№ 7
гр. София , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20201110212303 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ******” АД, с ЕИК *********, срещу
наказателно постановление № Р-10-438/21.08.2020 г., и**адено от заместник-
председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и
чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т.
2 от КЗ, вр. пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ, вр. чл. 648, ал. 1 от КЗ, на ***** АД е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за извършено
нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на атакуваното
наказателно постановление. Сочи се, че не били посочени фактите и
обстоятелствата относно извършването на процесното нарушение.
Неправилно дружеството било санкционирано за извършено нарушение в
условията на повторност. Твърди се, че квалификацията на нарушението била
неправилна. Иска се НП да се отмени. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален
представител.
Въззиваемата страна - КФН, представлявана от юрисконсулт С., оспорва
жалбата. В дадения ход по същество същият пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно
легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията на съда
за това са следните:
От фактическа страна се установява, че на 26.05.2020 г. в КФН,
управление „Застрахователен надзор”, е постъпила жалба с вх. № 91-02-533
от Любен В., който се оплаквал относно забавено произнасяне от страна на
******” АД по повод щета, заведена въз основа на договор за застраховка
„гражданска отговорност” и по повод настъпило застрахователно събитие,
при което било увредено МПС, собственост на жалбоподателя.
От приложените по делото писмени доказателства се установява по
категоричен начин, че на 03.05.2020 г. е настъпило ПТП, в резултат на което
са причинени увреждания на автомобила, управляван от В., като ПТП е
настъпило по вина на другия водач - Г., която управлявала автомобил
„Мицубиши Паджеро“, с рег. ****. Автомобилът на виновния водач бил
застрахован в ******” АД, като бил подписан договор за застраховка
„гражданска отговорност. На 04.05.2020 г. е заведена преписка за щета при
застрахователя, като номерът на щетата е **********. В същия ден са
предоставени всички необходими на застрахователя книжа, за да се произнесе
по предявената претенция, включително и информация за банкова сметка, по
която следва да преведе обезщетението, което ще определи. Други
доказателства и документи от лицето не са изисквани след 04.05.2020 г.
Застрахователят не се е произнесъл по щетата в срок от 15 работни дни от
представяне на всички необходими му книжа, регламентиран в чл. 108, ал. 1
от КЗ, в който е трябвало да определи размера на отпуснатото обезщетение
или мотивирано да откаже плащане. Произнасянето на застрахователя е от
02.06.2020 г., когато е изплатено обезщетение на В. от 560,88 лева, по банков
път.
След като свидетелят П., изпълнявайки задълженията си на „младши
експерт“ в отдел „Правоприлагане“, дирекция „Застрахователен надзор“,
управление „Застрахователен надзор“ на КФН, изискала от „******“
доказателства по претенцията, установила, че същата била предявена на
04.05.2020 г., като след тази дата не били изискани други допълнителни
доказателства, с оглед на това за „******“ е възникнало задължение да се
произнесе по претенцията в срок до 15 работни дни, считано от 04.05.2020 г.,
а именно до 27.05.2020 г., включително (в периода има два празнични дни,
които не се зачитат – 06. и 25 май). Въпреки това, застрахователят се е
произнесъл с плащане на застрахователно обезщетение едва на 02.06.2020 г.,
което е извън законоустановения срок по чл. 108, ал. 1 от КЗ. Поради тези
причини е бил съставен и връчен АУАН № Р-06-477/06.07.2020 г. на
упълномощен представител на „******“.
2
Въз основа на въпросния акт е издадено процесното наказателно
постановление с № Р-10-438/21.08.2020 г., издадено от заместник-
председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и
чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т.
2 от КЗ, вр. пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ, вр. чл. 648, ал. 1 от КЗ, на ******” АД е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за извършено
нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Дружеството е санкционирано за извършено нарушение в условията на
повторност, тъй като то е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
наказателно постановление № Р-10-244/12.03.2019 г., влязло в сила на
04.02.2020 г., с което дружеството е санкционирано за същото по вид
нарушение.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства –
показанията на свидетеля П., както и на писмените доказателства, приобщени
по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира в цялост доказателствената съвкупност по делото, тъй
като е непротиворечива и безспорно установява приетите от съда фактически
обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдебният състав
намира за установено от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което
дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,
в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН,
при спазване на установения за ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН на жалбоподателя.
