой от купувача на продавача ,след подписване на нот.акт, но преди вписване в АВСВ,
при данъчна оценка на продаваната ид.ч. 2813,15 лв.; ½ ид.ч. от ПИ с ид. № 30497.16.20 с площ
2375 кв.м. нива пета категория за продажна цена 500лв. ,при данъчна оценка на продаваната ид.ч.
145,30 лв., ½ ид.ч. от ПИ с ид.№ 30497.504.1916 с площ 3322 кв.м., в с.Звездица м-ст „ПОД СЕЛО“
с предназначение на територията урбанизирана, начин ва трайно ползване- ниско застрояване до 10
м. , за сумата от 5000 лв., при данъчна оценка на продавана ид.ч. 6 835,20 лв., и обща продажна
цена на продаваните имоти 5500 лв., която цена е щяла да бъде платена в брой от купувача на
продавача , след подписване на нот.акт, но преди вписването в АВ СВ; ½ ид.ч. от ПИ с ид.№
30497.511.615,представляващо празно дворно място с площ от 750 кв.м. , в с.Звездица м-ст
14
„ЛЕТИЩЕТО“ за сумата от 2000 лв., която продажна цена е щяла да бъде платена в брой от
купувача на продавача след подписване на нот.акт, но преди вписването в АВ СВ, при данъчна
оценка на продадената ид.ч. 1543,15 лв.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 27, том ІІ, рег.№ 1551, дело № 142/2018
г. от 08.05.2018 г., на нот. ДиЯ. Б. , нот. с рег. № 012 и район на действие РС Варна на посочената
дата Н. П. като продавач, представляван от пълномощника –ответницата М. И., легитиМ.ща се с
пълномощно рег.№ 4000 за удостоверяване на подпис и рег. № 4001 , т.2 , акт 2/19.04.2018 г. , за
удостоверяване на съдържание по описа на нот. К.. К., и А. А. А., ЕГН **********, като купувач,
Н. П. чрез първата ответница като пълномощник е продал на А. собствения си недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор *** съгл.КК КР , одобрени със Заповед № РД -18 -
908 от 13.12.2017 г. на ИД на АГКК с адрес на поземления имот – гр.И., община А., обл.Варна, м-ст
„Т.Г.“ с площ 3 195 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно
ползване нива, категория на земята при неполивни условия, десета, при посочени граници и при
договорена между страните продажна цена от 100,00 лева, която продавачът получил напълно от
купувача преди подписване на договора , при данъчна оценка на имота 28,80 лв.
От приложените по делото доказателства се установява, че гр.дело № 8337/ 2019 г. по описа
на ВРС е образувано по искова молба на ищеца В. Н. срещу Н. П. и е за делба на недвижим имот –
ап. № 4 на адрес гр.Варна, ул.Одесос № 2. Делото е приключило с Определение № 16037/4.12.2019
г. на РС Варна, постановено след спиране на производството по делбеното дело поради
настъпилата в хода на производството смърт на Н. П., а впоследствие поради сливане на качествата
ищец и ответник на В. Н..
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката И. М. – И. е потвърдила пред съда, че е направила нотариалните
удостоверявания по процесното пълномощно, с което Н. П. упълномощава отв. М. И.. Свидетелката
е заявила, че при нотариално упълномощаване за разпореждане с недвижими имоти, както винаги и
в конкретния случай, запитала упълномощителя съгласен ли е и разбира ли значението на
подписания от него документ. Н. П. сам прочел пълномощното и изразил съгласие. На поставен
въпрос към свидетелката как е установила дееспособността на упълномощителя свидетелката е
отговорила, че провели кратък разговор, както обикновено, и не била забелязала някаква нетипична
промЯ. у Н. П., нито да е бил дезориентиран. От разпита на свидетелката по делото се изяснява
факта, че същата е удостоверила подписите и съдържанието на пълномощно с рег.№ 4000, 4001,
том 2, акт № 2/19.04.2018 г., че пълномощното е изготвено в нотариалната кантората от технически
сътрудник. Същата свидетелката е заявила пред съда, че е масова практика в текста на
пълномощното да има възможност съответните имоти да бъдат продадени на не по-малко от
половината от данъчната оценка, както и че не е необичайно възрастен човек да дава на непознат
пълномощно .
Вторият разпитан по делото свидетел Я. М., е разказала пред съда, че работи в „MG
Българска кухня” като продавач-консултант от девет години, магазин за храна за дома и по повод
работата си познавала Н. като клиент на магазина. Магазинът, в който работела св.М., се наМ.л във
Варна, на ул. „С.Р.”*** , а над магазина се наМ.л офиса на „МГ Пропъртис 2010”? (агенция за
недвижими имоти с Управител ответника по делото М. И.-съгласно направеното от ищеца
изявление,неоспорено от страните ). Свидетелката Я. М. е дала показания от които се установява,
че „ чичо Н. „ посещавал магазина средно два пъти в седмицата в края на 2018г. и 2019 г., като
ходел сам в кухнята. По време на посещенията си за покупка на храна човекът си бил абсолютно
адекватен, въпреки че се виждало, че е възрастен, приказвали си, споделял, че не дъвче добре и
искал по-мека храна. Св. М. пред съда описва „чичо Н.“ като много любезен, абсолютно
ориентиран за „ неговата възраст“, много спретнат, винаги чист, с панталон, дънки, някой път с
черно кожено яке, когато е по-хладно времето, обръснат, винаги обръснат“.На поставен от съда
въпрос свидетелката е отговорила,че не знае точната възраст на чичо Н., но при всички положения
към 2019 г. бил над 85 г., долу-горе, видимо възрастен човек.Същата свидетелка твърди ,че Н. много
добре се е справял с парите си , казвал например че не може да харчи повече от 5-6 лева и
съобразно с това, от магазина му предлагали храна, давал пари за храната и те му връщали ресто,
когато е нужно.Единствените оплаквания , които имал Н. и за които споменавал, били свързани със
15
зъбите. На поставен от ищеца въпрос към свидетелката дали ответницата М. И. е ходила да пазари
в магазина свидетелката е отговорила, че няколко пъти били ходила, познавала я по лице, а Н. не
бил споменавал да е ходил освен до магазина и при М., не бил споменавал и нищо от личния си
живот, дори не била чувала за дело за запрещение. И на последно място от показанията на св. Я.М.
