О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, III въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
мл.
с. МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Илиева в.н.ч.д. № 4339 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII от
НПК.
Образувано е по две частни жалби на
адв. Л.Л.Т., защитник на подсъдимите В.Й.К. и М.С.К., срещу определение от 15.10.2019
г. по н.о.х.д. № 10519/2017 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 5-ти състав,
с което взетата спрямо подсъдимите мярка за неотклонение „подписка“ е изменена
в „задържане под стража“.
В частните жалби са изложени доводи за
неправилност на обжалваното определение, в подкрепа на което се твърди, че същото
е постановен без да са налице съществени изменения в обстоятелствата след
предходния съдебен контрол, осъществен по въпроса за мярката за неотклонение.
Излага, че досъдебното производство е водено задочно, без участието на
подсъдимите К. и К., при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4, б. „в“ НПК,
поради което на същите фактически не е взета мярка за неотклонение „подписка“,
която да са нарушили. Твърди се, че по делото липсват данни, че К. и К. са
уведомени за взетата спрямо тях мярка за неотклонение „подписка“, като се
изтъква, че на основание чл. 60, ал. 1 от НПК, поемането на задължение за
ненапускане на местоживеенето се извършва само лично от обвиняемото лице, което
предвид задочната процедура, при която е водено делото във фазата на досъдебното
производство не е налице. Навежда доводи, че са налице предпоставките на чл.
269, ал. 3, т. 4, б. „а“ НПК и няма пречка производството по делото да бъде
разгледано по задочната процедура, като се изтъква, че с оглед повдигнатото
обвинение, разглеждането на делото без участието на подсъдимите няма да попречи
за разкриване на обективната истина. Излага доводи, че взетата мярка
необосновано ограничава правата на подсъдимите, тъй като същите трайното са се
установили в чужбина, което ги затруднява да се явят за разглеждане на делото.
Освен това се прави оплакване, че първоинстанционният съд необосновано е обсъдил
наличието на обосновано предположение за връзка на подсъдимите с извършеното
деяние. Моли обжалваното определение да бъде отменено по отношение на двамата
подсъдими.
Софийска районна прокуратура не взема
становище по жалбите.
Софийският градски съд, след като се
запозна с частните жалби и материалите по делото, имащи отношение към въпроса
за мярката за неотклонение на подсъдимите, намира от фактическа страна
следното:
Подсъдимият В.Й.К. е обвинен в
извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, а подсъдимата М.С.К. - за
престъпление по чл. 286, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като
въз основа на внесения на 20.06.2017 г. обвинителен акт е образувано н.о.х.д. №
10519/2017 г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав.
Досъдебното производство е проведено в
отсъствие на подсъдимите на основание чл. 206 във вр. чл. 269, ал. 3, т. 4, б.
„в“ от НПК, като по отношение на тях е взета мярка за неотклонение „подписка“.
Подсъдимите са били редовно призовани чрез компетентните органи за датите, на
които следва да се явят за предявяване на постановленията за привличането им в
качеството им на обвиняеми и провеждане на разпит с тях, като не са се явили
пред разследващите органи. Вместо това са упълномощили адв. Г.С.от САК, който е
подал молба на 16.03.2017 г., в която е направил искане за отлагане на
действията и даване на възможност на лицата за лично явяване пред органа на
досъдебното производство, което съгласно молбата е възможно на 16.05.2017 г. В
молбата си е заявил, и че същите постоянно пребивават на територията на
Кралство Испания. На сочената дата лицата отново не са се явили, поради което постановленията
за привличането им в качеството на обвиняеми са връчени на упълномощения
защитник срещу подпис.
С разпореждане от 27.06.2017 г., съдията-докладчик
по н.о.х.д. № 10519/2017 г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав е насрочил делото
в открито съдебно заседание за 27.09.2017 г., за когато е разпоредил
подсъдимите да бъдат призовани, задължил е същите да се явят и е разяснил
последиците от неявяването им без уважителна причина.
