Р Е Ш Е Н И Е
гр.София , ………….. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен наказателен
състав, в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря Д. Генчева и в
присъствието на прокурора ………………….. като изслуша докладваното от с-я
Ангелов в.н.ч.х.д.№ 2 497 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Въззивното производство е образувано по
жалба на упълномощения защитник на подсъдимия К.Г.В. – адв.
А.С. срещу
присъда от 18.01.2019г. постановена по НЧХД № 20 589/ 2015г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 18 с-в, с която съдът е признал за виновен
подсъдимия В. за това, че:
1.на 31.05.2015г.
чрез електронна медия е разпространил - включително и в гр. София, до неограничен
кръг адресати - обида към Х.Д.Б. с ЕГН **********, изразяваща се в казване на
нещо унизително за честта и достойнството на Б. в присъствието на последния , а
именно — че Х.Б. е морален психологически масов убиец, както и че
2.че на 31.05.2015г. чрез електронна медия е разпространил - включително и
в гp. София, до неограничен кръг адресати - клевета за
горепосочения Х.Д.Б., като разгласил неистинско позорно обстоятелство за Б., а
именно - че последният не твори, а преписва и че доста добре е попреписал оттук-оттам нещо и го е публикувал,
явяващи се престъпления чл. 148, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл.
147, ал. 1 от НК, като му е наложил за всяко от престъпленията наказания „
глоба“ и „обществено порицание“ и на осн. чл. 23,
ал.1 от НК е определил едно общо наказание - „глоба“ в размер на 6 000 ( шест
хиляди) лева и обществено порицание, изпълнимо чрез обявяването в централен
ежедневник.
На следващо място с атакуваната присъда на СРС са уважени частично предявените от гражданския ищец Х.Б.
срещу подсъдимия В. граждански искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД – по
първото обвинение в размер на 100 лв., а по второто – в размер на
7 000лв., ведно със законната лихва от 02.06.2015г. и от 31.05.2015г. до окончателното заплащане на сумите, като са
претенциите са отхвърлени за разликата до
пълния им предявен размер от 8 000 лв.
На последно място с
присъдата СРС се е произнесъл по дължимите
държавни такси и направени разноски по делото, като ги е възложил върху
подсъдимия.
Във въззивната жалба
се оспорва изцяло ( в наказателно и гражданско осъдителните й части)
законосъобразността на постановената първоинстанционна
присъда, като се счита същата за неправилна и необоснована. Прави се искане за
нейната отмяна в наказателно и гражданско осъдителните й части и въззивният състав да се произнесе с оправдателна такава
по повдигнатото обвинение; да върне
делото за ново разглеждане или да измени присъдата, като определи по- нисък
размер на наложените наказания.
С определението, постановено по
реда на чл. 327 НПК въззивният съдебен състав е
приел, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждането на съдебно следствие във въззивната
инстанция.
За проведеното съдебно заседание на
12.02.2020г. пред въззивния съд подс. К.В. е
депозирал молба от 07.02.2020г. с искане
за прекратяване на наказателното производство, позовавайки се на изтичането на
абсолютната погасителна давност.
В хода на съдебните прения упълномощеният
в хода на въззивното производство защитник на подс. В.
– адв. М.А. моли наказателното производство спрямо подзащитния й да бъде
прекратено поради изтеклата абсолютна погасителна давност.
Преупълномощеният в хода на въззивното
производство повереник на частния тъжител и граждански ищец Б. повереник – адв.
Н.Я. заявява, че действително е изтекла погасителната давност за наказателно
преследване, но прави искане производството да продължи по предявения
граждански иск.
Като прецени изложените в жалбата
доводи и направените искания от подсъдимия,
въззивният съд намери за установено следното:
І. по отношение на наказателната
част на първоинстанционната присъда:
На първо място, предвид
направеното изявление за прекратяване на наказателното производство поради
изтичане на абсолютна погасителна давност се налага обсъждането на същото
обстоятелство.
Въззивният съдебен състав счита, че са
налице предпоставки за отмяна на присъдата в наказателната й част и
прекратяване на наказателното производство по следните аргументи:
Съгласно повдигнатото с тъжбата
обвинение спрямо подс. В., което не е
било изменяно, същият е предаден на съд за това, че е извършил престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2, вр. ал.
