РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Кърджали, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невена Калинова
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Невена Калинова Гражданско дело №
20225140100135 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на „*****“ ЕООД гр.София срещу В.А.Й.
от гр.Кърджали, по предявени установителни искове по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.1
от ГПК за парични вземания по Заповед N ******** по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. N ****** на РС-Кърджали, произхождащи от неизпълнение на Договор за
потребителски кредит N ****** от **** сключен между ответника и „********“ АД,
които парични вземания последното прехвърля на ищеца с договор за покупко -
продажба на вземания/цесия/ от *****, като заповедта е издадена срещу В.А.Й., с
предишно фамилно име Б., след констатирана от заповедния съд промяна на
фамилното име на длъжника от вписванията в НБД „Население“, при постъпило по
делото възражение по чл.414 от ГПК от В.А.Й..
Искoвете по чл.422, ал.1 от ГПК са предявени за парични вземания от 1 506.72
лв. главница за периода от 20.10.2020г. до 20.08.2021г., ведно със законната лихва от
01.12.2021г. до окончателното й изплащане, сумата 1 010.45 лв. договорна лихва за
периода от 20.12.2018г. до 20.08.2021г. и сумата 169.92 лв. обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 22.10.2020г. до 30.11.2021г. включ.,
представляващи неизпълнени парични задължения по договор за потребителски кредит
N ****** от ****.
Ищецът „*****“ ЕООД гр.София твърди, че ответникът не изпълнява в срок
задълженията си за плащане на дадена му на кредит сума по договор за потребителски
кредит N ******/****, сключен с „*******“ АД, понастоящем „********“ АД, като
1
кредитор, и дължи посочените по-горе главница, възнаградителна лихва и обезщетение
за забава, в т.ч. със законната лихва върху главницата от 01.12.2021г., когато ищецът
подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника, с оглед на това, че се явява легитимиран кредитор на ответника по договор
за продажба и прехвърляне на вземания от *****, за което прехвърляне ответникът
като кредитополучател е уведомен на основание чл.99 от ЗЗД с писмо уведомление от
11.07.2018г., с предоставен срок за доброволно изпълнение, в който такова не
последва. Сочи, че уведомлението за цесия не е връчено и е върнато с отбелязване
„непознат“, но връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея, в т.ч.
и уведомлението, изходящо от първоначалния кредитор „********“ АД, приложено
към исковата молба, съдът на основание чл.235, ал.3 от ГПК следва да зачете и да
приеме, че цесията е съобщена на ответника. Сочи, че главницата, която претендира,
представлява част от вземането по посочения договор за потребителски кредит и
конкретно остатък от неплатените по него суми, в т.ч. последна погасителна вноска,
тъй като за дължими преди процесния период суми по договора е издадена влязла в
сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист от 05.09.2018г.,
както и последващи ги такива по заявление от чл.410 от ГПК от дата 22.10.2020г.,
потвърдени до посочените в исковата молба размери с решение по гр.д. N ****** на
РС-Кърджали, и за останалата след тях главница, договорна лихва и лихва за забава е
издадена сега оспорената заповед, по която се претендира спрямо ответника да се
установяват за съществуващи вземанията на ищеца по нея.В съдебно заседание
ищецът чрез упълномощен адвокат поддържа иска и претендира разноски по делото.
Ответникът В.А.И. в срока за отговор по чл.131 от ГПК възразява предявените
установителни искове, като сочи, че изцяло е погасила цената на исковете и към
отговора на исковата молба представя разписки за плащане от 19.07.2021г.,
07.09.2021г., 03.12.2021г. и 04.01.2022г., като и в развилото се заповедно производство
по чл.410 от ГПК, а именно ч.гр.дело N ****** на РС-Кърджали, ответникът в
качеството си на длъжник възразява дължимостта на вземането по издадената заповед
за изпълнение именно като погасено поради плащане. В съдебно заседание ответникът
не се явява и не се представлява.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства Договор за потребителски
кредит N ******/****, ведно с погасителен план, молба за потребителски кредит,
изпълнителен лист от 18.12.2018г., Решение N ****** по гр.д. N ****** на РС-
Кърджали, договор за възлагане на вземания между „********“ АД и „*****“ ЕООД,
ведно с Потвърждение за цесия и Приложение към Потвърждение за цесия,
Уведомление изх. N *****, ведно с обратна разписка, Пълномощно от 19.02.2021г.,
Пълномощни от ***** и от 01.02.2019г., неоспореното заключение на ССчЕ и
2
изслушването на вещото лице в съдебно заседание, както и от ч.гр.д. N **** на РС-
Кърджали се установява, че ответникът сключва като кредитополучател договор за
потребителски кредит N ****** от **** с „*******“ АД като кредитор, за изплащане
на кредит по погасителен план, в размер на 9 240 лева, със срок на издължаване 144
месеца, до 20.08.2021г., с погасяване чрез месечни погасителни вноски по
разплащателна сметка, с падежна дата по погасителен план на 20-то число от месеца,
при ГПР 15.08 % и възнаградителна лихва от 12 % за първата година, с фиксиран
размер, и 12.75 % през следващите години, с променлив размер, в зависимост от
промяната БЛП, описан в чл.3, ал.5 от договора. При забава на плащането на месечната
погасителна вноска, е дължима освен договорната лихва, и обезщетение за забава в
размер на законната лихва, уговорено в чл.9 от договора.
