Р Е Ш Е Н И Е
№ 314
гр. Габрово, 08.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в публично съдебно заседание на десети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ЯГОДА
ЛЕСИЧАРСКА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2482 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова
молба, вх. № 9726/16.12.2019 г. предявена от "ВИК" ООД, ЕИК *********,
с адрес: гр. Габрово, бул. „Трети март” № 6, представлявано от Владимир
Георгиев Василев - управител, срещу Б.Н.К., ЕГН **********, с
адрес: ***.
Ищецът излага, че Б.Н.К. е потребител на ВиК услуги с кл. № 009230 за обект с № 01048801,
представляващ еднофамилна жилищна сграда с административен адрес град Габрово,
„******" № 5А. Твърди,
че в периода 25.03.2016 г. – 18.05.2018 г. дружеството -
ищец е предоставило на ответната страна за посочения обект услугите
„водоснабдяване с питейна вода", отвеждане на отпадъчни води" и
„пречистване на отпадъчни води", чиито цени били определени със Заповед №
363/31.10.2012 г. на Управителя на „ВИК" ООД, съответно - 1,45 лева/ m3, 0,15 лева/m3 и 0,23 лева/m3, без включен ДДС. Въз основа на предоставените в рамките на исковия
период услуги от страна на „ВИК" ООД били издадени съответните фактури,
посочени в Справката за задълженията на абоната. Излага, че отчетните периоди,
за които са издадени фактурите и отчетените количества вода се съдържат в
справка за задълженията на абоната и в карнетен лист. Сочи, че едната от
издадените фактури е изплатена изцяло, като по фактура **********/22.05.2018 г.
са извършени три частични плащания, в
резултат на което по фактурата е останал неизплатен остатък в размер на 555.74
лева. Сочи, че конкретният начин, по който е извършвано отчитането в обекта в
рамките на процесния период, е посочен в графата „Код обр." на карнетните
листи. Излага, че значението на посочените там кодове е съобразно номенклатура
на състоянията на водомера, която се използва от инкасаторите на „ВИК"
ООД, като в конкретната хипотеза значението е следното - код 0 - изправен
водомер - реален отчет на показанията; код 9 - служебен разход, код 76 – спрян
водомер, без молба и код 4 – водомер от ремонт/подмяна. При извършване на
реален отчет на водомера бил положен подпис от лицето, осигурило достъп на
инкасатора.
Излага, че ответникът не бил изпълнил задължението си за заплащане
цената на доставените услуги в 30-дневния срок от датата на фактуриране,
определен в чл. 33, ал. 2 от общите условия на „ВИК" ООД, одобрени с
решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, обявени на сайта на „ВИК" ООД на
адрес: http://www.vik-gabrovo.com/laws/.
Ето защо депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу ответника, по което било образувано ч. гр. дело № 1636/2019 г.
год. по описа на РС-Габрово и била издадена заповед за изпълнение връчена на длъжника при условията на 47, ал. 5 ГПК, поради което и в
законоустановения едномесечен срок ищецът депозира искова молба за установяване
със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото на вземане за сумата 555.74 лв.- главница, представляваща
цена на ползвани от ответника В и К услуги за обект № 01048801,
кл. № 009230, за недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, ул. „******" № 5А, за периода 25.03.2016 г. –
21.05.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 73.92 лв. – обезщетение за забава за периода от датата,
следваща падежа за плащане по всяка от фактурите до 31.07.2019 г., като претендира да му се присъдят и разноските за производството.
В законоустановения
срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител,
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Излага, че в
карнетния лист са вписани произволни количества потребена вода, като само част
от отчитанията съдържали подпис на потребителя, а за останалите е извършено
служебно вписване с код 9. Счита, че
представеният карнетен лист не може да служи за доказателство за действително
изразходваните количества вода и за издадените въз основа на него фактури. Също
така ищецът, в нарушение на чл. 33, ал. 2 от ОУ, не бил уведомявал потребителят
за издаваните фактури и не е налице забава. Ответникът бил лишен и от
възможността да направи възражение в случай на несъгласие с посочените във
фактурите количества.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е представил
справка за формиране на задълженията на по клиентска партида № 009230, с
административен адрес: град Габрово, ул. „******" №
5А за
претендирания период, видно от която до 31.07.2019 г. е начислено
потребление на вода на обща стойност 555.74 лева, като върху това задължение е
начислена и лихва за забава в размер на 73.92 лева. За титуляр на партидата е
записан Б.Н.К.. За процесния период 25.03.2016 г. – 21.05.2017 г. е издадена съответната фактура на стойност
678.56 лева, посочена в справката за задълженията на абоната.