Неоснователни са всички възражения на жалбоподателя срещу
наказателното постановление. Съставените АУАН и наказателно
постановление отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН. И двата акта съдържат описание на нарушението, включително
мястото и времето на извършването му, а обстоятелствата при извършването
му /в случая чрез бездействие в момента след изтичането на
законоустановения за произнасяне на застрахователя срок/ са точно и ясно
конкретизирани, за да може да се разбере в какво се изразява допуснатото
административно нарушение. Налице е също съответствие между
3
фактическото описание на нарушението и неговата правна /цифрова/
квалификация.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е
законосъобразно и от материалноправна гледна точка. Наказващият орган
правилно е приел, че срокът от 15 работни дни за произнасяне на
застрахователя, визиран в КЗ, е започнал да тече от датата, на която
застрахованото лице е предало на застрахователя последния необходим на
последния документ, за да се произнесе по претенцията, което в процесната
хипотеза е станало на 04.05.2020 г. Следователно, предвиденият в
разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ срок от 15 работни дни, в рамките на който
застрахователят е трябвало да определи и изплати размера на обезщетението,
алтернативно мотивирано да откаже плащането, е започнал да тече именно от
този момент, респективно е изтекъл на 27.05.2020 г., а нарушението следва да
се счита за извършено на 28.05.2020 г., както правилно е определил АНО.
Осъщественото нарушение е формално и e обективно извършено с
непроизнасянето на застрахователя ******” АД в посочения срок. Наред с
това, то се явява извършено при условията на повторност, което се
установява от приложените като доказателства по делото НП № Р-10-
244/12.03.2019 г., влязло в сила на 04.02.2020 г., решението на СРС, което е
потвърдило същото, както и това на АССГ, с което решението на СРС е
оставено в сила.
Относно наведеното от жалбоподателя възражение в насока
неправилното приложение на обуславящия повторност на осъщественото
нарушение състав, съдът го намира за неоснователно, предвид
обстоятелството, че повторността e релевантна при определяне размера на
наказанието, респективно не представлява част от фактическата обстановка
по установяване на нарушението. Съдът следва да отбележи, че повторността
е елемент от правната страна на нарушението, а не от фактическата, поради
което не може да се изисква от актосъставителя да обективира това
обстоятелство в АУАН, защото не винаги то може да му е известно. Ролята на
актосъставителя е да констатира установеното на момента нарушение, а само
в правомощията на АНО е да прецени дали е налице нарушение и извършено
ли е то в условията на повторност. Ето защо, точно в наказателното
постановление повторността следва да бъде обективирана и съобразно
липсата или наличието й да бъде определен размерът на наказанието, което
следва да се наложи на нарушителя.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е
обективна /безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва
да бъде обсъждана въобще.
Що се отнася до конкретно наложената на жалбоподателя имуществена
санкция от 2000 лв., същата e определена в към законовия минимум за
нарушение, извършено в условията на повторност. Ето защо, съдът намира, че
размерът на наказанието е определен правилно и същото не следва да се
4
ревизира, тъй като е съответно и справедливо, като се отчете фактът, че
срокът е просрочен само с няколко дни.
Естеството на нарушението, важността на засегнатите обществени
отношения, свързани с реализирането на основни права на застрахованото
лице като страна по застрахователното правоотношение, обстоятелството, че
нарушението е извършено повторно, мотивират съдебния състав да приеме,
че случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл.
28 ЗАНН. Поради това наведените от жалбоподателя доводи в тази насока
следва да бъдат оставени без уважение, защото независимо от това, че само с
няколко дни е изпуснат срокът за произнасяне, то нарушения от този тип са
системно извършвани от застрахователното дружество. Ето защо, сам по себе
си фактът, че нарушението е извършено поради няколко дни просрочие, не
може да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед измененията в ЗАНН, съдът след 29.11.2019 г. следва да се
произнася и по искания за присъждане на разноски. Ето защо, предвид изхода
на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение на КФН, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.
37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Размерът на възнаграждението следва да бъде 120 лева, съобразно правилата
за неговото изчисляване.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за
отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление. Същото
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно - законосъобразно и
обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и
процесуалните правила. Подадената срещу него жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-
438/21.08.2020 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за
финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което
на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр.
чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. пар. 1, т. 51 от ДР
на КЗ, вр. чл. 648, ал. 1 от КЗ, на ***** АД е наложена имуществена санкция
5
в размер на 2000 лева, за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ЗД „******“ АД, с ЕИК *********, да заплати на
Комисията за финансов надзор сумата от 120 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.
София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Николай Урумов
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6