1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК на дата 31.05.2015г. За тези престъпления се предвиждат наказания „глоба” съответно
от 3 000 до 10 000 лв. и „обществено порицание“ и „глоба“ от 5 000
лв. до 15 000 лв. и „обществено порицание“. Давността, изключваща
наказателното преследване, съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е три години. Абсолютният давностен
срок, изключващ наказателното преследване е уреден в разпоредбата на чл. 81,
ал. 3 НК, съгласно която независимо от спирането или прекъсването на давността,
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една
втора срока, предвиден в чл. 80 НК. В случая абсолютният давностен
срок е четири години и шест месеца и като се съобрази датата на деянието, се
установява, че е изтекъл на 30.11.2019г., тоест след образуване на въззивното производство (на 17.06.2019г.) и подаването на въззивната
жалба. Подс.В. не е направил искане производството по
делото да продължи, напротив – налице е негово изрично изявление, че желае
прекратяването му. Следователно е налице прекратителното
основание, визирано в чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, тълкувано във връзка с чл. 81,
ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК – наказателната отговорност е погасена по
давност.
Затова, и с оглед позицията на подсъдимия, и
разпоредбата на чл. 289, ал. 1 НПК не са налице предпоставки за произнасяне по
съществото на обвинението. Въпросите, включени в обхвата на чл. 301 НПК не
следва да бъдат обсъждани касателно обвинението за извършени
престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и по
чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК , повдигнато срещу подс. В..
Проверяваният първоинстанционен съдебен акт в
наказателната си част следва да бъде отменен само на соченото основание, а
наказателното производство – прекратено.
С оглед изложените съждения въззивната
инстанция определя като безпредметно изследването на всички въпроси, свързани
със законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт досежно обвинението,
а оттук – като ненужна и проверката на фактите, и на доказателствения анализ, и
на приложението на правото относно същото обвинение.
ІІ. по отношение на гражданската
част на първоинстанционната присъда:
С оглед разрешението, прието от ВКС в т.2 от ТР № 1/
04.02.2013г. по т.д. 2/2012г. на ОСНК – „ Въззивната и
касационната инстанции се произнасят с решение по приетия за съвместно
разглеждане граждански иск, ако някое от основанията по чл.79, ал.1 от НК настъпи
при разглеждането на делото в тези инстанции и наказателното производство бъде
прекратено“ - то въззивният
съд дължи произнасяне „ по същество“ на акцесорната
гражданско правна претенция на Б.. Същата не е погасена по давност, тъй като
съгласно чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД давност не тече докато трае съдебния процес
относно претендираното вземане, а на ЗЗД е непозната
т.нар. абсолютна давност.
Според ПП № 9/61 г. на ВС, изм. с
ПП № 7/87г. на ВС основанието на
граждански иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението, от
което следва, че погасяването на наказателната отговорност (прекратяването на
наказателното производство) не е пречка за ангажиране гражданската такава на делинквента. В този смисъл липсва „отпаднало основание“
разбирано като функция от прекратяването на наказателното производство по
обвинението за престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146,
ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК спрямо подс. В., а въззивният
съд следва наново да изследва дали са налични елементите на гражданския деликт, обуславящи отговорността на подс. В. съобразно
принципа „не вреди другиму“.
За да уважи частично гражданската претенция на Б. срещу В.,
СРС, НО, 18 с-в се е позовал на изхода на наказателното дело: „ …. При така изложеното по-горе от
страна на подсъдимия спрямо частния тъжител са осъществени два граждански деликта, визирани в чл. 45 от ЗЗД, а именно — на тъжителя
от страна на дееца (извършителя) виновно, противоправно,
пряко и непосредствено са причинени с извършването на процесиите престъпления,
за който В. следва да се признае за виновен, неимуществени вреди, във връзка с
което се следва съответното обезщетение….“, т.е. чрез препращане към наказателно правната част на мотивите е
обоснована и основателността на акцесорните претенции.
Видно от фактическата част на мотивите и въз основа на
копието от процесното интервю, публикувано на
31.05.2015 г. в интернет, в електронното издание blitz.bg („Блиц.бг”) с подс. В. ( в която насока са показанията на репортерите св. М.и
св. К.), подсъдимият говорел за взаимоотношенията си с и впечатленията си за
тъжителя Б., бидейки възмутен от поведението на последния, изразяващо се във
визираната по-горе конфликтност, като заявил в интервюто по отношение на Х.Б.,
че последният не твори, а преписва и че доста добре е попреписал
оттук-оттам нещо и го е публикувал, както и че Б. е морален психологически
масов убиец, поради което и фактическите изводи в тази част на мотивите на СРС,
НО, 18 с-в следва да бъдат споделени. Не така стои въпросът относно наличието
на вменяемост на подс.В. към момента на процесното интервю, като е несъмнено, че същият страда от заболяването
„Биполярно афективно разстройство” (БАР) с дебют през
2014г., като твърденията в обясненията му, че е бил в манийна фаза на
това заболяване не са голословни, а намират подкрепа в показанията на лекувалия
го психиатър св. Димитрова, в приложеното решение на СРС, НО, 109 с-в по НАХД №
3496/2016г. ( имащо за предмет деяние, извършено на 29.07.2015г.) и най – вече
заключението на съдебно – психиатричната експертиза, потвърдено при разпита на
експерта Станчев в о.с.з., проведено на 10.05.2018г. и според което през м.