От представения
карнетен лист за адрес: гр. Габрово, ул. „******"
№ 5А се
установява, че на 25.03.2016 г. е
отчетено показание на водомера 1176 м3 като в графа код обр. е вписан код 12, на 19.12.2016 г.
в графа код обр. е вписан код 76, на 11.01.2017 г. - код 4 и отчетено показание
1485 м3, а на 18.05.2018
г. е отчетено показание на водомера 190 м3 като е положен подпис от предоставилото достъп до жилището
лице. Видно от номенклатурата на състоянието на водомера код 12 означава разход
по данни на клиента, код 76 – спрян водомер - без молба, а код 4 – от ремонт.
Като титуляр на партидата е вписан Б.Н.К..
Видно от констативен
протокол от 18.05.2018 г., неоспорен от ответника за апартамент с адрес: гр.
Габрово, ул. „******" № 5А, съставен от Дияна П. – инкасатор се
установява, че при проверка на водомерния възел е констатирано, че водомерът,
находящ се в шахта, тип 5 м3 дълго тяло е свален
от абоната и е с посочено показание 1485 м3.
На мястото на сваления водомер от абоната е монтиран нов водомер с №*********/5 м3 без пломба на
холендър. При отчета на водомера е констатирано още постоянен теч след
водомерни възел, като отчетеното показание на водомера е 190 м3.
От изготвената
служебна справка по Наредба №14/2009 г. се установява, че ответникът Б.Н.К. е
с регистриран постоянен и настоящ адрес ***, на който се твърди да са доставени
ВиК услугите.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Дияна И.П., показанията на която съдът кредитира в цялост, като
вътрешно непротиворечиви и основани на преките й впечатления. От показанията се
установява, че по времето, когато е работила като инкасатор в ищцовото
дружество е извършвала проверки за отчитане на водомера на къщата, находяща се
в гр. Габрово, ул. „******” № 5. Свидетелят посочва, че при извършената на
18.05.2018 г. проверка е констатирала, че водомерният възел е бил пълен с вода,
а старият водомер бил свален, като бил монтиран нов без пломба. На проверката
присъствал синът на потребителя, който се подписал на карнетния лист срещу отчетено показание на водомера.
С определение от 22.06.2020
г. на основание чл. 155 ГПК е обявен за служебноизвестен фактът, че общите
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор са
обявени на сайта на „ВИК" ООД, Габрово на адрес:
http://www.vik-gabrovo.com/laws/.
Съдът не обсъжда
останалите представени доказателства по делото, тъй като не установяват
релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на предявените осъдителни
искове.
По отношение на предявения иск с правна квалификация чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В случая, претенцията
на "ВИК" ООД се основава на твърдение за осъществен фактически
състав, пораждащ субективно право на вземане, включващ елементите: съществуване
на търговско отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на
задължението да достави услугите водоснабдяване и/или канализация (В и К) за
процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност 555.74 лева и
неизпълнение на задължението от страна на ответника да заплати, като насрещна
престация паричната стойност на доставеното им благо.
В този смисъл, в
настоящото производство, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК
за разпределение на доказателствената тежест, ищецът по иска следва да докаже,
при условията на пълно и главно доказване, че спорното право е възникнало в
твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения между страните за доставката на В и К услуги, реално
доставени такива на ответника за процесния период, както и че тяхната стойност
възлиза на претендираната сума.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, водоснабдителните и
канализационните /В и К/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните
територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по
изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. Няма
спор между страните, че недвижимият имот, находящ се в гр. Габрово, бул. „Столетов" № 50, вх. А, ап. 2 е водоснабден. Предоставянето на В и К услуги на потребителите
срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една
обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – по аргумент от чл. 198о, ал.1 и
ал.2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на
територията на гр.
Габрово, е ищцовото дружество "ВиК" ООД, със седалище гр. Габрово.
В § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги се съдържа легална дефиниция на
понятието "потребители на В и К услуги, като според б. "а" от
посочената разпоредба това са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на
услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
Получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на В и К системи и от съответния регулаторен орган,
които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредбата. В
частност е несъмнено, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани.
По делото не са релевирани твърдения, нито има данни,
че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 8, ал. 4 от наредбата.