С молба вх. № 1063278/16.08.2017 г.
упълномощеният на досъдебното производство защитник е заявил отказ от защитата
на подсъдимите, посочвайки, че същите пребивават в Кралство Испания и личният
му контакт с тях е ограничен.
На 21.09.2017 г. подсъдимите са
упълномощили (лист 46 и лист 50) адв. Л.Т.да ги представлява по н.о.х.д. №
10519/2017 г. на СРС, НО, 5 състав, насрочено за 27.09.2017 г.
В съдебното заседание на тази дата
същите са били нередовно призовани, а адв. Т.не се е явил. Съдът не дал ход на
делото, отложил е същото за 19.12.2017 г. и е обявил подсъдимите за ОДИ с мярка
„установяване на адрес“ в страните, прилагащи споразумение от Шенген с
въвеждане на сигнал в ШИС.
До настоящия момент по делото са проведени
още 8 съдебни заседания, съответно за 20.02.2018 г., 29.05.2018 г., 09.10.2018
г., 18.12.2018 г., 17.04.2019 г., 25.09.2019 г., 19.06.2019 г. и 15.10.2019 г.,
за които заседания подсъдимите не са били редовно призовани от известните по
делото адреси в Република България и Кралство Испания, като са налице данни, че
същите са напуснали адреса в Кралство Испания - гр. Мадрид, ул. „********(вляво),
на който веднъж да били открити. Връчване на книжа на подсъдимите по реда на
чл. 180, ал. 2 от НПК не е осъществено редовно, тъй като по делото са постъпили
данни, че лицата, за които са адресирани призовките, съобщеният и книжата не
пребивават на съответните адреси и близките им нямат връзка с тях.
В съдебното заседание на 15.10.2019 г.
ход на разпоредителното заседание отново не е даден поради неявяването на
подсъдимите и тяхното нередовно призоваване. С оглед изложеното и в
присъствието на упълномощения защитник адв. Л.Т.първоинстанционният съд е изменил
мярката за неотклонение на подсъдимите от „подписка“ в „задържане под стража“.
Съображенията на първоинстанционния съд са, че за изясняване на обективната
истина присъствието на двамата е задължително, но въпреки положените от съда
усилия, установяването им от испанските власти понастоящем е невъзможно.
Същевременно е изложил аргументи, че в заявление за издаване на български лични
документи от 07.08.2018 г. подсъдимият В.Й.К. е посочил отново адреса в гр.
Мадрид, ул. „********(вляво), за който има данни, че представлява сграда, в
която се отдават апартаменти под наем на туристи, както и че се установява, че двамата
са го напуснали. Освен това е констатирано, че на известните по делото адреси в
Република България редовно призоваване на подсъдимите не е осъществено, а
липсва информация последните да са посочили актуални адреси. Въз основа на това
и при констатирано наличие на обосновано предположение за съпричастност на двамата
подсъдими към инкриминираното деяние, СРС е направил извод, че те се укриват,
което съобразно чл. 66, ал. 1 от НПК е основание за изменение на взетата им на
досъдебното производство мярка за неотклонение „подписка“ в по-тежка такава.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият съдебен състав приема от правна страна следното:
Частните жалби са подадени в законоустановения
срок по чл. 342, ал. 1 от НПК и от надлежно легитимирано лице, поради което са
процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са основателни.
Съгласно чл. 66, ал. 1 от НПК, когато
обвиняемият, респективно подсъдимият не се яви пред съответния орган без
уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това,
или наруши взетата мярка, му се взема мярка за неотклонение или взетата мярка
се заменя с по-тежка по реда, предвиден в този кодекс.
За престъплението, за което е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимата М.С.К., се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до десет години, същото се явява тежко по смисъла
на чл. 93, т. 7 от НК, поради което и на основание чл. 269, ал. 1 от НПК присъствието
на подсъдимата в съдебното заседание е задължително. Неявяването ѝ без
уважителна причина е основание за приложение на нормата на чл. 66, ал. 1 от НПК.