05.2015г. при В. е бил налице изразен маниен период,
който е нарушил психичните му годности да разбира и
ръководи постъпките си. СРС напълно произволно, в противоречие с правилата на
разпределяне на доказателствената тежест и без доказателствена основа, е игнорирал посочената съвкупност от безпротиворечиви информационни източници и е приел, че
подс. В. „ ….можел, респективно — може, да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, включително като същият не бил в манийна фаза на заболяването „Биполярно афективно
разстройство” към момента на даването на
въпросното интервю…..“. Този фактически извод не почива на нито едно събрано по
делото доказателство и е произволен; обясненията на подсъдимия са
доказателствено средство и за да не бъдат кредитирани, е необходимо да се
оборват от друго събрано по делото доказателство, което в случая не е така –
обясненията му се подкрепят от други гласни и писмени доказателства и способите за тяхната
проверка. В този смисъл и съобразно правилото на чл. 316 от НПК въззивният съд установи ново обстоятелство по делото, а
именно – че към м. 05.2015г. при подс. В. е бил налице изразен маниен период на заболяването му БАР, който е нарушил
психичните му годности да разбира и ръководи
постъпките си.
В този смисъл и съобразявайки, че
правната природа на гражданския иск в наказателния
процес го определя като институт на наказателнопроцесуалното
право, като нормите на ГПК намират субсидиарно
приложение в случаите, когато липсват специални предписания по НПК ( чл. 88,
ал.1 от НПК), въззивният
съд намери, че инкриминираните по делото деяния - изрази с елементи на противоправност,
публикувани на 31.05.2015 г. в електронното
издание Блиц.бг - не са виновно извършени от подсъдимия В. (
деецът е бил временно невменяем), което води и до липса на деликт,
а оттам - до невъзможност за ангажиране на отговорността на дееца за вреди.
По изложените съображения в тази й (
гражданско - осъдителна) част присъдата на СРС е неправилна, а депозираната въззивна жалба е основателна. В гражданско – отхвърлителната част, макар и по различни съображения,
присъдата на СРС следва да бъде потвърдена, както и в частта й относно
направените по делото разноски за преводач.
При този изход на делото и на осн. чл. 190, ал.1 от НПК в тежест на тъжителя следва да
бъдат възложени направените в хода на първоинстанционното
производство ( за СМЕ) разноски в размер на 245,02 ( двеста четиридесет и пет
лева и 02 стотинки) лева.
С оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 4,
чл. 337, ал.3 и чл. 338 от НПК Софийски
Градски съд, НО, ХІV въззивен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ присъда на СРС, НО, 18 състав по НЧХД № 20 589/2015г.
по описа на съда, постановена на 18.01.2019г. В НАКАЗАТЕЛНАТА ЧАСТ и ПРЕКРАТЯВА
НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, образувано и водено срещу подс. К.Г.В. за
престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл.
146, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
ОТМЕНЯ
присъда на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 18 с-в, постановена на
18.01.2019г. по НЧХД № 20 589/ 2015г. по описа на съда в гражданско осъдителната й част и в частта за
разноските й, като ВМЕСТО ТОВА:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените от Х.Д.Б. срещу подс.
К.Г.В. два граждански иска с правно основание чл.45 от ЗЗД всеки за сумата от по 8 000 ( осем
хиляди) лева, представляващи обезщетение
за претърпени от престъпленията по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и по
чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА, на основание чл. 190, ал.1 от НПК, частният тъжител Х.Д.Б.,
с установена по делото самоличност, да заплати по сметка на СРС направените
разноски по делото в размер на 245,02 ( двеста четиридесет и пет лева и 02
стотинки) лева, както и на основание чл. 190, ал.2 от НПК - сумата от 5 (
пет) лева — държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на СРС, НО, 18 състав
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението в частта, с която е прекратено
наказателното производство подлежи на обжалване пред ВКС в 15 –дневен срок от съобщението.