Решение по дело №185/2021 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 38
Дата: 14 октомври 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Радка Иванова Цариградска
Дело: 20214140200185
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Павликени, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Радка Ив. Цариградска
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Радка Ив. Цариградска Административно
наказателно дело № 20214140200185 по описа за 2021 година
Жалбоподателят П.Б.М. оспорва наказателното постановление № ********** от 10.09.2020
г. на и.ф. Директор на ОД по безопасност на храните, В. Т., с което му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение по чл. 51, ал. 1,
предл. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Излага, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, а именно – на жалбопадателя не бил връчен препис от АУАН, свидетелите на
установяване на нарушението са и свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта,
което счита за нарушение на чл. 43, ал. 2 ЗАНН. Твърди, че към датата на проверката спрямо
него е било образувано друго административно производство със същия предмет, но по
повод друг лице сигнал. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. При
настоящото – повторно разглеждане на делото от първа инстанция, заема становище, че е
наказан без основание, тъй като е регистриран земеделски производител от 2017г. с 54 кози,
но няма регистрация по чл.137 от ЗВМД. Признава, че е имал предписание за такава
регистрация преди процесната проверка и твърди, че е предприел действия в тази посока,
като посещавал нееднократно ОДБХ, опитвал да събере изискуемите документи, но срещал
трудности при това. Твърди, че вече е регистриран надлежно.
Ответникът по жалбата ОДБХ – В. Т., чрез процесуалният си представител оспорва
основателността на жалбата. Счита, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно, нарушението е безспорно установено, а в хода на административно-
1
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения. Моли НП да бъде
потвърдено, претендира разноски.
Делото се разглежда от състав на РС П., след отмяна на решението на РС С. при
първоначалното му разглеждане и отвод на съдиите там – върната за разглеждане от първа
инстанция поради липса на мотиви по същество. С касационното решение на ВТАдмС е
разрешен спора дали при отказ на нарушителя да подпише акта, непредоставянето на препис
от същия е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
санкционираното лице, като е прието, че не съставлява такова.
След като се запозна с представените по делото доказателства и становищата на страните,
съдът приема за установено следното:
По делото не се спори, че жалбоподателят от години отглежда животни в с. О., общ. С.,
както е че е регистриран земеделски стопанин пред ОД „Земеделие“. Във връзка с тази му
дейност са постъпвали жалби при кмета на населеното място, а той е сигнализирал
компетентните контролни органи и са извършвани проверки. Видно от приложените КП
№***/11.09.2019г. за проверка на този животновъден обект, последвалото писмо до
жалбоподателя във връзка с предписание от 11.09.2019 г. със срок за изпълнение - 16.12.2019
г., предписание № *** от същата дата, КП от 17.12.2019г. за проверка изпълнение на
предписанията, покана от 04.06.2020 г. за съставяне на АУАН, КП от 10.06.2020г., АУАН №
***/10.06.2020 г., същите касаят предходни проверки в обекта на жалбоподателя и
нарушения – пропуски във водената документация по ЗВМД, като цитираният АУАН е и за
това, че към датата на съставянето му М. не е предприел действия за регистрация на
животновъден обект в ОДБХ в Т. по реда на чл.137 от ЗВмД – няма подадено заявление и
изведено удостоверение.
Последната и процесна проверка е извършена на 26.08.2020г., като за резултатите от нея е
съставен Констативен протокол №***/ 26.08.2020 г. Предприета е по инициатива на Община
С., която с писмо изх. № ***/19.08.2020г. е посочила, че ще бъде извършена проверка на
място на 26.08.2020г. в 10: 00 часа и изискала да бъдат определени представители от ОД ДФ
Земеделие В. Търново, ОДБХ В. Т., РИОСВ В. Т. и РУ С., които да вземат участие по
компетенции. Според констатациите в обекта на жалбоподателя се отглеждат 21 броя ярета
до 6 месеца и 2 броя коня, 54 броя животни от вида кози, видно от справка за налични
животни към дата 26.08.2020 г. Собственикът не е представил удостоверение за регистрация
на животновъден обект по реда на чл. 137 от ЗВМД, присъствал е на проверката.
Въз основа на описаните констатации е съставен АУАН № ***/26.08.2020г., от
актосъставителя д-р В.И. - главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“, против
жалбоподателя, за нарушение извършено на същата дата и състоящо се в това, че „в с. О.,
общ. С., на адрес ул. ***, отглежда 54 броя дребни преживни животни от вида коза, 21 броя
ярета под 6-месечна възраст и 2 броя коне, като не представя удостоверение за регистрация
на животновъден обект по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарно медицинската
2
дейност/ЗВМД/, нито за лично стопанство, нито за ферма. Като нарушена законова
разпоредба е посочен чл.51 от ЗВМД в сила от 02.05.2020г. Изрично се посочва, че
нарушението е извършено за първи път. Жалбоподателят е отказал да подпише АУАН и
отказът му е оформен с подписите на двама свидетели.
С процесното Наказателно постановление № **********/10.09.2020г. на и.ф. Директор на
ОДБХ на основание чл. 449а ал. 1 от ЗВМД въз основа н атака съставения АУАН е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, за това, че на
26.08.2020г. в с.О., общ.С., при извършена съвместна проверка от ОД ДФ Земеделие, ОДБХ
–В. Т., РИОСВ и РУ МВР – С., в имот, находящ се в с. О., ул. ***, обитаван от
жалбоподателя, е установено, че отглежда 54 броя дребни преживни животни от вида коза,
21 броя ярета под 6-месечна възраст и 2 броя коне, в имот, който не е регистриран като
животновъден обект по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарно медицинската
дейност/ЗВМД/ - нито при хипотезата на чл. 1 на чл.137 ЗВМД /животновъден обект,
отговарящ на ветеринарномедицинските изисквания/, нито при хипотезата на ал. 11 на чл.