Обвинението, което е повдигнато на
подсъдимия В.Й.К. не е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК,
поради което присъствието му в съдебно заседание не е задължително по чл. 269,
ал. 1 НПК. Независимо от това, тъй като за него е предвидено наказание лишаване
от свобода до пет години, също е налице първата кумулативна предпоставка за
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ както правилно е приел
и първоинстанционният съд.
От друг страна, изводите на
първостепенния съд за недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимите,
обуславящо необходимост от влошаване на процесуалното им положение с взимане на
най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, не могат да бъдат
споделени. По делото е установено, че мярката за неотклонение „подписка“ на
подсъдимите е взета на досъдебното производство с постановления за тяхното привличане
като обвиняеми, предявени и връчени на упълномощен защитник на 16.05.2017 г.,
като липсват доказателства, че постановленията са доведени до знанието на подсъдимите.
Тъй като привличането е извършено задочно по реда на чл. 206 във вр. чл. 269,
ал. 3, т. 4, б. „в“ от НПК и без участието на подсъдимите лица, не се
установява, и че те са наясно с взетата спрямо тях мярка за неотклонение и с
процесуалните задължения произтичащи от нея. Същевременно не е налице и редовна
процедура по уведомяването на двамата подсъдими за насрочените по делото
съдебни заседания, поради което те не следва да търпят негативи от неизпълнение
на процесуални задължения, за възникването на които не се установява, че са
уведомени. Обратен извод не може да бъде направен от факта, че по делото са
били упълномощени адвокати, тъй като няма доказателства, че същите са успели да
съобщят на подзащитните си за взетата спрямо тях мярка за неотклонение.
Предвид наличието на данни, че
подсъдимите пребивават постоянно и полагат труд в държава-членка, първоинстанционният
съд следва да предприеме действия за установяване на адреса на подсъдимите и
данни за техния работодател в Кралство Испания, като съобрази ефективността на
двете възможности, с които разполага – чрез съдебна поръчка по чл. 471, ал. 2,
т. 1, вр., ал. 1 от НПК, вр. с чл. 5, ал. 2, буква „а“ от Европейската
конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на
Европейския съюз или по линията на международното полицейско сътрудничество, като
изпрати запитване до Д „МОС“ към МВР с цел установяване на местоживеенето и
местоработата им, в което да се посочат пълни и точни данни на лицата. След установяване
на адреса и работодателя на Караиванови, съдът следва да предприеме действия по
призоваването на подсъдимите както на установения адрес, така и чрез
работодателя им, с помощта на съответната точка за контакт в рамките на
Европейската съдебна мрежа по наказателноправни въпроси. В случай, че призоваване
не може да бъде осъществено, да извърши преценка дали следва да се приложи чл.
25, ал. 1, т. 2 от НПК или да продължи разглеждане на делото в отсъствието на
подсъдимите.
Що се отнася до възражението на
защитата, че от произнасянето на първоинстанционния съд по наличие на обосновано предположение, че
подсъдимите имат отношение към инкриминираните деяния може да се направи
извод за неговата предубеденост, настоящият въззивен съдебен състав счита, че възражението за
съществуването на основанията за отвод, ако такова бъде релевирано от защитата,
следва да се разгледа от съответния съдебен състав по реда на чл. 31 от НПК.
По гореизложените причини въззивният съд
намира, че по делото не се установиха предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НПК,
което да обуслови възможност за утежняване процесуалното положение на подсъдимите,
с оглед което обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 345,
вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 270, ал. 4 НПК, Софийски градски съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 15.10.2019 г.,
постановено по н.о.х.д. № 10519/2017 г. по описа на Софийски районен съд, НО,
5-ти състав, с което, на основание чл. 66, ал. 1 НПК, мерките за неотклонение
на подсъдимите М.С.К. и В.Й.К. са изменени от „подписка“ в „задържане под
стража“.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.