На ***** банката –кредитор сключва с ищеца „*****“ ЕООД гр.София
възмезден договор за прехвърляне на вземания, с който продава свои вземания,
описани и индивидуализирани в Приложение към Потвърждение на цесия, с
длъжници-физически лица, в т. ч. и вземането по потребителския кредит на ответника,
в размер общо на 10 543.28 лв., дължимо към 31.12.2015г., от което 9 151.04 лв.
главница, 1 359.74 лв. лихви, 32.50 лв. такси и разноски, всички с крайна дата на
издължаване 20.08.2021г. Прехвърлителят /цедентът/ „********“ АД писмено
потвърждава цесията от *****.С договора прехвърлителят писмено упълномощава
цесионера „*****“ ЕООД да го представлява по цесията от ***** да уведомява
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, като неуспешно е то по
отношение на ответника като длъжник по изпратените преди съдебното производство
уведомления.
Предмет на делото и предмет на доказване е определеното от правното
твърдение на ищеца в исковата молба по чл.422 от ГПК съществуване на подлежащото
на изпълнение вземане, за което е издадена заповед N ******** за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N ******** на РС-Кърджали и именно
това вземане е възразено от ответника като длъжник, доколкото твърденията на ищеца
са, че за всички останали дължими суми вече се е снабдил със съдебно основание,
даващо му право да пристъпи към принудително изпълнение. Основанието, на което се
претендира да съществува вземането за главница, договорна лихва и обезщетяващата
забавата й лихва в настоящия процес, е доказано главно и пълно от ищеца. Договорът,
от който произтичат задълженията на ответника за неплатени кредитна главница и
възнаградителна лихва не е оспорен от ответника, който не оспорва легитимацията на
кредитора по него, нито тази на ищеца като негов правоприемник по договора за
цесия.Тази легитимация е установена от неоспорения договор за цесия, която е
потвърдена от цедента в полза на цесионера, който е упълномощен да уведомява
длъжниците за прехвърлянето. Правопораждащото действие на цесията от ***** и
достигането на уведомлението за цесия до ответника като длъжник по прехвърленото
3
процесно вземане, с връчване на исковата молба, обуславя материалноправната
легитимация на ищеца като кредитор на вземането, по което отговорността за
изпълнение е на ответника като длъжник.
Узнаването на цесията в хода на делото подлежи на съобразяване от съда на
основание чл.235, ал.3 от ГПК и съответно ползва ищеца, в който смисъл е съдебната
практика, защото съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а е от
значение само за надлежното изпълнение на легитимирания кредитор, и длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомяване само, ако твърди, че е изпълнил
на стария кредитор до момента на уведомлението.
Ответникът възразява изпълнение на предмета на издадената заповед за
парични притезания на ищеца и той има именно такова право в развилото се заповедно
производство – да възрази заповедта както по реда на чл.414 от ГПК, така и по реда на
чл.414а от ГПК, по твърденията на ищеца, че това са вземания, представляващи
окончателно дължимия остатък по договора за кредит, независимо от водените преди
това дела за други вземания по същия договор, но за други предходни периоди.
Ответникът обаче доказва само частично изпълнение на договора за претендираните с
исковата молба и със заявлението по чл.410 от ГПК суми:
– плащанията, за които ответникът представя доказателства с първото си
възражение по чл.414а от ГПК/вх. N *****, п.кл.13.12.2021г./, по разписки от
19.07.2021г. и от 07.09.2021г. са неотносими към предмета на делото, те са отпреди
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. N
********на РС-Кържали и в тях изрично е посочено, че плащането е по друго
гражданско дело, а именно по гр.д. N ******, което се отнася и до плащането по
разписка от 03.12.2021г., което макар и след датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК по настоящото дело, е отпреди връчване на издадената по него заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, поставяща началото на срока за възразяването й,
защото връчването й на ответника е на дата 08.12.2021г. Така с оглед времето на
плащането и посоченото преди всичко основание за плащане, горните нямат
погасителен ефект по отношение на паричните вземания по процесната заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК,
-плащането, за което ответникът представя доказателства с второто си
възражение по чл.414а от ГПК/вх. N *****, п.кл.04.01.2022г./, по разписка от
04.01.2022г. за сума от 1 190 лв., с посочено основание „последна вноска“ и с
посочване във възражението по чл.414а от ГПК, че не дължи изпълнение по издадената
заповед за изпълнение, защото сумата по нея е платена изцяло, за което се представя
разписката, е относимо към предмета на делото, то е след връчване на заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. N ****** на РС-Кържали и основанието на плащането, както и
посоченото основание на възражението по чл.414а от ГПК, недвусмислено оспорват
4
дължимостта на паричните вземания по процесната заповед, като съдът приема, че
плащането е с погасителен ефект по реда, посочен по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД, както
защото това следва от съдържанието на договора за банков кредит, така и поради това,
че не е посочено изрично кое от вземанията по издадената заповед се плаща, доколкото
плащането не е достатъчно да погаси всичките.Правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД отчита
интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да
продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за
вземанията за лихви по чл.111, б.”в” ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за
главницата.
Или погасителният ефект е настъпил по отношение на следните парични суми
по заповедта: разноските по делото по заповедното производство от 53.74 лв., тъй като
са разноски по изпълнението; обезщетението за забава от 169.92 лв. и частично
договорната лихва в размер на 966.34 лв., с дължим остатък 44.11 лв., като дължима е и
главницата от 1506.72 лв. със законна лихва от 01.12.2021г., при което за дължимите
суми искът по чл.422, ал.1 от ГПК се уважи и се отхвърли за посочените погасени в
хода на заповедното производство суми, което е от значение за основателността на
разноските в настоящото производство.
За да формира тези изводи, съдът взе предвид представените доказателства за
установеното по гр.д. N ****** на РС-Кърджали с влязло в сила съдебно решение и за
установеното с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. N **** на РС-Кърджали, следващо от представения
изпълнителен лист от 18.12.2018г., оспорването на които не е допустимо от ответника в
настоящото производство, така както не е допустимо ищецът да претендира неплатени
суми по тях в настоящото производството, тъй като противно тълкуване би лишило
ответника от възможността да заяви напр. възражение за давност или за плащане след
момента, в който актовете са породили своето действие, защото сам кредиторът е
избрал да търси съдебна защита на цедираното му вземане на части.
Именно предявяването от ищеца на вземането си по периоди на главница,
възнаградителна лихва и мораторна лихва обвързва съдът в преценката му дали е
налице неизпълнение на същите, тъй като и длъжникът е обвързан в процесуалното си
поведение от възможността да плати по издадената заповед за изпълнение и да я
възрази в тази връзка, което е сторил с второто си по ред възражение, което не лишава
кредитора от правата му да претендира паричните вземания по издадените преди
настоящия процес влезли в сила съдебни актове в негова полза по реда на
принудителното изпълнение.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на
ответника са направените по делото от ищеца разноски за държавна такса и за
възнаграждение на вещо лице, общо 506.53 лв., от които съразмерно на уважената част
5
от иска в тежест на ответника са 292.36 лв.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.А.Й. с ЕГН **********, с
настоящ адрес гр.********, общ. Кърджали, обл.Кърджали, че „*****“ ЕООД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр.********, има парично вземане от
В.А.Й. с ЕГН **********, произтичащо от неизпълнение на договор за потребителски
кредит N ****** от ****, сключен с„******** “ АД с ЕИК ******, в размер на сумата
1 506.72 лв. главница за периода от 20.10.2020г. до 20.08.2021г., ведно със законната
лихва от 01.12.2021г. до окончателното й изплащане, и сумата 44.11 лв. неплатена в
периода от 20.12.2018г. до 20.08.2021г. договорна/възнаградителна/ лихва, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 от ГПК в частта му за разликата над сумата 44.11 лв.
до пълния претендиран размер на договорната/възнаградителната/ лихва от 1 010.45
лв., както и за пълния размер на претендираното обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 169.92 лв. за периода от 22.10.2020г. до 30.11.2021г. включ., за
което вземане е издадена Заповед N ******** за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр. д. N ****** на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА В.А.Й. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.********, общ. Кърджали,
обл.Кърджали, да заплати на „*****“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.*******, сумата 292.36 лв., представляваща разноски по настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6