Поради изложеното, съдът приема, че през исковия период страните са били
обвързани от валиден договор за доставка на В и К услуги в процесния имот, с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и общите условия за предоставяне на ВИК услуги на потребителите
от ВиК оператор "ВИК" ООД – гр. Габрово.
Съгласно чл. 32, ал.
1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение, като чл. 40, ал. 1 предвижда тези
услуги да се заплащат по цени, определени по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги. При неспазване на сроковете за
плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и
договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Съгласно ал. 2 на чл.
40 от Наредбата възражения срещу определено заплащане на изразходваното
количество вода могат да се правят писмено пред оператора в 7-дневен срок от
изтичането на срока за плащане. Съгласно чл. 23, ал. 4 от общите
условия отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или
на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията
с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се
посочват трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите
на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет. Потребителят е
длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимираните длъжностни
лица на В и К оператора за извършване на отчети на водомера на сградното
водопроводно отклонение и на индивидуалните водомери. Достъпът до помещенията,
в които са монтирани водомерите, се осигурява от потребителя за времето,
посочено в съобщението от В и К оператора по чл. 23, ал. 5. При невъзможност за
отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов
представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества,
същият е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно
за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане
- чл. 24, ал.1 – 3 от общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 от общите условия, В и К операторът
издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване
на количества. Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Възражения
срещу определената дължима сума за използвани В и К услуги могат да се правят
писмено пред В и К оператора в 30-дневния срок за плащане по фактурата - чл. 34, ал. 1 от общите условия. При неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора - чл. 44 от общите условия. Изложеното сочи, че приложимите общи условия
на оператора възпроизвеждат уредбата, съдържаща се в Наредбата.
Въз основа на
представеният от ищеца карнетен лист, показанията на свидетеля П. и съставеният
констативен протокол от 18.05.2018 г., съдът приема за доказана извършената от
оператора доставка на ВиК услуги в отчетеното количество за процесния период. В
тази връзка съдът намира, че стойността на услугите следва да бъде определена
съгласно количествата, определени като разлика в показанията на водомера /1485 м3 - 1176 м3 = 309 м3/, като стойността й при съобразяване на действащата
утвърдена от ДКЕВР цена се равнява на сумата от 678.56 лв.
Карнетът е частен удостоверителен документ, който ако
е подписан от потребителя, удостоверява отразените в него неизгодни за него
обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на
индивидуалните водомери. Оспорванията
на карнета като частен документ касаят извършваните записвания. Действително
частните документи не се ползват с материална доказателствена сила, но това не
означава че не съставляват документ, който отразява осъществени в правната
действителност факти. Не е установено документът да е неавтентичен, затова
съдът следва да го обсъжда наред с останалите събрани в производството
доказателства. В случая следва да се приеме, че документът е съставен в
съответствие с разписаната в приложимите към възникналото между страните
правоотношение общи условия процедура, като ответникът Б.Н.К.
за процесния период е регистрирана да живее на адреса. Ноторен е фактът, че
ежедневните потребности на всяко живо същество изискват потребяването на
питейна вода.
На следващо място, по
отношение на количеството и качеството на доставената вода потребителят
разполага с възможност за рекламация при условията на Общите условия, която
рекламация е обвързана от определени срокове, каквато не се твърди и не се
доказва да е била направена, поради което и съдът приема, че е налице приемане
на услугата от страна на потребителя, съответно същата е била с необходимото
качество.
При така действащата
нормативна уредба и общите условия, доставените В и К услуги са отчетени и
фактурирани, като не се установява от ответника да е депозирано възражение в
7-дневен срок от изтичане срока за заплащането им и това бездействие съдът
разглежда като извънсъдебно признание на количеството В и К услуги, което е
остойностено по регулирани от държавен орган цени. Това налага да се приеме, че
в правната сфера на ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата
678.56 лева – стойност на доставени му от ищеца услуги.
От друга страна с
извършване на три частични плащания по фактура **********/22.05.2018 г. на
сумата 122.82 лева в погасяване на възникнало задължение за престиране
стойността на доставени В и К услуги за процесния период по същество ответникът
признава осъществяването на правопораждащите това задължение факти, включително
техните правни последици, изразени в пораждане на самото задължение. С решение
№ 100 от 20.06.2011 г. по т. д. № 194/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, е
прието, че признание по смисъла на закона е налице, когато се признава
съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването
е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява,
че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането то трябва
да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до
съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от
които произхожда. Това е така, защото признаването на фактическия състав все
още не означава признаване на последиците от този фактически състав към момента
на признаването. В случая, следва да се приеме, че е признато задължението за
заплащане на доставените В и К услуги за процесния период, като тяхната
конкретна стойност е установена от събраните доказателства.