се изяснява, че е виждала последно „дядо Н.“ горе долу в края на 2019 г. , след което изведнъж
спрял да ходи в магазина .
По делото е разпитана в качество на свидетел и Д. Г., роднина по съребрена линия с ищеца.
Св.Д. Г. е заявила пред съда, че нейният баща е първи братовчед с ищеца, а тя е втора
братовчедка на децата на ищеца и че не се познават с последния. Св.Г. сочи, че са далечни роднини
с ответницата И., от страна на баба й по бащина линия от с.Звездица, Варненско били далечни
роднини. В показанията си пред съда св.Г. сочи, че поводът, по който свидетелката Г. била
потърсила ответницата М., бил за неин личен имот – неин и на сестра й .Назад във времето св.Г.
потърсила М., която била човекът, който осъществил сделката, след което продала и къщата им, но
това било свързано с имотите на свидетелката и сестра й. Едновременно с това св.Г. сочи, че М.
била препоръчана като агент, кантората й била „МГ ПРОПЪТИС“, а по спомени на свидетелката,
тя потърсила отв. М.И. за първи път през 2014 г. или 2015 г., по повод тяхната първа сделка за
имота на Звездица – „дворно място, празно, 900 и няколко квадрата, на хубава улица, близо до
къщата им“. Свидетелката сочи, че наричала бащата на ищеца чичо Н., защото цялата връзка, която
имали, била от баща й, вече покойник починал на 17.04.2009 г. Бащата на свидетелката и чичо Н.,
твърди свидетелката, били в много близки отношения и причината свидетелката да продължи този
род близки отношения била, че бащата на свидетелката бил единственият човек, с който чичо Н.
комуникирал. Излага, че са търсили ответницата М. именно защото чичо Н. я попитал кой й продал
къщата, като Н. казал ,че иска да се запознае с нея , защото продавал места и искал „да се отърве от
всичките си места„. Заявил е пред свидетелката, че иска да продава всичко, което е общо, ако не, е
заявил, че „, ще разделя и ще си продава неговите дялове“ и така всъщност почнала … цялата
плеада това, което е наследство от техния баща“, да бъде разпродадено, защото това била негова
воля.“ Г. излага, че преди да потърси ответницата за съдействие тя и Н. се свързали с агенции като
„Явлена „ „Адрес„ и други по-малки агенции, имала и прозвънявания, но по принцип в него период
не искала да продава нищо. В същото време чичо Н. й казал, че иска да продава всичко, тя говорила
със сестра си и двете решили да оставят имотите от дядо си, а чичо Н., като иска, да продават
неговите. Н. харесал М., решил да почне да продава и така се случили нещата.
Св.Г. описва контактите си с Н. П., сочейки че много често водели телефонни разговори и дори
преди година и половина , в периода в който три поредни дни не могла да се свърже с него,
звъннала на телефон 112. Тогава св.Г. помолила М. да отиде до дома на чичо Н., М. чукала на
вратата , никой не и отворил и затова свидетелката се обадила в полицията. Обаждането на телефон
112 било регистрирано в полицията, оттам й звъннали след това, разпитвали я и дали съгласие да се
влезе с взлом и така успели да влязат. Св.Г. твърди пред съда още, че отношенията между ищеца и
неговия баща, по думите на бащата на ищеца, са такива, че двамата въобще нямали отношения.
Спомените на Н. от сина му не били толкова приятни, а свидетелката и нейното семейство по-скоро
били хората, които Н. чувствал за свое семейство. По думите на чичо Н. свидетелката знаела, че от
повече от двадесет години Н. не говорел със сина си В., внучката си бил виждал един единствен
път, не познавал снаха си, дори не я бил виждал , а „ последната воля на баба В. била- никой да не
прощава на сина й. Н. живеел във Варна, зад „Орбита”, „Хепи”-то, на ул. „Опълченска”- къщата до
строежа, първата врата вляво, имало една стълбичка, до него бил прозорецът на банята, от където
винаги гледал кой му чука, защото се страхувал много, страхувал се, защото го били нападнали на
улицата, той твърдял, че неговият син му бил посягал, много били дълги нещата, свързани с това,
по принцип чичо Н. имал много голям страх от сина си. Според свидетелката действително Н. се
страхувал от сина си, като дава пример затова как един път В. занесъл бонбони на Н., който след
това имал проблем със стомаха и предположил, че може нещо сина му да е сложил в бонбоните.
Свидетелката твърди че отношенията между чичо Н. и сина му и ищец по делото повече от
двадесет години били конфликтни, ищецът не се грижел за баща си, но не знаела причината за този
конфликт. Според същата свидетелка Н. е бил напълно адекватен, здрав човек, грижел се сам за
себе си ,редовно си пазарял и дори в хладилника му имало скъпи продукти, нетипични за хората на
16
пенсионна възраст. При срещите си Н. във Варна на места като „Шадраваните“ и ФКЦ,
свидетелката твърди, че Н. ходел сам, бил добре ориентиран. Г. взела участие в делото за поставяне
под запрещение на Н., участвала навсякъде за да му помогне.На свидетелката било известно и че
имало дело за имота на „Опълченска“, но не била чувала за телеграма и за това Н. да е гонил ищеца
от имота или да има дело заведено от Н. срещу В. за обезсилване на делбата. Св.Г. ( извън
изложеното касаещо отношенията на дядо й брат му и реституционните процедури свързани с
недвижимите имоти в село Звездица) е обяснила пред съда, че на нея не й трябвали имотите на Н.,
не е отрекла, че имала предварителен договор с Н., че е купила имот от Н., като твърди, че идеята
на Н. за всичките продажби на имоти била той да си “ живее старините, да не се лишава от нищо
и освен това по принцип казвал че не иска да остави нищо като наследство на сина си, искал да
продава всичко и да живее добре „, казал, че единствената му воля е до последно да живее в тази
къща и да си умре в нея – тази, зад „Орбита”, но всичко друго искал да си го продава и той си
разполагал, ходел си, купувал си скъпи неща. В. бил единствен наследник на баща си и един ден,
това, което било на чичо Н., щяло да е на В.. В обобщение, според свидетелката Г. чичо Н. искал да
си купува апартамент, да го пуска под наем, въпреки че не получавал малка пенсия , като казал :
„Аз искам да разпродам всичко и нищо да не остава за сина ми наследство”, това му били думите.
От показанията на св.Г. е видно още, че според нея Н. друг близък човек освен М. нямал – имал
един или двама съседи с които рядко контактувал.
По делото в качество на свидетел е разпитана и нотариус Ж. К. Т.. При разпита на св.Т.,
след предявяване на преписите от: нотариален акт № 85, том I, рег.№1274, дело 71 от 06.02.2019г.,
вписан в СВ-Варна при АВ под акт № 112, том VI, вх.рег.№ 2349, дело 1171 от 07.02.2019 г. – л. 156
от делото; нотариален акт № 119, том I, рег.№ 1573, дело 99 от 15.02.2019 г., вписан в СВ-Варна
при АВ под акт № 151, том VIII, вх.рег.№ 3115, дело 1652 от 15.02.2019 г. – л. 152 от делото;
нотариален акт № 183, том I, рег.№ 2081, дело 152 от 27.02.2019 г., вписан в СВ-Варна при АВ под
акт № 82, том XII, вх.рег.№ 4413, дело 2472 от 27.02.2019 г. – л. 149, св. Ж.Т. е отговорила, че си
спомня че сделките са били през зимата – м. февруари сравнително скоро една след друга, касаели
земеделски земи . Нотариус Т. в показанията си в качество на свидетел е заявила пред съда, че
винаги когато продавач или купувач по сделка е възрастно лице, след обичайните проверки, които
извършвала в базата данни НБДН, разговаряла малко повече с тези хора, за са се увери, че човекът
разбирал смисъла и съдържанието на това, което се прави. Твърди, че говорила с господина, според
нея същият бил в отлично състояние, разбирал всичко, за което става въпрос. На конкретно
поставените въпроси св.Т. е отговорила, че при посещението на Н.Т. в кантората й той се качил до
втория етаж с асансьора, за своята възраст бил в доста добра физическа кондиция, придвижвал се
сам, слизал по стълбите, ползвал и асансьора, нямало нищо необичайно в Н.Т., а ако нотариус Т.
има и най-малко съмнение относно неговата дееспособност ,не би извършила сделките.
В качество на свидетел по делото е разпитан психиатъра доктор И. В. В., воден от ищеца.
Св.В. е обяснил пред съда , че когато за първи и единствен път е видял Н. П., състоянието
му било меко казано плачевно. Св.В. бил поканен от ищеца да посети баща му в дома и да прецени
психичното му състояние с оглед евентуално завеждане на дело за поставяне под запрещение. Това
се случило през април 2019 г. При посещението в дома първото, което направило впечатление на д-
р В. било видът на бащата на ищеца: бил с една кървяща, незараснала рана на главата и другото,
което го впечатлило, било състоянието на тоалетната и една пътека от изпражнения, която водела
към стаята, в която живеел възрастният човек, когото трябвало д-р В. да прегледа. Влизайки в
стаята, бащата на ищеца въврял пред тях, оказало се, че в стаята било пълен безпорядък, насред
стаята имало един огромен куп от стари одеяла, дрехи, всякакви други боклуци, през които той
пропълзял, отишъл и седнал в края на леглото откъм възглавницата, от там вече започнал и
разговора на д-р В. с бащата на ищеца. Целта на този разговор бил д-р В. да установи психичното
състояние на Н. П.. От този същия разговор, твърди св.В., че установил, че Н. бил частично
ориентиран за самоличност, знаел името си и донякъде възрастта, бил дезориентиран за време,
включително и за относително скорошни събития - смъртта на съпругата му, пенсиониране,
дезориентиран бил по отношение на социална и политическа обстановка и външният му вид,
обстановката, в която го заварил, и от отговорите, които получил д-р В., дали основание на д-р.В.
да направи преценката, че бащата на ищеца страда от напреднала деменция и в този смисъл
17
изготвил удостоверението. Св. Д-р В. е заявил пред съда, че прегледа на Н.П. направил около 7:30
ч., след като приключил прегледите си в МЦ „Юг“, посетил лицето в дома му през месец април
2019 г. Прегледът бил проведен по почин на ищеца, който искал д-р В. да прецени психично
състояние на Н. П., с оглед завеждане на дело за поставяне под запрещение, тъй като бил притеснен
от неговото поведение, свързано с някои юридически сделки, а прегледът бил частен, заплатен от
ищеца. Св.В. ясно е заявил пред съда, че той е поставил диагноза старческа деменция, по принцип
при тази диагноза можело да се забави в известна степен хода на развитие на заболяването, но тъй
като ставало дума за органични повреди на мозъка, които са необратими, не можело да се очаква
обратно развитие или съществено подобрение.
Св. Х. Г. Х., във фактическо съжителство с ищеца, излага подробно неотносими към спора
факти, касаещи периода от запознаството й с ищеца през 1980г., както и фамилната история на
семейството на ищеца и неговите родители. На конкретно поставени въпроси св.Х. е отговорила, че
последните й срещи с Н. били през 2018 г. Тогава В. ходел при Н. и при някои от тези срещи
Хрисалия Х. присъствала. Условията в дома на Н. към 2018 г., когато последно го виждала ,
свидетелката описва с думите : „вонята и мръсотията беше невъзможна „, подчертавайки че Н. не
ги допускал в неговия дом, нищо не искал от тях. Свидетелката споделя пред съда, че дъщеря йм
през цялото време говорела на дядо си Н. за неговото здравословно състояние, че трябва да ходи на
лекар, какви изследвания да прави, а той непрекъснато й казвал: „Ти кога си се изучила?”, „Ти кога
стана лекар? Ти не си се изучила!”. Към него момент не отрича свидетелката, че дъщеря й
действително все още била студент по медицина, но това, което свидетелката виждала в дома на Н.,
било потресващо : „ хвърлени насрани гащи, в другия ъгъл бутилки малки от водка, малки
патрончета от водка„. При това свидетелката сочи, че знаела, че В. имал наследствена
непоносимост към алкохола, била чувала В. да пита баща си : „Какъв е този алкохол на тези
години?”, на което Н. отговорил „Душичката ми го иска!”. Н. нищо не приемал, нито искал да му
помагат, да му чистят, да му готвят, да отиде на лекар.
През 2019 г. били последните й срещи с Н., тогава когато се появили бележки на вратата В.
да отиде да получи съобщение от съда. Тогава ищецът и свидетелката Хр.Х. разбрали, че Н. имал
неплатени сметки за ток и вода. В. попитал баща си : „Какво правиш, пенсията си?”, впоследствие
ищецът разбрал / 2018 г./, че те имали жилище, 5 г. след смъртта на майка си, че са имали
апартамент, за който ищецът изобщо не знаел, Н. давал апартамента под наем, непрекъснато
говорел, че има бизнес, че има пари, а когато синът му го питал какво е правил че да стигне до там
да му продадат имота, да го изнесат на публична продан, Н. отговорил на сина си : „Не е твоя
работа! Ти кой си, ти какъв си да питаш, да се интересуваш?”. Оследно през 2018г. свидетелката
видяла Н. в центъра да проси. След това отишли с ищеца отново до къщата, в която живеел Н., но
В. нямал ключ за дома на баща си, не можел да отключи, нямало и звънец, на който да звънне, а и
телефон. Ключът от жилището на къщата в „Опълченска” В. получил от погребалния агент в деня
на погребението, което било след смъртта му, като повече от четири дни ищецът не знаел за
смъртта на баща си. Той не присъствал, когато починал баща му, а ходила полиция, това се случило
в неделя, поне по документите, които видели Хр.Х. и В.П., на В. му се обадили в понеделник
вечерта негов братовчед и той тогава тръгнал да търси баща си в коя морга е, в коя болница е.
Свидетелката не знае дали Н. е имал някакво заболяване, защото той нищо не споделял със
семейството си, не знае какви лекарства е вземал бащата на ищеца.
Твърди се от Хр.Х., че В. водел личния лекар при баща си и другият човек, който ходил в
дома му да го посети последните години - д-р В..
Свидетелката излага, че около 2015г. Н. П. завел дело за делба на имота в „Акчелар” и
тогава искал синът му срещу 1000 лв. да се подпише за своя дял. Това не се случило и по това
време, докато „ били малко сдобрени „В. и Хр.Х. ходели на мястото на „Акчелар” и по този повод
установили, че Н., който имал в това място една барака два на метър и половина, давал ток на
съседа си, ток и вода, а електромерът се въртял. Тогава ищецът подал сигнал за тока и Н. пак
забранил на сина си и на св. Х. да ходят на мястото, не искал нищо от тях, виждал го по-често В.
през 2018 г. , а св.Х. виждала Н. 2018 г., но не била всеки път с ищеца.
18
ВОС като съобрази събраните по делото доказателства, по наведените във
въззивната жалба възражения, наМ. за установено от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.2-ро вр. чл.44 ЗЗД за
прогласяване нищожността на упълномощаването по смисъла на чл.37 предл. 2-ро ЗЗД,
обективирано в пълномощно с нотар. заверка на подписа на упълномощителя Н.Т. П. под №
4000/19.04.2018г и за удостоверяване на съдържанието под № 4001/19.04.2018г, том 2, акт.
№2 на помощник нотариус И. М. -И. при Нотариус К.. К., рег.№ 513, с което Н.Т. П. е
упълномощил М. С. И. от негово име и за негова сметка да извърши всички необходими
фактически и правни действия пред всички организации и учреждения, включително и пред
нотариус, като го представлява при извършване на разпоредителни действия, а именно
покупко-продажба, вкл. като договаря сама със себе си, вкл. и с лица, които също
представлява по упълномощаване и по закон при прехвърляне от упълномощителя на имот,
находящ се в гр. И., община А., обл. Варна, местност „Т.Г.“, с площ от 3195 кв.м., трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване -нива,
представляващ ПИ с идентификатор № ***, съгласно КК и КР, за продажна цена, не по-
ниска от половината от данъчната оценка на имота, поради липса на валидно изразено
волеизявление на упълномощителя, настоящият състав наМ. следното:
С влязло в сила на 17.10.2023г. Решение №1205 от 13.10.2022г., постановено по
въззивно гр.дело №1473/2022г. на Варненския окръжен съд са потвърдени решение №
262222/09.07.2021г. и решение №260249/27.04.2022г., постановени по гр.д. № 6488/2020г. по
описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от В. Н. П., ЕГН ********** срещу М. С.
И., ЕГН ********** кумулативно обективно, съединени искове, както следва: 1. с правно
основание чл.26, ал.2, изр.1, пр. второ, вр.чл.44 ЗЗД за прогласяване нищожността на
упълномощаване, извършеното на 19.04.2018г. от Н.Т. П., починал на 24.11.2019г.,
обективирано в пълномощно с нот. Заверка на подписа на упълномощителя под №
4000/19.04.2018г. и за удостоверяване на съдържанието под № 4001/19.04.2018г., т.2, акт №2
на помощник нотариус И. М.-И., при нотариус К.. К., рег.№ 513, с което Н.Т. П. е
упълномощил М. С. И. от негово име и за негова сметка да извърши всички необходими
фактически и правни действия пред всички организации и учреждения, включително и пред
нотариус, като го представлява при извършване на разпоредителни действия, а именно
покупко-продажба, включително като договаря сама със себе си, включително и с лица,
които също представлява по пълномощие и по закон при прехвърлянето на притежаваните
от упълномощителя имоти, находящи се в с.И., поради липса на валидно изразено съгласие
от страна на упълномощителя.
Предмет на производството по в.гр.д. №1473/22г. по описа на ОС-Варна е
прогласяване на нищожността на упълномощителната сделка, предоставяща от Н. П. на
ответницата И. представителна власт за прехвърляне собствеността върху три подробно
описани недвижими имота. И макар и упълномощителните сделки да са три, касателно
всеки имот поотделно, то доколкото са обективирани в един и същ акт, създаден по едно и
също време, място, от едно и също лице, то волята на упълномощителя и за трите
упълномощителни сделки може да не страда /или да страда от едни и същи пороци. Затова и
влязлото в сила решение, което прогласява за нищожно или с което се отхвърля иска на
упълномощителя за прогласяване за нищожно на пълномощното, ирелевантно за която от
трите, обективирани в него упълномощителни сделки, представлява сила на пресъдено
нещо по отношение на останалите две, в частност, касателно действителността на
пълномощното за прехвърляне правото на собственост на процесния имот, находящ се в м-ст
„Т.Г.“. На осн. чл.298 ал.1 ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото
искане и на същото основание. Налице е идентичност между страните, доколкото страни по
упълномощителната сделки са упълномощител- Н. П. и упълномощен- ответницата М. И..
19
Основанието за прогласяване нищожността на пълномощното поради липса на съгласие е
идентично, както и искането. Затова и доколкото е налице влязъл в сила съдебен акт, с който
спорът е разрешен, то и искът с правно основание чл.26 ал.2 предл.2-ро вр. чл.44 ЗЗД за
прогласяване нищожността на упълномощаването по смисъла на чл.37 предл. 2-ро ЗЗД,
обективирано в пълномощно с нотар. заверка на подписа на упълномощителя Н.Т. П. под №
4000/19.04.2018г и за удостоверяване на съдържанието под № 4001/19.04.2018г, том 2, акт.
№2 на помощник нотариус И. М. -И. при Нотариус К.. К., рег.№ 513, с което Н.Т. П. е
упълномощил М. С. И. от негово име и за негова сметка да извърши всички необходими
фактически и правни действия пред всички организации и учреждения, включително и пред
нотариус, като го представлява при извършване на разпоредителни действия, а именно
покупко-продажба, вкл. като договаря сама със себе си, вкл. и с лица, които също
представлява по упълномощаване и по закон при прехвърляне от упълномощителя на имот,
находящ се в гр. И., община А., обл. Варна, местност „Т.Г.“, с площ от 3195 кв.м., трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване -нива,
представляващ ПИ с идентификатор № ***, съгласно КК и КР, за продажна цена, не по-
ниска от половината от данъчната оценка на имота, поради липса на валидно изразено
волеизявление на упълномощителяза, следва да бъде отхвърлен. Решението на ВРС в
обратния смисъл следва да бъде отменено.
Предвид предявяването в евентуалност на исковете, на първо място с правно
основание чл.27, вр. чл.31, ал.1, вр. чл.44 ЗЗД за унищожаване на упълномощаване, поради
това, че към момента на упълномощаване Н. П. не е могъл да разбира и ръководи действията
си; както и в условията на евентуалност иск с правно основание чл.27 вр.29 ал.1 вр.чл.44
ЗЗД за унищожаване на упълномощаване, поради това, че упълномощителят е бил въведен
от ответницата М. И. да го извърши чрез умишлено въвеждане в заблуждение, съдът
съобрази, че с цитираното по-горе влязло в сила на 17.10.2023г. Решение №1205 от
13.10.2022г., постановено по въззивно гр.дело №1473/2022г. на Варненския окръжен съд са
потвърдени решение № 262222/09.07.2021г. и решение №260249/27.04.2022г., постановени
по гр.д. № 6488/2020г. по описа на ВРС, и в частите, с които са отхвърлени предявените от
В. Н. П., ЕГН ********** срещу М. С. И., ЕГН ********** кумулативно обективно,
съединени искове с правно основание чл.27, вр. чл.31, ал.1, вр. чл.44 ЗЗД за унищожаване на
упълномощителната сделка, доколкото при сключването й упълномощителят не е могъл да
разбира или ръководи действията си , както и иск с правно основание чл.27, вр. чл.29, ал.1,
вр. чл.44 ЗЗД за унищожаване на упълномощаване, обективирано в пълномощно с нот.
Заверка на подписа на упълномощителя под № 4000/19.04.2018г. и за удостоверяване на
съдържанието под № 4001/19.04.2018г., т.2, акт №2 на помощник нотариус И. М.-И., при
нотариус К.. К., поради това, че упълномощителят умишлено е бил въведен в заблуждение
да го извърши от ответницата М. С. И.. По изложените идентични мотиви е налице отново
хипотезата на чл. 298 ал.1 ГПК. Предявеният в евентуалност иск с правно основание чл. 27
вр. Чл.31 ал.1 вр. Чл.44 ЗЗД следва да бъде отхвърлен. Поради отхвърлянето му, съдът
пристъпва към разглеждане на предявения в евентуалност иск с правно основание основание
чл.27 вр.29 ал.1 вр.чл.44 ЗЗД за унищожаване на упълномощаване, поради това, че
упълномощителят е бил въведен от ответницата М. И. да го извърши чрез умишлено
въвеждане в заблуждение. На осн. Чл.298 ал.1 ГПК поради форМ.ната сила на пресъдено
нещо с постановеното решение по в. Гр.д. №1473/22г. По описа на ОС-Варна, и предявеният
в евентуалност иск с правно основание чл.27 вр. Чл.29 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложените по-горе съображения съставът наМ., че упълномощителната
сделка, обективирана в пълномощно с нотар. заверка на подписа на упълномощителя Н.Т. П.
под № 4000/19.04.2018г и за удостоверяване на съдържанието под № 4001/19.04.2018г, том
2, акт. №2 на помощник нотариус И. М. -И. при Нотариус К.. К., рег.№ 513, не страда от
посочените пороци и е породила правно действие. Същата е легитиМ.ла ответницата М. И. с
представителна власт от името и за сметка на Н. П. да извърши всички необходими
20
фактически и правни действия пред всички организации и учреждения, включително и пред
нотариус, като го представлява при извършване на разпоредителни действия, а именно
покупко-продажба, вкл. като договаря сама със себе си, вкл. и с лица, които също
представлява по упълномощаване и по закон при прехвърляне от упълномощителя на имот,
находящ се в гр. И., община А., обл. Варна, местност „Т.Г.“, с площ от 3195 кв.м., трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване -нива,
представляващ ПИ с идентификатор № ***, съгласно КК и КР, за продажна цена, не по-
ниска от половината от данъчната оценка на имотада се разпореди с процесния имот.
Ищецът Н. е сезирал съда с искане, след като бъде прогласена за недействителна
поради липса на съгласие едностранната упълномощителна сделка, да се произнесе по иска с
правно основание чл.26, ал.2 пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба
на описания имот, обективиран в НА акт № 27, том II, рег. № 1551, дело № 142 от 2018 г. по
описа на нотариус Д.Б. поради липса на валидно изразено съгласие за сключването му от
страна на продавача Н. П.. Договорът е сключен чрез пълномощник, който е изразил ясно и
категорично съгласие за сключването му, за което е бил изрично упълномощен и е действал в
пределите на предоставената му представителна власт. Нотариалният акт удостоверява
съвпадението на насрещните волеизявления на лицата, посочени като страни по договора за
покупко-продажба, поради което и сделката не е нищожна поради липса на съгласие. Предявеният
иск с правно основание чл.26, ал.2 пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
продажба на описания имот, обективиран в НА акт № 27, том II, рег. № 1551, дело № 142 от
2018 г. по описа на нотариус Д.Б. поради липса на валидно изразено съгласие за сключването
му от страна на продавача Н. П. следва да бъде отхвърлен. Решението на ВРС в обратния
смисъл следва да бъде отменено.
С атакуваната с петия, предявен от ищеца Н. в условията на евентуалност иск с
правно основание чл.26 ал.2 предл. второ ЗЗД, сделка, обективирана в НA акт № 27, том II,
per. № 1551, дело №142 от 2018г., на 08.05.2018г. Н.Т. П., представляван от М. С. И., в
качество на негов пълномощник, упълномощена с пълномощно per. № 4000 за
удостоверяване на подпис и рег.№ 4001, т.2, акт 2/19.04.2018г. за удостоверяване на
съдържание, е продал на ответника А. А. А., собствения си ПИ с идентификатор № ***,
съгласно КК и КР, находящ се в гр. И., община А., обл. Варна, местност „Т.Г.“, с площ от
3195 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване -
нива, при договорена между страните продажна цена за гореописания имот 100,00 лева,
които продавачът получил от купувача, преди подписване на договора.
По разгледаните искове за нищожност и унищожаемост на пълномощното,
легитиМ.що И. като пълномощник по отчуждителната сделка, бе установено, че същото е
действително и валидно е учредило на И. представителна власт. Затова и доколкото не се
установи липса на представителна власт у пълномощника И., то и предявеният иск с правно
осн.чл.26 ал.2 предл. 2-ро вр.чл.42 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
продажба на описания имот, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот
акт № 27/08.05.2018г. на нотариус Д.Б., следва да бъде отхвърлен.
По предявения в евентуалност иск с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД за
унищожаване на договор за покупко-продажба на описания имот, обективиран в НА акт №
27, том II, рег. № 1551, дело № 142 от 2018 г. по описа на нотариус Д.Б. поради това, че към
момента на сключването му продавачът не е могъл да разбира или ръководи действията си,
настоящият състав наМ. следното:
Ищецът е обосновал, че твърдяното основание за унищожаване на договора
произтича от унищожаемостта на пълномощното. Искът за унищожаване на
упълномощителната сделка е отхвърлен като неоснователен. Поради което и дори да бъде
споделена съществуващата практика, приемаща, че порокът на упълномощителната сделка
води до идентичен порок и в отчуждителната сделка, при която е упражнена
представителната власт, то отхвърлянето на иска за унищожаването на упълномощителна
сделка има за правна последица отхвърляне на иска за унищожаване на покупко-
21
продажбата. Настоящият състав споделя съдебната практика, приемаща, че договор,
сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да
ръководи действията си, е унищожаем, а не е такъв и договорът сключен чрез пълномощник,
който е упълномощен от дееспособно лице, което при упълномощаването поради слабоумие
/тежка или дълбока олигофрения или деменция/ или душевна болест, които обуславят
поставянето на лицето под запрещение, не е могло да разбира свойството и значението на
извършеното. Такъв договор би бил сключен при липса на надлежна представителна власт,
но не е унищожаем.
Затова и предявеният иск за унищожаване договор за покупко-продажба на описания
имот, обективиран в НА акт № 27, том II, рег. № 1551, дело № 142 от 2018 г. по описа на
нотариус Д.Б. следва да бъде отхвърлен.
Същите мотиви форМ. настоящия състав и по следващия предявен в евентуалност
иск с правно основание чл.29, вр. чл.27 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-
продажба на описания имот, обективиран в НА № 27, том II, рег. № 1551, дело № 142 от
2018 г. по описа на нотариус Д.Б. поради измама. Не се установи пълномощното да е
унищожено на соченото основание, следователно и предявеният иск за унищожаване на
самата отчуждителна сделка е неоснователен. Респективно дори да беше унищожено
процесното пълномощно, то горното не би било основание за унищожаване на
отчуждителната сделка, а евентуално за прогласяването й за нищожна.
По последния предявен в условията на евентуалност иск с правно основание чл.87
ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на описания имот, обективиран в НА
№ 27, том II, рег. № 1551, дело № 142 от 2018 г. по описа на нотариус Д.Б., поради
неплащане на цената по сделката, съдът наМ. следното:
Атакуваният нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот материализира
удостоверителните изявления на нотариуса и изявленията на страните по договора и има
материална доказателствена сила. В частта, в която е посочено, че купувачът е платил цената
изцяло преди подписване на сделката, а продавачът е заявил, че е получил продажната цена,
има характер на частен свидетелстващ документ, който материализира изявлението на своя
издател за даден факт, в случая за плащане на цената. Или в тази част нотариалният акт
представлява издадена разписка от страна на продавача, че е получил продажната цена.
Затова и в случаите, в които в нотариалния акт е удостоверено чрез съответното изявление,
че цената е платена и получена от продавача, не е необходимо издаване на отделен документ
за плащане- разписка. В настоящият случай в НА изрично е посочено, че цената е получена
от продавача преди подписването на договора. Без значение е обстоятелството, че тази цена
е предадена и получена от пълномощника на продавача. Ответницата И. е действала като
упълномощен представител на продавача, разполагайки с представителна власт да извършва
и правни, и фактически действия по покупко-продажбата, поради което следва да се приеме,
че е имала правомощията да издаде разписка за плащане, имплицирана в нотариалния акт.
Дали пълномощникът е изпълнил задълженията си по чл.284, ал.2 ЗЗД да се отчете пред
доверителя Н. П. и да му предаде всичко, което е получила при изпълнението на поръчката,
включително и получената продажна цена по договора за продажба, не е предмет на
изследване при разглеждане на иска с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД. При последния
релевантно е налице ли е изпълнение от страна на купувача да заплати цената. Вътрешните
отношения между довереник и доверител са ирелевантни. Затова и доколкото в нотариалния
акт се съдържа разписка, че продажната цена от страна на ответника А. А. е заплатена, то и
не се установява неизпълнение от страна на купувача по сделката, което да е основание за
разваляне на договора. Предявеният иск по чл.87 ал.3 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
И двамата въззивници са претендирали разноски.
22
Въззивникът М. И. е поискала съобразно приложения списък да й бъдат присъдени
разноски в размер на 313,25 лв. депозит за изготвяне на експертизата пред ВРС, както и
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв. за осъществено процесуално
представителство пред ВРС, 50 лв.- държавна такса за въззивно обжалване, 300 лв.- заплатен
депозит за изготвяне на експертиза пред въззивнита инстанция, както и адвокатско
възнаграждение за осъществена пред ВОС адвокатска защита на осн. чл.38 ЗАдв.
Въззивникът А. е претендирал разноски за заплатено пред ВРС възнаграждение в
размер на 600 лв., както и 130 лв.- заплатен депозит за вещо лице и възнаграждение за
свидетел.
Предвид изхода на спора, исканията за присъждане на разноски в полза на
въззивниците са основателни. Направено е възражение за прекомерност от ищеца Н.
досежно претендираното от въззивниците адвокатско възнаграждение пред ОС-Варна.
Съдът наМ. същото за неоснователно, като съобрази следните обстоятелства: Предевяни са
множеството, макар и предявени в условията на евентуалност искове, всеки от които налага
изследване на различни предпоставки, както и е със самостоятелен предмет на доказване.
Всички предявени претенции представляват фактическа и правна сложност. Процесуалните
представители и на двамата ответници са изразявали множество пъти становища по
многократните уточнения на претенциите на ищеца, както и правните квалификации.
Проведени са множество съдебни заседания, както пред ВРС, така и пред ВОС, в почти
всяко от които процесуалните представители са се явявали и са вземали участие.
Предвид изложените съображения съставът наМ., че претендираните от А. А. разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, не са прекомерни. В полза на въззивника А. следва
да бъдат присъдени разноски за пред ВРС в размер на общо 730 лв., от които 600 лв.-
заплатен адвокатски хонорар и 130,00 лв.- депозити за вещо лице и възнаграждение на
свидетел. За защитата пред ВОС в полза на А. следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 2 500 лв., както и 50 лв. допълнително за заплатена държавна такса за въззивно
обжалване.
Или общо въззиваемият Н. следва да бъде осъден да заплати на въззивника А. сумата
от 3 280 лв.
В полза на въззиваемата М. И. следва да бъдат присъдени разноски пред ВРС 313,25
лв.- заплатен за вещо лице депозит. Следва да бъде уважено искането й за заплащане на
сумата от 50 лв., представляваща заплатена държавна такса за въззивно обжалване пред ОС-
Варна. Искането за присъждане на сумата от 300 лв.- заплатен депозит пред ВОС за
изготвяне на СПЕ, не следва да бъде уважено, доколкото това доказателствено искане е
заличено, респективно страната може да поиска възстановяване на внесената сума.
Искането по чл.38 ал.1 т.3 пр.2-ро от ЗАдв. адв. С. К. е направила както пред ВРС, така
и пред настоящата инстанция. Налице са доказателства за сключен между въззивницата М.
И. и адв. Костов договор за осъществяване на безплатна правна помощ. Затова и в полза на
адв. К. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по 2 500 лв. за всяка от двете
инстанции. Въззиваемият Н. следва да бъде осъден да заплати в полза на И. сумата от 363,25
лв. разноски за двете инстанции. Въззиваемият следва да заплати на адв. К. сума в размер на
5 000 лв.- адвокатско възнаграждение за осъществявана в полза на М. И. защита пред ВРС и
ВОС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
23
ОТМЕНЯ изцяло решение №260318/17.06.2022г., постановено по гр.дело №6490/20г.
по описа на ВРС,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Н. П., ЕГН **********, от гр. Варна, кв. „М.“ , ***,
срещу М. С. И., ЕГН **********, от гр.Варна, ул. „Г.С.Р. „ *** и А. А. А., ЕГН **********,
от гр.А., ул. „Г.И.“, ***, в условията евентуалност субективно съединени искове, както
следва:
1/ иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.2-ро вр. чл.44 ЗЗД за прогласяване
нищожността на упълномощаването по смисъла на чл.37 предл. 2-ро ЗЗД, обективирано в
пълномощно с нотар. заверка на подписа на упълномощителя Н.Т. П. под №
4000/19.04.2018г и за удостоверяване на съдържанието под № 4001/19.04.2018г, том 2, акт.
№2 на помощник нотариус И. М. -И. при Нотариус К.. К., рег.№ 513, с което Н.Т. П. е
упълномощил М. С. И. от негово име и за негова сметка да извърши всички необходими
фактически и правни действия пред всички организации и учреждения, включително и пред
нотариус, като го представлява при извършване на разпоредителни действия, а именно
покупко-продажба, вкл. като договаря сама със себе си, вкл. и с лица, които също
представлява по упълномощаване и по закон при прехвърляне от упълномощителя на имот,
находящ се в гр. И., община А., обл. Варна, местност „Т.Г.“, с площ от 3195 кв.м., трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване -нива,
представляващ ПИ с идентификатор № ***, съгласно КК и КР, за продажна цена, не по-
ниска от половината от данъчната оценка на имота, поради липса на валидно изразено
волеизявление на упълномощителя;
2/ иск с правно основание чл.27, вр. чл.31, ал.1, вр. чл.44 ЗЗД за унищожаване на
упълномощаване, обективирано в пълномощно с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя под № 400/19.04.2018г., поради това, че към момента на упълномощаване
Н. П. не е могъл да разбира и ръководи действията си;
3/ иск с правно основание чл.27 вр.29 ал.1 вр.чл.44 ЗЗД за унищожаване на
упълномощаване, обективирано в Пълномощно, с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя под № 400/19.04.2018г., поради това, че упълномощителят Н. П. е бил
въведен от ответницата М. И. да го извърши чрез умишлено въвеждане в заблуждение;
4/ иск с правно основание чл.26, ал.2 пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за продажба, обективиран в акт № 27, том II, рег. № 1551, дело № 142 от 2018 г. по
описа на нотариус Д.Б. - нотариус с район на действия съдебния район на Варненския
районен съд, по силата на който на 08.05.2018 г. Н.Т. П. ЕГН **********, представляван от
М. С. И., ЕГН **********, в качество на негов пълномощник, упълномощена с пълномощно
рег. № 4000 за удостоверяване на подпис и рег.№ 4001 , т.2 , акт 2/19.04.2018 г. за
удостоверяване на съдържание по описа на нот.Кр.К. , нот. с рег.№513 на НК -София, с р-н
на действие РС Варна, от една страна като продавача, продава на А. А. А., ЕГН **********
собствения си поземлен имот с идентификатор № ***, съгласно КК и КР ,одобрени със
Заповед № РД – 18 -908 от 13.12.2017 г. на Изп. Директор на АГКК ,с адрес на поземления
имот – град И. , община А. , обл. Варна, местност Т.Г.“, с площ от 3195 кв.м. , трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на
земята при неполивни условия 10 / десета / номер по преходен план – ***, при граници:
поземлени имоти с идентификатори: ***, *** , *** , ***, при договорена между страните
продажна цена за гореописания имот 100 лв., които продавачът получил от купувача ,преди
подписване на договора, поради липса на валидно изразено съгласие за сключването му от
страна на продавача Н. П.;
5/ иск с правно основание чл.26 ал.2 предл. 2-ро вр.чл.42 ал.2 ЗЗД за прогласяване
24
нищожността на договор за продажба на описания имот, обективиран в нотариален акт за
продажба на недвижим имот , акт № 27, том II, рег. № 1551, дело № 142 от 2018 г. по описа
на нотариус Д.Б., поради липса на представителна власт на пълномощника;
6/ иск с правно основание чл.31 ал.1 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-
продажба на описания имот, обективиран в НА № 27, том II, рег. № 1551, дело № 142 от
2018 г. по описа на нотариус Д.Б. поради това, че към момента на сключването му
продавачът не е могъл да разбира или ръководи действията си;
7/ в евентуалност иск с правно основание чл.29, вр. чл.27 ЗЗД за унищожаване на
договор за покупко-продажба на описания имот, обективиран в акт № 27, том II, рег. № 1551,
дело № 142 от 2018 г. по описа на нотариус Д.Б. поради умишлено въвеждане в заблуждение
за сключването му;
8/ иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-
продажба на описания имот, обективиран в акт № 27, том II, рег. № 1551, дело № 142 от
2018 г. по описа на нотариус Д.Б. поради неплащане на цената по сделката.
ОСЪЖДА В. Н. П., ЕГН **********, от гр. Варна, кв. „М.“ , ***, да заплати на М. С.
И., ЕГН **********, от гр.Варна, ул. „Г.С.Р. „ ***, сума в размер на 363,25 /триста
шестдесет и три/ лв., разноски, направени пред ВРС и ВОС за заплатена държавна такса за
въззивно обжалване и заплатен пред ВРС депозит за изготвяне на експертиза, на осн. чл.78
ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА В. Н. П., ЕГН **********, от гр. Варна, кв. „М.“ , ***, да заплати на А. А.
А., ЕГН **********, от гр.А., ул. „Г.И.“ ***, сума в размер на 3 280,00 /три хиляди двеста
и осемдесет лева/, разноски, направени пред ВРС и ВОС, от които 2 500 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение пред ВОС и 600 лв.- заплатено такова пред ВРС, а останалите
представляващи заплатен депозит за изготвяне на експертиза пред ВРС, депозит за разпит
на свидетел , както и за заплатена държавна такса за въззивно обжалване пред ВОС, на осн.
чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА В. Н. П., ЕГН **********, от гр. Варна, кв. „М.“ , ***, да заплати на адв.
С. П. К., член на ВАК с личен №**********, сума в размер на 5 000 /пет хиляди лева/ - по
2 500 лв. за всяка инстанция, адвокатско възнаграждение за осъществено от адвоката
процесуално представителство за защита на М. С. И., ЕГН **********, от гр.Варна, ул.
„Г.С.Р. „ ***, по гр.д. №6490/2020г. по описа на ВРС и по в. гр.д. № 1894/22г. по описа на
ОС-Варна, на осн. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. вр. чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25