137 ЗВМД /животновъден обект – лично стопанство/, с което нарушил чл. 51, ал. 1 предл. 2
от ЗВМД. АНО е приел, че нарушението не се явява маловажен случай и не следва да се
прилага чл.28 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на 14.09.2020г., видно от
известието за доставяне и писмо изх. № ***/10.09.2020 г.
От гласните доказателства по делото се установи, че АУАН е съставен по време на
проверката в дома на жалбоподателя в с. О. Същият не представил изискуемото при такъв
брой животни удостоверение за регистрация. Установили животните на паша и там били
преброени, като точното място е описано в КП с GPS координати. Жалбоподателят
присъствал при съставяне на акта, но след консултация по телефона заявил, че отказва да го
подпише. Не му бил връчен екземпляр от акта, тъй като отказал да го подпише. Според
показанията на свидетелите, са приели, че има извършено нарушение, тъй като през 2020г.
са въведени нови изисквания за регистрация на животновъден обект по ЗВМД с гратисен
период от 6 месеца, изтекъл към датата на проверката, като жалбоподателят не се
регистрирал нито като животновъден обект, нито като лично стопанство / с уточнението, че
броят животни не е за лично стопанство/. Св. И. потвърждава, че жалбоподателят е
предприел действия за регистрация, трябвало е да се снабди с документи от няколко
институции и в крайна сметка към приключване на съдебното следствие е изпълнил
законовите изисквания.
Безспорно е установена материалната и териториална компетентност на актосъставителя и
АНО от приложените Заповед и длъжностна характеристика.
При така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като изходяща от наказаното лице, депозирана е в
преклузивния срок за обжалване.
3
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
По делото бе установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение,
доколкото същият е отглеждал животни с мащаб на ферма, без да е бил регистриран
животновъдният обект. Размерът на наложената глоба е минимумът предвиден в закона –
чл.449а от ЗВМД, а именно 300 лева. АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
разполагащи със съответните права.
В хода на административно-наказателното производство, обаче са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на наказаното
лице да разбере защо е било санкционирано, които се явяват и самостоятелно основание за
отмяна на атакувания пред Съда акт. Разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН предвиждат, че в АУАН и НП следва да се съдържат датата на извършване на
нарушението, както и неговото описание. За дата на извършване на нарушението
актосъставителят и наказващият орган са приели 26.08.2020г., когато е била извършена
проверката. Това не отговаря на обективната действителност, доколкото от показанията на
актосъставителя и свидетелите, както и от писмените доказателства се установява, че
същите животни са отглеждани от същото лице и на същото място и при предходни
проверки. Датата на извършване на нарушението е от съществено значение, доколкото от
този момент започват да текат сроковете по чл. 34 ЗАНН. В случая за идентично нарушение
е съставен предходен АУАН, в шестмесечния срок от който не е издадено НП. Налице е и
още едно нарушение, а именно в АУАН и НП не е посочено коректна нарушена разпоредба.
В двата документа се сочи чл. 51, ал. 1, предл.2 от ЗВМД, който въвежда общото изискване
животновъдните обекти да бъдат регистрирани по реда на чл. 137. Фактически коректна
нарушена разпоредбата е тази на чл. 137 от ЗВМД или към нея да има препращане. В
описанието на нарушението има посочване, но не и препратка при правната квалификация
към реално нарушената правна норма, а с оглед санкционния характер на производството,
не би могло чрез разширително тълкуване да се разбере каква е била волята на АНО. Никъде
няма и конкретно насочване на жалбоподателя към цитираните от свидетелите в с.з.
разпоредби – нови или изменителни, преходен период и т.н., за да е наясно самият той какви
са задълженията му по закон. Проверяващите сами признават, че много земеделски стопани
са били поставени в тежка ситуация от промените в законодателството, а конкретно
жалбоподателят така и не разбрал при проверките какво точно се иска от него.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че има извършено нарушение от
жалбоподателя, но поради допуснати множество нарушения на процесуалните правила,
които ограничават неговото право на защита, обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. /в този смисъл и Реш. №
1048/21.05.2021г. на АдмС - Пловдив по КАНД №802/2021г./ Дори да се приеме, че
посочените нарушения не са съществени, то в случая са налице обстоятелства,
обосноваващи извод за маловажност на деянието по смисъла на чл.28 от ЗАНН: към периода
на съдебното производство нарушението е отстранено и обектът е регистриран по ЗВМД,
4
лицето не се укрива от контролните органи, а е регистриран земеделски стопанин. Изпитал е
затруднения да се ориентира в задълженията си като такъв поради динамичното
законодателство, което е трудно за осъзнаване и спазване от задължените лица. След като е
разбрал задължението си, го е изпълнил.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от 10.09.2020 г. на и.ф. Директор на
ОДБХ – В.Т., с което на П. Б. М. с ЕГН ********** на основание чл. 449а ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност е наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лева, за това, че на 26.08.2020г. в с.О. общ. С., отглеждал 54 броя дребни преживни
животни от вида коза, 21 броя ярета под 6-месечна възраст и 2 броя коне, в имот, който не е
регистриран като животновъден обект, квалифицирано като нарушение по чл. 51, ал. 1
предл. 2 от Закона за ветеринарно медицинската дейност, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните
пред Административен съд Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
5