Ето защо, съдът
приема, че за ответника е възникнало право на вземане за сумата 555.74 лева /678.56
лева – 122.82 лева/ - стойност на доставени му В и К услуги за периода
25.03.2016 г. – 21.05.2017 г., която сума не се установява да е погасена чрез
плащане или друг способ, поради което и главният установителен иск до
поддържания му размер е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за
мораторна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има
известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
В случая, съдът прие
дължимост на главно вземане в размер на 555.74 лева за цена на доставени В и К
услуги, което парично задължение е изискуемо - с настъпил падеж, тъй като
съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите към правоотношението общи условия
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране и ответникът не е доказал да
е погасен чрез изпълнение или друг способ.
Съгласно решение № 89
от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 ГПК и посочените в същото решение № 178/21.10.2009 г. по т. д.
№ 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК.,
представляващи уеднаквена практика за съдилищата, неизпълнението на едно
парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от
длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока,
а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен
от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай,
всяко от месечни задължения е срочно, тъй като изискуемостта му е настъпила с
изтичане на 30-дневен срок от издаване на данъчната фактура, като покана от
страна на кредитора "ВИК" ООД не е била необходима, съответно
ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ изтичане на 30-я ден от
издаването на фактурата.
Размерът на законната
лихва е нормативно определен, на основание чл. 86 ал. 2 ЗЗД - основният лихвен
процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова
обезщетението за забава върху главницата от датата на падежа на съответната фактура /№ **********/ за
периода от 22.06.2018 г. до 31.07.2019 г., възлиза на сумата
62.53
лева, определено на основание
чл. 162 ГПК и с помощта на компютърна
програма, за която сума предявеният акцесорен иск следва да
бъде уважен,
като за разликата до предявения размер от 73.92 лева и за периода 31.05.2018 г.
– 21.06.2018 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно указанията,
дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на
спора, всяка от страните има право на разноски, пропорционално на уважената,
респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал
извършени в заповедното производство разноски в размер на 28 лева – внесена
държавна такса, от която сума, следва да му се присъдят 27.49 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
За настоящото
производство на ищеца следва да бъде присъдена сумата 554.78
лева – разноски за исковото производство, формирани от заплатената държавна
такса (25 лева),
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, внесен депозит за свидетел в
размер на 30 лева и внесен депозит за особен представител в размер на 150 лева,
пропорционално на уважената част от исковете. Действително в исковото
производство е внесена държавна такса от 75 лева, която обаче над сумата 25
лева е недължимо внесена и поради това подлежи на възстановяване. Възлагането в
тежест на ответника на разноски, които подлежат на възстановяване в полза на
ищеца, би довело до неоснователното му обогатяване, което не следва да се
допуска.
Ответникът Б.Н.К. не претендира разноски и съответно такива не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран,
СЪДЪТ,
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "ВИК" ООД, ЕИК
*********, с адрес: гр. Габрово, бул. „Трети март” № 6, представлявано от
Владимир Георгиев Василев срещу Б.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно,
кумулативно съединени искове, с правна
квалификация чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 555.74 лева (петстотин
петдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки) - главница, представляваща
стойност на доставени В и К услуги за периода 25.03.2016 г. – 21.05.2017 г. в
недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, ул. „******" № 5А, заедно със законната
лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.08.2019 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 62.53
лева (шестдесет и два лева и
петдесет и три стотинки) - обезщетение за
забава върху главницата за периода от 22.06.2018 г. до 31.07.2019 г., за които суми в производството по ч. гр. д. № 1636/2019 год. по описа
на РС Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
акцесорния иск за разликата над сумата 62.53
лева до предявения размер от 73.92 лева и за периода 31.05.2018 г. – 21.06.2018
г.
ОСЪЖДА Б.Н.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
"ВИК" ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, бул. „Трети март” №
6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
554.78 лева (петстотин петдесет и четири лева и седемдесет и осем
стотинки) - разноски
за исковото производство и сумата 27.49 лева (двадесет и седем лева и
четиридесет и девет стотинки) - разноски
за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: